№ 29698
гр. София, 24.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110109981 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. К. Ч., чрез адв.
П., срещу А. Г. Ч..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
публикувана на 17.02.2023 г. на интернет страница с домейн https://bird.bg, собственост
на ответника, статия под наименование „Справка в МВР: ...... била убита по поръчка
на ..... Шефът на отдел „Убийства“ работел за него“, в която се съдържали
клеветнически твърдения по негов адрес, по – конкретно: „Р. К. Ч. – Ами се прочу
(https://bird.bg/evrolab-taki-borisov/) като собственик на „златната лаборатория“ и
„златните“ паркинги на ..... ключови доходоносни точки, свързани с интересите на
..... Твърди, че в статията изрично са посочени като автори А. Ч. и ...... Счита, че
изложените в статията данни създават невярна и изключително негативна представа за
неговата личност, която била неоснователно свързана с дейността на други лица,
действащи на ГКПП ..... Цитираното от статията твърдение намира за обидно,
позорящо и клеветническо, отнасящо се до укоримо от закона и морала поведение,
годно да накърни доброто му име в обществото. Изнесените клеветнически твърдения
излизали извън пределите на журналистическата свобода, като накърнявали
конституционноустановеното му право на неприкосновен личен живот. Счита, че с
процесната статия авторите са поставили под съмнение добросъвестността му, като
имали за цел да изнесат пред читателите лъжлива, непроверена и недостоверна
информация. Публикуването на статията му оказало изключително силно негативно
емоционално въздействие, което се отразило на ежедневието му, както и на
1
отношенията с близките му и обществеността. Изпитал негативни емоционални
преживявания, изразяващи се в раздразнение, гняв, неудобство и дълбоко притеснение
от неоснователното публично засягане на доброто му име в обществото. Сочи, че
преживяното имало за последица трайно неблагоприятно въздействие в личен,
социален и професионален план. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева,
ведно със законната лихва за забава, считано от 24.02.2023 г. до окончателното
погасяване на вземането. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен
и недоказан по основание и размер. Сочи, че процесната статия не е посветена на
ищеца, като името му било споменато епизодично. Използваните метафорично
словосъчетания „златен паркинг“ и „златна лаборатория“ се ползвали с обществена
популярност с оглед осъществяваните доходоносни дейности в района на ГКПП .....
Поддържа, че изнесената информация относно съпричастността на ищеца към
визираните стопански дейности била фактически и документално вярна и проверена на
база журналистическо проучване. Счита, че не са реализирани елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва твърденията на ищеца за
претърпени неимуществени вреди като последица от публикуването на процесната
статия. Сочи, че изложените в статията изводи и коментари по никакъв начин не са
увредели професионалата реализация на ищеца, като намира твърденията му за
недоказани. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира
разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоционални преживявания, настъпили по повод
публикувана от ответника статия под наименование „Справка в МВР: ...... била убита
по поръчка на ..... Шефът на отдел „Убийства“ работел за него“, на електронен
адрес: https://bird.bg, в която се съдържали клеветнически твърдения относно личността
на ищеца. Претендира осъждането на ответника за сума в размер на 10 000 лева, ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, както следва: 1/
наличието на противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в
създаване и публикуване на процесната статия, съдържаща клеветнически твърдения
по негов адрес: 2/ настъпилите неимуществени вреди; 3/ причинната връзка между
поведението на ответника и вредите.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е в условията на
обратно доказване да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
на ищеца при режим на довеждане, който да даде показания относно претърпените
неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника с правно основание по чл.
186 ГПК за изискване на посочените в отговора на исковата молба документи, тъй като
същите са неотносими към спора.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на двама
свидетели при режим на довеждане, тъй като фактите, за които същите ще
свидетелстват не са необходими за изясняване на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на един
свидетел при режим на призоваване, тъй като фактите, за които същият следва да даде
показания не са необходими за изясняване на правния спор.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2023
г. от 9.45 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3