РЕШЕНИЕ
№ 1051
гр. Благоевград, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100371 по
описа за 2025 година
Производството по настоящото гр.д.№371/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№3728/14.02.2025г., подадена от „Кредито“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул.„Черни връх“
№51Г, ап. офис 32, срещу Х. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: , с която е предявен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК във вр. с чл.86
от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника Х. Д. Х., че дължи на ищеца
„Кредито“ ЕООД, следните суми по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №1320/11.10.2024г. по ч.гр.д.№2596/2024г. по описа на Районен съд-
Благоевград: - 600 лв. /шестстотин лева/ - представляваща главница по Индивидуален
договор за потребителски кредит №OL00010174 от 03.01.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /27.09.2024г./ до
окончателното погасяване; - 46.78 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и осем
стотинки/ - представляваща договорна лихва за периода от 03.01.2020г. до 03.03.2020г.; -
308.91 лв. /триста и осем лева и деветдесет и една стотинки/ - лихва за забава за периода от
04.03.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда /27.09.2024г./.
В исковата молба се твърди, че между страните е подписан индивидуален договор за
паричен заем №OL00010174 от 03.01.2020г., сключен от разстояние при условията на
ЗПФУР и ЗЕДЕП, с падеж 03.03.2020г., по силата на който на Х. Д. Х. е предоставена
заемната сума в размер на 700 лв., която е платена на същия по банков път, при следите
параметри: общ размер на кредита: 700.00 лв.; лихвен процент по кредита: 40.10%;
годишен процент на разходите: 48.22%, такса експресно разглеждане: 320.74 лв., брой
погасителни вноски: 1; дата на падеж: 03.03.2020г., обща стойност на плащанията: 1067.52
лв., срок на кредита: 60 дни. Сочи се, че в Приложение №1 към ИДПК №OL00010174 от
03.01.2020г. е бил одобрен от страните погасителен план, който показва падежа и
настъпилата изискуемост, както и размера на претенцията.
Твърди се, че сумата за такса експресно разглеждане по кредита е уговорена между страните
в размер на 320.74 лв., но същата не е била включена в заявлението по чл.410 от ГПК и не се
дължи от кредитополучателя, нито се претендира от кредитора-ищец.
Твърди се, че ответникът е извършил едно частично погасяване на сума от 100 лв. преди
падежа на задължението, което е отнесено за погасяване на дължимата главница. Ищецът е
подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№2596/2024г. по
описа на РС-Благоевград, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№1320/11.10.2024г. за претендираните със заявлението суми.
1
На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв.Ю. А.,
която в отговора на исковата молба не оспорва иска.
В съдебно заседание ищецът не изпраща свой представител.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото е представен възпроизведен на хартиен носител Индивидуален договор за
потребителски кредит №OL00010174 от 03.01.2020г., сключен между „Кредито“ ООД като
кредитор и Х. Д. Х. като кредитополучател. В договора са вписани личните данни на
кредитополучателя – три име, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, данните от личната карта –
номер и дата на издаване, мобилен телефон, електронна поща. Параметрите на отпуснатия
заем са както следва: общ размер на кредита – 700 лв.; лихвен процент по кредита – 40.10%;
ГПР – 48.22%; такса експресно разглеждане – 320.74 лв.; брой погасителни вноски – 1; дата
на падеж – 03.03.2020г.; обща стойност на плащанията – 1067.52 лв.; срок на кредита – 60
дни. Видно от Погасителния план – падежната дата е 03.03.2020г., на която се дължи 1
вноска от 1067.52 лв., включваща 700 лв. главница; 46.78 лв. – договорна лихва; 320.74 лв. –
такса.
На 03.01.2020г. „Кредито“ ООД е извършил плащане към Изипей в размер на 700 лв. с
основание „Заем по договор №OL00010174“, видно от Разписка
№2000000151544/03.01.2020г. Представено е потвърждение по имейл от системата за
електронни разплащания Ипей за паричен превод, изплатен в офис на Изипей АД с
получател – Х. Д. Х., сума 700 лв., основание - Заем по договор №OL00010174, дата и час на
получаване – 03.01.2020г., 11.08 часа.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото са ангажирани неоспорени писмени доказателства, от които се установява
предаването на заемната сума от ищеца на ответника.
Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства.
В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да
осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява
диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ
спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице
неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване. При извършената служебна проверка
относно действителността на сключения между страните договор за кредит, съдът
констатира нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК досежно клаузата от договора, която
предвижда задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 320.74
лв. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита /чл.10а, ал.2 от ЗПК/. Видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит /чл.10а, ал.4 от ЗПК/. Таксата за експресно разглеждане
2
представлява такава, свързана с усвояване на кредита, което се забранява с посочената
разпоредба. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на
финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на
искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.
н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях
следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява
действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането
и изплащане на съответната сума. Начисляването на подобна такса е недопустимо от гледна
точка на принципите на добросъвестност и справедливост. чл.143 от ЗЗП, като води до
значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същата
цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в
неравностойно положение спрямо него. Както беше посочено, видно от представения
Погасителен план погасителната вноска включва: главница, договорна лихва и такса за
експресно разглеждане.
Според съда, по начина, по който е уговорена, таксата за експресно разглеждане по
същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при
изчисляването на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не
може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Тоест в ГПР следва да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.22 %, но от съдържанието на договора не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвидената такса за експресно
разглеждане е с характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена при
формирането на ГПР. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора,
съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочването в договора за
кредит на по-нисък от действителния ГПР и неясната методика на формирането му,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се
окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и
не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят
се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР и
начина на формирането му, което право ЗПК му признава и гарантира.
На практика клаузата за такса за експресно разглеждане води до допълнително
увеличаване на задълженията на потребителя /увеличава относителната финансова тежест
на договора/, като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от
присъщата му дейност. Целта на клаузата е чрез заобикаляне на закона, наред с договорената
възнаградителна лихва, да се набави допълнително възнаграждение в размер близо 46% от
3
размера на отпуснатия кредит. Независимо, че е наименувана „такса“, в случая е видно от
начина, по който е уговорена и от нейния размер, че по същество се касае за скрито
възнаграждение, което е следвало да се включи в размера на договорната лихва. Оттук
следва, че посоченият ГЛП от 48.22% също не отговаря на действително приложимия между
страните.
По изложените съображения съдът намира, че договорът е недействителен по смисъла на
чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита – в случая 700 лв., но не
дължи лихва и други разходи по кредита. След приспадане на извършеното плащане от 100
лв. /съобразно признанието на ищеца/ остава дължима главница от 600 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. В
останалата им част исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Възраженията на особения представител за нарушаване на процедурата по сключване на
договора са направени едва в хода на устните състезания и не подлежат на обсъждане,
доколкото насрещната страна не е имала възможност да проведе доказване /предвид и
направеното признание на иска в отговора/.
С оглед изхода на спора, на ищцовата страна се дължат разноски по пропорционалност –
в заповедното производство са направени разноски в размер на 425 лв., от които се следват
266.82 лв.; в исковото производство по списък се претендират 900 лв., от които се следват
565 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Д. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр., че дължи на „Кредито“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Лозенец, бул.„Черни връх“ №51Г, ап. офис 32, по предявения
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК във вр. с чл.86
от ЗЗД, следните суми по издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1320/11.10.2024г. по ч.гр.д.№2596/2024г. по описа на
Районен съд-Благоевград: - 600 лв. /шестстотин лева/ - представляваща главница по
Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00010174 от 03.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от 600 лв., считано от датата на подаване на заявлението в
съда /27.09.2024г./ до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за следните суми:
- 46.78 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ - представляваща
договорна лихва за периода от 03.01.2020г. до 03.03.2020г.; - 308.91 лв. /триста и осем лева и
деветдесет и една стотинки/ - лихва за забава за периода от 04.03.2020г. до датата на
подаване на заявлението в съда /27.09.2024г./.
ОСЪЖДА Х. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр, да заплати на „Кредито“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, бул.
„Черни връх“ №51Г, ап. офис 32, сумата от 266.82 лв. /двеста шестдесет и шест лева и
осемдесет и две стотинки/ за разноски в заповедното производство и 565 лв. /петстотин
шестдесет и пет лева/ за разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4