Р Е Ш Е Н И Е № 41
гр. Сливен, 30.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Сливен в открито
съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Галя Георгиева и при
прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 38
по описа на Административен съд – Сливен за 2022 год. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба подадена
от А.Д.А. срещу Решение № 302/29.11.2021 год. постановено по АНД № 956 по описа
за 2021 год. на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено НП №
21-0804-001768/14.06.2021 год. издадено от Началник сектор към ОД МВР Сливен,
РУ Сливен, с което на А.Д.А. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева на основание чл.177, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че
обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и е
необоснован. Касаторът счита, че не е установено качеството на лицето, за което
се твърди, че е извършило нарушението. Това представлявало съществено
процесуално нарушение. Прави искане съдът да постанови решение, с което да
отмени решението на районния съд и да отмени НП.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован не се явява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба ОД на МВР Сливен не изпраща представител. В писмено
становище изразява мнение за неоснователност на жалбата. Прави искане съдът да
остави решението в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен
счита доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни, поради което
предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна.
Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
С Решение № 302 от 29.11.2021 год.
постановено по АНД № 20212230200956/2021 год. по описа на Районен съд – Сливен
е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 21-0804-001768
от 14.06.2021 год. на Началник сектор към ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с което
на А.Д.А. за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б.
"а" от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100 лева.
За да постанови решението си районният съд
е приел за установено от фактическа страна, че на 30.05.2021 год. на Б. в г.С.
видели движещо се МПС, което спрели за проверка. При проверката установили, че
автомобилът се управлява от Ю. Д.А. с ЕГН **********, а на предната дясна
седалка бил б. и жалбоподателя А.Д.А.. Установили, че в. е н. и не притежава
СУМПС. Автомобилът с рег.№ ******** бил с. на м. Ш. А. Х.. Проверяващите
приели, че А.Д.А. е предоставил автомобила на неправоспособен водач. Съставили
му АУАН № 1768/30.05.2021 год., в който като нарушена законова разпоредба
посочили чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Срещу акта няма постъпило възражение. Въз
основа на така съставения акт е издадено НП, с което на А.Д.А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.177,
ал.1, т.3, б.А от ЗДвП.
За да потвърди НП съдът е приел, че
обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от
формална, процесуалноправна страна и че не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура. Съдът подробно е изложил
съображения във връзка с наведените възражения от страна на жалбоподателя и ги
е отхвърлил като неоснователни. В тази връзка е приел за безспорно доказано
извършването на административното нарушение. Като е преценил, че наложената
глоба е в минимален размер е потвърдил НП.
При осъществената касационна проверка
настоящата инстанция намери, че обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Изводите на районния съд, че жалбоподателят е
осъществил състава на оспорваното в настоящото производство административно
нарушение, са правилни и обосновани, а наведените в касационната жалба
възражения са неоснователни.
АУАН и НП отговарят на формалните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, каквато е
констатацията и на районния съд и правилно не се отчита да има допуснати
съществени нарушения на тези процесуални правила, които да опорочават
процедурата по административно наказване и да представляват самостоятелни
основания за отмяна на наказателното постановление. Както съставеният АУАН, така
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички
изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадени са от
материално и териториално компетентни органи, като при съставянето и връчването
им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
обуславят незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съставеният акт, както и издаденото впоследствие НП, съдържат достатъчно точно
и изчерпателно фактическо описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, правилно са посочени и нарушените разпоредби, както и санкционните
такива.
Касационният състав намира, че районният
съд е достигнал до правилен извод за доказаност на описаното в АУАН и НП
нарушение, въз основа на извършен анализ и съпоставка на свидетелските
показания, които подкрепят описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП
факти и обстоятелства. С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели,
извършването на нарушението по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, се явява доказано. Цитираната разпоредба забранява на водача, собственика
на моторно превозно средства или упълномощения ползвател да го предоставя на
лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство. В настоящия случай от събраните доказателства по безспорен начин се
установява, че на 30.05.2021 год. в г. С. касационният жалбоподател А.Д.А. като
п. на лек автомобил марка "Опел Корса " с peг. ******** е предоставил
управлението на моторното превозно средство на Ю. Д.А., която не е
правоспособен водач и не притежава съответно СУМПС, валидно за категорията, към
която се отнася МПС. Административното наказание за това нарушение е предвидено
в чл. 177, ал. 1, т. 3, б.
"а" от ЗДвП и е глоба в размер от 100 лв. до 300 лв.
Правилно районният съд е приел, че административнонаказващият орган е приложил
съответната санкционна норма и е индивидуализирал законосъобразно
административното наказание, като го е определил в минимално предвидения от
закона размер от 100 лева.
Ето защо с оглед гореизложените мотиви
оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено
в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 302/29.11.2021 год.
постановено по АНД № 20212230200956 по описа за 2021 год. на Районен съд Сливен.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: