№ 349
гр. Пазарджик, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220201217 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. Й., с ЕГН: **********, чрез адвокат А. А.,
против Електронен фиш за налагане на глоба с К №6529970 на ОДМВР-
Пазарджик, с който жалбоподателят е бил санкциониран за извършено
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4 вр.
ал.2,т.2 от с.з. с глоба в размер на 100 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на
критика досежно материално-правната изправност на акта.
В съдебно заседание жалбоподателят , чрез писмено становище на своя
представител, оспорва доказаността на административно-наказателното
обвинение за възприетото място на извършване на нарушението. Ангажира
доказателства. Претендира разноски
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозира писмено
становище. Претендира разноски.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
1
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 22.10.2022г. , 16.15ч., с преносима система за контрол на скоростта на
МПС - ATCC TFR1-М било заснето движение в обл. Пазарджик на автомобил
„БМВ 335 ИХ ДРАЙВ4" с per. № ****** по път 1-8 при км 195 със скорост 75
км/ч при ограничение , въведено с пътен знак В 26 - до 60 км/ч.
Установен бил собственикът на автомобила – жалбоподателят.
С процесния ЕФ той е санкциониран за управление на МПС с превишена
скорост - 72 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената
скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр
чл. 182, ал.4 вр.ал.1т.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв.,
доколкото нарушението е възприето за повторно предвид влязъл в сила към
датата на нарушението ЕФ 5126241( л. 10-11)
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като
формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно
определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 - „Автор
на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи
като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия
ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен
издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е
предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП,
която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
2
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно
наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът
"в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно
стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно
лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на
адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а
именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне
на технически средства, които автоматично да записват административни
3
нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по
„определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номерата и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е
функционирала след включването й от оператор. Това действие от страна на
оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с
цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на
ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са
прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния
процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от
16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по
пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на
Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство
за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в
документите на л. 14-18, удостоверяващи и неговата изправност
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява
нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно
призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата,
както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са
действащи нормативни източници към момента на установяване
нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно
автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които
4
има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим
и първоначалните настройки , които касаят посоката, в която се движат
автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на действие на уреда,
които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от Наредбата
и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на
установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани
всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на
хартиен носител. В резултат на този процес е изведен и приложен съответния
фотос – л. 7 и сл., по един за момента на заснемането , преди и след него и
един - за момента на разпознаване на регистрационния номер Всеки съдържа
визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на
отчитане на скоростта и представя автомобила в близък план, така че от самия
фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно (
последното изискване е също на производителя в инструкцията и при липса на
възможност за разчитане на регистрационния номер поради повреда или
замърсяване системата се отчита резултат).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата
за видеонаблюдение в карето до фотосите са разположени относимите към
нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и
режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са
по предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите
отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час,
местоположение , отС.ие, налично ограничение на скоростта и конкретният и
размер .
Така, налични по делото са правно-релевантните данни, че процесният
автомобил е регистриран поради движението си със скорост от 75 км/ч ( при
предвидена и от производителя на измервателния уред като компонент в
системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана до 72 км/ч с издадения
ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на
нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен
измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия
автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй
5
като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено
доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси ,
отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и
конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер
и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано
техническо средство, което е поставено на позиционирания патрулен
автомобил. При позиционирането му и преди активиране на системата за
контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол в
съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване
акцентира и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е
попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със системата
протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( виж на л. 8) , тоест
спазено е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на
нарушението, чиито час попада в периода от време, през който
автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим по
зададените параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния
автомобил, в който е било поставено АТС С-то с неговия регистрационен
номер и разположение. В протокола надлежно са отразени: „ режим на
измерване“ – „С“ – тоест устройството е било стационарно, както е отразено
под карето, в спрян служебен автомобил ( виж чл. 11 от Наредбата),;
въведеното ограничение на скоростта до 60 км/ч , мястото на контрола с
конкретния км на посочения път, времето на контрол и всички други,
относими към процесното измерване задължителни параметри.
Отразеното в протокола място за контрол е напълно съответно на
отразеното в издадения ЕФ - „обл. Пазарджик, гл. път І-8, км 195“. Основните
възражения в жалбата и писмената защита са свързани именно с мястото на
нарушението, което , се твърди, не било достатъчно конкретно обозначено ,
т.к. липсват посочени към км 195 на пътІ-8 метри. ( нпр. +400) и това
възпрепятствало фактическия извод дали на конкретното място е действал
знака, въвеждащ възприетото ограничение на скоростта.
Възражението е напълно основателно. От представеното и прието като
писмено доказателство писмо 11-00-152/18.06.23 на ОПУ Пазарджик става
6
ясно, знакът В 26, находящ се на км. 195 на път І-8 е важим само за определен
участък от този км на пътя, респ. за по-малко от половината и конкретно за
420 метра. Според данните в писмото:
„На републикански път I-8, при км 195+465 ляво, в посока на движение
към гр. Пазарджик са поставени /налични/ пътни знаци В26 (60) „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената“ в комбинация с В24
„Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотоциклети без кош и мотопеди“.
Действието на знаците е до км 195+045 ляво, в посока на движение към
гр. Пазарджик, където е монтиран пътен знак В 34 „Край на забраните,
въведени с пътни знаци“.
На км 195+045 дясно, в посока на движение към гр. Пловдив, са
поставени /налични/ пътни знаци: В26 (60) „Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената“ в комбинация с В24 „Забранено е
изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети
без кош и мотопеди“.
Действието на знаците е до км 195+465 дясно, в посока на движение към
гр. Пловдив където е монтиран пътен знак В 34 „Край на забраните, въведени
с пътни знаци“.
Тоест - нарушение от вида на процесното ще има само, ако процесният
автомобил в процесното време се е движил в този участък от км 195 на
процесния път І-8 , за който в съответната посока има действие знакът,
въвеждащ ограничението на скоростта до 60 км/ч. Следователно - за
преценката на обективната съставомерност на нарушението са от значение не
само точното посочване на метри към км ( 195) на пътя І-8, както и
посочването на посоката на движение . Само така би било възможно да се
преци дали към моментна на заснемането, който ще определи мястото на
нарушението движението с процесната скорост ще е над установената по
знака, както е прието във фиша. В него обаче липсва конкретно посочване на
местоположението чрез ветри на възприетия км. 195 на път І-8 , което прави
напълно невъзможна преценката има ли или не извършено нарушение по
възприетата квалификация.
Последното , води до категорично основание за отмяна на издадения ЕФ
и неоснователност на претенцията на ОД МВР Пазарджик за юрисконсултско
7
възнаграждение, но основателност на тази на жалбоподателя за платените от
него разноски в размер на 400 лева за адвокатски хонорар (по чл. 63д ЗАНН
вр. чл. 144 вр. чл. 143 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК)
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба с К№ 6529970 на
ОДМВР- Пазарджик, с който на С. К. Й., с ЕГН: ********** за извършено
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4 вр.
ал.2,т.2 от с.з. е наложена глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на С. К. Й., с ЕГН:
********** сума в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8