№ 1149
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100508478 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 7449/23.04.2024 г., постановено по гр.д. № 65017/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 120 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от П. И. П.,
ЕГН **********, срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
установяване, че ищецът не дължи за доставени и незаплатени ВиК услуги
суми, претендирани от ответника, както следва – 979,27 лв., представляваща
претендирана от ответника сума по фактура № ********** от 19.08.2021 г. за
имот с абонатен № **********, който имот е с адрес в гр. София, ж.к.
Бъкстон, ул. ****, поради липса на облигационно правоотношение между
страните и липса на правно основание за начисляване на сумите, както и
поради погасяването на вземането по давност.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство П. И. П., в която се поддържа, че
решението е неправилно. Въззивникът сочи, че по делото не се доказало
действителна доставка на ВиК услуги в имота през процесния период, като
представените писмо и справки за състоянието на задълженията за партиден
номер били частни свидетелстващи документи, едностранно издадени от
ответника и съдържащи изгодни за автора факти, поради което и същите не се
ползват с формална доказателствена сила и не могат да установят твърдяното
задължение. Поддържа се, че изготвената СЧЕ също не доказва доставка на
1
ВиК услуги, тъй като е изготвена въз основа на едностранно издадени от
ищеца документи. Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си
съгласно Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и не е уведомил етажните собственици за
установени разминавания между показанията на общия водомер и
индивидуалните водомери, като не е съставил и изискуемия протокол и не е
направил изискуемите замервания за установяване причината за тези
разминавания. Въззивникът навежда, че по делото няма представени карнети,
нито доказателства за извършван електронен отчет. Сочи, че дори да се
приеме, че има разминавания между показанията на общия и индивидуалните
водомери, то по делото липсват доказателства за това на кой каква част от
общото потребление е разпределена. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен,
като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от възззиваемия
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Пред първоинстанционния съд е изготвена и приета комлексна СТЕ и
СЧЕ, а не както е посочил въззивникът СЧЕ. Експертизата установява, че
процесният имот е водоснабден и в него се ползват ВиК услуги, като на
2
18.06.2020 г., поради изтекла петгодишна метрологична годност на стария
водомер в общата водомерна шахта е бил монтиран нов такъв, собственост на
оператора. Този общ водомер отчита количества, доставена вода за целия
затворен комплекс, състоящ се от 13 блока. Експертизата е установила, че
индивидуалният водомер в имота на ищеца е монтиран на 05.09.2017 г.,
изправен е и е годен до 2027 г. За периода от 10.08.2020 г. до 15.07.2021 г.,
поради неосигурен достъп за отчет от проверител в карнета по партидата,
изразходваното в процесния имот количество вода за периода на процесната
фактура е начислявана усреднена консумация, съгласно чл. 35, ал. 2 от
Наредба № 4 от 2004 г. За периода от 16.01.2021 г. до 15.07.2021 г. Посочени са
по периоди начините на установяване на количествата, доставени ВиК услуги
в имота. Установено е от експертизата, че след 17.08.2020 г. консумацията на
вода в целия комплекс е започнала да се увеличава драстично, достигайки
около 5000 куб.м. месечно, като при извършена проверка на 22.01.2021 г. е
установено, че водомерът се върти необичайно бързо, вероятно поради теч в
площадковия водопровод, разположен в двора на комплексна. Това е
увеличило размера на общото потребление, подлежащо на разпределение, до
около 2700 куб.м. месечно, като ответникът е уведомявал етажната
собственост за проблема. От етажните собственици била установена
причината за теча и през месец август 2021 г. са започнали подмяна на
площадковия водопровод. Според вещото лице, отчетените от общия водомер
количества вода за процесния период са правилно разпределени по
индивидуалната партида на ищеца по общ коефициент за разпределение, в
зависимост от индивидуалната консумация в имота за тримесечен период.
Размерът на задълженията за предоставените ВиК услуги по фактурата са в
съответствие с утвърдените от КЕВР цени за периода.
Въззивният съд кредитира изготвената експертиза, доколкото същата е
подробна, аргументирана и обосновава, а и изготвена от лица със специални
знания в съответната област. От експертизата безспорно се установява, че
разликата между показанията на общия и индивидуалните водомери е
разпределена е правилно между отделните потребители, като вещите лица са
направили съответните проверки. Оспорването на заключението от
въззивника е бланкетно и не е скрепено с конкретни фактически твърдения.
Действително, съгласно чл.32,ал.5 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, при разлика в отчетеното
количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по
ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява
упълномощения представител на етажната собственост, а при подаване на
молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен
срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя
комисия, в която се включват молителят и представители на оператора. В ал.6
е посочено, че в 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който отразява
установените причини и предложенията за тяхното отстраняване, а когато
3
установените причини се дължат на неизправност в сградната инсталация, те
се отстраняват от потребителите в етажната собственост, които заплащат
разходите за извършената проверка. Дори при установяваме неизпълнение на
посочените задължения от страна ВиК оператора – за уведомяване и свикване
на комисия, както твърди въззивникът, същото не е основание изразходваното
колчество вода да не бъде заплатено от потребителите. Ето защо и по делото
се установява възникване на вземането в размер от 979,27 лв., обективирано
във фактура № ********** от 19.08.2021 г.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7449/23.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 65017/2023 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4