№ 906
гр. София, 18.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110142787 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от В. И. Г. срещу
„С.в.“ АД за признаване за установено, че В. И. Г. не дължи принудително
изпълнение на „С.в.“ АД на сумата 3872,26 лева - главница, ведно със сумата
3507,75 лева - начислена законна лихва върху главницата от 24.10.2014 г. до
16.05.2024 г., по изпълнителен лист от 06.01.2015 г. по ч.гр.дело №58187/2014 г.
по описа на СРС; както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 3562,46 лева - събрани суми в хода на изп. дело
№1887/2024 г. по описа на ЧСИ С.Х., с рег. №*** на КЧСИ, на отпаднало
основание - изтекла погасителна давност, ведно със законна лихва от датата на
подаване на искова молба, и сумата 87,05 лева - мораторна лихва за периода
16.05.2024-18.07.2024 г.
Ищецът твърди, че в полза на ответното дружество е издаден
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. дело №1887/2024 г.
по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ. Счита, че правото на принудително
изпълнение е погасено поради изтекла давност и не са налице годни действия по
изпълнението, които да спират или прекъсват този срок. Поради това счита, че
сумите, предмет на изп.лист, които са събрани до момента принудително са без
основание, с такси и разноски, чието връщане претендира.
Ответникът, получил препис на искова молба с приложения на 08.08.2024
г., в законоустановения едномесечен срок не е подал отговор на искова молба. С
писмена молба по насроченото съдебно заседание твърди, че поради техническа
причина в ел. поща не е подал отговор, не прави изрично сезиращо съда
процесуално искане в тази връзка, моли да се даде ход на делото, прави
доказателствено искане по възложената му доказателствена тежест, а именно да
се изиска изп. дело.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на
тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено
изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден
изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта му
не е настъпила.
От изп. дело №1887/2024 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. №*** на КЧСИ се
установява, че на 24.04.2024 г. ответното дружество е подало молба срещу
ищцата за образуване въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2015 г., издаден
по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д. №58187/2014 г. по описа на
СРС, съгласно който В. И. Г. е осъдена да заплати на „С.в.“ АД сумата от 3872,26
лв. –главница, ведно със законна лихва за периода от 24.10.2014 г. до изплащане
на вземането, 2140,59 лв. неолихвяемо вземане: мораторна лихва за периода от
16.2.2008 г. до 08.8.2014 г. и 560,71 лв. – съдебни разноски, от които 120,26 лв.
държавна такса и 440,45 лв. възнаграждение на юрисконсулт. На гърба на изп.
лист са направени две отбелязвания от ЧСИ с рег. №*** – от 12.05.2015 г. за
изплатени на взискателя 43,61 лв. и на 28.05.2024 г. -3022,20 лв. от ЧСИ с рег.
№***. С молбата взискателят овластява съдебния изпълнител, на осн. чл. 18 от
ЗЧСИ, да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и други, и определя начина на изпълнение.
Влизането в законна сила на заповед за изпълнение има ефект, сходен със
силата на пресъдено нещо на съдебно решение, защото прегражда възможността
да се оспорва съществуването на материално право, удостоверено в
изпълнителното основание, по арг. от чл. 424 от ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова
давност и срокът й е пет години. Заповедното производство е приета от
законодателя съдебна процедура в значително по-късен момент от ЗЗД и при
други социални и икономически условия. Поради това употребения в нормата на
чл. 117 от ЗЗД израз „съдебно решение” следва да се тълкува съобразно целта на
производството по чл. 410 и сл. от ГПК -бързо и ефективно събиране на парични
вземания, за което при условията на съкратен исков процес заинтересованият се
сдобива със съдебен акт, подлежащ на принудително изпълнение. Съдът приема,
че заповедта за изпълнение отговаря на съществените характеристики на
съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Предмет на
изпълнителна сила е само съдебно потвърденото притезание, респ.
изпълнителната сила на съдебния акт е обусловена от силата на пресъдено нещо
като негова правна последица. Ето защо давностния срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
е приложим за парични вземания, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение. В този смисъл са Решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г., ІV г. о. на ВКС; Решение №3/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г., ІV г. о. на
ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д.№4063/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС;
решение по в. гр. д. № 15301/2018 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. №
40/2019 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 12167/2018г. по описа на СГС,
решение по в. гр. д. № 1272/2018 г. по описа на СГС, определение по ч. т. д. №
1366/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, определение по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ІV г. о. на
ВКС и др. Заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл. 410 от ГПК, в срока
по чл. 414 от ГПК не се твърди и не се доказва длъжникът да е възразил срещу
2
дължимост на сумите или да обжалвал разпореждането за издаване на
изпълнителния лист по чл. 407 от ГПК, при което доколкото не се ангажират от
страните доказателства за друго, съдът приема, че заповедта за изпълнение е
влязла в законна сила най-рано в деня на издаване на изпълнителния лист –
06.01.2015 г.
Ищецът представя молба от 30.01.2015 г. на ответника, от чието
предметно съдържание се установява, че по нея е образувано срещу ищцата изп.
д. №344/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. №*** въз основа на процесния
изпълнителен лист, като със същата овластява съдебния изпълнител, на осн. чл.
18 от ЗЧСИ, да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи, книжа и други, и определя начина на изпълнение.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обявява се за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния
съд. Разясненията по приложението на закона са приложими след 26.06.2015 г.
по отношение на висящите изпълнителни производства. До този момент е
релевантно даденото първоначално тълкуване на закона с ППВС №3/18.11.1980г.,
съгласно което образуването на изпълнително производство прекъсва давността,
а докато трае то –давност не тече (Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. по т.д.
№3/2020 г., ВКС). С тълкувателното решение са дадени разяснения, че
давностният срок се прекъсва, с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, било в изпълнение на
молба от взискателя или предприето по инициатива от съдебния изпълнител, на
основание овластяването по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело в контекста на
постановяване нарочно разпореждане от съдебен изпълнител по чл. 434 от ГПК
за образуване на делото; изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Прекъсва давността всяка редовна молба за изпълнение по смисъла на чл. 426,
ал. 2 от ГПК, както и тази с която взискателят възлага по чл. 18 от ЗЧСИ.
Теклата в полза на длъжника давност няма да бъде прекъсната, ако
изпълнителното производство е образувано по нередовна молба, в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ, освен в хипотезата на чл. 18 от
ЗЧСИ.
Съдът, като взе предвид, че към 26.06.2015 г. е имало висящо
изпълнително производство, счита, че от тази дата започва да тече нова давност
за вземанията по изп. лист (вж. Решение № 248/23.04.2024 г. по гр.д. №
4024/2022 г. на III Г.О. на ВКС), която изтича на 26.6.2020 г.
Съгласно чл. 450, ал.3 от ГПК, запорът върху движима вещ или парично
вземане на длъжника се счита наложен от деня, в който е получено съобщението
за него от третото задължено лице. Счита се за наложен и при неговото
изпълнение, доколкото постъпването на суми от наложения запор по
изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на
извършени изпълнителни действия от посочения изпълнителен способ, и всяко
постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ запор, а в
конкретния случай съобразно отбелязването върху изп. лист най-рано на
3
12.05.2015 г. Отбелязванията на гърба на изпълнителния титул доказват
извършено плащане и съставлява действия, осъществили се в изпълнение на
успешно приложен от ЧСИ изпълнителен способ, поради което по своето
същество установяват наличието на годно и валидно изпълнително действие (вж.
Определение №3175/28.11.2024 г. по т. д. № 1494/2024 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС) . Дори и
да не се приеме този извод на съда, то относно фактите с правно значение за
спора следва да се съобразят разясненията по приложението на закона, дадени с
решение № 21/11.01.2024 г. по гр. д. № 439/2023 г., ІІІ г. о. на ВКС, решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. и в решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д.
№ 2766/2020 г. на ВКС, IV-то ГО, че перемпцията по чл. 488, ал. 1 т. 8 от ГПК е
без значение за погасителната давност. Общото между двата правни института е,
че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
давността, но двата правни института са различни и имат различни правни
последици. Давността изключва правото на принудително изпълнение, а
перемпцията не го изключва. Обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да
зачете перемпцията. Следователно изтеклият срок по чл. 488, ал. 1 т. 8 ГПК в
хода на изпълнителното производство и настъпването на перемпцията нямат
отношение към въпроса за изтичането на срока за погасителната давност и
погасено ли е правото на принудително изпълнение, удостоверено в
изпълнителния лист. Извършването на нови изпълнителни действия след
перемпцията е допустимо докато съществува подлежащо на изпълнение право и
такива изпълнителни действия са валидни, респ. съставляват обстоятелства,
които прекъсват погасителната давност.
След 26.06.2015 г. е постъпила молба от 27.03.2017 г. на взискателя, с
която е поискал извършването на конкретни действия по изпълнението – запор
на банкови сметки, в т.ч. на трудово възнаграждение, възбрана, опис на вещи на
длъжника. Тази молба, освен че е подадена в рамките на висящо изп.
производство (считано от 12.05.2015 г.- на последно предприето изпълнително действие не е
изтекъл двугодишния преклузивен срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК), а ако не е
висящо следва да се счита за ново искане за образуване на изп. дело и в този
смисъл липсва бездействие на кредитора (вж. Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. №
2884/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС), прекъсва давностния срок, започнал да тече от
26.06.2015 г., а новият срок изтича на 04.06.2022 г., вкл. (продължен с още 69 дни
за периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г., вкл., на основание на чл. 3, т. 1 и 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44
от 13 май 2020 г.). До 04.06.2022 г. се доказва, че давностният срок е прекъснат на
06.03.2019 г., когато до третото задължено лице - работодател на длъжника „О.“
ЕООД е изпратено запорно съобщение, като връчителят не е открил лице,
съгласно да получи съобщението на адреса на управление на дружеството (след
служебна справка в публично достъпния Търговски регистър се установява, че
адресът на връчване е именно обявеният като адрес на управление), и е
приложен чл. 50, ал. 4 от ГПК. Ето защо давността се явява прекъсната с
предприемането на това изпълнително действие и изтича на 14.05.2024 г., вкл.
(продължен с още 69 дни за периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г., вкл., доколкото е спрян
на обективно и по силата на императива на основание на чл. 3, т. 1 и 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и
допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г.). Изпращането и връчване на
това запорно съобщение е валидно изпълнително действие, тъй като е
предприето от съдебния изпълнител по висящо изп. дело (към 06.03.2019 г.,
считано от 27.03.2017 г. не е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК), както и по
силата на овластяването, направено от взискателя по реда на чл. 18 от ЗЧСИ с
4
молбата за образуване на изп. дело, вкл. по поисканото конкретно изп. действие
– налагане на запор, направено с молбата от 27.03.2017г. Също така, това
изпълнително действие е извършено в рамките на давностния срок и се явява
последно извършеното по изп. дело №344/2015 г., поради което нова
погасителна давност за вземането започва да тече именно от датата, на която е
предприето (чл. 450, ал.3 от ГПК) – 06.03.2019 г., като след прилагане на чл. 3, т.
и 2 от ЗМДВИП изтича на 14.05.2024 г. Изяснява се, че второто изп. дело
№1887/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ е образувано въз основа на
изпълнителния лист по Молба вх. №42110 на 24.04.2024 г., която е подадена
преди да изтече новата петгодишна погасителна давност за вземанията, като
редовна молба за изпълнение по смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК, с която
взискателят възлага по чл. 18 от ЗЧСИ начина на изпълнение и извършването на
изпълнителни действия, изявлението прекъсва давностния срок. Искова молба по
настоящото дело е подадена на 18.07.2024 г., към който момент процесните
вземания не са погасени по давност. При това положение, искът по чл. 439, ал.1
от ГПК се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, както и осъдителните
претенции -главна и акцесорна, доколкото доказателствата установяват правно
основание за събраните суми в хода на изпълнителното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. Г., с ЕГН:**********, срещу „С.в.“ АД,
с ЕИК:******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на „С.в.“ АД, че В. И. Г. не дължи принудително
изпълнение на сумата 3872,26 лева - главница, ведно със сумата 3507,75 лева -
начислена законна лихва върху главницата от 24.10.2014 г. до 16.05.2024 г., по
изпълнителен лист от 06.01.2015 г., издаден по ч. гр. дело №58187/2014 г. по
описа на СРС; и иск по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
3562,46 лева - събрани суми в хода на изп. дело №1887/2024 г. по описа на ЧСИ
С.Х., с рег. №*** на КЧСИ, ведно със законна лихва от 18.07.2024 г. до
окончателното и изплащане, и сумата 87,05 лева - мораторна лихва за периода
16.05.2024-18.07.2024 г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5