№ 20936
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110172262 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Ищецът “ЗЕАД Б.В.И.Г.” извежда субективните си права при твърдения, че между
страните е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, с предмет гражданската отговорност на водача на автобус „БМЦ 220
СЛФ“ с рег. № *************, за който била съставена застрахователна полица №
***************, с период на застрахователно покритие 20.04.2022г.- 19.03.2023г. В
исковата молба са наведени доводи, че в рамките на застрахователното покритие по
посочената застраховка, на 16.10.2022г., е настъпило застрахователно събитие, при което
ответникът, управлявайки автобус м. „БМЦ 220 СЛФ“ с рег. № ************* е настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с паркиран л.а. м. „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег.
№ **********. За настъпилото ПТП е бил съставен протокол за ПТП № 1859512/
17.10.2021г., като било издадено и влязло в сила наказателно постановление № 22-4332-
022686/07.11.2022 г. Ищецът поддържа, че собственикът на увредения автомобил предявил
пред дружеството претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа
на което била образувана щета № **************, по която било платено застрахователно
обезщетение в размер на 730,29 лева. В исковата молба са развити съображения, че
ответникът напуснал местопроизшествието, поради което спрямо него възникнало регресно
вземане за платеното от застрахователя обезщетение.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати сумата 730,29 лева, представляваща платено по застраховка
„Гражданска отговорност”застрахователна полица № ***************, обезщетение за
1
застрахователно събитие, настъпило на 16.10.2022г., за което е образувана щета №
**************, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК от ответника К. Н. М. е постъпил отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът
оспорва да е участвал в процесното ПТП. Изложил е доводи, че в нито един момент по
време на изпълнение на курсовете по маршрута на автобусната линия не е усетил
съприкосновение между управлявания от него автобус и друго превозно средство. Навежда
довод, че издаденото наказателно постановление е отменено с влязло в сила решение.
В обобщение, в отговора на исковата молба се релевира възражение, че в случая не са
налице предпоставките на фактическия състав на разпоредбата на чл. 500, т. 3 КЗ, поради
което ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде постановено
решение, с което същият да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от събраните писмени доказателствени
средства, чрез представяне на застрахователна полица за комбинирана автомобилна
застраховка Motor Third Party Liability № BG/ ***************, че ищецът е застраховал
гражданската отговорност на водача на aвтобус м. BMC 220 SLF, рег. № *************, с
период на застрахователно събитие 20.03.2022г.- 19.03.2023г.
От представения Протокол за ПТП от 17.12.2022г., се установява, че на 16.12.2022г., e
настъпило ПТП, при което автобус м. “БМЦ” и л.а. м. “Мерцедес”, след което водачът на
автобуса напуснал мястото на ПТП.
Собственикът на увредения автомобил е подал уведомление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”
на 21.10.2022г., въз основа на което е образувана щета № **************. Видно от
представения доклад по щета, по образуваната щета е определено застрахователно
обезщетение в размер на сумата 730,29 лева, платено на 15.07.2024г., видно от преводно
нареждане за кредитен превод от 15.07.2024г.
За установяване на механизма на деянието е назначена съдебно- автотехническа
експертиза (САТЕ), съгласно заключението на която процесното ПТП е настъпило при
следния механизъм: на 16.10.2022г., в с. М., автобус м. “БМЦ” се движел по ул. “Ч.”. В
участъка пред № ** на същата улица водачът на автобуса загубил контрол върху превозното
средство и ударил паркирания отдясно л.а. м. “Мерцедес”, след което водачът на автобуса
напуснал мястото на произшествието.
Експертът е посочил, че пътното платно на мястото на произшествието е двупосочно,
съставено от две ленти за движение, без разделителна линия между тях. Ударът между
превозните средства е настъпил по дължина на пътното платно на ул. “Ч.” пред № **. По
широчина на пътното платно произшествието е настъпило в дясната лента за движение на
2
пътното платно, считано по посока на ориентация на автобус м. “BMC 220 SLF”
Вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
ПТП е поведението на водача на автобуса, който не е оставил безопасна странична
дистанция между управлявания от него автобус и л.а. м. “Мерцедес”.
От заключението на вещото лице се установява, че по лекия автомобил са настъпили
увреждания по заден десен калник, задна броня, задна дясна дръжка на вратата, десен стоп,
които се намират в пряка причинна връзка с механизма на деянието. Средната пазарна
стойност на причинените вреди е 1444,92 лева.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че ударът между двете превозни средства е бил
сравнително слаб. Ударът е настъпил с изключително лесно деформируеми детайли. Същото
разяснява, че дали водачът на автобуса е усетил удара зависи единствено от субективното
възприятие
От показанията на св. А. Д. се установява, че през м. октомври 2022г. паркирала л.а. м.
“Мерцедес” пред дома си, на ул. “Ч.” № ** в с. М.. Когато влязла в къщата, чула шум отвън.
Когато излязла навън, видяла, че автобусът се движел по улицата, отдалечавайки се от
произшествието. Свидетелката сочи, че бронята на автомобила се намирала на улицата,
почти пред оградата. На улицата имало и парчета от автобуса. Същата разяснява, че неин
съсед бил свидетел на удара между автомобила и автобуса.
От показанията на св. П.В. се установява, че средата на м. октомври 2022г. се качил в
процесния автобус (движещ се по линия № 26) от кв. Н.И. в посока гр. София, кв. Надежда.
Свидетелят сочи, че стоял в средната част на автобуса, в дясно. Същият разяснява, че не е
усетил удар между автобуса и друго превозно средство. Свидетелят заявява, че ответникът
разбрал за произшествието едва, когато служители на отдел “Пътна полиция” уведомили
работодателя му за него.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на
застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно
увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените
разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е
същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл.
410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона
при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В
предвидените в Кодекса на застраховането основания се касае до освобождаване на
застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава,
когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към
застрахования) на основания, посочени в закона- умисъл, употреба на алкохол, наркотици и
др.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, регресното вземане на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" възниква при наличието следните предпоставки: 1/ да
е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, в изпълнение на който 2/ застрахователят да е изплатил на увреденото
трето лице или на неговия застраховател застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди и 3/ застрахованият водач да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да
установи наличието на посочените факти. В тежест на ответника е да докаже възраженията
си, в това число и фактът, че е останал на мястото на ПТП до идването на органите за
контрол на движението по пътищата, съответно, че е било наложително да напусне мястото
на ПТП, поради необходимост от оказване на медицинска помощ или друга неотложна
причина.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
между страните съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, по
силата на който ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на автобус м.
“BMC”.
Първият спорен въпрос се явява въпросът за механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Механизмът на ПТП се установява посредством
събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на САТЕ. От същите се
установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобила, а
именно: на 16.10.2022г., в с. М., ул. “Ч.” № **, водачът на автобус м. “BMC” не осигурил
достатъчно разстояние между управлявания от него автобус и паркираният лек автомобил.
Изложеното обуславя извода, че водачът на автобус м. „BMC” не е спазил правилото за
движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС при предприемане
на маневра заобикаляне на пътно превозно средство да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
4
скорост на движение- чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет
непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила
досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите
увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е
отразено в протокола. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в
ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти
за лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът носи
тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не
притежава- в този смисъл решение № 24 от 10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 444/ 2010г., I т.о.,
ТК, решение № 85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 73 от
22.06.2012г. на ВКС по т.д. № 423/ 2011г., I т.о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012г. на ВКС по
т.д. № 750/ 2011г., II т.о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/ 2013г., I
т.о., ТК.
Процесният протокол за ПТП, настъпило на 16.10.2022г., макар че е съставен от служител
на отдел "Пътна полиция", при посещение на място и съдържа преки възприятия на
длъжностното лице относно състоянието на пътя, разположението на увреденото превозно
средство и видимите щети по него, не съдържа данни за втория участник в произшествието
и съответно не е подписан от ответника. Същевременно настоящият съдебен състав приема,
че самоличността на виновния водач, т.е. на ответника, е установена въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото писмените доказателства – в тази връзка
следва да бъде отчетени действията на служителите на отдел “Пътна полиция”.
Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ,
която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвена, и
даваща пълен отговор на поставената задача. Съгласно заключението на САТЕ, налице е
пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният
механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП.
В светлината на изложеното следва да се приеме, че произшествието е настъпило при
заобикаляне на паркиралия автомобил от автобуса, като ответникът не се е убедил, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение
Следващият спорен въпрос между страните е напуснал ли е ответникът
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Настоящият съдебен състав счита, че ответникът, управлявайки автобус м. “BMC”, не е
5
разбрал съприкосновението с л.а. м. “Мерцедес” и причинените на автомобила вреди. Св.
П.В. излага в показанията си, че пътувал в автобуса по време на процесния рейс и не усетил
автобусът да е ударил друго превозно средство. Не се установява и някой от другите
пътници да е казал, че автобусът е ударил автомобил.
Предвид нормата на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Посочената
хипотеза, при която за застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, който е заплатил обезщетение за причинените от застрахования вреди на
трети лица, вследствие на притежаването или използването на МПС по време на движение
или престой, възниква право на регрес спрямо застрахования, изисква водачът на МПС да
знае, че ПТП с негово участие е реализирано и преди да пристигнат органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещението им е задължително по закон, той напуска
мястото на настъпването на ПТП.
Процесният случай не попада в обхвата на нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, тъй като не се
касае до умишлено напускане на мястото на ПТП от страна на виновния водач. Установява
се от доказателствата, че ответникът е узнал за настъпване на произшествието много по-
късно през деня- след уведомяване от работодателя. Следователно, същият не е имал умисъл
за бягство от ПТП и избягване на отговорност.
В обобщение в случая не са налице всички предпоставки от фактическия състав на
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, което обуславя извод, че предявеният иск не е
доказан по основание и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Конкретиката на случая сочи, че в исковото производство ответникът е направил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Искането за присъждане на разноски своевременно и ищецът е представил доказателства
за действителното извършване на разноските, поради което на същия следва да се присъдят
направените в първоинстанционното производство разноски.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
6
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита
от страна на адвоката, събраните доказателства, счита, че възнаграждение в размер на 500
лева се явява съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД, с ЕИК ************** против К. Н.
М., с ЕГН ************* за сумата 730,29 лева, представляваща регресно вземане за
платено по застрахователна полица за комбинирана автомобилна застраховка Motor Third
Party Liability № BG/ ***************, застрахователно обезщетение за вреди от
застрахователно събитие- ПТП, настъпило на 16.10.2022г., за което пред „ЗЕАД Б.В.И.Г.”
ЕАД е образувана щета № **************, в резултат на виновното и противоправно
поведение на К. Н. М., чиято гражданска отговорност е застрахована от „ЗЕАД Б.В.И.Г.”
ЕАД по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилиста”, с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД, с ЕИК ************** да плати на К. Н. М., с ЕГН
************* сумата 500 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково
7
производство разноски, на основание, чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8