Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен,
24.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание
проведено на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря М.ТОДОРОВА в присъствието на зам.окръжен прокурор Д.СТОЕВА,
като разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ вчн дело № 315 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е за проверка на първоинстанционно решение
за налагане на възпитателна мярка по отношение на непълнолетно лице и се
развива по реда на чл.24б от ЗБППМН.
Образувано е по жалба депозирана от
процесуалния представител на непълнолетното лице Д.Н.Н. срещу решение № 227/20.05.2019г.
постановено по чнд № 720/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваното решение на
непълнолетната Д.Н.Н. е наложена възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.13 от
ЗБППМН – настаняване във възпитателно училище интернат за срок от две години.
В жалбата, по повод на която е
образувано настоящото въззивно производство, депозирана от процесуалния
представител на непълнолетното лице в установения от закона и указан от съда
срок се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт и се настоява за
отмяната му. Твърди се, че по делото не са били събрани безспорни и категорични
доказателства, че Д.Н. извършва противообществени прояви или престъпления. Заявява
се, че макар по-рано тя да е допускала неизвинени отсъствия от училище, вече не
пропускала учебни занятия и всеки ден ходи на училище. Сочи се, че баща й е в
състояние да полага грижи, доколкото има
редовно и добре заплатена работа, а самата мярка е прекомерна. Навеждат се и
доводи, че във възпитателното училище интернат Д.Н. ще попадне в престъпна
среда и следователно взетата по отношение на нея мярка не би имала възпитателен
ефект. Настоява се за отмяна на решението на първоинстанционния съд като
неправилно незаконосъобразно.
В с.з. пред окръжния съд
непълнолетното лице Д.Н., редовно призована, се явява лично и с упълномощения
си процесуален представител. Последният оспорва законосъобразността и
правилността на атакувания съдебен акт и обосновава тезата, че липсват
доказателства за противоправно поведение, както и че наложената най-тежка мярка
е прекалено тежка и не би допринесла за поправянето и превъзпитаването на
лицето. Настоява за отмяна на решението на районния съд. Самото непълнолетно
лице заявява нежелание да бъде настанено във възпитателно училище интернат,
твърдейки, че за нея ще полага грижи баща й.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Сливен дава заключение, че с оглед на събраните доказателства по
делото, а първоинстанционния съд е правилно преценил и обосновал необходимостта
от налагането на най-тежката възпитателна мярка по отношение на непълнолетното
лице, доколкото са били изчерпани всички останали възможности за нейното поправяне
и превъзпитание. Счита, че настаняването във възпитателното училище интернат би
оказало възпитателно въздействие върху лицето, като предлага при
постановяването на въззивното решение да бъде съобразена и нормата на чл.30 от
ЗБППМН.
Представителите на МКБППМН гр.Сливен оспорват жалбата, като заявяват, е същата е неоснователна. Намират, че решението на СлРС е правилно е законосъобразно, а наложената по отношение на непълнолетното лице възпитателна мярка е справедлива. Навеждат се аргументи в подкрепа на тезата, че непълнолетната Н. системно е извършвала противообществени прояви, а налаганите й до този момент възпитателни мерки не са били ефективни по отношение постигане на целите за поправянето и превъзпитаването й. Обосновава се необходимостта лицето да бъде настанено във възпитателно училище интернат, като се твърди, че тази мярка би защитила живота и здравето на непълнолетното лице. Настоява се за потвърждаване на решението на районния съд.
Сливенският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в
писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите
от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт, а и с оглед на конкретните оплаквания, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно и в съответствие с тези доказателствени материали е приел за установено от фактическа страна следното:
Непълнолетната Д.Н.Н. е родена на ***
г. в гр.Сливен, в момента ученичка в 8-ми клас в ПХГ „Д.Дамянов“гр.Сливен, който повтаря.
Първоначално Д. се развивала
нормално. Била отглеждана от баща си Н.Н. и баба си по майчина линия. Майка й
починала. След постъпването й в ПХГ „Д.Дамянов" - Сливен започнали
проблеми с поведението й, не слушала баща си и баба си, често не ходела на
училище, бягала от час, не проявявала необходимата сериозност при усвояване
знанията и поради слаб успех повторила 8 клас. Била с много неизвинени
отсъствия.
Според педагогическия персонал
поведението на Д. се дължало на липсата на родителски капацитет от страна на
бащата - той употребявал алкохол, обвинявал учителите за поведението на дъщеря
си, подценявал работата на педагогическия съветник в училището, не съдействал
на институциите.
Било образувано ВД № 19/2019 г. на
МКБППМН - Сливен. Били й определени мерки по чл. 13 ал.1 т.4 и 12 от ЗБППМН -
засилен родителски надзор и предупреждение за настаняване във ВУИ. Д. не
коригирала поведението си, продължила да не ходи на училище, не преустановила
връзка си с 45 - годишен мъж, който й правел скъпи подаръци неподходящи за
възрастта й. Продължила да не ходи на училище, употребявала наркотици, бягала
от часове и не се прибирала в дома си. Три пъти Д. била обявявана за
общодържавно издирване по молба на бащата. Била намерена в апартамент в кв. „Република“,
в неподходяща и опасна за нея обстановка.
На 21.03.2019 г. Д. е направила
оплакване за оказване на системен физически и психически тормоз над нея от баща
й и поискала полицейска закрила. Била настанена в ЦНСТ кв. Дружба, гр. Сливен.
При приемането й в центъра било установено, че Д. е болна от краста и сифилис.
Била лекувана. В ЦНСТ спазвала реда, включвала се в мероприятията. Т. к.режима
в центъра бил свободен често излизала като казвала, че отива при приятеля си в
кв. Република и в м. Мочурите, където не се знаело с кого се среща и какво
прави. Прибирала се след употреба на алкохол. Избягала от ЦНСТ на 07.04.2019г.
и била намерена на 12.04.2019г.
По отношение на нея са получени
множество сигнали за извършени противообществени прояви, като употреба на
наркотици, алкохол, привела в движение лекия автомобил на приятеля си, бягство
от ЦНСТ.
Към настоящия момент по отношение
на Н. в МКБППМН са водени две възпитателни дела. Наложени са й възпитателни
мерки по чл.13 ал.1 т.4 и 12 от ЗБППМН, като въпреки взетите спрямо нея мерки
нямало никакъв положителен резултат.
Така установеното от фактическа
страна напълно кореспондира със събраните и проверени в хода на проведеното пред
първата инстанция съдебно следствие гласни и писмени доказателствени материали.
Настоящият въззивен съд напълно
споделя така направените в атакуваното решение фактически констатации, като
немира, че същите се подкрепят и потвърждават и от събраните в хода на въззивното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства. От тези допълнителни
доказателствени материали се установява, че непълнолетната Д.Н. продължава да
отсъства от училище без уважителни причини, а в часовете, в които присъства не
участва в работата на класа. По предметите български език и литература,
английски език, информационни технологии, математика и философия има само слаби оценки т.е. по всяка вероятност тя
отново няма да завърши осми клас. Не са настъпили корекции в поведението и в
Центъра за настаняване от семеен тип, където в момента е настанена.
Въз основа на така установеното
като фактическа обстановка районния съд е направил обоснован е законосъобразен
извод, че поведението на непълнолетната Д.Н.Н. е рисково – застрашаващо живота
и здравето й и представляващо предпоставка тя да стане жертва на престъпление
трафик на хора.
Неоснователно е оплакването в
жалбата, поддържано и в с.з. за липса на доказателства за противоправно и
противообществено поведение от страна на непълнолетната Д.Н.. По делото има
събрани достатъчно писмени и гласни доказателства вкл. тези в приложеното
досъдебно производство № 15/19г. на РУ на МВР гр.Сливен за извършени от страна
на непълнолетната на деяния, част от които представляват и престъпления.
Настоящият съд споделя
констатацията на първата инстанция, че въпреки взетите спрямо Н. възпитателни
мерки по образуваното възпитателно дело в МКБППМН не са оказали необходимото
въздействие и Н. не е поправила поведението си. Действително е в неин интерес тя
да се откъсне от средата, в която живее, за да може да й се въздейства
възпитателно.
Законосъобразен е изводът, че това
може да стане единствено като бъде настанена във възпитателно училище интернат.
В тази връзка няма съмнение, че бащата
и бабата не могат да осъществяват необходимия контрол над детето. Декларираното
намерение от страна на бащата да поеме грижите за дъщеря си – непълнолетната Н.
е голословно и в противоречие с поведението му до настоящия момент. В тази
връзка следва да се има предвид, че Н. *** именно по нейно желание и след
оплакване за оказване на системен физически и психически тормоз над нея от баща
й, по повод на което тя е поискала полицейска закрила.
По делото няма спор, че бащата
разполага със средства за осигуряване на издръжката на непълнолетната Н.,
доколкото представените пред окръжния съд писмени доказателства са от 2017г. и
2018г. т.е. не се касае за новонастъпили обстоятелства. Доказателствата по
делото, обаче, сочат, че бащата Н.Н. не е в състояние да се грижи адекватно за
дъщеря си, още повече, че вече веднъж му е било възложено да следи за
поведението й и да работи за превъзпитаването й – с решение от 25.02.2019г. по
възпитателно дело № 19/2019г. на МКБППМН – Сливен.
Правилна е преценката, че тъй като
взетите по отношение на Н. възпитателни мерки по ЗБППМН до настоящия момент са
е оказали неефективни, то следва да се вземе най-тежката мярка - настаняване
във ВУИ, която ще въздейства предупредително, възпиращо и превъзпитателно по
отношение действията и личността на непълнолетната.
Районният съд е преценил, че срокът,
за който трябва да бъде настанена непълнолетната Н. във ВУИ следва да е две
годишен освен, ако не бъде прекъснат на основанията посочени в чл.31 ал.3 и 4
от ЗБППМН.
Настоящата инстанция намира, че така
определеният от СлРС срок за настаняване на непълнолетната Д.Н. във ВУИ противоречи
на разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗБППМН. Съгласно този текст, лицата настанени
в СПИ и ВУИ остават там за възпитание и обучение до навършване на 16 години и
само по изключение ако изявят писмено желание - и до навършване на 18 години. Следователно
в цитираната правна норма изрично са определени максималния престой, пределната
възраст и изключенията от нея, както и възможностите за удължаване на престоя
т.е. законодателят е създал специфичен режим на прием и престой в СПИ и ВУИ,
различен от общия ред на прием и престой в училищата. Принципно навършването на
16 годишна възраст е отрицателна законова предпоставка – обективна пречка за
налагане на възпитателните мерки по чл.13 ал.1 т.11 и т.13 от ЗБППМН.
Предложеното за настаняване във ВУИ
непълнолетно лице към настоящия момент все още не е навършило 16 години, но
предстои да ги навърши на 27.07.2019г., тъй като е родено на ***г.
При това положение настаняването
във възпитателно училище интернат не би могло да бъде за определения в
атакуваното решение на СлРС срок от две години, освен ако след навършването на
16 години непълнолетното лице депозира писмено съгласие да остане във ВУИ.
С оглед на тези констатации и
изводи, макар принципно законосъобразно районния съд да е постановил по
отношение на непълнолетната Д.Н. да бъде наложена възпитателната мярка по чл.13
ал.1 т.13 от ЗБППМН – настаняване във възпитателно училище интернат,
определеният срок на тази мярка противоречи на закона – разпоредбата на чл.30
ал.3 от ЗБППМН.
Това налага решението на СлРС да
бъде изменено в частта си, касаеща срока на наложената възпитателна мярка по
чл.13 ал.1 т.13 от ЗБППМН – настаняване във възпитателно училище интернат,
който следва да бъде до навършване на 16 години на лицето, а при изрично
писмено съгласие от нейна страна – и до навършване на 18 години.
В останалата му част решението
следва да бъде потвърдено.
Ръководен от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 227/20.05.2019г.
постановено по чнд № 720/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен в частта му
относно определения срок на наложената на непълнолетната Д.Н.Н. възпитателна
мярка по чл.13 ал.1 т.13 от ЗБППМН – настаняване във възпитателно училище
интернат, като този срок следва да бъде до навършване на 16 години на лицето, а
при изрично писмено желание от нейна страна – и до навършване на 18 години.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му част.
Настоящото решение е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: