Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 185
гр. Сливен, 26. 09. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от административния
съдия административно дело № 241 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Д.Г.Д. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, подадена против Областна дирекция /ОД/ на Министерство на
вътрешните работи /МВР/– Сливен, за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение по АНД № 1326 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, в производство
по обжалване и отмяна на незаконосъобразен акт – Наказателно постановление /НП/
№ 19-0804-001161 от 28.05.2019 г., издадено от Началника на Сектор Пътна
полиция към ОД на МВР – Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 22.01.2020 г. до окончателното изплащане. Заявена е и претенция за
присъждане на направените по настоящото дело разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че: с Решение № 574 от
20.12.2019 г., постановено по АНД № 1326 / 2019 г. по описа на Районен съд –
Сливен, е отменено като незаконосъобразно НП № 19-0804-001161 от 28.05.2019 г., издадено
от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на ищеца е
била наложена глоба в размер на 2000 лева; в производството по обжалване на НП
пред Районен съд – Сливен, ищецът е бил представляван от адвокат и е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, заплатени на 12.09.2019
г. въз
основа на договор за правна помощ и съдействие; направените разходи са
причинена имуществена вреда на ищеца поради издадения незаконосъобразен акт.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа
исковата молба и моли да бъде уважена.
Ответникът – ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не
се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител оспорва исковата молба като неоснователна; моли предявеният
иск да бъде отхвърлен или да бъде намален размерът на претендираното
обезщетение до нормативно установения минимален размер на адвокатското
възнаграждение спрямо имуществения интерес, съобразно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения; счита за прекомерно платеното
адвокатското възнаграждение в административнонаказателното производство и прави
искане за редуцирането му до определения в Наредбата минимален размер от 370 лева;
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за основателност на исковата молба.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
С НП № 19-0804-001161 от 28.05.2019 г., издадено от
Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, на ищеца Д.Г.Д. е
било наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева, за
нарушение на Кодекса за застраховането /КЗ/. НП е обжалвано от Д. *** и с
Решение № 574 от 20.12.2019 г., постановено по АНД № 1326 / 2019 г. по описа на
Районен съд – Сливен, е отменено като незаконосъобразно. Съдебното решение е
влязло в сила на 22.01.2020 г. В производството по обжалване на НП, на 12.09.2019
г. Д. е сключил с адв. Х.Х. ***, договор за оказване на правна защита и
съдействие, изразяващо се в обжалване на НП и процесуално представителство по
делото, и е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева /видно от Договор за правна защита и съдействие Серия С № ********** от 12.09.2019
г./. Упълномощеният адвокат е представлявал Д.Г.Д. в производството по
горепосоченото АНД /видно от протокола от проведеното съдебно заседание/.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обективно съединените искове – иск за присъждане на
обезщетение за вреди и иск за присъждане на законна лихва върху претендираното
обезщетение, са предявени от лице с правен интерес, след отмяната на незаконосъобразно
НП, за производството по обжалване на което се претендират вредите, и са
насочени срещу процесуално легитимиран ответник, имащ качеството на юридическо
лице.
Производството по АНД № 1326 / 2019 г. по описа на
Районен съд– Сливен, е приключило на 13.11.2019 г. – датата на проведеното по
делото съдебно заседание, в което страната е могла валидно да заяви претенция
за присъждане на разноски. Към датата на приключване на горепосоченото съдебно
производство по оспорване на НП, във връзка с което се претендират вреди от
заплатено възнаграждение за адвокат, е липсвал процесуален ред, по който
направените разноски за процесуалното представителство да могат да бъдат
присъдени в самото производство, тъй като създаването на новите ал. 3 – ал. 5
на чл. 63 от ЗАНН /ред. до ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ е
извършено по-късно - с § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /обн., ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г./ и има действие занапред. Това обосновава материалноправната
възможност и процесуалното право на ищеца да претендира същите по реда на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По изложените съображения, предявените искове са
допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ е
предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на
Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение
на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В разглеждания случай от доказателствата по делото е
установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответната страна – Областна дирекция на
МВР – Сливен. Налице е незаконосъобразен акт–
НП № 19-0804-001161 от 28.05.2019 г., издадено от Началника на Сектор
Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, което е отменено с влязло в сила Решение № 574 от 20.12.2019 г.,
постановено по АНД № 1326 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен. Незаконосъобразният
акт е издаден от длъжностно лице на ответника Областна дирекция на МВР – Сливен,
която е юридическо лице, съгласно чл. 37 ал. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по
предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз
основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите
органи, така и с оглед административната правосубектност на последните.
Административният характер на дейността по издаване на акта, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните актове като
такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав приема, че от издаването на
незаконосъобразния акт – процесното НП, отменено с влязло в сила съдебно
решение, ищецът Д. е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП. Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Ищецът Д. не би заплатил адвокатско възнаграждение и
това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното НП.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй
като намаляването на имуществото на Д. вследствие заплатената сума за
адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП, с което е
наложено административно наказание, считано от Д. за незаконосъобразно
наложено. /В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по
тълкувателно дело № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС/.
Направеното от ответника възражение относно размера на
исковата претенция е допустимо, видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2017 г. по т. д. № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС, но е неоснователно. За
да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от
заплащане на разноски, които са необосновано завишени, законът е предвидил
правилото за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В чл. 36, ал. 2 от ЗА законодателят е посочил,
че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 18, ал. 2 във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /ред. преди изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ –
ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г./, за процесуално представителство,
защита и съдействие по процесното АНД минималният размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно санкцията по НП, е 370 лева. Законодателят е
предоставил на съда преценката за фактическата и правна сложност на делото,
съответно - за наличието на неоснователно завишаване на размера на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В случая производството
по АНД не се отличава с особена фактическа и правна сложност, но макар и
приключило в едно съдебно заседание, същото е проведено с активното участие на процесуалния
представител на ищеца-жалбоподател, като по искане на процесуалния представител
са събрани допълнителни доказателства и извършените от него процесуални
действия надхвърлят минималните такива. Поради изложеното, съдът намира, че
заплатеният размер на адвокатско възнаграждение от 500 лева съответства на
изискванията за справедливост и обоснованост по чл. 36 от ЗА.
По изложените съображения, предявеният иск за
обезщетение в размер на 500 лева е основателен и доказан, и като такъв следва
да бъде уважен. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва. В
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело № 3 /
2004 г. на ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. Следователно законна лихва следва да бъде присъдена
от датата на влизане в сила на съдебното
решение, с което НП е отменено като незаконосъобразно – 22.01.2020 г., до
датата на окончателното изплащане на сумата.
Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на
направените в настоящото производство разноски. В разпоредбата на чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. В разглеждания случай исковата
претенция е уважена изцяло, поради което ОД на МВР – Сливен, следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените от него по настоящото дело разноски в
размер на 310 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса и 300 лева -
договорено и платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи– Сливен, да заплати на
Д.Г.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно
Наказателно постановление № 19-0804-001161 от 28.05.2019 г., издадено от
Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1326 / 2019 г. по описа на Районен
съд – Сливен, ведно със законната лихва върху сумата от 500 /петстотин/ лева,
считано от 22.01.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи– Сливен, да заплати на
Д.Г.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: