РЕШЕНИЕ
№ 15412
гр. София, 24.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110150531 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Б. Д. Г. против (фирма) с искане да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 167,14 лева,
представляваща ½ част от общо начислена цена за предоставена топлинна енергия, ведно с
начислените лихви за забава за периода от месец януари 2010 г. до месец март 2010 г.
включително по партида с абонатен номер ***** за имот, находящ се в (адрес), поради
изтекла погасителна давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата Б. Д. Г. и Б. С. А. са собственици
при равни дялове на топлоснабден недвижим имот, находящ се в (адрес) и са абонати на
(фирма) с абонатен № *****. Страната поддържа, че процесните суми за топлинна енергия и
лихви за забава се разпределят, както следва: месец януари 2010 г. – сумата от 32.80
/тридесет и два лева и осемдесет ст./ за топлинна енергия, представляваща ½ от общо
задължение в размер на 65.60 лв. /шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ и сумата от
32,80 лв. / тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща ½ от общото
задължение за лихва за забава в размер на 65,60 лв. /шестдесет и пет лева и шестдесет
стотинки/, за месец февруари 2010 г. – сумата от 27,73лв. /двадесет и седем лева и
седемдесет и три стотинки/ за топлинна енергия, представляваща ½ от общото задължение в
размер на 55,47лв. /петдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/ и сумата в размер
на 27,51лв. /двадесет и седем лева и петдесет и една стотинки/, представляваща ½ от общо
задължение за лихва за забава в размер на 55,03лв. /петдесет и пет лева и три стотинки/, за
месец март 2010г. – сумата от 23,31лв. /двадесет и три лева и тридесет и една стотинки/ за
топлинна енергия, представляваща ½ от общото задължение в размер на 46,62 лв.
/четиридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/ и сумата в размер на 22,99лв.
/двадесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща ½ от общо задължение
за лихва за забава в размер на 45,98лв. /четиридесет и пет лева и деветдесет и осем
стотинки/, така общата сума възлиза на 167,14лв. /сто шестдесет и седем лева и
четиринадесет стотинки/. Страната поддържа, че сочените задължения са погасени с
изтичане на тригодишен давностен срок. В исковата молба са изложени твърдения, че
1
правният интерес от предявяване на отрицателния установителен иск е обусловен от
обстоятелството, че ответното дружество многократно и недвусмислено формулира
извънсъдебно претенциите си към ищцата за процесните суми чрез отправени писма и
фактури. Страната поддържа, че ответното дружество отказало да заличи погасените по
давност вземания, което обуславя правния интерес на страната да отнесе спора, относно
дължимостта им пред съда. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски,
както и адвокатското възнаграждение да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на дружеството поддържа, че
предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес
от търсената защита. В допълнение е отбелязано, че ищцата е завела множество претенции с
идентичен предмет на настоящата срещу дружеството за признаване за установено, че не
дължи заплащане на вземания, които безспорно са погасени по давност, поради което не са
предприемани действия за събирането им. По същество на спора с подадения отговор
дружеството не оспорва исковата претенция, като в действителност вземанията за
незаплатена цена за доставена и използвана топлинна енергия и обезщетение за забава за
процесния имот и период са погасени по давност. В подадения отговор са изложени
подробни съображения, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на
делото и признава иска, поради което разноските на основание чл. 78, ал. 2 ГПК следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца. Направено е искане сторените от страната съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че по партида с абонатен номер
***** ответникът за периода от месец януари 2010 г. до месец март 2010 г. е начислил
процесната сума за доставена топлинна енергия за процесния имот и законна лихва за
забава, както и че с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на
делото. При съобразяване на наведените в подадения отговор на искова молба доводи в
доказателствена тежест на ответника е да установи, че с поведението си страната не е
станала повод за завеждане на делото.
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че за
процесния имот, находящ се в (адрес), при ответното дружество е открита партида с титуляр
ищеца, по която за периода от януари 2010 година до месец март 2010 година е начислено
задължение в размер на 167,14 лева, представляващо ½ част от незаплатена цена на
топлинна енергия ведно с лихвата за забава, както и че процесните суми са погасени по
давност. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск
е основателен.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките
по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не
е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая исковата претенция е
призната с отговора на исковата молба.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради
изтекла погасителна давност. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал
друг повод за предявяването на иска. Например бездействието по повод на поискано и
дължимо изпълнение /искане за отписване на погасените по давност задължения/ обуславя
защитим от правния ред интерес за длъжника да потърси защита пред съда, а следователно и
ангажира отговорността на ответника за наложените от това и поведение разноски – в този
смисъл Определение от 17.07.2019 г. по ч. гр. д. № 7902/2019 г. на СГС, Определение №
2
11225 от 25.04.2017 г. по гр. д. № 2920/2017 г. на СГС, Определение № 794/13.01.2017 г. по
ч. гр. д. № 15839/2016 г. на СГС, Определение № 3081/06.02.2017 г. по ч. гр. д. № 606/2017 г.
на СГС. В случая и от твърденията на ищеца и от представените доказателства по делото се
установява, че ответникът единствено е издавал фактури за дължими суми на ищеца.
Липсват твърдения и доказателства ищецът да е поискал извънсъдебно уреждане на спора,
включително и да се е възползвал от механизъм за отписване на погасени по давност суми.
Кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и, ако го получи то ще е
надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането /чл.
118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника
погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално погасената
по давност част от задължението. Затова отправената до длъжника извънсъдебна покана да
плати, дори и за съдържа изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното
установяване на вземането и принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за
предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признаването на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Доколкото
кредиторът има право да иска плащане на задължението си, при това без да е задължен да
съобразява същото с изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, тези негови
действия сами по себе си не могат да обосноват отговорността му за разноски по предявен
от длъжника иск за недължимост на вземането - така Определение № 474 от 07.11.2019 г. по
ч. гр. д .№ 3063/2019 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 338 от 18.07.2018 по ч. гр. д. №
209/2018 г. на IV г. о. на ВКС, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г.
на IV г. о. на ВКС.
Изрично в Определение № 4077/09.05.2022 г. по ч. гр. д. 2360/2022 г. по описа на
СГС, ЧЖ – I – A състав, разглеждащо идентичен казус на предявен отрицателен
установителен иск срещу (фирма), е прието, че отразяването във фактури или в съобщения
към фактури за суми за топлинна енергия, част от които са за задължения с изтекла
погасителна давност, както и изявление на служител при ответника за тяхното събиране по
принудителен път, не обективира поведение на ответника, даващо повод за завеждане на
делото. Погасените по давност вземания са естествени и кредиторът продължава да е техен
носител, поради което извънсъдебното поддържане да са дължими не може да се възприеме
като повод за образуване на делото.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че от извършената служебна справка в
ЕИСС се установява, че ищцата е образувала общо петнадесет дела срещу ответното
дружество с предмет отрицателни установителни искове за недължимост на начислени суми
за топлинна енергия за процесния имот, всяко от които касаещо няколко фактури, като
страната претендира присъждане на съдебни разноски за всяко отделно производство. От
изложеното може да се направи извод, че е налице злоупотреба с процесуални права от
страна на ищеца с цел обогатяване на страната със съдебни разноски, а не, че ответното
дружество е дало повод за завеждане на делото.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на Б. Д. Г. не се следват
разноски, като в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника
съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение на процесуалния представител на
страната в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в
(АДРЕС), против (фирма), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в (АДРЕС),
отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 167,14 лева, представляваща ½ част от общо начислена цена за предоставена
3
топлинна енергия, ведно с начислените лихви за забава за периода от месец януари 2010 г.
до месец март 2010 г. включително по партида с абонатен номер ***** за имот, находящ се
в (адрес), поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС) да заплати на (фирма), ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в (адрес), на основание чл. 78, ал. 2 ГПК,
сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.
248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от
същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната
страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото
да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4