Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
гр. Перник, 06.11.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Красимир Тренчев от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Цветелина
Гоцова КАД № 306 по описа на съда за
2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1, изр.
второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на Р.Г.Й. с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип (ЗОЗТ) „***“,
гр. ***, район ***, община Столична, област София, лично и чрез
служебния му защитник – адвокат Р.Т. ***, против решение № 129 от 12.07.2023
г., постановено по адм. дело № 345/2022 г. по описа на Административен съд –
Перник.
С обжалваното решение са отхвърлени
предявените от Р.Г.Й. искове с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), за заплащане на обезщетение
в общ размер на 51 000.00 лв. (петдесет и една хиляди лева),
представляващи имуществени вреди в размер на 700.00 лв. (седемстотин лева) и
неимуществени вреди в размер на 50 300.00 (петдесет хиляди и триста лева),
претърпени в периода 25.01.2022 година до 20.04.2022 година в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия, при които изтърпява наказанието „лишаване
от свобода“, изразяващи се в незаконна административна дейност, изразяваща се в
изземване и невръщане на
лични вещи – облекло, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2022 година
до окончателното ѝ изплащане.
В
касационната жалба, депозирана лично от касатора се излагат съображения за неправилност
и необоснованост на решението на първата съдебна инстанция поради
постановяването му в нарушение на материалния закон – не е направен обективен и
задълбочен анализ на събрания в производството доказателствен материал, а част
от писмените доказателства не са обсъдени. В жалбата, депозирана от служебния
защитник на касатора се излагат допълнителни съображения за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт – решението е постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до необоснованост, съответно до неправилно
приложение на закона, тъй като не са обсъдени всички събрани по делото
доказателства, и конкретно, отнасящи се до правилата за конвоиране, в частност
начина на измерване на теглото на допустимия ръчен багаж на конвоираните лица. От
касационния съд се иска да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка,
като по същество постанови друг, с който да уважи предявените искове. Не се
представят писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Ответникът
по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор. Счита
жалбата за неоснователна, моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния
съд.
В проведеното на 18.10.2023 година съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адвокат Р.Т. – негов
служебен защитник. Поддържа касационната жалба по изложените доводи.
В проведеното на 18.10.2023 година съдебно
заседание ответникът по касационната жалба – ГДИН, редовно призован, се представлява
се от юрисконсулт Д.Й., пълномощник на Главния директор на ГДИН.
В проведеното на 18.10.2023 година съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прави заключение за неоснователност
на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението
на първата съдебна инстанция.
Административен съд – Перник, касационен
състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се е процесуално допустима,
като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна. Съображенията са следните:
Производството пред първоинстанционния
съдебен състав е образувано по
искова молба на Р.Г.Й., с ЕГН **********, излежаващ към момента на депозиране
на същата и към настоящия момент присъда в затвора в гр. София, ЗОЗТ – ***, с
която е предявен иск против ГДИН с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС за сумата
от 51 000 лв. (петдесет и една хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени имуществени (700 лв.) и неимуществени (50 300 лв.) вреди, ведно
със законната лихва от 25.01.2022 г. до окончателното ѝ изплащане,
причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на
затвора в гр. ***, произтичащи от груби и системни нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС
в периода от 25.01.2022 г. до 20.04.2022 г. поради неправомерно и
незаконосъобразно задържане на негови собствени вещи, разрешени за притежаване
в затвора, при преместването му от затвора в гр. *** в затвора в гр. София,
съответно отказ същите да му бъдат върнати. Изложени са твърдения, че по този
начин затворникът е лишен от облекло: дрехи, обувки, маратонки, анцузи и
фланелки, което довело до влошаване на здравето му, до невъзможност да излиза
за престой на открито, до нарушена двигателна активност, съответно до
подлагането му на нечовешко и унизително отношение.
Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, както следва:
По делото не е било спорно, че Р.Й.,
осъден за деяния по чл. 196 и чл. 199 от НК, с наложени му наказания „лишаване
от свобода“, постъпва в затвора в гр. *** на 10.04.2014 г.
На 22.10.2019 г. е извършено преместване
на цяла група лишени от свобода в отремонтираната сграда „Битов корпус“ на
затвора в гр. ***, при което от Р.Й. са иззети негови вещи: маратонки – 2
чифта; кецове, сиви – 1 чифт; чаршаф, долен – 3 броя; разклонител без кабел –
един брой; пулове за табла; възглавница – 1 брой; сак, черен – два броя
(справка на л. 116; опис от 22.10.2019 г., л. 140), които са били повече от
позволеното за ползване и притежаване количество, съгласно Списък на вещите и
предметите, които лишените от свобода имат право да държат при себе си.
На 25.01.2022 г., въз основа на заповед №
Л-233 от 20.01.2022 г. (л. 133) на главния директор на ГДИН, Р.Й. е преведен за
доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, от затвора в
гр. *** в затвора в гр. София, като на същата дата е конвоиран до затвора в гр.
София от Главна дирекция „Охрана“ (писмо, л. 73). С оглед изискването
конвоираните лишени от свобода лица да пътуват с до 10 кг. багаж, на 25.01.2022
г. Р.Й. подбира вещите, които да вземе със себе си в затвора в гр. София, изброени
в опис на личните вещи на осъдения (л. 117): маратонки; елек, зимен; дънки;
анцуг, комплект; чорапи; бельо; цигари; кафе; сапун; кърпа; шампоан; фигурки за
шах, изработени от сапун; самобръсначка. Съставени са два протокола с дата
25.01.2022 г. (л. 118 и л. 119), подписани от Р.Й., в които са описани вещите,
оставени на съхранение във вещевия склад на затвора в гр. ***: шах и табла – 1
бр.; шах – 1 бр.; бързовар – 1 бр.; коаксиален кабел – 1 бр.; разклонител – 2
бр.; антена за телевизор – 1 бр.; машинка за подстригване и зарядно – 1 бр.;
зарядно за батерия – 1 бр.; телевизор с дистанционно – 1 бр.; зарядно за
телефон – 1 бр.; зарядно за батерия – 1 бр.; отделно в складовете (вписано
саморъчно от ищеца) – маратонки, парфюми и др., а също и: сак, черен, NIKE – 1
бр.; сак, черен, SPORT – 1 бр.; маратонки – 1 бр.; завивка – 1 бр.; яке, зимно –
1 бр.; зимни обувки – 1 бр.; платненки – 1 бр.; джапанки – 1 бр.; долнище анцуг
– 2 бр.; къси панталони – 4 бр.; тениска – не се чете; спален комплект – 1 бр.;
кърпи – 3 броя; анцуг, комплект - 1 бр.;
анцуг, горно – 3 бр.; колан – 1 бр., книги и учебници – 5 бр. Във връзка с така
описаните и оставени (на 25.01.2022 г.) за пазене във вещевия склад на затвора
в гр. *** вещи, Р.Й. в собственоръчно съставена и подписана декларация от
25.01.2022 г. (л. 78), сочи, че сестра му – Г.Г.Й. ще дойде да „вземе останалия
багаж и техника.“
Прието в решението е, че затворът в гр. ***
не разполага със специално предназначен кантар за измерване на багажа на
конвоираните лица, като в случай на възражение от страна на последните багажът
им може да бъде измерен на кантара, с който се мерят хранителните пратки на
лишените от свобода, които получават по време на свиждане (писмо, л. 132). По
делото не се представени доказателства за отправяно искане от Р.Й. за измерване
на багажа при конвоирането му към затвора в гр. София.
След преместването му в затвора в гр.
София, Р.Й. поискал задържаните на 25.01.2022 г. вещи да му бъдат върнати, във
връзка с което с писмо от 06.06.2023 г. на началника на затвора в гр. *** (л. 136),
лично е уведомен за две възможности – предоставянето им на посоченото от него в
декларацията лице, или изпращането им с негово изрично съгласие и за негова
сметка в затвора в гр. София.
Прието в решението е също въз основа на
приобщените по делото доказателства, че през периода на изтърпяване на наказанието
в ЗОЗТ „***“ на Р.Й. не е предоставяно облекло, съответно не са изготвяни
заповеди и приемо-предавателни протоколи; не са издавани заповеди за изземване
и задържане на негови лични вещи; престоят на групата се осъществява по график,
утвърден от началника на затвора, без данни в периода от 04.02.2022 г. до
20.04.2022 г. да е постъпвал индивидуален отказ от Р.Й., деклариран с писмена
декларация по чл. 71, ал. 12 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС.
По време на исковия период Р.Й. е
посещавал два пъти лекарския кабинет в ЗОЗТ „***“ – на 10.02.2022 г. и на
10.03.2022 г., с лека настинка (ОВИ), като за съответните посещения са му
предписвани медикаменти-парацетамол и ацетизал (справка, л. 81)
На 19.07.2022 г. (протокол, л. 79) Г.Г.Й.
– сестра на Р.Й. получава вещите му от затвора в гр. ***, като в съставения за
целта протокол изрично и саморъчно отбелязва, че не е представила оригиналите
на протоколите, с които вещите са иззети, както и че няма претенции. Въз основа
на събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че Г.Й. не е
уведомявана от служители на затвора за преместването на брат ѝ от затвора
в гр. ***, в затвора в гр. София, че същата лично не е посещавала брат си, като
посещения правели майка ѝ и дъщеря ѝ, че Р.Й. ѝ се е обадил
лично по телефона я е уведомил, че има „багаж“ в затвора в гр. ***. При
отиването ѝ в затвора в гр. *** сестрата на лишения от свобода не е
носила никакви документи, но въпреки това е получила по спомени „дънки,
маратонки, телевизорче, одеяло“.
Въз основа на свидетелските показания на
длъжностното лице в затвора в гр. ***, отговорно за организацията на
материалното и битово снабдяване, в решението е прието за установено, че при постъпване
на лишен от свобода в затвора в гр. *** личните му вещи се описват в протокол
по образец, който се изготвя в три екземпляра. Единият се дава на лишеният от свобода,
другият се прилага към затворническото му досие, а третият се оставя на
съхранение в склада, ако там има лични вещи. Вещите, с които може да разполага
лишеният от свобода са вещи по утвърден списък от министъра. Останалите вещи,
които са в повече остават в склад и по искане на лишения от свобода могат да се
предоставят за ползване или да се върнат на негови близки. При напускане –
освобождаване, лишеният от свобода взима всичките си вещи. Ако останат вещи,
същите се съхраняват шест месеца, а ако не бъдат потърсени се предават в полза
на държавата. При преместване лишеният от свобода сам подбира своя багаж, който
трябва да бъде до 10 кг. Останалите му вещи се съхраняват в склада до поискване
от лишения от свобода или за изпращане на негови близки, за негова сметка. При
преместване, вземането на вещите е ангажимент на затворника и същият трябва да
поиска писмено, с молба, като приложи документ – опис, като поиска вещите да му
бъдат изпратени за негова сметка, тъй като затворническата администрация няма
задължения да изпраща служебно „багаж“. При идването си да вземе вещите на Р.Й.
сестра му не е носела протоколи, а вещите са ѝ върнати на база
протоколите, които се намирали при тях. При извършване на ремонта на корпуса
през 2019 г. в затвора в гр. *** повечето от вещите, които са в повече съгласно
Списъка се изземват, тези вещи не се унищожават, а остават на съхранение до
поискване. В затвора има изрично уредена процедура за предоставяне на облекло
на социално слаби лишени от свобода лица
въз основа на проучване от социален инспектор.
Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и във връзка с доводите на лишения от свобода първоинстанционният
съд приел, че твърдените и доказани по делото факти – изземването на лични
негови вещи, свързани с хипотезата на чл. 3, ал. 2, предл. трето и последно от ЗИНЗС, на 22.10.2019 г. и на 25.01.2022 г., и съхраняването им в затвора в гр. ***
след преместването на изтърпяващия наказания лишаване от свобода лице в гр.
София, съответно непредоставянето им на жалбоподателя не е било неправомерно, респективно
не представлява поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в лишаване от облекло. Прието е
в решението, че по делото не е установено извършване от страна на
затворническата администрация на незаконосъобразни действия, тъй като
изземването на вещите на ищеца и в двата случая се основава в нормативните
разпоредби. Не е установено според решаващия съд и незаконосъобразно
бездействие, дължимо се от страна на затворническата администрация по силата на
приложимите материалноправни норми на ЗИНЗС, Правилника за прилагане на ЗИНЗС
(ППЗИНЗС) и актовете по прилагането им, изразяващо се в неуведомяването на близките на затворника за
преместването му и за наличие на негови вещи, съхранявани в склада на затвора в
гр. ***, като прието в решението е, че неизпращането на тези вещи в затвора в
гр. София, респективно предаването им на близки на лишения от свобода са
фактически действия, дължими от страна на затворническата администрация по
силата на приложимите материалноправни норми, но само предпоставено от волята,
съответно от действията на лишения от свобода. Въз основа на тези си изводи
съдът е счел, че недоказан по делото е първият елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС – акт, действие или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от ЗИНЗС, с оглед което и не е подложено на проверка и съответно на обсъждане
наличието на останалите два елемента – настъпила имуществена и/или
неимуществена вреда в правната сфера на лишения от свобода, и причинна връзка
между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и вредоносния резултат.
Така постановеното решение е правилно,
като постановено при изяснена фактическа обстановка, основана в достатъчност и
относимост на писмените и гласни доказателства, а изводите на съда за липса на
основание за ангажиране на отговорността на ГДИН са в съответствие с приложимия
материален закон, поради което без основание са доводите, изложени от
жалбоподателя и неговия служебен защитник.
За да бъде приета основателност на иск за
вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да кумулативно да са
доказани: акт, действие или бездействие на специализираните органи за
изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, и в резултат на нарушението имуществена и/или
неимуществена вреда в правната сфера, в случая на лишения от свобода, която
вреда се предполага до доказване на противното по силата на въведената с
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.
Решаващият първоинстанционен състав е
достигнал до правилен, подробно мотивиран и въз основа на съвкупен и поотделно
анализ на приобщените по делото доказателства извод, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на фактическите твърдения, основали исковата молба. По делото е недоказано
извършването на незаконосъобразни действия и/или бездействия на администрацията
на затвора в гр. ***, които да са довели до поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в
липса на достатъчно облекло, които да са рефлектирали върху личната сфера на
ищеца и да са уронили човешкото му достойнство, което на свой ред да е
основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.
По доводите във връзка с изземването на
вещите:
По отношение на иззетите лични вещи на
лишения от свобода при преместването му през 2019 г. в ремонтираната сграда
„Битов корпус“ на затвора в гр. ***, каквото е прието и в решението, Р.Й. не е
претендирал незаконосъобразност на изземването.
Правилни са изводите в решението за
законосъобразност на действията на затворническата администрация при изземването
на вещите на лишения от свобода при преместването му от затвора в гр. ***, в
затвора в гр. София на 25.01.2022г. Споделят се изцяло мотивите, обосновали
тази част на обжалвания съдебен акт – вещите са иззети съответно на
установеното в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ППЗИНЗС правило, приложимо по
аналогия поради липса на установени нормативни правила конкретно във връзка с
конвоиране на лишени от свобода лица при преместването им в друго заведение за
изтърпяване на наказанието, а именно: багажът на конвоираното лице да не
надвишава 10 кг., да е компактен и удобен
за носене от конвоираното лице на рамо или с една ръка. Без основание са
доводите на защитата на жалбоподателя, че по делото не е установено, че в
затвора в гр. *** няма кантар. Безспорно е от доказателствата, каквото е прието
и в решението, че такъв уред има /кантар, с който се измерват хранителните
пратки/, независимо че не е предназначен специално за измерване на багажа при
конвоиране, съответно при възражение от страна на конвоираното лице е налице
възможност багажът да бъде измерен. Правилно в тази връзка в решението е
прието, че по делото няма данни
(включително и не се твърди), Р.Й. да е възразил касателно теглото и
съдържанието на багажа, като от друга страна събрани са убедителни доказателства, че лишеният от свобода
сам е подбрал вещите, които да вземе със себе си, както и че изрично е посочил
в декларация от 25.01.2022 г., „сестра ми ще дойде да ми вземе останалия багаж
и техника“, т.е. към този момент същият не е имал никакви възражения касателно
вида и обема на задържаните вещи.
По доводите във връзка със съхраняването/задържането
на вещите в склада на затвора в гр. ***:
Правилни са изводите на решаващия
първоинстанционен състав и в частта, касателно съхраняването на иззетите през
2019 и на 25.01.2022 г. от лишения от свобода негови вещи в склада на затвора в
гр. ***, като споделят се и изводите в решението, че същите са съхранявани, не
задържани до тяхното предаване по начин, избран от лишеното от свобода лице, което е съобразено с изискването на чл. 32,
ал. 1 във вр. с ал. 2 от ППЗИНЗС.
По отношение на вещите, иззети на
22.10.2019 г. като забранени за притежаване и ползване, със същите ищецът е
нямал право да разполага и в затвора в гр. София. Т.е. съхраняването им в
затвора в гр. *** няма за последица лишаване на ищеца от държането и ползването
на тези вещи в затвора в гр. София по смисъла на чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1
от ЗИНЗС, каквото е приел и първоинстанционният съд.
По отношение на вещите, иззети на
25.01.2022 г., дори да се приеме, че към този момент лицето е било лишено
неправомерно от част от вещите си поради безспорната липса по делото на данни конкретно
за тяхното измерване, това не означава, че лишеният от свобода е бил лишен изцяло
от възможността да се ползва от същите непосредствено след преместването му в
затвора в гр. София, чрез отправяне или на съответното искане за доставяне на
същите по установения за това ред – чрез куриер и за негова сметка, или чрез
уведомяване на негови близки, които да му ги доставят. Кога и дали такова ще
бъде направено зависи изцяло от волята на лицето. Каквото
жалбоподателят е и сторил на 14.02.2022 г., (писмо на л. 136), като е съответно уведомен относно
регламентираните начини за получаване на вещите. Фактът, че последният не се е
възползвал от нормативно уредените възможности за процедиране в такава хипотеза
не може да се вмени във вина на затворническата администрация. В тази връзка,
каквото е прието и в обжалваното решение, изземването на 25.01.2022 г. на част
от вещите на лишения от свобода, незабранени за притежаване, дори и да е имало
за последица лишаване на ищеца от държането им, не е довело нито до отнемане на
собствеността върху тях, нито до третиране на лишения от свобода в нарушение на
чл. 3 от ЗИНЗС, конкретно до поставянето му в ситуация на липса на достатъчно
облекло. Освен че е разполагал с възможност веднага да се ползва от същите след
преместването му, като изиска доставянето им по съответния ред, на лишения от
свобода е предоставена и възможност сам да избере вещите, които да вземе със
себе си при конвоирането на 25.01.2022 г., от която същият се е възползвал.
Дали ще избере да вземе със себе си облекло, подходящо за сезона, в който се
осъществява преместването или ще вземе други лични вещи е негово право, упражнено
в пълен обем. Поради това недопустимо е да се вмени във вина на затворническата
администрация така осъщественият свободен избор от страна на лишения от
свобода, който впоследствие да обоснове и иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
От друга страна за затворническата
администрация, по аргумент от чл. 32, ал. 2 от ППЗИНЗС, не съществува
задължение да изпраща служебно и
за своя сметка такива вещи, както и същата няма пряко разписано
задължение да издирва и да уведомява близките на лишения от свобода за иззети и
съхранявани в складовете негови вещи. Право да посочи начин, включително да
избере време на изпращане/получаване на лични негови вещи, иззети и съхранявани
в склада на затвора е предоставено само на лишения от свобода. Съответно дали и
кога, и в какъв обем вещите на последния, съхранявани във вещевия склад на
затвора независимо от основанието за това, ще бъдат предадени на посочено от него
лице, или същите ще му бъдат изпратени за негова сметка, също не може да се вмени
в задължение на затворническата администрация. Дали, кога и в какъв обем вещите
ще бъдат изпратени на новото място или предадени на посоченото от лишения от
свобода лице е поставено в зависимост от действията и волята на последния,
респективно на посоченото от него лице. Докато транспортирането на лишения от
свобода и на негови лични вещи (до 10 кг. при конвоиране) е за сметка на
държавата, не с такъв „статут“
се ползват съхраняваните в склада на затвора вещи. Предвид характера и
вида на съхраняваните в случая вещи на жалбоподателя в склада на затвора в гр. ***
– иззети, като забранени за притежаване, съответно иззети, като неразрешени за
пренасяне при конвоиране по вид и/или количество, предаването/транспортирането им,
е за сметка на лишения от свобода.
Във връзка с горното, каквото е прието и в
обжалваното решение, в процесния случай лишеният
от свобода изрично е декларирал начина, по който да се процедира с вещите, с
които разполага, но не взема със себе си при преместването, както и с останалите
негови вещи, съхранявани в склада на затвора – да бъдат предадени на неговата
сестра. Неуведомяването от страна на лишения от свобода на негов близък, че е
посочен да вземе лични негови вещи, задържани и съхранявани в склада на
затвора, съответно неснабдяването на това посочено лице с екземпляр от
протокола, в който вещите са описани, също не може да се вмени в нарушение на
затворническата администрация. Според нормата на чл. 75, ал. 1 от ППЗИНЗС, осъдените на
лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на
писмата, които изпращат или получават, както и право на телефонни разговори
/чл. 79, ал.1 ППЗИНЗС/. Няма данни в тази връзка, нито твърдения по делото,
лишеният от свобода да е бил препятстван да се ползва от правото си на кореспонденция
или телефонни разговори за своя сметка /видно от справката от ГДИН за периода
01.01.2022г. – 08.11.2022г. същият е получил приходи от ваучери в размер на
611, 91 лв./.
В смисъла на изложеното, извършеният от
жалбоподателя личен избор конкретно какви дрехи да вземе със себе си при
преместването му в затвора в гр. София и посочването на негов близък, който да
вземе вещите му, преценено ведно с липсата на активни негови действия след
преместването му за уведомяване на близките му, посочени да вземат вещите му, без
да са налице данни за препятстване на комуникация с тях и конкретно с неговата
сестра, съответно с наличие на данни за осъществен телефонен разговор след
преместването му, правилно са обосновали извод у решаващия първоинстанционен
състав, че не е допуснато нарушение от страна на затворническата администрация,
изразяващо се в незаконна
административна дейност, свързано с невръщане на лични вещи – облекло, с което
на свой ред лишеното от свобода лице да е поставено в по-неблагоприятни условия,
основание за търсене и ангажиране на отговорност по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Без основание са доводите на
жалбоподателя, свързани с изводите в решението по повод предоставени му при
постъпването в затвора в гр. София само 1 бр. дюшек, и 1 бр. шкаф, както и с
неосигуряване от страна на администрацията на затвора на „необходимо облекло,
одеяла, чаршафи, възглавници и други такива за поддържане на физическото и
психично здраве“. Каквото правилно е прието и от решаващия първоинстанционен
състав, тези аргументи, относими към установеното в разпоредбата на чл. 84, ал.
2, т. 3 от ЗИНЗС са извън пределите на иска. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК,
предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните. С оглед диспозитивното начало съдът има право и задължение да се
произнесе само по предявения от ищеца иск, индивидуализиран по основание и
размер. Съдът не може да се произнася по претенция, която се различава от
първоначалната, освен когато ищецът е предприел изменението ѝ по
предвидения процесуален ред. Не е допустимо под формата на пояснение, каквото
урежда чл. 143, ал. 2 от ГПК, да се предявява нов иск или да се изменя предявеният
такъв извън предвидените в чл. 214, ал. 1 от ГПК процесуални срокове.
Въз основа на изложеното обжалваното
решение, с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на Р.Г.Й. е правилно и
следва да се остави в сила.
По
разноските:
Независимо
от изхода на делото, не е основателна претенцията на процесуалния представител
на ГДИН за разноски за осъществено процесуално представителство. Съгласно чл.
286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент
от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи
лица, т. е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е
искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на
чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или
пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за
производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е
съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм. д. № 6338/2016 на
ВАС, решение № 6230 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2018 г. и др.)
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 129 от 12.07.2023
г., постановено по адм. дело № 345/2022 г. по описа на Административен съд –
Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/