Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1183
гр. Варна, 17.04.2009г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, XX – ти
състав, в публично заседание проведено на девети
април през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н.Ш.
при секретаря М.А.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10460 по
описа за 2007г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от К.М.К. срещу К.Д.С. и С.Я.С. в условията на обективно
кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко
продажба, обективиран в НА № 153, т. ІІІ, рег. № 5316, д. № 534/2002г. на
Нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147, сключен на 27.08.2002г., по силата на
който М.К.К., чрез пълномощника си Б.А.Н. продал на ответницата К. Добрева С.,
собствения си недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ПИ, целия с площ от
1000 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Планова”, съставляващ имоти № 1034 и № 1035 по действащия план на СО „Планова”,
идентични с бивш имот пл. № 466 по плана на местността, при граници: имоти с
пл. №№ 1033, 1211, 1125, 1036 и път, ведно с подобренията върху имота, поради
липса на съгласие от страна на продавача, основан на твърдения за липса
на воля на продавача, поради неспособността му към момента на сделката да
волеобразува, да съзнава и ръководи действията си, както и предвид използването
на пълномощно с рег. № 4628/14.06.2002г., заверено от Нотариус Роза Кожухарова,
рег. № 212, към момента на нотариалното заверяване на което, упълномощителят се
е намирал в състояние на раково заболяване в последния му стадий и не е могъл
съзнателно да ръководи и контролира действията и постъпките си и да разбира
тяхното значение.
Предявен е от К.М.К. срещу К.Д.С. и С.Я.С. в
условията на първоначално обективно евентуално съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ
от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора
за покупко продажба, обективиран в НА № 153, т. ІІІ, рег. № 5316, д. №
534/2002г. на Нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147, сключен на 27.08.2002г., поради
накърняване на добрите нрави.
В условията на първоначално обективно
евентуално съединяване на искове, съдът е сезиран от К.М.К. срещу К.Д.С. и С.Я.С.
и с конститутивен иск с правно основание
чл. 29, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД за прогласяване недействителността на
гореописаната сделка, обективирана в НА № 153/2002г. и унищожаване на същата,
основан на твърдения, че продавачът по нея е бил въведен в заблуждение от трето
лице – Б.А.Н. при подписване на пълномощното и продавачът е имал невярна
представа за съдържанието и последиците от неговото изповядване, за което
другата страна по договора – купувача е имала знание.
В условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване, съдът е сезиран с осъдителен иск
с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищеца е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
м. „Планова”, представляващ имот с №
1034 по ПНИ на СО „Планова”, целия с площ от 540 кв.м. и при граници на
същия: имоти с пл. №№ 1036, 1033, 1030 и 1035, идентичен с имот пл. № 466 по КП
на м. „Планова” от 1983г., придобит от него по наследяване на баща си М.К.К., п. на 16.09.2002г., който от своя
страна е придобил 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота на основание договор за покупко продажба,
обективиран в НА № 166, т. ХІ, д. № 3688/1995г. на Нотариус Илияна Маджунова,
сключен на 10.04.1995г. от продавачите Неджмие и Шукри Тахир, както и за осъждане на ответниците да
предадат на ищеца владението върху описания имот.
Като последица от евентуалния положителен
изход на спора по делото, претендира отмяна на НА № 153, т. ІІІ, рег. № 5316,
д. № 534/2002г. на Нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./.
С протоколно определение, постановено в хода
на проведеното на 05.06.2008г. п.с.з., в качеството на ответници, наред с
първоначалните такива по исковете с правно основание чл. 108 от ЗС са
конституирани и лицата Б.А.Н., И.С.И., С.И.А. и М.Д.А., а с определение от
20.06.2008г. – лицето М.П.М., на
основание чл. 117, ал. 4 от ГПК /отм./.
В хода на
проведените по делото съдебни заседания ищецът, чрез процесуални представители
адв. Стефан Москов и адв. Мария Даскалова, поддържа предявените искове и моли за
постановяване на положително решение по тях.
Ответницата
К.С., чрез процесуалния й представител адв. Светлан И. оспорва насочените срещу
нея искови претенции и моли за постановяване на решение, с което същите бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Ответниците С.С. и Б.Н., представлявани
от пълномощника им адв. Колю Колев не изразяват становище по насочените срещу
тях искови претенции.
Ответницата Марианка М., чрез назначения
й от съда представител по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК /отм./ адв. Веселина
Белинова изразява становище за неоснователност на исковите претенции,
обуславяща постановяване на решение, с което същите бъдат отхвърлени.
Останалите ответници, редовно призовани
за съдебно заседание, не се явяват и не се представляват, като не изразяват
становище по допустимостта и съществото на исковите претенции.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за покупко продажба,
обективиран в НА № 166, т. ХІ, д. № 3688/1995г. на ВН, сключен на 10.04.1995г.,
М.К.К. е закупил от продавачите Неджмие Рюстем Тахир и Шукри Мехмед Тахир,
недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от хавра с площ от 1000 кв.м.,
находяща се в м. „Планова”, в землището на гр. варна, представляваща имот пл. №
466 по КП от 1983г., при граници: пътека, имоти с №№ 472, 485 и 465.
Видно от приетото по делото надлежно
заверено копие на НА № 153, т. ІІІ, рег. № 5316, д. № 534/2002г. на Нотариус Огнян
Шарабански, рег. № 147, по силата на обективирания в него договор за покупко
продажба, сключен на 27.08.2002г., М.К.К.,
действащ чрез пълномощника си Б.А.Н., продал на К.Д.С. собствения си недвижим
имот, придобит в лична собственост, чрез покупка, а именно: ½ ид.ч. от
поземлен имот, целия с площ от 1000 кв.м., находящ се в гр. Варна, м.
„Планова”, съставляващ имоти пл. №№ 1034 и 1035, идентични с бивш имот пл. №
466 по плана на СО „Планова”, при граници: имоти с №№ 1033, 1121 и 1125, 1036 и
път, ведно с подобренията върху имота за сумата от 5 461.40 лева, който
купувачът се е съгласил да закупи. Сред описаните документи, представени при
изповядване на сделката са посочени и НА № 166/1995г. и Пълномощно рег. № 4628
от 14.06.2002г.
По делото е установено, че пълномощно с
рег. № 4628/14.06.2002г. от М.К.К. към Б. Ангелова Н. не се съхранява в
кантората на Нотариус Роза Кожухарова, рег. № 212. От съдържанието на приетото
по делото заверено копие от Нотариалния регистър за соченото действие се
установява, че „пълномощното е за генерално представителство, включително и във
връзка с разпореждане с недвижим имот: дворно място с вила в гр. Варна, м.
„Планова” …., да го представлява пред съдилищата и пощата, безсрочно”.
Видно от Удостоверение за наследници №
ИАО-7.94М-271/12.10.2007г., издадено от Район „Младост” при Община Варна, М.К.К.
е починал на 16.09.2002г., като
единствен свой наследник по закон е оставил ищеца по делото К.М.К., в
качеството му на негов пряк низходящ.
Към момента на възмездното придобиване
на гореописания недвижим имот, К.Д.С. се е намирала в граждански брак с
ответника С.Я.С., по силата на сключения между тях граждански брак по АБ №
126/28.01.1990г., видно от Удостоверение за семейно положение изх. №
ЗАО-7614/12.07.2008г., издадено от Община Варна.
По силата на Договор за доброволна
делба, с нотариална заверка на подписите на страните по него на Нотариус Огнян
Шарабански, рег. № 147, сключен на 27.11.2002г. и вписан в СВп под № 294, т. ХV, вх. рег. № 17558 на
28.11.2002г., съсобствениците на ПИ пл. № 1034, 1035, идентични на бивш имот
пл. № 466 по плана на СО „Планова” са извършили делба на общия имот, вследствие
на която в дял и собственост на К.Д.С. и С.Я.С. е поставен ПИ, с площ от 500
кв.м., находящ се в гр. варна, м. „Планова”, съставляващ имот пл. № 1034 по
плана на СО „Планова”, при граници: имоти пл. №№ 1033, 1035, 1036 и път, ведно
с подобренията върху имота, с право на преминаване през имот пл. № 1035 и
ползване на общ път от север, с ширина 2.70 кв.м.
С Договор за покупко продажба,
материализиран в НА № 72, т. ІІ, рег. № 8662, д. № 239/2003г. на Нотариус
Людмила Гонова, рег. № 116, сключен на 20.08.2003г., К. и С. Стоеви се
разпоредили с така възложения в техен дял имот № 1034 по плана на СО „Планова”
в гр. Варна в полза на купувача И.С.И., действащ за себе си и като пълномощник на
родителите си С.И.А. и М.Д.А.. Към момента на възмездното придобиване на имота
по силата на описаната сделка, приобретателят
И.С.И. не се е намирал в брак с друго лице, видно от удостовереното в
Удостоверение за семейно положение изх. № ЗАО 26833/13.06.2008г., С. и М.
Атанасови са били в брак, съобразно Удостоверение изх. № ЗАО 26833/13.06.2008г.
С оглед установяване на наведените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения от ищеца, в хода
на делото са ангажирани и специални знания посредством проведената съдебно
психиатрична експертиза, заключението на вещото лице д-р А.П., по която
установява следното: в периода, предшестващ смъртта му, а именно 14.06.2002г. –
16.09.2002г., М.К. се е намирал във влошено общо състояние. Установени са данни
за метастази в мозъка, които от своя страна също могат да доведат до състояние
на количествени или качествени промени в съзнанието и вследствие на това прояви
на неадекватно поведение и волеобразуване. Чести симптоми при мозъчни метастази
или тумори са загуба на съзнание, трудно разбиране или произнасяне на думи,
промени в поведението и паметта, промени в личността и др. Обобщавайки
изследваното и установеното, вещото лице заключава, че вероятно към момента на извършване
на правните актове - изготвяне на пълномощно на 14.06.2002г. и продажбата на
27.08.2002г., М.К.К. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. При наличните данни по
делото, вещото лице изразява становище, че не е възможно даване на категорично
заключение по способността на лицето да волеобразува към изследвания момент.
С оглед установяване на наведените от
ищеца от една страна фактически твърдения, в хода на делото са ангажирани и
гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Пенка П. и Георги
Ковачев, както и на свидетеля, ангажиран от ответницата К.С. – Катеринка
Демирова.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
По предявения главен иск с правно основание
чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД:
Правната
квалификация на така предявения иск следва от изложените в обстоятелствената
част на исковата молба фактически твърдения, обосноваващи недействителността на
договора за продажба, материализиран в НА № 153/2002г., вследствие сключването
му въз основа на недействителна упълномощителна сделка, поради неспособността
на упълномощителя към момента на учредяване на представителната власт за
атакуваното разпореждане да разбира и ръководи действията си, като основание за
липса на валидно формирана и изразена воля на продавача. Ищецът обвързва заявената нищожност на договора с
недействителността на упълномощителната сделка, доколкото упълномощителят не е
давал съгласие за извършването й. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.
2, пр. ІІ от ЗЗД е съзнателна. Съгласие липсва в случаите на мислена уговорка,
шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключване
на договор. Фактическите твърдения на ищеца в конкретния случай не обосновават
приложението на нито една от посочените хипотези на липса на съгласие, тъй като
не сочат липсата да е била съзнателна. По делото не са ангажирани доказателства,
установяващи други обстоятелства, налагащи извод за липса на съгласие при
реализиране на продажбеното разпореждане, поради което следва да се приеме, че
изразената от продавача воля при изповядване на сделката е била правно валидна.
Предявеният главен иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По предявения главен иск с правно основание чл.
40 вр. чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ от ЗЗД:
Ищецът основава така релевираната претенция,
вследствие на последователно изложение на фактически твърдения за нищожност на
атакувания договор като накърняващ добрите нрави, сключен от продавача, чрез
представител, действал във вреда на представлявания. Съгласно чл. 9 от ЗЗД,
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Когато се преценява дали една сделка
противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното
формално съдържание, а поради естеството на сочения порок, следва да съобрази
дали последиците, крайният резултат на сделката са съвместими с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и
съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до
неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно
търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се
счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави. От
друга страна, дали един договор, сключен от представител е във вреда на представлявания
и накърнява добрите нрави, е въпрос, който подлежи на анализ, при отчитане на
всички релевантни обстоятелства свързани с интереса на представлявания и
мотивите на представителя да го сключи. Преценката следва да се основе на
изследване на обстоятелства свързани с това: имал ли е представляваният
необходимост от предмета на този договор изобщо и към конкретния период в
частност, т. е. дали престацията на купувача е безполезна; мотивите на
представителя да постигне съгласие с купувача за извършване на продажбата /в
случай, че не е необходима/ и при такава цена.
В разглеждания случай, атакуваната сделка е
сключена от М.К.К. на 27.08.2002г., непосредствено преди кончината му, чрез
пълномощника му Б.А.Н.. Същата има за предмет разпореждане с единственото
жилище на продавача, а уговорената цена е равна на данъчната оценка на
продавания имот. Цената е съществен елемент от договора за продажба, а обичайните и
общоприети разбирания при сключването на такива възмездни договори са свързани
с адекватност на престациите. При
условията на пазарна икономика, определянето размера на продажната цена, зависи
от търсенето и предлагането, като данъчната оценка на имота в никакъв случай не
е съеизмерима на пазарната цена на същия. Следва
да се отчете
и обстоятелството, че прехвърлителят е бил възрастен и самотен човек, във
влошено здравословно състояние, който се е стремял да обезпечи старините и
здравето си. Тези обстоятелства са установени по делото, както от заключението
на проведената СПЕ, така и от показанията на свидетелите Пенка П. и Георги
Ковачев, кредитирани от съда като обективни, последователно изложени и
кореспондиращи със съвкупността на всички събрани по делото доказателства. Съвкупният
анализ на така установените по делото обстоятелства, обуславят недвусмисления
извод на решаващият състав, че престацията на купувача по атакувания договора е
била неполезна и непотребна на продавача към момента на изповядване на сделката.
От друга страна, от показанията на свидетелката Катеринка Демирова, кредитирани
от съда в тази им част като обективни се установи по делото, че между представителя
на продавача по коментирания договор Б.Н. и приобретатя по него К.Д.С. има
роднинска връзка – снаха и свекърва. Така установения факт от своя страна, е положителна
индиция за користната мотивация на представителя да постигне съгласие с
купувача по сделката, с цел облагодетелстване на близък роднина, във вреда на
представлявания продавач. По делото липсват данни, установяващи ползотворни
предхождащи договора отношения между продавача, от една страна и пълномощника
му и купувача по договора, от друга. Липсват и доказателства, установяващи
желанието и добрата мотивация на продавача да облагодетелства по някакъв начин
съконтрахента си по сделката. В тази насока съдът дискредитира показанията на
свидетелката Катерина Д., в частта им, сочещи на добро съжителство и взаимопощ
между М.К. и Б.Н., като изолирани и некореспондиращи с останалите доказателства
по делото, като вътрешно противоречиви и като депозирани единствено с оглед
изхода на спора.
Законовата разпоредба на чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ от ЗЗД въздига
съобразяването с правилата на гражданския морал в задължително изискване за
действителността на сделката. Последните съставляват морални норми за поведение
в обществото, етични възгледи и правила за поведение, които не се налагат със
сила и съответно нямат задължително действие, но се отнасят към господстващия
морал в обществото на съответния етап на развитието му. Българската правна
система възприема идеята за санкциониране на сделките, сключени в противоречие
с добрите нрави, като признаването на тези сделки за нищожни води до придаване
на определено правно значение на етични категории. Очевидно е в конкретния
случай, че така сключения договор, между тези страни, с този предмет и при тази
цена, не цели проявление на основните функции на договора за продажба, а
разкрива белезите на една несправедлива договореност, която е в противоречие с
установените в обществото добри нрави, и затова е нищожна. Предявеният в тази
насока иск е основателен и по него следва да се постанови положително решение.
Основателността на предявения иск за нищожност обуславя
неразглеждането на предявения в условията на евентуалност иск за унищожаване на
договора основан на чл. 29, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС:
Установено
е по делото, че по силата на валиден договор за покупко продажба, облечен в
изискуемата по чл. 18 от ЗЗД форма за действителност на съглашението, М.К.К. е
придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от имот № 466 по КП от 1983г.
на м. „Планова” в землището на гр. Варна. Съобразно вече изложените доводи,
касаещи недействителността на разпореждането, обективирано в НА № 153/2002г., последващите
разпоредителни актове, имащи за предмет правото на собственост върху имота
/договор за доброволна делба от 27.11.2002г. и Договор за покупко продажба по
НА № 72/2003г./ също не са произвели присъщия им вещен ефект. С откриване на
наследството на М.К.К. на 16.09.2002г. и настъпилото универсално правоприемство
в полза на единствения му наследник по закон, правото на собственост върху
процесния имот се е транслирало в патримониума на правоприемника му по закон.
Следователно, ищецът по делото се легитимира като собственик на ½ ид.ч.
от бивш имот № 466 по КП от 1983г. на твърдяното от него основание.
В
отношенията между ищеца и ответницата К.Д.С. е спорно обстоятелството, че същата
владее понастоящем собствения на ищеца имот. Доказателства по спорните
обстоятелства в хода на делото не са ангажирани. Липсват и такива, установяващи
упражняваната от останалите ответници фактическа власт върху имота. Недоказания
факт, съдът приема за неосъществен.
Предявеният
иск за собственост поради това е основателен в установителната му част, по
която следва да се постанови положително решение.
Що се
отнася до предявените искове срещу ответниците Б.А.Н. и М.П.М., изхождайки от
фактическите основания на релевираните искови претенции, състава на ВРС приема,
че за ищеца не е налице правен интерес от провеждане на установителните, респ.
на осъдителните искови претенции срещу тези ответници. По делото не са наведени
фактически твърдения, че същите са страна по атакуваните сделки, респ. че владеят
понастоящем собствения на ищеца имот, а ответницата М.М. не е придобила право
на собственост върху имот в режим на СИО със съпруга си И.С.И., чийто брак
следхожда придобивната за последния сделка, имаща за предмет спорния имот. Като
недопустимо поради това, производството в тази част подлежи на прекратяване.
По
искането с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./:
Колизията, която поражда основателността на
предявения иск за нищожност на договора за покупко продажба спрямо Нотариален
акт № 153, т. ІІІ, рег. № 5316, н.д. № 534/2002г., удостоверяващо правото на
собственост на ответниците Стоеви върху собствения на ищеца имот от своя
страна, обуславя необходимостта от отмяна на нотариален акт на основание чл.
431, ал. 2 от ГПК /отм./.
По разноските:
Изходът на спора при настоящето разглеждане
на делото и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода
на делото съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания в
процеса, обуславят частична основателност на претенцията. Така, реализираните
от последния разноски по делото, изразяващи се в заплатени по делото държавни
такси, депозит за вещо лице и възнаграждение за един адвокат се равняват на
сумата от 2 087.00 лв., като съобразно уважената част от исковете в негова
полза следва да бъде присъдена сумата от 1 043.50 лева, за заплащането на
която следва да бъдат осъдени ответниците по делото, на основание чл. 64, ал. 1
от ГПК /отм./.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.М.К. с ЕГН ********** *** срещу К.Д.С. с ЕГН ********** и С.Я.С.
с ЕГН ********** *** иск за
прогласяване нищожността на договор за
покупко продажба, обективиран в НА № 153, т. ІІІ, рег. № 5316, д. №
534/2002г. на Нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147, сключен на 27.08.2002г.,
по силата на който М.К.К., чрез пълномощника си Б.А.Н. продал на ответницата К.
Добрева С., собствения си недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ПИ, целия с
площ от 1000 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Планова”, съставляващ имоти №
1034 и № 1035 по действащия
план на СО „Планова”, идентични с бивш имот пл. № 466 по плана на местността,
при граници: имоти с пл. №№ 1033, 1211, 1125, 1036 и път, ведно с подобренията
върху имота, поради липса на съгласие от страна на продавача, основан на
твърдения за липса на воля на продавача, поради неспособността му към момента
на сделката да волеобразува, да съзнава и ръководи действията си, както и
предвид използването на пълномощно с рег. № 4628/14.06.2002г., заверено от
Нотариус Роза Кожухарова, рег. № 212, към момента на нотариалното заверяване на
което, упълномощителят се е намирал в състояние на раково заболяване в
последния му стадий и не е могъл съзнателно да ръководи и контролира действията
и постъпките си и да разбира тяхното значение, на основание чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко продажба, обективиран
в НА № 153, т. ІІІ, рег. № 5316, д. № 534/2002г. на Нотариус Огнян Шарабански,
рег. № 147, сключен на 27.08.2002г., по силата на който М.К.К., чрез
пълномощника си Б.А.Н. продал на ответницата К. Добрева С., собствения си
недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от ПИ, целия с площ от 1000 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, м. „Планова”, съставляващ имоти № 1034 и № 1035 по действащия план на СО „Планова”,
идентични с бивш имот пл. № 466 по плана на местността, при граници: имоти с
пл. №№ 1033, 1211, 1125, 1036 и път, ведно с подобренията върху имота, поради
накърняване на добрите нрави, основан на твърдения, че същия е сключен
посредством използване на пълномощно с рег. № 4628/14.06.2002г., заверено от
Нотариус Роза Кожухарова, рег. № 212 от пълномощника на продавача Б.А.Н., действала
във вреда на представлявания, по предявения от К.М.К. с ЕГН ********** *** срещу
К.Д.С. с ЕГН ********** и С.Я.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. ІІІ от ЗЗД.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца К.М.К. с ЕГН ********** *** от една страна и ответниците К.Д.С. с ЕГН ********** и С.Я.С. с ЕГН **********
***, С.И.А. с ЕГН ********** и М.Д.А. с ЕГН ********** *** и И.С.И. с ЕГН **********
***„Никола Козлев” № 38, от друга,
че ИЩЕЦЪТ
Е СОБСТВЕНИК на 1/2 ид.ч. недвижим
имот, находящ се в землището на гр. Варна, м. „Планова”, представляващ имоти с № 1034 и № 1035 по ПНИ на СО „Планова”, целия с площ от 540 кв.м. и на
втория от 538 кв.м., и при граници на първия: имоти с пл. №№ 1036, 1033, 1030 и
1035, и при граници на втория: път и имоти с №№ 1036, 1034, 1030, 1027, 1025 и
1021, идентични на стар имот пл. № 466 по КП на м. „Планова” от 1983г.,
придобити от него по наследяване на
баща си М.К.К., п. на 16.09.2002г., който от своя страна е придобил 1/2 ид.ч.
от правото на собственост върху имота на основание договор за покупко продажба, обективиран в НА № 166, т. ХІ, д. №
3688/1995г. на Нотариус Илияна Маджунова, сключен на 10.04.1995г. от продавачите
Неджмие и Шукри Тахир, на основание чл.
108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ищеца К.М.К. с ЕГН ********** ***
срещу ответниците К.Д.С. с ЕГН **********
и С.Я.С. с ЕГН ********** ***, С.И.А.
с ЕГН ********** и М.Д.А. с ЕГН ********** *** и И.С.И. с ЕГН ********** ***„Никола
Козлев” № 38 искове за осъждане
на ответниците ДА ПРЕДАДАТ на ищеца ВЛАДЕНИЕТО на недвижим имот, находящ се в землището на гр.
Варна, м. „Планова”, представляващ имот с №
1034 по ПНИ на СО „Планова”, целия с площ от 540 кв.м. и при граници на
първия: имоти с пл. №№ 1036, 1033, 1030 и 1035, идентичен с част от стар имот
пл. № 466 по КП на м. „Планова” от 1983г., на
основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА К.Д.С.
с ЕГН ********** и С.Я.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на К.М.К. с ЕГН ********** *** сумата от 782.63 /седемстотин осемдесет и два лв.
и шестдесет и три ст./ лв., представляваща
реализирани в хода на делото от ищеца съдебно деловодни разноски, изразяващи се
в заплатени държавни такси, депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, съразмерно с уважената част на исковете насочени
срещу тях, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.
ОСЪЖДА С.И.А.
с ЕГН ********** и М.Д.А. с ЕГН ********** *** и И.С.И. с ЕГН ********** ***„Никола
Козлев” № 38 ДА ЗАПЛАТЯТ на К.М.К. с ЕГН ********** *** сумата от 260.87 /двеста и шестдесет лв. и
осемдесет и седем ст./ лв., представляваща
реализирани в хода на делото от ищеца съдебно деловодни разноски, изразяващи се
в заплатени държавни такси, депозит за вещо лице и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, съразмерно с уважената част на исковете насочени
срещу тях, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.
ОТМЕНЯ Нотариален акт № 153, том ІІІ, рег. № 5316 по нот.
дело № 534/2002г., съставен на 27.08.2002г. от Нотариус Огнян Шарабански,
вписан под № 147 в регистъра на НК и с район на действие, този на ВРС, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 10460 по описа за 2007г. на ВРС, ХХ – ти състав В ЧАСТТА по предявените от К.М.К.
с ЕГН ********** *** срещу Б.А.Н. с
ЕГН ********** *** и М.П.М. с ЕГН ********** ***„Никола Козлев” № 38, като недопустимо, поради липса на правен интерес
за ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено
и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: