Решение по дело №90/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260149
Дата: 25 май 2021 г.
Съдия: Янко Новаков Новаков
Дело: 20202100900090
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 191                               25.05.2021 година                           град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският    окръжен съд,                                                  граждански състав

на   двадесет и девети април                две  хиляди  двадесет и първа година

В публично заседание    в    следния    състав:

Председател: Янко Новаков

       Членове: -

 

Секретар: Цветанка Арнаудова

Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Новаков

търговско дело         номер       90            по описа за        2020      година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55 е предявил иск против ответниците  ЗК „Церковски“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Церковски, общ.Карнобат и Г.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 29 - адв. Светла Гонкова за установяване на вземания по Заповед № 657 от 11.09.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1042/2019г. на РС – Карнобат.

При условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителен иск против втория ответник за сумите по заповедта.

Производството по всички претенции против ответника Г.И. е прекратено с определения от 20.07.2020 г. и 24.08.2020 г., влезли в сила.

С цитираната заповед по ч.гр.д.№ 1042/2019г. на РС – Карнобат са признати следните вземания на банката – ищец срещу ответника ЗК „Церковски“ по договор за банков кредит от 14.08.2015 г., изменен с анекси от 09.09.2015 г., 18.01.2016 г. и 04.09.2017 г.:

- главница от 35620,66 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2019 г. до окончателно изплащане;

- редовна лихва в размер на 185,12 лева, начислена за периода от 05.06.2019 г. до 04.08.2019 г. вкл.;

- наказателна лихва в размер на 945,87 лева, начислена за периода от 05.06.2019 г. до 08.09.2019 г. вкл.

С договор от 29.11.2019 г. ищецът цедирал вземанията си в полза на „Апогей – 91“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, бул. „Мария Луиза“ № 5, ет. 4.

Встъпвайки в правата по издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист „Апогей – 91“ ООД инициирал принудително изпълнение против ответника ЗК „Церковски“ по изп. дело № 20198000401120 на ЧСИ Ивелина Божилова.

Заповедта е била връчена на ответната кооперация чрез съдебния изпълнител ведно с покана за доброволно изпълнение с изх. № 28748 от 19.12.2019 г.

На 16.01.2020 г. (в законния едномесечен срок) кооперацията е депозирала писмено възражение по реда на чл. 414 от ГПК.

С разпореждане на КРС от 20.01.2020 г., връчено на 30.01.2020 г., на ищеца са били дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Исковата молба е подадена в законния едномесечен срок – на 27.02.2020 г.

Съгласно задължителните указания по Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК ищецът – цесионер разполага с процесуална легитимация да предяви иска по чл. 422 от ГПК (т. 10б от решението). Предмет на спора е цедираното вземане, като съдът е длъжен да съобрази всички факти от значение за развитието на облигационното правоотношение, които са настъпили до приключването на устните състезания (т. 9, т. 11в). Не се зачита единствено удовлетворяването на вземането по реда на принудителното изпълнение.

При тази задължителна тълкувателна практика настоящият състав неправилно е изискал от ищеца допълнително уточнение относно момента на установяване на спорното вземане. Погрешните указания не могат да доведат до влошаване на положението на ищцовата страна. Представеното писмено становище от 07.12.2020 г. следва да се разбира единствено в смисъл, че принципно ищецът има личен интерес да установи, че с договора за цесия е прехвърлил съществуващо вземане. Той обаче е предявил иска си по правилата на чл. 226 от ГПК в качеството на процесуален субституент на новия титуляр на спорното право.

Затова и цесионерът „Апогей – 91“ ООД е бил конституиран в процеса само като трето лице – помагач на ищеца.

Ответникът ЗК „Церковски“ оспорва иска. Той не е възразил нито по възникването на вземането на банката - ищец, нито по валидното му цедиране в полза на „Апогей – 91“ ООД. Позовал се е на извънсъдебно прихващане (станало възможно след цесията) с насрещни вземания към цесионера, произтичащи от договори за продажба на земеделска техника.

Подпомагащата страна „Апогей – 91“ ООД застъпва тезата за основателност на иска като подчертава, че извършеното от ответника прихващане не е произвело правно действие. Насрещните вземания на ответника ЗК „Церковски“ били вече погасени чрез по-ранно прихващане, извършено от помагача за погасяване на дългове на ответната кооперация към него, произтичащи от доставки на препарати за растителна защита, торове и семена.  

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При липсата на правоизключващи възражения  съдът приема, че съгласно договор от 29.11.2019 г. ищецът  „Райфайзенбанк (България)” ЕАД е прехвърлил на помагача „Апогей – 91“ ООД следните свои валидно възникнали вземания към ответника ЗК „Церковски“, произтичащи от договор за банков кредит от 14.08.2015 г., изменен с анекси от 09.09.2015 г., 18.01.2016 г. и 04.09.2017 г.:

- главница от 35620,66 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2019 г. до окончателно изплащане;

- редовна лихва в размер на 185,12 лева, начислена за периода от 05.06.2019 г. до 04.08.2019 г. вкл.;

- наказателна лихва в размер на 945,87 лева, начислена за периода от 05.06.2019 г. до 08.09.2019 г. вкл.

Договорът за цесия и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени на л. 22-25 от делото.

Няма спор, че през периода 2016 – 2019 г. помагачът „Апогей – 91“ ООД доставил на ответника ЗК „Церковски“ препарати за растителна защита, торове и семена на обща стойност 178593,97 лева. Вземането за цената по доставките било обезпечено с особен залог на земеделска техника съгласно договор от 29.05.2019 г., вписан в ЦРОЗ (л. 104-108).

Ответникът ЗК „Церковски“ продал на помагача „Апогей – 91“ ООД подробно описана земеделска техника (част от която е била обект на особения залог), за което на 01.10.2019 г., 17.10.2019 г. и  04.11.2019 г. били издадени четири двустранно подписани фактури на обща стойност 163800 лева (л. 55,56).

И ЗК „Церковски“ и „Апогей – 91“ ООД са направили извънсъдебни изявления за прихващане по чл. 104 от ЗЗД, както следва:

С писмено изявление, връчено чрез съдебен изпълнител на 27.05.2020 г. в 12.00 часа (л. 113,114), „Апогей – 91“ ООД уведомил ЗК „Церковски“, че прихваща вземането си за цената от 178593,97 лева, дължима за доставките на препарати и семена, със задължението си към кооперацията за цената на земеделската техника от 163800 лева.

От своя страна с „покана“, връчена чрез телепоща два часа по-късно - на 27.05.2020 г. в 14.00 часа (л. 78), ЗК „Церковски“ уведомила „Апогей – 91“ ООД, че извършва прихващане с вземането си за цената на земеделската техника от 163800 лева с придобитото в резултат на цесията насрещно вземане, породено от договора за банков кредит.

Съдът приема, че второто прихващане е лишено от правен ефект, тъй като с първото от тях активното вземане на кооперацията от 163800 лева вече е било валидно погасено.

При това положение искът по чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен като бъде признато, че помагачът  „Апогей – 91“ ООД като частен правоприемник на ищеца „Райфайзенбанк (България)” ЕАД по договора за цесия от 29.11.2019 г. разполага с описаните по-горе вземания против ответника ЗК „Церковски“, произтичащи от договора за банков кредит от 14.08.2015 г.

 

По съдебноделоводните разноски:

По настоящото дело ищецът е заплатил държавна такса от 735,03 лева. Бил е представляван от юрисконсулт, за което следва да му бъде определено възнаграждение от 450 лева. Общият размер на разноските за исковия процес възлиза на 1185,03 лева.

По заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 785,03 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно указанията по т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските и по исковото и по заповедното производство.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55 иск по чл. 422 от ГПК, че „Апогей – 91“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. „Мария Луиза“ № 5, ет. 4 като частен правоприемник на ищеца по договор за цесия от 29.11.2019 г. има против ответника ЗК „Церковски“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Церковски, общ.Карнобат следните вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 14.08.2015 г., изменен с анекси от 09.09.2015 г., 18.01.2016 г. и 04.09.2017 г., за които е била издадена Заповед № 657 от 11.09.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1042/2019г. на РС – Карнобат:

- главница от 35620,66 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2019 г. до окончателно изплащане;

- редовна лихва в размер на 185,12 лева, начислена за периода от 05.06.2019 г. до 04.08.2019 г. вкл.;

- наказателна лихва в размер на 945,87 лева, начислена за периода от 05.06.2019 г. до 08.09.2019 г. вкл.

ОСЪЖДА ЗК „Церковски“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Церковски, общ.Карнобат, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.„Пиротска“ № 29 - адв. Светла Гонкова да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, със съдебен адрес гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 67  сумата от 1185,03 лева (хиляда сто осемдесет и пет лева и три стотинки), представляваща съдебноделоводни разноски по настоящото исково производство, както и сумата от 785,03 лева (седемстотин осемдесет и пет лева и три стотинки), представляваща разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1042/2019г. на  РС – Карнобат.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: