Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр.Л., 29.03.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Л.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на единадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ
ВЪЛЧЕВ
при секретаря В.П.
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6 по описа за 2017г. на съда
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „****“ ООД, ЕИК *********,
със седалище е адрес на управление гр.С. , улица “С.“ № ***, представлявано от Управителя
П.Д.С., против ЕТ „****“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Л., улица „В.Л.“ № **, за сумата 18 296,22 /осемнадесет хиляди двеста шестдесет
и девет лева и двадесет и две стотинки/, която е сумарна от 13238,37 лв. с
включен ДДС - главница, неизплатени задължения от ответника по представени към
делото приемателно предавателни протоколи за доставени стоки и сумата от 4380,85
лева - мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците за периода
08.03.2013г. - 30.11.2016г.
В
исковата молба от „****“ ООД се твърди, че между дружеството „****" ООД и ответното
ЕТ е имало трайни търговски отношения. Ищцовото дружество е вносител и
дистрибутор на санитария, теракот, гранитогрес и всякакво оборудване за баня и
кухня. Ответното ЕТ "****", е закупувало многократно от ищцовото
дружество различни видове санитария, теракот, гранитогрес и всякакво оборудване
за баня и кухня, като договорните им отношения датират от повече от 5 години.
До 2013г. ответникът е получавал от ищцовото дружество
множество стоки, които са били заплащани от него коректно. Дефакто между двете
фирми е налице неформален договор, по силата на който „****" ООД, предавал
на ответника ЕТ "****", определени по вид и количество стоки, срещу
заплащане на определена цена. С ответника се били уговорили, че количеството и
вида на доставените стоки, ще бъде посочено в приемно-предавателни протоколи,
които двете страни ще подписват за всяка доставена на ответника стока, а цената
на стоките ще бъде съгласно предварително обявената от ищеца „****" ООД
ценова листа, която била известна на ответника. Съгласно уговореното между двете
страни, ответникът следвало да заплаща стоката по съответния приемно -
предавателен протокол, по банков път, в деня на падежа - датата на съставянето
на протокола. През 2013г. по поръчка на ответника, ищцовото дружество му
доставило стоки, за които били подписани съответните протоколи за приемане на
стоката, като по съответния протокол ответникът следвало да заплаща и
съответната сума за всяка доставена стока, а именно:
Според
изведените твърдения на ищеца и съгласно горепосочените протоколи приложени
като доказателствен материал дължимите към „****" ООД суми от ЕТ „****"
са 18 269,22 (осемнадесет хиляди двеста
шестдесет и девет лева и двадесет и две стотинки) лв., представляваща: сумата
от 13238,37 лева с включен ДДС - главница, неизплатени задължения по горепосочените
ППП; сумата от 4380,85 лева - мораторна лихва за забава върху всяка една от
главниците за периода 08.03.2013г. - 30.11.2016г. Ищецът твърди, че въпреки
настъпилите падежи за плащане по всеки един от описаните приемо-предавателни
протоколи и до настоящият момент ответника не е заплатил дължимото.
В
отговора си до съда по ищцовата молба ответникът оспорва изцяло предявеният иск.
Твърди, че не e имала с ищеца уговорки и не го
познавала. Уговорките за доставка на стоки на консигнация били между синовете
им М.С.и А.С.- М. син на Я.С., а А. на ищеца. Уговорката им е била, че А. ще
доставя стоки на консигнация и когато стоката се продаде ще внасят парите от
продажбите. Нямали уговорки за внасяне на парите по банков път. Нямали и
подписани договори с ищеца. Твърди, че след продажбата на стоките е внасял
парите с разписки, които са подписани от служители на фирмата на ищеца. Нямало
неизплатени задължения по представените приемо-предавателни протоколи. Не са
издавани фактури от ищцовото дружество и ответникът не е подписвал такива.
Ответникът твърди, че от представените протоколи, единствено
в протокол № 5 и протокол № 13 има цени на доставените стоки. В нито един друг
протокол освен предоставените стоки по вид и брой не са отразени цените.
Относно представените от ищеца приемно-предавателни протоколи, ответникът сочи,
че в протокол № 1 от 08.03.2013г. е отразена сумата от 1057.32 лева, но възразява,
че с вносна бележка от 12.03.2013г. е внесъл
сумата от 2 000 лева. В протокол № 2 от 20.03.2013г. е отразена сумата от
1476.96 лева, но възразява, че с вносна бележка от 20.03.2013 год. е внесъл
сумата от 1 500 лева. В протокол № 3 от 12.04.2013г. е вписана сумата от 655.30
лева, но възразява, че с вносна бележка от 17.04.2013 год. е внесъл сумата от 1
000 лева. В протокол № 4 от 24.04.2013г. е вписана сумата от 717.97 лева, но
възразява, че с вносна бележка от 24.04.2013 год. е внесъл сумата от 1 000 лева.
В протокол № 5 от 14.05.2013 година е вписана сумата от 632.17 лева, но
възразява, че с вносна бележка от 18.05.2013г. е внесъл сумата от 1 000 лева. В
протокол № 6 от 27.05.2013г. е вписана сумата от 857.09лева, но възразява, че с
вносна бележка от 30.05.2013г. е внесъл сумата от 1 000 лева. В протокол № 7 от
10.06.2013г. е вписана сумата от 1000.46 лева, но възразява, че с вносна бележка
от 11.06.2013г. е внесъл сумата от 1 000 лева. В протокол № 8 от 04.07.2013г. е
вписана сумата от 781.79 лева, но възразява, че с вносна бележка от
05.07.2013г. е внесъл сумата от 600 лева. В протокол № 9 от 09.07.2013г. е
вписана сумата дължима сума от 920 лева, но не е посочена заплатена сума. В протокол
№ 10 от 18.07.2013г. е вписана сумата от 895 лева, но възразява, че с вносна
бележка от 22.07.2013г. е внесъл сумата от 2 000 лева. В протокол № 11 от
09.08.2013г. е вписана сумата от 901.54 лева, но възразява, че с вносна бележка
от 09.08.2013г. е внесъл сумата от 2000 лева. В протокол № 12 от 16.08.2013г. е
вписана сумата от 719.54 лева, но възразява, че с вносна бележка от
16.08.2013г. е внесъл сумата от 700 лева. В протокол № 13 от 30.08.2013г. е
вписана сумата от 179.09 лева, но възразява, че с вносна бележка от
30.08.2013г. е внесла сумата от 1 000 лева. В протокол № 14 от 29.10.2013г. е
вписана сумата от 265.36 лева, но възразява, че с вносна бележка от
31.10.2013г. е внесъл сумата от 1 000 лева. В протокол № 15 от 19.11.2013г. е
вписана сумата от 187.43 лева, но възразява, че с вносна бележка от 27.11.2013г.
е внесъл сумата от 600 лева. В протокол № 16 от 26.11.2013г. е вписана сумата
от 1163.57 лева, но възразява, че с вносна бележка от 07.12.2013г. е внесъл
сумата от 500 лева.
Ответникът
категорично възразява, че няма неизплатени задължения към ищцовата страна, няма
неразплатени сметки и с други партньори и няма заведени съдебни искове срещу него.
Прилага като доказателства гореописаните вносни бележки за посочените в тях суми.
Във връзка с
изясняване на делото от фактическа страна, от доказателствата по делото и
заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че търговските
взаимоотношения между страните са започнали месец февруари 2011г., като ищецът „****"
ООД е доставял стоки на ответника ЕТ „****". Между страните нямало
подписан договор за многократни доставки на стоки /покупко-продажба/, от който
да се получи информация за договорените между тях начин на доставка, начин и
време на плащане и съответно дължими лихви и неустойки при неспазване на някои от
договорените условия.
Ответникът възразява,
твърдейки, че търговската дейност между тях е извършвана „на консигнация"
и плащането е договорено да става след продажбата на доставената стока.
Доставките
са били придружавани при транспорта им с приемо-предавателен протокол с
отразени в него само количества на доставената стока. При ответника на този
протокол се е полагал подпис на лицето получател на стоките. След това за
същата стока ищецът е издавал нов приемно-предавателен протокол със същия номер
с цени за всяка стока и обща стойност на доставката с ДДС. Плащанията на
доставените стоки са извършвани в брой периодично от ответника на база
съставени „вносни бележки“,
които не са утвърдени като
образци за плащания по търговски сделки, но същите съдържат данни за сумата,
дата на събитието и подписи на лицата „предал" и „приел" сумата. В
болшинството от случаите на плащане паричните средства са били получавани от водача
на автомобила, който е превозвал стоките от следващите доставки. На някои от
вносните бележки фигурира името и подпис са на собственика на „****"
ООД.
От
заключението на вещото лице П. Р., по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че
всички приемно-предавателни протоколи и екземпляр от вносните бележки за
направеното плащане при ответника са съхранявани по години. При проверката вещото
лице установило, че на някои от тях са нанасяни поправки по някои видове стоки,
за който ответният едноличен търговец Я.Х. е обяснила, че това са установени
липси при доставката, за които тя е уведомявала доставчика. Поради това, че по
време на проверката при страните са установени множество различия по издадените
приемно-предавателни протоколи и някои разминавания по отношение на платените
суми за доставките, вещото лице е изготвило съпоставителна справка, в която са
отразени констатираните при проверката - приемно-предавателни протоколи и
направени плащания при двете страни за периода от 10.02.2011г. до 11.09.2014г.
- датата на последното регистрирано плащане след приключване на търговските
взаимоотношения между страните.
Съгласно
справката регистрираните в складовата програма приемно-предавателни протоколи
при ищеца са 142 броя за сумата от 99 169.28 лева. Наличните приемно-предавателни
протоколи при ответника са 122 бр. за сумата от 94 998.73 лева. Според
представените протоколи за проверка и нанесените корекции по тях при ответника,
получените стоки при него са с 4170.55 лева
по–малко. Отразените в складовата програма на ищеца плащания от ЕТ „****“ за
доставените му стоки от „****" ООД през проверявания период са 89 128.12
лева.
Съгласно
предоставените за проверка вносни бележки, съхранявани при ответника, платените
стоки през проверявания период са на стойност 89 732.50 лева. Според заведеното при ищеца
неплатените стоки от ответника са на стойност 10 041.16 лева. Според
наличните документи при ответника неплатените стоки от него за доставките
извършени от ищеца, са на стойност 5266.23 лева.
Предвид
липсата на договор за покупко-продажба, в който да е изрично договорен срока на
плащане на всяка доставка, установените различия в стойността на доставените
стоки и направените плащания, според вещото лице, експертизата не може да се
произнесе по отношение на дължимите лихви за забава на плащането, защото не
може да се установи, по кои точно протоколи не е извършено плащане, както и
началните дати на забава, поради липса на писмена договореност между страните.
По
отношение на това, какъв модел на счетоводно отчитане е приложила всяка от
страните по отношение на доставените стоки /посочени от ищеца в протоколите/,
за периода от 12.03.2013г. до 07.12.2013г., различен ли е от прилагания
за доставките преди този период, какви са съществените елементи на възприетите
счетоводни записвания, с които се характеризират възприетите модели на отчитане
на продажбите за периода от 12.03.2013
г до 07.12.2013г. вещото лице е констатирало
следното:
Относно
твърдението на ответника, че договорките с ищеца доставчика са били да търгували
на „консигнация", следва да се поясни следното:
Консигнацията
е договор между две лица /търговци/, по силата на който доверителят
/консигнантът/ предава на комисионера
/консигнатора/ стока, за да я продава „от свое име, но за сметка на
консигнанта" срещу определено възнаграждение /комисионна/. Консигнаторът
продава стоката по цени определени от консигнанта, а за продадените стоки
съгласно договорения, процент върху продажбите получава комисионна.
Консигнаторът е задължен към определена дата или периодичност определена с
договора, да издава отчет за извършените от него продажби. С договора може да
се определи срок, след който консигнаторът, ако има непродадена стока, е длъжен
да я върне. При предоставяне на стоката от консигнанта на консигнатора не се
отчита покупко-продажба и при двете страни. При проверката не се открива
прилагането на счетоводните стандарти и при двете страни. Липсват счетоводни
записвания за сделки „на консигнация“.
Според
заключението на вещото лице, ако търговските отношения между страните по делото
са били при условията на договор за доставка /какъвто също липсва/, то за
всички доставки би трябвало ищецът „****" ООД да издава фактури за продажба,
в които да е отбелян начина и срока на плащане, а от друга страна ответникът ЕТ
„****" да осчетоводява доставката на база тези фактури и да отчита надлежно
направените плащания по тях, както и продажбите на тази стока. През целия
период на търговски отношения между страните на ЕТ „****" е издадена само
една фактура за 630.00 лева, платена „по банка" на 12.04.2011г., която е
осчетоводена и при двете страни. При ответника получените стоки от ищеца на
база приемо-предавателните протоколи, предмет на делото, не са завеждани по
счетоводни сметки, извършените продажби на същите също не са отразени
счетоводно.
След
проверката извършена при ищеца, вещото лице е установило, че
Приемно-предавателните протоколи за доставените стоки на ЕТ „****“ са завеждани
по отделна партида в складова компютърна програма по номера, дати на съставяне
и сума на доставката с ДДС. При отчитане на получените средства от ответника на
база споменатите по-горе „вносни бележки“ са правени записвания в програмата за
получения приход от средства чрез документ „ПКО“ /приходен касов ордер/ на
датата на отчитане на средствата и със сумите са погасявани задълженията на ответника
към ищеца по поредност на същите. По време на проверката в един от обектите на
„****“ ООД, в присъствието на служител на дружеството, вещото лице е прегледало
записванията по партидата на ответника, като от обясненията на тази служител е
станало ясно, че получените средства от ответника са отразявани като продажби в
брой в касовия апарат на фирмата, тъй като представляващият ответника Я.Х. „не
е искала да й бъдат издавани фактури“. От счетоводните сметка 401 „Доставчици“
и 411 „Клиенти“ се черпи информация за задълженията /вземанията между
съответните страни. В конкретния случай това е невъзможно, защото и при двете
страни не са вземани счетоводни статии за търговските отношения между тях, тъй
като не са издавани фактури за осъществените доставки.
След преценка
на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът приема
следната фактическа обстановка и изведе следните правни изводи:
По делото са
представени и приети следните доказателства – 17 броя Приемно-предавателни
протоколи от 08.03.2013г. до 27.11.2013г., извлечения от плащания от страна на
ЕТ „****“ за периода 2011г. до 31.12.2016г. и 14 броя вносни бележки за
предадени суми приети от Н.Н.служител на ищцовото дружество. Изслушани са
свидетели, както и страните по делото.
Между страните
не се спори относно факта, че между тях е имало облигационни отношения
осъществявани чрез предаване от страна на ищеца на стоките описани в
представените приемно-предавателни протоколи, като точката на противопоставяне
между тях е погасяването на паричното задължение на ответника чрез плащане –
той твърди, че това е сторил изцяло, а ищецът възразява, като твърди, че такова
изобщо не е налице.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, в тежест на ищеца - „****“ ООД, е провеждането на главно и пълно
доказване на фактите, на които основава претенцията си, а именно – че е имало
договорни отношения за многократни доставки на стоки /покупко-продажба/ с
ответника ЕТ „****“, за доставка на
фаянс, гранитогрес, теракота и други стоки, че в изпълнение на този договор е
извършил доставка в полза на ответника в периода от 26.03.2012г., че стойността
на доставените стоки възлиза на претендирания с исковата молба размер от 13
238.37 лева. Единствените ангажирани от страна на ищеца доказателства са 17
броя приемно-предавателни протоколи за доставка на стоките посочени в тях от
08.03.2013г. до 27.11.2013г. чиято действителност не е оспорена от ответника.
Съдът приема,
че ищецът-подавач е изпълнил задължението си да предаде на ответника стоките,
тъй като видно от представените по делото приемо-предавателни протоколи се
установява, че представител на ответника се е разписвал, че е получавал стоките
на посочените дати в протоколите, но във връзка с търговските отношения между
страните не е изготвяна фактура.
Твърдението на
ищеца, че не е заплатена цената на доставената стока представлява отрицателен
факт и тежестта на доказване за него лежи върху ответника, който ангажира
становище по делото и оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатил стоката,
ангажирайки доказателства. Ответният търговец поставя в основата на
отбранителната си теза твърдението, че паричното задължение е погасено чрез
няколко плащания, като в негова подкрепа не представя счетоводни документи,
домогва се да установи тези факти чрез вносни бележки допуснати като
доказателствени средства.
Дотук
изложеното дава основание на съда да направи извод, че в процесния случай е доказан
фактът, че между ищеца и ответника са налице договорни отношения за многократна
доставка на фаянс, гранитогрес, теракота и други стоки, както са доказани в
процеса твърденията, изложени в исковата молба, че ищцовото дружество си е
изпълнило всички свои задължения и на ответника реално е доставено посоченото.
Не е доказано в процеса, че доставените на ответника стоки, или част от тях, не
са били заплатени и ответникът дължи процесната сума.
В тази връзка,
съдът счита за неоснователно твърдението на ищцовата страна, че представените
писмени доказателства – приемно-предавателни протоколи, както и свидетелските
показания, доказвали основателността на исковата претенция.
От събраните
доказателства по делото и най-вече от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, съдът не може да изведе обоснован извод, че в
процесния период от 08.03.2013г. до 27.11.2013г., ответникът не е заплащал
получените стоки, нито каква част от предадената му стока е заплатил.
Неоснователно
е твърдението на ищеца, че представените към отговора на исковата молба вносни
бележки от страна на ответника за платени към ищеца суми, са за задължения по
получени от него стоки, за по-стари периоди и са покрили дължащи се плащания за
предходни периоди. Точно обратно, съдържанието на представените от ответника вносни
бележки, които са 14 на брой, става ясно, че са съставени в периода
12.03.2013г. до 27.11.2013г., който е относим към процесния период от
08.03.2013г. до 27.11.2013г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният главен иск
е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Съображенията в тази насока са следните.
Предявеният
главен иск е с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 327,
ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, а и
няма данни по делото, че страните са уговорили срок на плащане, освен датите
вписани в приемно предавателните протоколи като дати, на които стоките са
получени от ответника.
По
делото са събрани доказателства, че ищецът е доставил на ответника процесното
количество стока.
Липсват
доказателства, какви са били уговорките на страните досежно единичната
цена и общо уговорения размер на продажната цена и начинът на плащане.
Спор между страните е формиран досежно тези обстоятелства.
При
доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, същият не установи при условията на
пълно доказване, какви са били съществените уговорки на сключения неформален
договор за продажба чрез периодично доставяне на стока, и, че тези досежно размера
на платените стоки /описани в приемно-предавателните протоколи/ са така, както
са посочени в исковата молба.
Липсва
осчетоводяване на документи /фактура, първични счетоводни документи и документи
удостоверяващи писмено договорености между страните/, които да послужат като
доказателство за това, какви суми за заплатени от ответника за доставените
стоки, какви суми не са заплатени, за кои доставки и за кой период.
Факт
е, че между страните е имало разплащания, преди процесния период, по време на
процесния период и след него. Не може да се установи обаче, заплатените доставки,
за който период са отнесени като плащания, какви суми са заприходени от ищеца по
повод плащанията на ответника и за кой период са отнесени - поради нарушенията
по закона за счетоводството, които се констатират и при двете страни по делото.
В този смисъл е и заключението на вещото лице, че от счетоводните документи и
на двете страни, не се черпи информация за задълженията/вземанията между тях. И
това е невъзможно, защото и при двете страни не са вземани счетоводни статии за
търговските отношения между тях, тъй като не са издавани фактури за
осъществените доставки.
Поради
липсата на осчетоводяване
на документи по повод търговските взаимоотношения между страните и документи
удостоверяващи писмено договореностите между тях, съдът приема за неоснователни
твърденията на ответника, че договорките с ищеца доставчик са били да търгуват
на „консигнация", тоест, че между тях е имало сключен договор за
консигнация.
С
оглед горното главният иск се явява недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Отхвърлянето на главния иск води до отхвърляне и на акцесорния иск
за мораторната лихва.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски по делото в размер на 1650лв. по представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „****“ ООД, ЕИК *********, със седалище е
адрес на управление гр.С. , улица “С.“ № ***, представлявано от Управителя П.Д.С.,
против ЕТ „****“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Л.,
улица „В.Л.“ № **, за признаване за установено, че ЕТ „****“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Л., улица „В.Л.“ № **, му дължи сумата
от 13 238.37 лева /тринадесет хиляди двеста тридесет и осем лева 37 ст./,
представляваща незаплатена доставка на стоки – различни видове санитария,
теракот, гранитогрес и всякакво оборудване за баня и кухня, по договорните
отношения между тях от 08.03.2013г. до 27.11.2013г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното и изплащане, както и разноските по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК *********, със седалище е адрес на
управление гр.С., улица “С.“ № ***, представлявано от Управителя П.Д.С., да
заплати на ЕТ „****“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Л.,
улица „В.Л.“ № **, сумата в размер на 1650 /хиляда шестстотин и петдесет/ лева,
представляващи разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Ловешкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: