Р Е
Ш Е Н
И Е
№511 20.12.2019 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ
състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и
деветнадесета год., в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора ……… като разгледа докладваното
от съдия Михаил Русев административно дело №509 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на М.Г.Х. – изтърпяващ наказание в Затвора гр. Стара Загора, срещу
Заповед №Л-1402/05.07.2019 год. на Началника на Затвора гр. Стара Загора, с
която е наредено жалбоподателя да продължи да изтърпява наказанието „доживотен
затвор“ при специален режим. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е
издадена при съществени нарушения на административно производствените правила,
в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. В заключение е направено искане
за отмяната на заповедта изцяло като незаконосъобразна.
Ответникът – Началник на Затвора - Стара Загора,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., заема становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че процесната заповед е законосъобразна,
като издадена от материално компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на правилата на материалния закон. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 26.06.2019 год. зам. началника „РНОД“ в Затвор
– Стара Загора – С.К. Колев е изготвил
становище относно осъдения на доживотен затвора без замяна М.Г.Х., като с това
становище е изразил мнение първоначално определения „специален режим“ да не
бъде заменен в следващия по-лек /лист 7-9 от делото/. Становището е изготвено
на основание заповед №Л-973 от 21.05.2019 год. на Началника на Затвора за
изготвяне на заповед на основание чл.198, ал.1, от ЗИНЗС за осъдения на
доживотен затвора без замяна Х.. Във връзка със заповед №Л-973 от 21.05.2019
год. на Началника на Затвора са изготвени и становища на гл. инспектор НС СДВР
от дата 02.07.2019 год. (л.10 от делото), Доклад на ИСДВР на осъдените на
доживотен затвор, настанени във ІІ ЗПС в затвора (л.11 от делото) и
психологическо становище от 21.06.2019 год. (л.12 от делото). Въз основа на
горепосочените документи, е издадена Заповед №Л-1402/05.07.2019 год. на Началника на Затвора - Стара Загора, на
основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, е наредено осъденият М.Г.Х. да продължи
да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при специален
режим. Именно тази заповед е предмет на настоящето дело.
В заповедта са изложени данни за осъжданията на
лицето и изтърпяваното наказание. От същата е видно, че М.Г.Х. изтърпява
наказание „доживотен затвор без замяна“, определено му с протокол
№503/18.04.2012 год. на РС – Пловдив по НЧД №2015/2012 год. на основание чл.25
от НК, като са кумулирани определените му наказания по присъди по НОХД №631/2001
год. на Районен съд Димитровград, НОХД №822/2001 год. на Районен съд Димитровград,
НОХД №74/2000 год. на Районен съд Харманли, НОХД №522/2002 год. на Районен съд
Хасково, НОХД №1085/2002 год. на Районен съд Стара Загора, НОХД №496/2002 год.
на Окръжен съд Хасково, НОХД №2434/04 год. на Районен съд София и НОХД №2085/2005
год. на Районен съд Пловдив. Определението е влязло в сила на 30.12.2012 год.
Постановен е специален режим на изтърпяване на наказанието. Постъпил в затвора
на 18.01.2002 год. с начало на наказанието 18.01.2002 год. Наказанието лишаване
от свобода по НОХД №40/1992 год. е изтърпяно на 18.01.2002 год. Същият е настанен
в зона за повишена сигурност и е добре адаптиран към условията на затвора.
Оценката на риска от рецидив се запазва 71 бала /средна/, при отчетени в
първоначалната оценка от 70 бала. Запазват се и отчетените дефицити в зоните – отношение към правонарушението, начин
на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рисковете
от сериозни вреди по отношение на обществото и другите е във високи стойности.
Сочи се, че на Х. е наложено едно дисциплинарно наказание за извършено
дисциплинарно нарушение през периода на преценка на поведението – 05.07.2018
год. – 05.07.2019 год.. По тези изложени съображения и на основание чл.198, ал.
и ал.3 от ЗИНЗС и становищата на началник сектор „СДВР“, зам. началник „РНОД“,
инспектор–психолог и доклад на ИСДВР, органът е
разпоредил доживотно осъдения М.Г.Х. да продължи да изтърпява
наказанието при специален режим.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Оспорването, като насочено срещу подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност индивидуален административен акт, от процесуално легитимирано
лице, адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен, в
законоустановения 14-дневен срок, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС първоначалния
режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените на
доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна се определя задължително
специален режим.
Съгласно чл.54 от ЗИНЗС лишените от свобода на
специален режим: 1/ изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; 2/ се
настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; 3/ не
могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени
на общ и на строг режим; 4/ могат да работят в отделни помещения при наличие на
подходяща работа при засилен надзор и охрана.
Разпоредбата на
чл.198, ал.1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен
затвор и на доживотен затвор без замяна, първоначалния специален режим да бъде
изменен в по-лек, който може да бъде само строг, тъй като съгласно чл.199, ал.1
от ЗИНЗС осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се
поставят на лек и общ режим. Съгласно
чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно
продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично,
но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето на
началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при
специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителна дейност и на психолога. По аргумент от разпоредбата на
чл.218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в по-лек е
свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение. Съгласно
чл.439а от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация
за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Оспорената Заповед №Л-1402/05.07.2019 год. е постановена от материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС –
Началника на Затвора гр. Стара Загора. Следователно не са налице предпоставките
за обявяването на нищожността на оспорената заповед поради липса на
компетентност на административният орган.
Заповедта е постановена в изискуемата от закона
писмена форма и е надлежно мотивирана - посочено е както материалноправното
основание, така и фактическите обстоятелства, въз основа на които
административният орган е приел, че осъденият на доживотен затвор М.Г.Х. следва
да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ на специален режим. Така
взетото решение е постановено след вземането в предвид на изискуемите по закон
становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога
относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на
осъдения. В този смисъл съдът намира, че не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаването на оспорената заповед, както се твърди в жалбата. Всъщност конкретни
оплаквания в тази насока не са изложени в жалбата, единствено в хода по
същество на делото се наведоха оплаквания, че жалбоподателят не е бил запознат
със становищата на служителите на затвора, въз основа на които е постановена
заповедта, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл.34 от АПК. Съгласно
нея, се предвижда задължение на административният орган да осигури на страните
възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят
бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка
по всяко време на производството, включително и след приключването му с
издаване на индивидуален административен акт съгласно Закона за Националния
архивен фонд. Административният орган осигурява на страните възможност да
изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания,
като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени
искания и възражения.
Съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изпълнени са
изискванията на чл.198, ал. 1 от ЗИНЗС
преди издаване на заповедта по ал. 3 на същата норма - Началникът на Затвора -
Стара Загора е взел необходимите становища на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим
по отношение на осъдения. Приобщен е и доклад на ИСДВР. Това са необходимите
документи, които задължително се изготвят преди постановяването на заповедта по
чл.198 от ЗИНЗС. Касае са за специални процесуални правила, които дерогират
общите такива предвидени в АПК, включително и разпоредбата на чл.34. В подкрепа
на това е законовата разпоредба на чл.198, ал.2 от ЗИНЗС, която предвижда
обжалването на заповедта да става по реда на АПК, но не е налице законово
препращане към правилата на АПК при постановяването на заповедта.
Касае за особен вид производство, което е намерило
изрична правна регламентация в ЗИНЗС и е налице спецификата на регламентираната
материя, съобразно целите на закона. Съгласно чл.2, т.1 от ЗИНЗС изпълнението
на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осъществяване
на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да
извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото, а според т.2
чрез диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие
за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им.
При издаването на заповедта са взети в предвид
всички изискуеми от закона становища - становищата на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителната дейност и на психолога. Съдържанието на същите са в
съответствие със законовите изисквания – съдържат мотиви относно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на осъдения и са приобщени по
надлежния начин към административната преписка и следва да се имат в предвид
при постановяването на съдебното решение, в частност спазването на процесуалните
правила постановяването на оспореният индивидуален административен акт и
мотивирането му.
Преразглеждане правното положение на осъдените на
доживотен затвор лица се следва периодично по силата на закона /чл. 198, ал. 3
от ЗИНЗС/. За произнасянето по този въпрос не е необходимо нито нарочно искане
от осъденото лице, нито издаване на акт за образуване на производството, поради
което не се следва и нарочно уведомяване на осъденото лице за предстоящото
издаване на акт по чл.198, ал.3 от ЗИНЗС. В случая се касае за особен вид производство, подчинено на правилата,
регламентирани в специалния закон – ЗИНЗС, което по аргумент от разпоредбата на
чл.22, т.1, предл. второ от АПК, изключва
възможността за прилагане на разпоредбите досежно издаването на индивидуален
административен акт.
Обжалваната заповед е издадена в съответствие с
материалния закон, при спазване целта на закона и за целите на наказанието.
Облекчаване на режима на доживотно осъдените
разпоредбата на чл. 218 изр. първо от ППЗИНЗС обвързва с изтичане на определен
период от време след първоначалното му определяне и с наличието на добро поведение
на лицето. Съгласно чл.439а от НПК, доказателства за поправянето се установяват
от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
В този смисъл правно релевантни за облекчаване на
режима на доживотно осъдените по смисъла на чл. 218 изр. първо от ППЗИНЗС, вр. с чл.198, ал. 3 ЗИНЗС са действия и бездействия на осъденото лице по време на изтърпяване на
наказанието и извършени в период след предходното произнасяне, и направена
оценка на поведението като цяло. Оценката на поведението може да се основава и
на юридически факти, показателни стремеж да се следва едно като цяло добро
поведение, какъвто факт е например липсата на непогасени по давност
дисциплинарни наказания /чл.109 от ЗИНЗС/. В случая обуславящи крайния извод са
данните за дисциплинарни нарушения, които е допуснал осъдения в периода юли 2018
- юли 2019 год., тяхното естество и нивата на оценка на риска - този от рецидив
71 бала.
Изискването началникът на затвора да се произнася
периодично и в срокове не по-дълги от година спрямо предходно произнасяне по
въпроса за режима е поставено с чл. 198,
ал. 1 от ЗИНЗС, /ДВ бр. 13/2017 год., в сила от 07.02.2017 год/.
Предходна по отношение на жалбоподателя е Заповед №1254/05.07.2018 год. на Началника на Затвора, като тази заповед е
била потвърдено от съда по адм. дело №378/2018 год. по описа на Административен
съд Стара Загора /решението е постановено от настоящия съдебен състав/. Това
обуславя при издаване на настоящата заповед по
чл.198, ал. 3 от ЗИНЗС да се вземе предвид поведението на осъденото лице
в период 1 година преди заповедта от 05.07.2018 год., т. е. до 05.07.2019 год.
В периода 05.07.2018 год. - 05.07.2019 год., на жалбоподателят
е наложено едно дисциплинарно наказание със Заповед №Л-235/04.02.2019 год. – за
демонстрирано обидно отношение към служител. Характера на дисциплинарното
нарушение, наред с другите данни, които характеризират лицето и поведението му
– наличие на пет дисциплинарни наказания, които не са заличени предвид чл.109,
ал.1 от ЗИЗНС /за притежаване на неразрешени вещи – три наказания, замяна на
ключа за осветление в санитарното помещение и прекъсване на електрическата
верига към осветителните тела и поставяне на допълнителен прекъсвач/,
оправдават преценката, че е висок при него и към момента на произнасяне на
началника на затвора риска от вреди. С оглед направената оценка на поведението
на лицето и при заключение, че не се отчитат промени по оценката на риска от
рецидив и риска от вреди, съответно средна и висока такава, вкл. риск спрямо
другите, извода в оспорената заповед, че не се следва към момента облекчаване
режима на изпълнение на наказанието доживотен затвор на М.Х., е фактически,
доказателствено и правно обоснован.
От изложеното в съдебно заседание от страна на
жалбоподателят, може да се направи извод, че същият е съгласен с мнението на
Началника на Затвора, че в продължение на 17 години, специалният режим не е
довел до промяна и превъзпитание на Х. /изложеното в хода по същество/. В
контекста на гореизложеното абсурдно би било да се приеме, че промяната на
режима ще доведе до целените от закона цели на наказанието.
Съдът намира за неоснователни направените
възражения от страна на жалбоподателя за определената оценка на риска от
рецидив. Задължение на ответника е да докаже от къде и как е приел, посочената
оценка на риска. В изпълнение на това свое задължение бе представено извлечение
от книжката на лишения от свобода М.Х., на страница 28 от която е отразена и
процесната оценка на риска. Действително същата не е ясно от кого е съставена –
няма никакви индиции от кого е изготвена, но
доколкото процесната книжка е по утвърден образец /единна форма по смисъла на чл.121,
ал.5 от ППЗИНЗС/ и в него не се изисква подпис на лицето, изготвило я, то не
следва и същата да се подписва. Поставянето на подпис на което и да е лице под
тази графика, би било в разрез с утвърдения образец на книжка и извън
правомощието на което и да е служебно лице от Затвора Стара Загора. В хода на
делото, бе представена за справка и съпоставка оригинала на книжката на
жалбоподателят, в която не се съдържат допълнителни доказателства или мотиви
относно определеният рецидив от риск. При съпоставянето на същите с отразеното
на стр.28 от книжката на лишения от свобода, съдът намира, че изготвената
оценка на риска от рецидив е обективна и следва да се кредитира в пълна степен
при постановяването на решението.
Предвид изложеното, оспорената заповед като
издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и
съдържание, при липса на допуснати при издаването й съществени нарушения на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целите на
наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата на М.Г.Х. срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4
от АПК, в тежест на жалбоподателя М.Г.Х. следва да бъде възложено заплащането
на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в
размер на 100.00 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Старозагорски административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на М.Г.Х. на Заповед №Л-1402/05.07.2019 год., издадена от
Началника на Затвора - Стара Загора, като
неоснователно.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********,*** да
заплати на ГД“Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул.„Н. С.“№21
сумата от 100.00 /сто/ лева, представляващи сторени деловодни разноски
Решението
е окончателно на основание чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: