№ 9269
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110106068 по описа за 2022 година
:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу В. П. Г. и К. К. Г., с която са
предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че В. П. Г. и К. К. Г. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата 5750,37 лв. за
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в (адрес), за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.09.2021г. до изплащане на
вземането, с 878,89 лв. за мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 21.09.2021 г.; 45,25
лв. за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.09.2021г. до изплащане на
вземането, с 9,76 лв. за мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до 21.09.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 55833/2021 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
битов клиент, чиято солидарна отговорност обосновава при условията на чл. 32 от СК като
съпрузи. Последните не изпълнили и задължението да заплаща услуга за дялово
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219
от ГПК.
Ответникът оспорва исковете по основание с довод, че не дължи поради липса на
облигационна връзка и изтекла погасителна давност. Не оспорва стойността на доставка на
топлинна енергия.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца не взима становище.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че стойността на доставка на топлинна енергия за посочения
период е сумата 5750,37 лв., а за цена на услуга дялово разпределение - 45,25 лв.
Ищецът представя Нотариален акт за продажба на недвижим имот по нот. дело
№16545/1996 г. на нотариус Д. Груева при СНС-СРС, съгласно който на 30.07.1996 г.
Иванка и Петър Г.и продават на В.Г. имот в (адрес), като праводателите запазват правото на
безвъзмездно ползване на имота до края на живота им.
От Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по нот. дело №568/2001 г. на
Нотариус с рег. №040 на НК се установява, че на 31.07.2001г. ответниците обезпечават свое
парично задължение чрез ипотека върху придобития по време на брака им имот в (адрес).
По реда на чл. 192 от ГПК, по искане на ищеца, третото лице С.О. с писмо от
11.05.2022 г. представя препис-извлечение от акт за смърт на вещния ползвател И.П. Г.,
починала на 04.08.2020 г., и на П.С. Г., починал на 04.07.2003 г.
Съдът, като взе предвид установените фактически положения, приема исковите
претенции за неоснователни, със следните съображения:
Ищецът заявява спорното материално право срещу ответниците в качеството на
собственици на имота, придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност.
Действително, през време на брака имотът е станал бездялова съсобственост на ответниците
по арг. от чл. 21 от СК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ При
учредено ограничено вещно право на ползване на имота страна по облигационното
правоотношение с ищеца не е собственикът, а титулярът на вещното право на ползване, тъй
като съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в
състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване, съответно
погасяване на правото на ползване. В конкретния случай за периода от 30.07.1996 г. до
04.08.2020 г., в който се включва и исковия период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.,
качеството „клиент на топлинна енергия“ има вещния ползвател Иванка Г. и тя се явява
задължена да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия за имота, а след
неината смърт паричното задължение остава в наследството й. По делото не са сочени, респ.
не са събрани доказателства, че преди смъртта на вещния ползвател за процесния период
вещното право на ползване е било прекратено, погасено или че голата собственост се е
трансформирала в обикновено право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички
правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване на
процесния недвижим имот. Поради това правото на парично вземане за главница за цена на
доставка на топлинна енергия срещу ответниците съдът приема, че не е възникнало,
доколкото тяхната пасивна материална легитимация по спора се обосновава с качеството им
на собственици- съпрузи през процесния период. С оглед неоснователността на главния иск,
то такъв се явява и обусловения от него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ГПК, както и исковите
претенции за цена на извършена услуга дялово разпределение, с лихва за забава.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът трябва да заплати
на ответната страна сторените съдебни разноски -сумата 660 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищеца, направено с искова молба,
е бланкетно и неоснователно предвид защитавания материален интерес, фактическата и
правна сложност на спора, и очакваните процесуални действия, които е било необходимо да
бъдат извършени от адвоката, като следва да се отчете, че възнаграждението касае защитата
2
и на двамата ответника, респ. за всеки един е платено по 330 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ...................., със седалище и адрес на
управление: (адрес), срещу В. П. Г., с ЕГН: **********, и К. К. Г., с ЕГН: **********, и
двамата с адрес: (адрес), искове по чл. 318, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за признаване за установено, че В. П. Г. и К. К. Г. дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД
сумата 5750,37 лв. за главница - цена на доставка на топлинна енергия за имот в (адрес), за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.09.2021г. до
изплащане на вземането, и сумата 878,89 лв. за мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 21.09.2021 г.; сумата 45,25 лв. за главница - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
28.09.2021г. до изплащане на вземането, и сумата 09,76 лв. за мораторна лихва за периода от
01.10.2018г. до 21.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 55833/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ...................., със седалище и адрес на управление:
(адрес), да заплати на В. П. Г., с ЕГН: **********, и К. К. Г., с ЕГН: **********, и двамата с
адрес: (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 660,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3