Р Е Ш Е Н И Е
№ 366
гр. Габрово, 20.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на девети
ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия АТАНАСОВ гр. д. № 1203 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба от „МАКРОАДВАНС” АД гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт М.К., против С.В.К. ***.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца, в качеството му на частен
правоприемник (цесионер) на „Уникредит Булбанк" АД, произтича от Договор
за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския
кредит) №72438582 от 18.07.2008 г., сключен между „Уникредит Булбанк" АД и
ответника, в качеството му на кредитополучател, с който банката му предоставя
потребителски кредит в размер на 10 000,00 лева.
На 04.12.2012 г. е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Уникредит Булбанк" АД и „Макроадванс"
АД гр. София, по силата на който договор банката прехвърля напълно вземанията
си /ведно с дължимите лихви, неустойки, привилегии и обезпечения/ спрямо ответника,
произтичащи от горепосочения договор за банков потребителски кредит. Съгласно
договора за цесия, продавачът продава и прехвърля на купувача вземанията,
посочени в Приложение № 1, срещу покупната цена по договор. Купувачът приема
прехвърлените вземания и замества продавача като кредитор по тях от датата на
прехвърлянето. „Макроадванс" АД е упълномощено да извести всички
кредитополучатели от името на цедента „Уникредит Булбанк" АД за сключения
Договор за цесия. Длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземанията с Уведомление с Изх.№ B3Y002414 от януари 2013 г., като цесията следва да се счете
за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, за което
се прилага уведомително писмо.
Налице е неизпълнение по смисъла
на договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по закона за
потребителския кредит) № 72438582 от 18.07.2008 г. В чл. 7 от договора е
предвидено, че крайният срок за погасяване на дължимите по кредита суми е
30.06.2015 г. С оглед изтичане на срока на договора и непогасяване на дължимите
суми в пълен размер, непогасената част от задължението е станала изискуема
поради настъпил падеж, съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД.
С оглед неизпълнение на
задълженията на длъжника-ответник по процесния договор за банков потребителски кредит и във връзка с
договора за цесия, за цесионера възниква право да предприеме съдебни действия с
оглед удовлетворяване на вземането си, изразяващи се в подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.
дело № 187/2018 г. по описа на РС гр.Габрово и срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Съгласно същата той следва да заплати
на ищеца следните суми: сумата 9732,87 лева, представляваща главница, ведно със
законна лихва върху нея, считано от 26.01.2018 г. до изплащане на вземането,
сумата 2 971,33 лева - представляваща
начислена законна лихва за периода от 25.01.2015 г. до 25.01.2018 г., както и
направените в заповедното производство разноски - 254,08 лева - заплатена държавна
такса и 150,00 лева - присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е указал на ищеца, че срещу
заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника, с оглед на което в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно
вземането си.
С оглед на изложеното ищецът моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му
дължи, в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Уникредит
Булбанк" АД и кредитор по вземането, произтичащо от сключен Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице (По закона за потребителския
кредит) № 72438582 от 18.07.2008 г. следните суми: сумата 9732,87 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от
26.01.2018 г. до изплащане на вземането и сумата 2 971,33 лева
- представляваща начислена законна лихва за периода от 25.01.2015 г. до
25.01.2018 г. Претендират се и направените разноски в заповедното и в
настоящото исково производство.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор, но впоследствие е
депозирал молба, с която заявява, че признава изцяло предявените искове.
Предвид така
направеното признание, с допълнителна молба ищецът е направил искане за
постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Предявен е иск за установяване на вземане за главница в размер на 9732,87 лв., произтичащо от неизпълнено
задължение по договор за банков потребителски кредит, вземането по който е
цедирано на ищеца, с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430 ал. 1 от ТЗ във
вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 99 от ЗЗД. Предявеният иск за установяване на вземане за мораторна
лихва върху просрочената главница, е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
При наличие на признание на иска
от ответната страна и при направено от ищеца искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание,
следвайки нормата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното признание.
Задължението на ответника се
установява и от представения договор
за банков потребителски кредит на физическо лице № 72438582 от 18.07.2008 г., сключен между „УниКредит
Булбанк” АД и ответника, вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на
представения договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 04.12.2012 г. между
„Уникредит Булбанк" АД и „Макроадванс" АД. Ответникът не твърди да е
извършил плащания на претендираните въз основа на договора суми.
Настоящият състав констатира и
липсата на визираните в чл. 237 ал. 3 от ГПК пречки, а именно: признатото право
не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки страната да се
разпорежда с него. Към настоящия момент признанието на исковете не може да бъде
оттеглено от ответника, поради което съдът намира, че са налице предпоставките за
произнасяне с решение по реда на чл. 237 ГПК.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. Тъй
като страната - ищец е била представлявана от юрисконсулт, размерът на
възнаграждението му за двете производства следва да се определи съобразно разпоредбата
на чл.78, ал. 8 ГПК. Според нея размерът на това възнаграждение не може да
надхвърля предвидения в чл. 37 ЗПП. С оглед правната и фактическа сложност на
делото, съдът намира, че размерът на възнаграждението за юрисконсулт, следва да
се определи на 150 лв. за заповедното и 150 лева за исковото производство. Така
сторените в заповедното производство разноски са в общ размер на 404,08 лв., от
които 254,08 лв. държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство ищецът е направил разноски за
заплатена държавна такса в размер на 254,08 лв. и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в размер на 150 лв. или общо направените разноски са в размер на 404,08 лв.
Тъй като предявените искове са
уважени изцяло, ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца пълния размер на
направените от него разноски на стойност 808,16 лева.
Мотивиран от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че С.В.К., ЕГН**********, с адрес: ***, дължи
на “МАКРОАДВАНС” АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Г.С. Раковски” №147, ет. 5, ап.14, представлявано от изпълнителния
директор Виктор Георгиев Сергиев, с пълномощник юрисконсулт М. К. К., сумата 9 732,87 лв.
/девет хиляди седемстотин
тридесет и два лева и осемдесет и седем
стотинки/ - главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице (По
закона за потребителския кредит) № 72438582 от 18.07.2008 г., сключен с
“УниКредит Булбанк” АД, вземанията по който са прехвърлени на “Макроадванс” АД
по силата на договор за цесия от 04.12.2012г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.01.2018г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 546 от
29.01.2018 г. по ч.гр.д. № 187/2018 г., на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл.
99 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че С.В.К., ЕГН**********, с адрес: ***, дължи
на “МАКРОАДВАНС” АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Г.С. Раковски” №147, ет. 5, ап.14, представлявано от изпълнителния
директор Виктор Георгиев Сергиев, с пълномощник юрисконсулт М. К. К., сумата 2 971,33 лв.
/две хиляди деветстотин седемдесет и един лева
и тридесет и три стотинки/ - законна лихва за забава
върху просрочената главница,
начислена за периода 25.01.2015 г. - 25.01.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 546 от 29.01.2018 г. по ч.гр.д. № 187/2018 г., на осн. чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на “МАКРОАДВАНС” АД,ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. “Г.С. Раковски” №147, ет. 5, ап.14, представлявано
от изпълнителния директор Виктор Георгиев Сергиев, с пълномощник юрисконсулт М. К. К.,
сумата 808,16 лв. /осемстотин и осем
лева и шестнадесет стотинки/ - направени разноски
в настоящото исково производство и в производството по ч. гр. д. №
187/2018 г. на Районен
съд Габрово, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: