№ 366
гр.**** 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –**** III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20231420200964 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), и е образувано по жалба на „****“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.****, представлявано от управителя П.П.****, чрез юрк.Д.****, против
наказателно постановление (НП) № 002217 от 29.08.2023 г., издадено от директора на РД за
областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за
нарушение на чл.20 ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.200
ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лева.
В жалбата се поддържа, че обжалваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна, като се излагат подробни доводи и
съображения в тази насока. При условията на евентуалност се моли за прилагане на чл.28
ЗАНН или за намаляване на наложената имуществена санкция до предвидения минимум.
Ответникът по жалбата - Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца към
ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, със седалище/на РД/ Монтана, в представено по делото
писмено становище моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
НП да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на противната страна и намаляването му до предвидения минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване,и против акт- наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява частично основателна.
Настоящият състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
1
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН № 002217 от 09.03.2023 г. за това, че на 15.02.2023г.,при извършена
проверка,резултатите от която са обективирани в КП № К-2742356/15.02.2023г., в търговски
обект, стопанисван от жалбоподателя – магазин „Т-Маркет“, находящ се в гр****
ж.к.“****“, к-с ****, предлага на потребителите стоки - млечни продукти,предварително
опаковани от производителя с определен от него грамаж,като върху стоките е поставен
етикет с обозначена цена за единица мярка и цена за съответния грамаж.На щанда пред тези
стоки е поставена друга промоционална цена за единица мярка,която е различна от
обозначената върху стоките.При маркиране на касата продажната цена за съответния грамаж
се изчислявала върху поставената пред стоките цена за единица мярка,която е следвало да се
обозначи върху всяка отделна опаковка.Посочени са и в акта и в НП стоките по отношение
на които е констатирано горното нарушение – саламурено сирене „наборъ“,кашкавал
„Елена“, кашкавал от краве мляко“ Дея“, краве сирене „Елена“, кашкавал от краве мляко
„Гайда“, краве сирене „Боженци“,,сирене „Елит“, кашкавал от краве мляко“Болярче“.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.20 ал.1 от ЗЗП.
Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя или упълномощено от нарушителя лице,
след надлежно уведомяване ,и е връчен на основание чл.233, ал.4 ЗЗП на физическо лице,
което се намирало в търговския обект и, което е в трудови правоотношения с лицето, срещу
което е бил издаден акта. Към АУАН е приложен Констативен протокол № К-
2742356/15.02.2023 година със съответните приложения към него.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение и при
идентично описание на фактическата обстановка, наказващият орган издал атакуваното НП
№ 002217 от 29.08.2023 г., с което за нарушение на чл.20 ал.1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), на основание чл.200 от същия закон, на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
Изложеното до тук се установява по категоричен начин,както от изявленията на
страните,така и от събраните доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства: Заповед №771/13.10.2022 г. за
компетентността на АНО и Заповед № 342 ЛС/ 22.04..2015 г. за компетентността на
актосъставителя, издадени от Председателя на КЗП; обжалваното Наказателно
постановление № 002217 от 29.08.2023 г. и съставения АУАН №002217 от 09.03.2023
г.;писма,становища ,обр.разписки,пълномощни във връзка със съставяне на АУАН,
констативен протокол №К-2742356/15.02.2023 г. с приложения към него .Приложен е и
снимков материал във връзка с отразеното в КП.И писмените доказателства/с изключение
на НП/ и снимковия материал не се оспорват от страните,при което съдът няма основание да
не ги цени и изважда от доказателствения материал.
При гледане на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на трима
свидетели: актосъставител, присъствал при извършването на проверката и при съставянето
на акта, и свидетели, присъствали при извършване на проверката и при съставянето на акта
– първата и свидетел само при съставяне и връчването на акта. От показанията на
свидетелите се установява, че на 15.02.2023 г. е извършена проверка в процесния обект , при
която са констатирани гореописаните нарушения, за което е съставен КП № К-
2742356/15.02.2023 г. с приложения към него.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са безпристрастни,
логични и последователни. Същите са безпротиворечиви, както с писмените доказателства
по делото, така и помежду си.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура,и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
2
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1
ЗАНН, и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения
кореспондират изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които
са извършени нарушенията и начина на констатиране на същите. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в
предвидената от закона писмена форма. Законовите изисквания за връчването на АУАН и
НП на жалбоподателя са спазени.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до опорочаване на санкционната процедура.
Констатираните нарушения и обстоятелствата, при които същите са били извършени, са
описани достатъчно пълно и ясно, както вече се изложи, както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на дружеството-
жалбоподател не е било накърнено. Ясно и конкретно са посочени дата и място на
извършване на нарушенията, както са налице и всички останали реквизити в АУАН
съгл.чл.42 ЗААН. Налице са и задължителните реквизити, които трябва да съдържа НП
съгл.чл.57 ЗАНН.
При преценка на цялата доказателствена съвкупност, според настоящия състав се
установяват категорични данни за извършване на нарушение по чл.20 ал.1 ЗЗП, изразяващо
се в това, че на посочените в АУАН и НП дата и място, дружеството-жалбоподател е
направило съобщение за цени на определени стоки, без да е обозначило новата продажна
цена и цената на единица мярка по съответен начин върху самите артикули,като посочените
цени върху последните се различават от обявените цени,поставени на щанда пред самите
стоки. Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.20, ал.1 ЗЗП, съгласно
чиято разпоредба: „Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и
цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети,
ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява
поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.“.
Или от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по един
безспорен и категоричен начин факта на извършване на административното нарушение,
механизма на осъществяването му и неговото авторство.
Въпросът за субективната страна на нарушенията не следва да бъде обсъждан, тъй
като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и
изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието
на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, нито да се определя нейната форма.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като установените нарушения, както и обстоятелствата при извършване на
същите не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. По дефиниция
нарушенията са формални и макар закона да не изисква настъпване на вредни последици
като съставомерен резултат, такива фактически са налице - засягане правата на неограничен
брой потребители, в частност правото им на информация за предлагания продукт. В случая,
следва да се отчете, че се касае до субект, осъществяващ търговска дейност, което изисква
не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и полагане
на дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с клиентите. При тези
3
съображения съдът не може да приеме, че нарушението е „маловажно” по смисъла на чл.28
ЗАНН.
Наложената за нарушение по чл.20, ал..1 от ЗЗП имуществена санкция в размер на
1000 лв., предвидена в разпоредбата на чл.200 от ЗЗП е около минималния размер/500
лв./.Независимо от това при обсъждане въпроса за индивидуализация на
наказанието,настоящият състав като отчита характера и тежестта на извършеното
нарушение, обстоятелствата при които е извършено-факта, че пред стоките е имало все пак
обявление, което съобщава цената им,като има предвид степента на обществена опасност на
нарушението,факта,че потребителите не се ощетяват материално,а напротив, факта, че
липсват по преписката данни за подобни или други нарушения по ЗЗП от страна на
жалбоподателя,намира наложеното от наказващия орган наказание около минимално
предвидения размер за несправедливо,и несъобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Според съда наказание в размер на предвидения минимум – имуществена санкция в размер
на 500 лв. е съответно на извършеното нарушение и от естество да съдейства за постигане
целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед изложеното, съдът счита посочените възражения в жалбата за
несъставомеррност на деянието за изцяло неоснователни, тъй като извършването от
обективна страна на административното нарушение по ЗЗП от дружеството-жалбоподател
се доказва по безспорен и категоричен начин, като при издаването на НП са спазени
изискванията на материалния и процесуалния закон.
Предвид изложеното относно индивидуализацията на наказанието жалбата се явява
частично основателна.Като такава следва да се уважи отчасти,като НП се измени в частта
относно наложената имуществена санкция,която се отмени в размер над 500 лв.В останалата
му част НП следва да се потвърди.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от страните, следва на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати на
АНО разноски по делото в размер на 80.00 лева за юрисконсултско възнаграждение съгл.
чл.63д ал.4 и 5 вр.чл.37 ЗПП вр.чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ,
фактическата и правна сложност на делото и извършените конкретни процесуални действия
от юрисконсулта.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Районен съд**** III
наказателен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №002217/29.08.2023 г., издадено от Директора
на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на
чл.20, ал.1 ЗЗП, на основание чл.200 ЗЗП, на „****“ЕООД, гр.****,ЕИК **** е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 1000 лева на 500
лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „****“ ЕООД, гр.****,ЕИК **** да
заплати на РД за областите Видин, Монтана и****със седалище Монтана към ГД „Контрол
на пазара“ при КЗП сумата от 80.00 лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Враца в
14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
4
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5