№ 9331
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110159115 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от И. К. Д., ЕГН **********, в
качеството му на заемател по договор за заем № ***** на 24.07.2021 г. срещу
*****, ЕИК ***** обективно и кумулативно съединени искове -
конститутивен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10,
вр. с чл. 22 ЗПК за установяване нищожност на клауза за експресно
разглеждане от договор за заем № ***** на 24.07.2021 г. и осъдителен иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 21,02 лв., като платена въз основа на нищожна клауза за
експресно разглеждане.
Ищецът твърди, че с ответника ***** е сключен договор за заем №
***** на 24.07.2021 г., по силата на който му е предоставена заем в размер на
120 лв. Излага становище, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит.
Излага твърдение за заобикаляне на закона, по-специално чл. 19, ал. 4 ЗПК с
въвеждане изисквания за заплащане допълнителни услуги. Ищецът счита, че
клауза за експресно разглеждане от договора за заем е нищожна. Излага
подробни твърдения за твърдяната нищожност на процесната клауза. Твърди
извършени плащания от ищеца по договора за кредит. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил
такъв от ответника *****. Искът се оспорва и като неоснователен и излага
подробни твърдения за валидността на договора за заем. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и
правна страна:
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право следва да бъдат отделени следните
обстоятелства: между страните е сключен договор за заем № ***** на
24.07.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в
размер на 120 лв., както и че ищецът е изплатил на ответника изцяло заемната
сума и сумата в размер на 21,02, лв., представляваща такса за бързо
разглеждане съгласно договора.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че
между страните има сключен договор с твърдените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че сключен с
ответника договор за предоставяне на поръчителство; че е заплатил
твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника,
че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически
факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване
горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи
процесната сума, а именно: валидни клаузи в договора за предоставяне на
поръчителство, въз основа на които са извършени начисления на процесната
стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.
Спорно между страните е единствено дали сключеният от тях договор
2
съдържа неравноправни клаузи.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на
договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
3
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът
намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им
в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се
стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за
допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. Ето защо, съдът
намира клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане
за недействителна и не поражда задължения за заемателят.
Поради изложеното съдът намира главния иск за основателен и следва да
го уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД съдът намира, че с оглед
устанвоената по делото нищожност на клаузата за бързо разглеждане и
отделените като безспорни факти между страните, че ищецът е изплатил на
ответника изцяло заемната сума и сумата в размер на 21,02, лв.,
представляваща такса за бързо разглеждане съгласно договора, то искът е
основателен и съдът следва да го уважи.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата в
размер на 100 лв., представляваща съдебни разноски. Ответникът следва да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата в размер на 480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр.
с чл. 22 ЗПК по предявения от И. К. Д., ЕГН ********** срещу *****, ЕИК
***** нищожност на т. 4.1. от договор за заем № ***** на 24.07.2021 г.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД *****, ЕИК ***** да заплати
на И. К. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 21,02 лв., представляваща
платена сума на основание нищожна клауза за бързо разглеждане от договор
за заем № ***** на 24.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****, ЕИК ***** да заплати
на И. К. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 100 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. *****, ЕИК
***** да заплати на адв. Д. М. М. сумата в размер на 480 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5