Решение по дело №12955/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2898
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 19 април 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20181100512955
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              19.04.2019 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12955 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12955/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т.Д.М. ЕГН ********** *** срещу решение №34860 от 13.06.2018 г постановено по гр.д.№7649/2018 г на СРС , 169 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника срещу “Т.С.” ЕАД *** , които искове са с правно основание чл.439 ГПК да бъде признато за установено , че М. не дължи като погасени по давност сумата от  4882,92 лева –главница за топлинна енергия , ведно със законната лихва от 05.02.2013 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 657,41 лева лихва за забава за периода 31.12.2010 г – 23.01.2013 г ; както и сумата от 210,81 лева  разноски , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от 06.02.2013 г по ч.гр.д.№2384/13 г на СРС , 86 състав и изпълнителен лист и е образувано изп.дело №20178440401040 на ЧСИ С.Я.. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение и молбата за издаване на изпълнителен лист не прекъсват погасителната давност , а иск по чл.422 ГПК или осъдителен иск не са предявявани . Вземанията са се погасили още на 30.04.2015 г , а за влязлата в сила заповед за изпълнение не се прилага чл.117 ЗЗД . Изпълнителното производство е било образувано през 2017 г когато вземанията са били погасени по давност .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба. 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.06.2018 г и е обжалвано в срок на 26.06.2018 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел следните факти :

- заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 05.02.2013 г ;

- заповед за изпълнение е издадена на 06.02.2013 г;

- с разпореждане от 12.08.2014 г заповедта за изпълнение е била обезсилена ;

- с определение на СГС от 18.04.2016 г по ч.гр.д.№4487/16 г разпореждането на СГС е било отменено ;

- изпълнителният лист за вземанията е издаден на 16.05.2016 г.  

 

При тази данни СРС счита , че заповедта за изпълнение се е стабилизирала на 18.04.2016 г и давността за вземанията изтича на 18.04.2019 г т.е. няма как да е изтекла нито към датата предявяване на исковете , нито към устните състезания пред СРС .

Решението на СРС е правилно . Законосъобразни са водещите мотиви на СРС , че след като  разпореждане от 12.08.2014 г по ч.гр.д.№2384/13 г заповедта за изпълнение е била обезсилена , то погасителната давност за вземанията тече от датата на отмяна на това разпореждане – 18.04.2016 г . При обезсилена заповед за изпълнение не би могло да се приеме , че същата е влязла в сила респ. да тече погасителна давност. Абсурдни са твърденията на жалбоподателя , че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва погасителната давност ако - както в случая – не бъде подадено възражение в срок и заповедта за изпълнение влезе в сила . С аргумент от чл.416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила . Въз основа на заповедта за изпълнение се издава изпълнителен лист , което изключва възможността да се приеме , че вземанията са погасени по давност . По аналогия на чл.117 ал.2 ГПК трябва да се счита , че от влизане в сила на заповедта за изпълнение – 18.04.2016 г -  започва да тече нова давност  . Давността не е изтекла и към датата на устните състезания на настоящия съд – 15.04.2019 г .

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на делото под 5000 лева /по всеки иск поотделно/ настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №34860 от 13.06.2018 г постановено по гр.д.№7649/2018 г на СРС , 169 състав .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.