Разпореждане по дело №739/2020 на Административен съд - Бургас

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№ 2004   28.05.2020 година,     гр. Бургас

 

         Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                                  Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 739 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпило искане от В.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, за преустановяване неоснователно действие на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, изразено в задържане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, иззето на 04.08.2019 г. с акт за установяване на административно нарушение бл. № 449119 от същата дата.

Ответната страна представя административната преписка, като в съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на искането.

Искането е депозирано от надлежна страна и е процесуално допустимо. При разглеждането му по същество, съдът намира за установено следното:

На 04.08.2019 г. са съставени срещу подателя на искането В.Г.Д. АУАН № 449119 и № 449120, първият от които за управление на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № А 2332 МВ с концентрация на алкохол 1.46 на хиляда, установена с техническо средство, а вторият- за неизпълнение на задължението да спре плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Със съставения АУАН № 449119 е иззето свидетелството на същия за управление на МПС, а за описаното в него деяние, съставляващо престъпление по чл. 343б от НК, е одобрено споразумение по НОХД № 3520/2019 г. на Районен съд Бургас, с което са наложени на Д. наказания, както следва: лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, глоба в размер на 190 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от седем месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато от този срок времето, през което същият е лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 04.08.2019 г. За установеното с АУАН № 449120 нарушение е издадено наказателно постановление № 19-0769-004116/29.08.2019 г. на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с което са наложени на Д. административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила на 19.09.2019 г. По тези факти страните не спорят.

След изтичане срока на наложеното по НОХД № 3520/2019 г. наказание, е направено от Д. искане в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас за връщане на отнетото свидетелство. По повод направеното искане е извършена от административния орган проверка, при която е установено, че наложеното от съда наказание е изтърпяно на 04.03.2020 г., но не е изтърпяно изцяло наказанието, наложено с наказателно постановление № 19-0769-004116/29.08.2019 г., чийто срок изтича на 04.09.2020 г.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Искането, с което съдът е сезиран, намира правното си основание в нормата на чл. 250 от АПК, доколкото чрез него се търси защита срещу неоснователно действие на административен орган- задържане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), иззето с акт за установяване на административно нарушение.

Според нормата на чл. 250, ал. 1 от АПК, всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В случая страните не спорят, че твърдяното в искането фактическо действие е осъществено от административния орган. Спорът е досежно наличието на основание (административен акт или правна норма) за неговото осъществяване.

От данните по делото е видно, че наложеното с определение по НОХД № 3520/2019 г. на БРС наказание лишаване от права за срок от 7-месеца е изтърпяно от Д. на 04.03.2020 г. Понастоящем последният изтърпява наказанието лишаване от права за срок от шест месеца, наложено с наказателно постановление № 19-0769-004116/29.08.2019 г. Този срок не е изтекъл. Наказанията са наложени за две различни деяния и следователно не са налице предпоставките на чл. 59, ал. 4 от НК за приспадане срока на административното наказание при изтърпяване на наказанието лишаване от права, наложено с присъдата (одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК). Следва да се отбележи, че при реална съвкупност от нарушения се налага наказание за всяко от тях и те се изтърпяват поотделно (чл. 18 от ЗАНН). Липсва правна логика извършителят на престъпление и административно нарушение да бъде поставян в по-благоприятно положение от извършителя на две административни нарушения, за които са му наложени еднакви по вид наказания- в този смисъл Определение № 4505 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2876/2015 г., VII отд. Доколкото оспорените фактически действия на административния орган се основават на влязло в сила наказателно постановление, т.е. на едно от сочените в нормата на чл. 250 от АПК основания, искането се явява е неоснователно и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

РАЗПОРЕДИ:

 

 ОТХВЪРЛЯ искането на В.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, за преустановяване неоснователно действие на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, изразено в задържане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, иззето на 04.08.2019 г. с акт за установяване на административно нарушение бл. № 449119.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчване на съобщението.

 

Съдия: