№ 2561
гр. С, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110106833 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу Т. Б. Б. установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, с които се
иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 1928,
93 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С,
ж.к. Р К, бл...., аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 136, 09 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 16.07.2021 г. до 02.11.2023 г., сумата 5, 62 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до
31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 1,01 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за период от 18.03.2022 г. до 02.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
ч.гр.д. № 62404/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в
качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не
е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 62404/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 151
състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че за част от
1
процесния период вече има издадено решение от Софийски районен съд и е образувано
изпълнително производство, поради което предявеният иск в тази част е недопустим.
Оспорва между страните да е налице облигационно отношение. Оспорва да е налице и
валиден договор между ответника и „...“ ООД. Оспорва количеството и качеството на
доставената топлинна енергия до имота. Твърди, че за процесния имот не са отчислявани
технологични загуби. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата следва да
докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет договор за замяна на жилища, сключен по реда на Ведомствената
наредба за жилищния фонд на МВР, от 19.06.2001 г., по силата на който ответницата Т. Б. е
придобила правото на собственост върху процесния апартамент №..., находящ се в гр. С, жк
„Р“, бл. ..... На 02.08.2001 г. ответницата е подала и молба-декларация до ищеца за открИ.не
на партида на нейно име. При така събраните доказателства съдът намира, че именно
ответницата в качеството на собственик следва да отговаря за задълженията за реално
потребената топлинна енергия за процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в процесния имот е имало един
панелен радиатор с монтиран индивидуален разпределител на разход за отопление с
отчетени показания. Тъй като имотът се топлозахранва от две абонатни станции за долен и
горен отоплителен кръг, през него в пет помещения преминават транзитно щрангове за
2
втория кръг на отоплителната система, като за тях има служебно изчисление на топлинната
енергия. За процесния отоплителен период е била начислена и топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура съгласно представен на
вещото лице акт за разпределение на кубатурата, по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е
била начислена по показанията на два водомера, които са били отчетени след м. 12.2021 г. от
„...“ ООД и на 06.05.2022 г. от ищеца поради смяна на дружеството, извършващо дялово
разпределение. Реалното отчитане на показанията се потвърждава и от представения от
третото лице-помагач документ за отчет (л. 83). В заключението е посочено още, че
технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество, като през процесния
период е възникнала програмна грешка при изчисление на технологичните разходи в
абонатната станция и същите са били завишени спрямо действителните, което на практика е
в полза на потребителите. Вещото лице посочва, че общият топломер е преминал
метрологична проверка като при проверките не са били констатирани отклонения при
измерването. Вещото лице е изчислило, че стойността на реално доставената през процесния
период топлинна енергия е 1879, 68 лв.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания на
задължения за процесния период. Размерът на обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия се равнява на 126, 28 лв. Съгласно
заключението сумата, дължима за дялово разпределение, се равнява на 24, 20 лв.
Предвид така събраните доказателства съдът намира, че претенцията на ищеца за
главница за топлинна енергия следва да бъде уважена за сумата от 1879, 68 лв. и да бъде
отхвърлена за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1928, 93 лв.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен в
пълния предявен размер. Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от
разпоредбата на чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2
ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл.
139а ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното
предприятие и топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено
в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на
услугата дялово разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за
продажба на топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците,
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от
продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за част от процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС), а от
м. 01.2022 г. от ищеца, поради което ответницата дължат заплащане на нейната стойност на
продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е
възразили, щом предоставената услуга е осъществена. От представените писмени
доказателства и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимата сума за дялово разпределение е 24, 20 лв. С оглед диспозитивното начало
претенцията на ищеца следва да бъде уважена в предявения размер от 5, 62.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
3
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза е изчислило, че дължимото обезщетение за забава по отношение на
цената за топлинна енергия е в размер на 126, 28 лв. При прилагане на чл. 162 ГПК, като
отнесе уважения размер на главницата върху целия дължим размер съгласно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, към целия дължим размер на обезщетението за забава,
съдът намира, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия следва да
бъде уважен за сумата от 124, 25 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 136, 09 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в размер на 91, 43 лв. в заповедното производство, от които 41,
43 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото
производство разноски в размер на 741, 43 лв., от които 41, 43 лв. за държавна такса, 600 лв.
депозити за експертизи и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част
от иска за заповедното производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 88,
69 лв., а за исковото производство разноски в размер на 719, 20 лв.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 430 лв., което
съгласно приложения по исковото производство договор за правна защита и съдействие е
било заплатено изцяло и в брой. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да бъдат присъдени разноски за исковото производство в размер на 12, 89 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” № 23Б, установителни искове по реда на чл.
422 ГПК, че Т. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С, жк „Р-К“, бл. ..., дължи на „Т С“ ЕАД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1879, 68 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Р К, бл...., аб.№ ..., ведно
4
със законна лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 124, 25
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
16.07.2021 г. до 02.11.2023 г., сумата от 5, 62 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 62404/2023 г. по описа на СРС, 151 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над 1879, 68 лв. до пълния
предявен размер от 1928, 93 лв., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 124, 25 лв. до
пълния предявен размер от 136, 09 лв. и изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
18.03.2022 г. до 02.11.2023 г. за сумата от 1,01 лв.
ОСЪЖДА Т. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С, жк „Р-К“, бл. ..., да заплати на „Т
С“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” № 23Б, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 88, 69 лв. и разноски за
исковото производство в размер на 719, 20 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №
23Б, да заплати на Т. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С, жк „Р-К“, бл. ..., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК разноски за исковото производство в размер на 12, 89 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Д“ ООД (с предишно наименование „...“ ООД“).
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5