Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 24.04.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна
колегия, ХХ състав
в публично заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 94 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С електронен
фиш серия К № 1767996, издаден
от ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП на Ф.
Х.Ф. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Срещу електронния фиш е подадена в
срок жалба от Ф. Х.Ф., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел.
фиш и се моли да бъде отменена глобата. Твърди, че ел. фиш не отговаря на
изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП и е издаден в нарушение на процесуалните
правила.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява, редовно призован. Не се явява и упълномощения му процесуален
представител. От последния е постъпило писмено становище, с което поддържа
жалбата и желае да се отмени атакувания ел. фиш въз основа на доводите,
изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща представител. По делото, с административнонаказателната
преписка е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Жалбоподателят
е наказан за това, че на 02.10.2017 г. в 23.50 часа на АМ „Тракия“, км.86+400 в
посока гр. София е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц230“ с рег. № ****, като
при максимално разрешена скорост за движение по автомагистрала от 140 км/ч., е
заснет със стационарна радарна система тип Multi Radar и отчетен толеранс от минус 3 %
от измерената скорост при извършено нарушение на скорост, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство № 00209D32F68B – установена стойност на скоростта 157 км/ч., с
което е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К
№ 1767996
от ОД на МВР Пазарджик.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са
абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против
атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна поради следното:
В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Тази императивна формулировка на цитираната разпоредба сочи категорично, че заснемащото устройство следва да е стационарно монтирано на пътното платно, в какъвто смисъл е цитираното ТР, задължително за съдилищата. В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето именно със стационарна радарна система, която представлява одобрен тип техническо средство и отговаря на метрологичните изисквания. Последното е видно от представените Удостоверение за одобрен тип техническо средство от 08.12.2010 г. и протокол за проверка № 41-ИСИ/23.03.2017 г. на Българския институт по метрология, следователно процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно на 02.10.2017 г. в 23.50 часа на АМ „Тракия“, км.86+400 в посока гр. София. Посочена е и посоката на движение на л.а. Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от клипа, изведен на фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя, тъй като от фотоса е видно, че скоростта на движение е била 162 км/ч, а в ел. фиш е посочена скорост от 157 км/ч. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП - чл. 21, ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост. В атакувания ел. фиш са посочени марката на техническото средство - Multi Radar и серийния му номер № 00209D32F68B. Те са посочени и в Удостоверение за одобрен тип техническо средство от 08.12.2010 г. и протокол за проверка № 41-ИСИ/23.03.2017 г. на Българския институт по метрология и в изведения фотос от заснетия клип, т.е. средството за измерване е в достатъчна степен индивидуализирано.
Като се има предвид моментната фотоснимка от целия видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че видеоклипът, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла автомобил, движещ се в лента № 1, а видно от фотоса точно там се движи процесният автомобил, а освен това около него не се наблюдават други МПС.
На следващо място е видно от двустранен констативен протокол от 25.05.2015 г., че са монтирани два броя пътни знаци Е24 при км.86+700 в лявото платно – в дясно и в разделителната ивица, т.е. преди мястото за контрол. Наличието на посочените знаци е удостоверено и от приложен снимков материал.
В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишава установени стойности на скоростта, като за АМ тази стойност е 140 км/ч, а водачът се е движил със скорост 162 км/ч. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 162 км/ч, съответства на описаната в ЕФ скорост от 157 км/ч.
По делото не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил, заснет със стационарната радарна система, е собственост на жалбоподателя. Това се потвърждава и от приложената по делото справка за собственост. Следва да се отбележи по отношение на авторството на деянието, че в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя. При това положение и с оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, същият правилно е бил санкциониран за констатираното нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят да е представил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В тази връзка с оглед субекта на нарушението - физическото лице – собственик и ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен и вида на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение с 17 км/ч.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на стойността на превишението.
С оглед гореизложеното съдът счита, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, като следва да бъде потвърден.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразен електронен фиш серия К № 1767996, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който е
наложена глоба в размер на 50 лв. на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП на Ф. Х.Ф. с ЕГН: ********** *** за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: