№ 669
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221100602212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Софийският районен съд, с присъда от 12.10.2020 г., постановена по НЧХД № 10813 по
описа на Софийски районен съд за 2018 г., Наказателно отделение, 14-ти състав, признал Р.
А. В., с ЕГН: **********, за невиновна в това, че на 03.06.2018 г., около 10:00 ч. в гр.
София, ул. "*******, с изразите: "ще ти счупя ръцете и краката", да се е заканила с
престъпление против личността на И. Г. К. и това заканване да е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 НПК я
оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.
Със същата присъда е осъдил И. Г. К. да заплати на Р. А. В. сумата от 600 лева разноски
за адвокат.
Недоволна от постановената присъда е останала жалб. И. К., като същата и чрез адв. Н.
А. я обжалва като неправилна и незаконосъобразна.
След изготвяне на мотивите към присъдата е подаденото допълнително изложение към
въззивната жалба с развити аргументи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.
Защитата счита, че са събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява
описаната в тъжбата фактическа обстановка. Прави се искане за отмяна на присъдата и
постановява на нова присъда, с която подсъдимата бъде призната за виновна за в
извършването на престъплението за което е предадена на съд.
Подадено е възражение от подс. Р. В., чрез адв. Ц. М. в което възражение се излагат
аргументи за правилност на постановената присъда и неоснователност на подадената
въззивна жалба и аргументи в допълнителното изложение към същата.
В проведеното разпоредително заседание на 13.06.2022 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
дееца, не се налага изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени
и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно
1
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и
чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебното заседание пред въззивния съд, жалб. И. К., частна тъжителка по делото,
редовно призована, не се явява. Явява се нейният повереник – адв. А. която поддържа
жалбата и развива в пледоарията си аргументи за уважаване на подадената въззивана жалба
и отмяна на присъдата.
Подсъдимата Р. В. се явява лично и с адв. Р. В., която оспорва въззивната жалба. В
своята пледоария развива съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба и
правилност на присъдата. Прави се искане за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция.
В представената от въззивната инстанция последна дума на подсъдимата, същата желае
за потвърждаване на присъдата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната
присъда, изложеното във въззивната жалба и допълнителното изложение, вкл. и доводите на
страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря
на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба
е неоснователна.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е
изяснил фактическата обстановка по същото. При доказателствения анализ
първоинстанционният съд е спазил изискванията на формалната и на правната логика.
Районният съд е обосновал акта си, както в мотивите е посочил установените обстоятелства
и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Изложени са необходимите
правни съображения за взетото решение на съда. Спорът е концентриран единствено откъм
начина на кредитиране на гласните доказателства. Въззивната инстанция, като извърши и
собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат съществено различни изводи по
фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че подс. Р. А. В. е родена на ******* г. в гр. София, българка,
български гражданин, с висше образование, неосъждана, живущ в гр. София, кв. "******* с
ЕГН: **********.
С тъжба, внесена в Софийски районен съд, И. Г. К. е обвинила Р. А. В., в това, че:
на 03.06.2018 г., около 10:00 ч. в гр. София, ул. "*******, с изразите: "ще ти счупя
ръцете и краката", да се е заканила с престъпление против личността на И. Г. К. и това
заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление
по чл. 144, ал. 1 НК.
Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието извършено от дееца, както е
опасано в тъжбата не е установено по изискуемия в чл. 303, ал. 2 НПК начин.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
2
тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение
№ 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния
касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012
г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на
ВКС, ІІІ н. о./. Липсват обаче аргументи, които да опровергават постановената присъда,
както и аргументи, които вече да не са получили отговор от първоинстанционния съд в
неговите мотиви.
По отношение на престъплението по чл. 144, ал.1 НК, настоящата инстанция споделя
изложените доводи на първостепенният съд. Изпълнителното деяние на това престъпление
се изразява в обективиране чрез думи или действия на закана спрямо определено лице.
Същата следва да бъде възприета от това лице и да възбуди или да бъде в състояние да
възбуди у него основателен страх за осъществяването й. От субективна страна следва да е
налице пряк умисъл, като деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е
възприета от заплашения като действителна.
Липсват доказателства за горното. За да бъдат отправените думи възприети като закана
по смисъла на чл. 144, ал. 1 НК, е необходимо те да са могли да възбудят основателен страх
у заплашения за осъществяването й, тоест да е съществувало основателно опасение, че
заканата ще бъде реализирана. Няма абсолютно никакви доказателства, че съществува
реална опасност от извършването на заканата. Всичко това не е в състояние с нищо да
породи уплаха за живота у пострадалия и основателен страх и то към момента на
извършване на деянието.
Съдът правилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели и е подложил на
много внимателен анализ дадените показания от всеки свидетел, които показания ги е
съпоставил с останалите доказателствени източници.
На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на
свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Въззивната инстанция счита, че е налице липса на доказаност по отношение главния
факт по делото, поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304
НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно
обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в
причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат
установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна
присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и
колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните признаци за
деянието, а още повече когато доказателствената маса по делото сочи, че се касае за спор,
който е на плоскостта на облигационните отношения. Съдът признава дееца за виновен само
и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 НПК/, което
е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на подсъдимите в
наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена и
прокламирана в чл. 16 НПК.
При извършена цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивния съд не намира да
са допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, или за изменението й,
поради което същата следва да се потвърди изцяло, като правилна и законосъобразна.
По разноските:
Пред въззивната инстанция е поискано своевременно присъждането на разноски от
подс. Р. В., като е представен ДПЗС № 032970 от 28.06.2022 г., който е на стойност 500 лв. –
платени в брой, като договорът служи за разписка. Предвид изхода на делото пред
въззивната инстанция, е основателно направеното искане за присъждане на тези разноски.
3
Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Софийският градски
съд, II-ри въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 12.10.2020 г., постановена по НЧХД № 10813 по
описа на Софийски районен съд за 2018 г., Наказателно отделение, 14-ти състав.
ОСЪЖДА И. Г. К., с ЕГН: **********, да заплати на Р. А. В., с ЕГН: **********,
сумата от 500 /петстотин/ лева разноски за един адвокат във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4