№ 514
град Велико
Търново, 10.01.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - град Велико Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря С.Ф. разгледа
докладваното от съдия Костова административно дело № 706/2019 година по описа на съда, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4,
ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на М.М.Д., ЕГН ********** ***, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 613-1 от 23.07.2019 г. на орган по приходите при Община – Велико Търново (АУЗ), мълчаливо потвърден на основание чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Жалбоподателят твърди, че оспореният АУЗ е с идентично съдържание на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1684-1 от 27.12.2018 г., където в повече фигурират задължения за 2013 г., които са погасени по давност към 2019 г. От фактическа страна е изложено, че двата акта установяват еднакви задължения за периода 2014 г. – 2017 г., за един и същ автомобил, притежаван от Д. – Мерцедес, Ц 270 ЦДИ, рег. № ***. Посочено е още, че АУЗ от 2018 г. е отменен с влязло в сила Решение № 247/22.05.2019 г. по адм. дело № 135/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Въз основа на тези факти оспорващият счита, че АУЗ от 2019 г. е нищожен, тъй като въпросът за дължимостта на данък върху превозните средства за конкретния автомобил и период е решен със сила на пресъдено нещо и съдебното решение има действие по отношение на всички. Алтернативно се изтъкват и съображения за незаконосъобразност на АУЗ, доколкото жалбоподателят не е уведомен за несъответствие между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации и не е поканен да подаде коригираща декларация. От съда се иска да обяви АУЗ за нищожен, алтернативно – да го отмени като незаконосъобразен. В представена по делото писмена молба оспорващият поддържа жалбата и моли за присъждане на направените разноски.
Ответникът – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община – Велико Търново, се представлява в съдебно заседание от ***П., която оспорва жалбата. Счита, че актът е издаден от компетентен орган и съдържа мотиви.
Административен съд – Велико Търново, осми състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
По силата на Договор за покупко-продажба на МПС от 15.10.2012 г. М.М.Д. е придобил лек автомобил Мерцес, Ц270 ЦДИ. Съгласно Свидетелство за регистрация, Част І превозното средство е с мощност 74 kW. Не се спори между страните, че Д. е декларирал притежавания от него лек автомобил в Община – Велико Търново и е плащал съответния данък по чл. 60 от ЗМДТ за периода до продажбата му на 10.07.2017 г. Видно от извлечение от информационната система на МВР относно първоначалната регистрация обаче, автомобилът фигурира в базата данни на КАТ с мощност 125 kW. Тази информация от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, е предоставена на Община – Велико Търново. Така е установено несъответствие между данните за мощността, вписани в декларацията на Д., и данните, получени от трети лица и организации. Това е послужило като основание за общинската приходна администрация да състави на Д. Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1684-1/27.12.2018 г., с който са му установени задължения за данъци за периода 2013 г. – 2017 г. в размер на 1 362,59 лева и лихва за просрочие – 476,47 лева. АУЗ е оспорен и е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила Решение № 247/22.05.2019 г. по адм. дело № 135/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Последвало е издаването на втори АУЗ № 613-1/23.07.2019 г., с който са установени задължения на Д. за данъци за същия автомобил за същия период 2014 г. – 2017 г. в размер на 993,17 лева и лихви – 346,74 лева (тези за 2013 г. не са включени като погасени по давност). Новият акт е връчен по пощата на 31.07.2019 г. видно от известие за доставяне. Недоволен от него М.Д. го е оспорил по административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община – Велико Търново с жалба, заведена в дирекцията на 13.08.2019 г. Не е установено произнасяне на горестоящия орган, поради което данъчно задълженото лице е сезирало Административен съд – Велико Търново с жалба, входирана в общинската администрация на 08.11.2019 г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.
От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от чл. 156, ал. 4 от ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на акта в обжалваната част. Според чл. 156, ал. 5 от ДОПК в тази хипотеза оспорването пред съда се преклудира в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган. Съдът намира, че жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес, срещу мълчаливо потвърден акт, подлежащ на оспорване, до компетентния да я разгледа съд.
Нормата на чл. 177 от АПК, приложима по сила на препращаща норма на § 2 от ДР на ДОПК, регламентира действието на съдебното решение. Според първата алинея на цитираната разпоредба решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички. В този смисъл влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 135/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменен АУЗ от 2018 г., се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на всички, включително на общинската приходна администрация относно въпроса за дължимостта на данък върху превозните средства за лек автомобил Мерцес, Ц270 ЦДИ за периода 2013 г. – 2017 г. Така постановеното съдебно решение не може да бъде игнорирано от административния орган, издал процесния АУЗ и повторният му опит за вменяване на Д. на въпросните задължения за данъци е ирелевантен за силата на пресъдено нещо и за задължителното по закон действие на влязлото в сила съдебно решение. По аргумент от чл. 177, ал. 2 от АПК актове на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Доколкото в случая е налице повторно произнасяне на административния орган – орган по приходите при Община – Велико Търново, по спор, решен с влязло в сила решение, следва да се обяви нищожността на оспорения в настоящото производство АУЗ № 613-1/23.07.2019 г., като не се налага да се обсъжда съответствието му с материалния закон.
Предвид изложеното съдът намира, че на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК обжалваният административен акт като издаден в противоречие с влязло в сила решение следва да бъде обявен за нищожен.
На основание чл. 161 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноски за платена държавна такса в размер на 10 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК Административен съд – Велико Търново, осми състав
Р
Е Ш И:
ОБЯВАВЯ по искане на М.М.Д., ЕГН ********** *** нищожността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 613-1 от 23.07.2019 г. на орган по приходите при Община – Велико Търново.
ОСЪЖДА Община – Велико Търново да заплати на М.М.Д., ЕГН ********** ***, разноски в размер на 10 (десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд - Велико Търново пред Върховен административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: