№ 18510
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110114590 по
описа за 2023 година
Предмет на делото са искове от „Н.Б. СТ“ ООД с ЕИК **********, чрез адв. П.С., срещу „Б.
И.“ ООД с ЕИК *********** както следва: по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 286, ал. 1 от ТЗ за
заплащане на главница 10 325,35 лева, и иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на 1 032,54 лева
неустойка. Ищецът твърди, че сумите са дължими по Договор от 07.10.2019г. за съвместно
изграждане на уличен канал в м. „Сухата река“ по плана на гр. София – неизплатено главно
задължение и на осн. чл. 16 от посочения договор – начислената неустойка.
Ответното дружество чрез адв. К. Н., с отговора признава частично иска. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовото дружество.
Съдът, по приетите материали по делото и вземайки предвид всички факти от
значение за спорното право, настъпили след предявяването на иска, намира от правна и
фактическа страна следното.
Видно от приложените 2 броя платежни от 21.06.2023г. за сумите 10325,35 лева
„окончателна вноска изграждане на уличен канал“ и за 1032,54 лева „неустойка“, платени от
ищеца на ответника, претендираното вземане е погасено.
Ищцовата страна признава извършеното плащане. Иска присъждането само на разноски.
Ирелевантни са изялвенията на ответната страна, че все още твърди, че не се дължала
неустойка и ДДС върху главницата, след като вече е извършено плащане на сумите. При
направено плащане, страната може да възразява, че не дължи сумата, позовавайки се на чл.
55 ЗЗД или като предяви отрицателно-установителен иск, но при всяко положение, извън
1
настоящото производство.
Съдът намира по неоспореното и доказано плащане, че вземането не се дължи като погасено
чрез плащане. Така исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските
С оглед установеното, че плащането е извършено след образуване на настоящото дело, се
дължат разноски, но по съразмерност. Съдът приема, че са сторени такива в исковото
производство в размер на 1948,70 лева /48,70 лева за държавна такса и 1900 лева адвокатско
възнаграждение/ и в обезпечителното – 976,00 лева /40 лева за държавна такса, 870 лева за
адвокатско възнаграждение и 66 лева такси пред ч.с.и./.
Ответната страна е направила възражение за прекомерност и на адвокатския хонорар и в
двете производства. Обсъждайки същото съдът взе предвид следното. Преценката какъв е
дължимият размер настоящият състав взема предвид съобразявайки всички обстоятелства
по делото /продължителност, правна сложност, брой и интензитет на извършените
процесуални действия/, а не механично само цената на иска. Това е наложително както по
съображения за постигане на справедливост във възможно най-висока степен, отчитайки
положения от процесуалните представители труд в неговата съвкупност. Защото е възможно
да има дела с ниска цена и огромна правна сложност и обратното – дела с ниска правна
сложност и висока цена на иска. Вътрешното убеждение на настоящия състав е, че
автоматичното прилагане на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения с
измененията след 06.11.2013г. е недопустимо. Това е така, защото по силата на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС действително когато се
обсъжда възражение за прекомерност трябва да се определи размер по Наредбата – но онази
Наредба, съществувала към момента на тълкуването, т.е. преди изменението й от
28.03.2014г. и следващите. Тълкуването винаги е темпорално в зависимост от нормативната
база към момента на постановяването му и ако ВКС имаше предвид да се прилага
изменената Наредба след като вече е постановено Тълкувателното решение следваше то да
бъде актуализирано. Ясна е целта на изменението от 28.03.2014г. на цитирания подзаконов
нормативен акт (чийто автор дори няма нормотворчески правомощия) след като вече ТР №
6 е било факт – да се увеличат автоматичното възнагражденията. Прилагането й в този
изменен вид обаче е заобикаляне на закона, тъй като ако тълкуваната норма е изменена –
отпада тълкуването.
Конкретно заплатеният хонорар в обезпечителното производство е 870 лева. Съдът намира
същият за прекомерен до сумата от 600 лева. Разноските в обезпечителното производство се
дължат изцяло, тъй като към онзи момент е имало основание за налагане на обезпечението и
образуване на изп.д. Така за обезпечителното производство се дължат общо 706 лева на
ищеца.
Относно адвокатското възнаграждение в исковото производство в размер на 1900 лева –
2
съдът намира същото за прекомерно и подлежащо на намаляване до 1200 лева. Нито
главницата е в голям размер, нито правната сложност на производството е с висока степен.
От намаления размер се дължат по съразмерност 1000 лева, разноските за държавна такса в
цялост, или общо 1048,70 лева.
Ответникът също претендира разноски. Представя доказателство за изплатен
адвокатски хонорар в размер на 1500 лева. По поведението на ответника /дал повод за
завеждане на делото/ и кратката продължителност на делото, съдът намира, че му се дължат
по съразмерност 300 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н.Б. СТ“ ООД с ЕИК **********, и седалище: гр. София, ул.
„Т.К.“ № 20, срещу „Б. И.“ ООД с ЕИК ***********, и седалище: гр. софия, ул. „Ч.Д.“ № 12,
иск по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 286, ал. 1 от ТЗ за заплащане на главница 10 325,35 лева, и иск по
чл. 92 от ЗЗД за заплащане на 1 032,54 лева неустойка като НЕОСНОВАТЕЛНИ -
ПОГАСЕНИ чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б. И.“ ООД с ЕИК *********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Н.Б. СТ“ ООД с ЕИК ********** сумата 706 /седемстотин и шест/ лева
разноски в обезпечителното производство и сумата 1048,70 /хиляда четиридесет и осем лв. и
70 стотинки/ лева разноски в настоящото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Н.Б. СТ“ ООД с ЕИК ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Б. И.“ ООД с ЕИК *********** сумата 300,00 /триста/ лева разноски за
адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3