О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…. 26.06.2019
г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 206 по описа за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като
констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и
след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на
основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и
съобщен на страните проекта за доклад по същото. Поради предстоящата съдебна
ваканция, делото следва да бъде насрочено за м.септември 2019г.
Следва да бъдат
приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба документи.
Следва
да бъде оставено без уважение искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, посочени в исковата молба от пункт 4
до 7, тъй като за изясняване на същите съдът разполага с необходимите знания,
защото те касаят елементарни математически изчисления. Въпросът поставен под
номер 3, а именно на коя дата е изпаднал кредитополучателя в забава е правен
въпрос и също не следва да бъде допуснат. Що се отнася до въпроси 1-ви и 2 -
ри, посочени от ищеца, а именно на коя дата е преведена сумата по кредита и на
коя дата е преведена застрахователната премия, то за изясняването на същите
също не са необходими специални знания.
Следва
страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 19.09.2019 год.,
от 14,15 часа, за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК във вр.с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК
във с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД. При условията на
евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основания чл. 9, ал.1 ЗПК
и с правно основание чл. 33, ал.1 ЗПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 24.04.2018 г. било
подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „Банка
ДСК” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането
на „Банка ДСК” ЕАД, произлизащо от договор за стоков кредит № 281108 от
01.08.2017
г., било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството, което вземане било
индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 24.04.2018 г. Ответницата
била уведомена за извършената цесия чрез уведомление от страна на „Банка ДСК”
ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/281108 от 23.05.2018 г. посредством „Български пощи”"
ЕАД с известие за доставяне, получено на 30.05.2018 г. в 09:50 ч. от Анна К.
Асенова, посочила себе си като свекърва на адресата.
Ищецът твърди
още, че на 01.08.2017 г. между „Банка ДСК” ЕАД /заемодател/
и ответницата /заемател/ бил сключен Договор за стоков кредит № 281108, по
силата на който заемодателят се задължил да отпусне на заемателя стоков кредит
в размер на 1 930,26 лева, за закупуването от Технополис България ЕАД на:
• мобилен телефом SAMSUNG GALAXY S7 EDGE -
1 брой c цена 1 149,00 лв.
• мобилен телефом SAMSUNG GALAXY J7 2017 -
1 брой с цена 619,00 лв.
• както и за сключване на застраховка
„Стандарт +” за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер
на 262,26 лв.
От сбора на
финансираните услуги от 2030,26 лв., кредитополучателят заплатил 100 лв. в брой
на Търговеца при финализирането на покупката.
В т.3 от договора,
кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума
за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на
сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката – да бъде усвоена еднократно, безкасово по
сметка на Застрахователя. Ответникът декларирал, че е получил от търговеца
стоката, описана във фактурата, чиято стойност е финансирана с процесния
договор за кредит. С извършването на плащането към търговеца, кредиторът
изпълнил задължението си да предостави на кредотополучателя кредита, предмет на
договора, като за потвърждаването на плащането търговецът издал фактура с №
**********/01.08.2017 г., в която бил посочен начин на плащане с ДСК кредит, а
застрахователят издал сертификат с № 281108/01.08.2017 г.
Страните били
постигнали съгласие в т.6 от Договора, за срока на Договора кредитът да се
олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 36,77 %, като лихвата се
начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала
месечно. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер
на 927,71 лв., а общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 2 902,97 лв.
Кредитополучателят
се бил задължил да върне сумата по кредита в срок от 27 месеца или до
01.11.2019 г. на 27 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 103,68
лв. /сто и три лева и шестдесет и осем стотинки/, съгласно погасителния план,
неразделна част от договора, в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.
Съгласно раздел
6, т. 12 от ОУ към договора, при забава в плащането на месечна погасителна
вноска от деня, следващ падежната й дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание на
кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 99,78 лв., дължима
от 01.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил 01.11.2019 г., но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът станал предсрочно изискуем,
на основание т.12.1 от ОУ към договора, съгласно която при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД в уведомлението за цесия по реда на чл.99
от ЗЗД, изпратено до ответницата съобщил на същата, че поради допуснато
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора обявявал вземанията по
процесния договор за изцяло изискуеми. Уведомлението за цесията и за обявяване
на предсрочната изискуемост било получено на 30.05.2018 г. в 09:50 ч. от Анна К.
Асенова, посочила себе си като свекърва на адресата.
Длъжникът не бил
извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството.
За
горепосочените неплатени суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответницата А.А.К. по ч.гр. д. 4981/2018 г. по описа на РС - Стара
Загора, като в изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал настоящите
искове за установяване на вземанията по заповедта
Искането на
ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата А.А.К., че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, следните суми:
1 930,26 лв. - главницата от непогасените месечни
погасителни вноски с падежни дати от 01.09.2017 г. до 1.12.2019 г., по
отношение на които на основание т.12.1 от ОУ към Договора била обявена
предсрочна изискуемост, преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда;
518,52 лв. –
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.09.2017 г. до
24.04.2018 г.;
99,78 лв. -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима от 01.09.2017 г. до датата на входиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението;
ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на вземането, както и претендира присъждане на
разноски по ч.гр.д. 4981/2018г. на РС – Стара Загора.
В условията на
евентуалност, в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените срещу А.А.К.
обективно съединени положителни установителни искове, моли съда да постанови решение,
с което да осъди А.А.К., като кредитополучател по Договор за стоков кредит №
281108 от 01.08.2017 г. да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
1 930,26 лв. -
главницата от непогасените месечни погасителни вноски с падежнни дати от
01.09.2017 г. до 1.12.2019 г., по отношение на които на основание т.12.1 от ОУ
към Договора обявена предсрочна изискуемост, преди датата на подаване на Заявлението
по чл.410 от ГПК в съда;
518,52 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.09.2017 г. до
24.04.2018 г.;
99,78 лв. -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима от 01.09.2017 г. до датата на входиране на
исковата молба в съда
законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно погасяване на дълга.
Ищецът посочва банкова
сметка ***имите суми: IBAN: ***: UBBSBGSF Обединена Българска Банка АД.
Ищецът моли да
му бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство,
както и разноските в настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения за особен представител на ответницата А.А.К. - адв.
В.М., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Особеният
представител от името на ответницата, заявява, че оспорва обстоятелството,
същата да е уведомена по чл.99 от ЗЗД за извършената цесия. Въпреки, че по
делото било представено заверено копие от уведомително писмо за извършена
цесия, нямало данни отвеницата да е била уведомена лично за извършената цесия,
още повече, че в това писмо нямало и данни, че ищецът е упълномощен от банката
кредитор, да уведоми кредитополучателя от нейно име за прехвърляне на
вземането. Твърди, че в представеното писмо нямало изявление от цесионера за
обявяване на предсрочна изискуемост на дълга.
Особеният
представител на ответницата оспорва твърдяното от ищеца обстоятелство, че
ответницата е искала стоков кредит и че е закупила описаните мобилни телефони,
като е сключила договор за стоков кредит, както и че е получила посочените два
броя мобилни телефони. Оспорва положения подпис на ответницата в представените документи - Искане за стоков кредит 281108 от
01.08.2017 г., Декларация от 01.08.2017 г., Договор за стоков кредит от
01.08.2017 г. заедно с погасителен план и ГПР, Общи условия по договори за
стоков кредит, Уведомително писмо, фактура № ********** от 01.08.2017 г. с
искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК и с искане за представяне на
тези документи в оригинал.Претендира разноски.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя
доказателствената тежест, както следва:
Ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по
издадената заповед по чл. 410 ГПК. В случая това означава по искa по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 9,
ал.1 ЗПК във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД, че следва да установи наличието на
валидно правоотношение, породено от сключен с ответника договор за кредит, съдържанието на това
правоотношение, превеждането на отпуснатата сума и падежа на задължението,
обявяването на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на длъжника за
това, размерите на претендираните главница и договорна лихва, сключването на
договор за цесия и надлежното уведомяване на заемополучателя за извършената
цесия,. По установителния иск
за мораторна лихва, че изискуемостта на главното вземане е настъпила, датата,
на която това е станало, размера и периода на лихвата.
Ответникът
следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и
правоунищожаващи/ срещу съществуването на
вземанията, респ. изискуемостта им.
Гореизложеното е важимо и относно
доказателствената тежест по осъдителните искове, предявени при условията на
евентуалност.“
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба заверени преписи от: искане за стоков кредит №
281108 от 01.08.2017 г., декларация искане за кредит № 281108 от 01.08.2017 г.,
договор за стоков кредит № 281108 от 01.08.2017 г., погасителен план и ГПР,
общи условия по договори за стокови кредити, уведомително писмо до търговеца от
кредитора, системен бон от 01.08.2017 г., съгласие за присъединяване на групата
на застрахованите лица, сертификат на застраховано лице по групов
застрахователен договор, общи условия за застраховане на кредитополучатели по
стокови креди, рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018
г., допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., извлечение от
приемо-предавателен протокол, писмо до кредитора за потвърждение на настъпило
прехвърляне на вземания от 24.04.2018 г., пълномощно, уведомително писмо изх. №
УПЦ-П-ДСК/281108, известие за доставяне обр.243 от 30.05.2018 г., пълномощно от
30.05.2018 г.
УКАЗВА НА ищеца, най – късно до датата на
съдебното заседание, да заяви дали ще се ползва от оспорените от особения
представител на ответницата документи.
ОСТАВЯ без уважение
искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
НАПЪТВА страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна
такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на
съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за
присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на особения
представител на ответницата, като му се укаже, че може да изрази становище и да
ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно
заседание.
На основание
чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване
на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по
делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: