№ 210
гр. Харманли, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20235630100353 по описа за 2023 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание
чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс вр. чл. 79 ал.1 пр.1 от Закон за задълженията и
договорите и чл. 86 от ЗЗД.
Ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК **, чрез процесуалния си
представител Р. С.-Ч.- юрисконсулт твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закон за енергетиката, продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през
процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.V.2008г. и влезли в сила на 27.VI.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от Общите условия, те
влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Самите Общи условия били публикувани на сайта на
дружеството http://www.evn- ec.bg/ba/aesetze/aab.asp.
Твърди се, че по силата на чл.7 т.1 от Общите условия, ищцовото дружество
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответницата М. В.: обект с
ИТН: 2214925, находящ се в с. Медникарово, за който бил открит клиентски номер
**********.
Сочи се , че съгласно чл.11 т.1 от Общите условия, ответникът се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електричество и по начините,
определени в чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия дружеството
- ищец доставило на обекта на потребление на ответницата В. за периода от 10.ХІ.2021г. до
09.ІХ.2022г. електроенергия на обща стойност 268.21лв., която до този момент не била
заплатена. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължал
законна лихва в общ размер от 19.67лв. за периода от 01.І.2022г. до 20.ХІІ.2022г.
Проц.представител на ищеца счита, че законна лихва за забава се дължи за период от датата
на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство, като в
исковата молба детайлно описва задължението по главница и лихви по месеци.
Твърди се че ответника не е изпълнил задължението си да заплати доставената и
1
потребена електрическа енергия , поради което на 20.ХІІ.2022г. ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд -
Харманли за вземанията си към М. Й. В. в общ размер от 287.88лв. По входираните
документи било образувано частно гражданско дело № 72/23г. по описа на PC - Харманли,
по което в определения срок не е постъпило възражения от длъжника, но същият бил
призован при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. На ищеца била указана възможността в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Това породило правния интерес у ищцовото дружество, в определения му срок
да предяви настоящата искова претенция.
Моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към М. Й. В., както следва:
268.21лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 10.ХІ.2021г. до 09.ІХ.2022г. , обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 10.ХІ.2021г. до
09.ІХ.2022г. в размер на 19.67лв., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
20.ХІІ.2022г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се присъждане на разноски по заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата М. Й. В., не е депозирала отговор на
исковата молба. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В първото по делото съдебно заседание, ответницата редовно призована са явява
и заявява, че е заплатила претендираните суми.
В молба вх. № 8033/16.Х.2023г., депозирана преди съдебното заседание , проц.
представител на ищеца е заявил , че от направена справка в счетоводството на дружеството
е установено , че ответницата е заплатила претендираните суми за: главница, обезщетение за
забава и законна лихва. Сочи се, че е налице новонастъпило обстоятелство след завеждане
на делото, което представлява по своята същност признание на иска. Твърди се , че не са
заплатени направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски.
Моли съда да постанови решение , с което да отхвърли исковата претенция като
погасена в хода на делото и да осъди ответницата да заплати направените разноски в двете
производства.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
Не се спори, че при ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е
открита партида на името на ответницата М. В. с клиентски номер ********** за обект с
ИТН 2214925, находящ се в с. Медникарово.
Видно от препис-извлечение от сметка на името на ответника за този обект на
потребление, издадено от ищцовото дружество и представено и по заповедното и по
настоящото производства, ответницата дължи на ищеца сумата от общо 287.88лв., от която
главница в размер на 268.21лв. представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода от 10.ХІ.2021г. до 09.ІХ.2022г., и 19.67лв.
обезщетение за забава за периода 05.ІІІ.2021г. до 04.VІ.2021г. - по фактури, които са
представени по делото като писмени доказателства.
Всичките осем фактури приобщени по делото, са издадени на името на
ответника М. В., за горепосочения обект на потребление, ИТН и клиентски номер.
Представените фактурите не са подписани от страните в настоящото производство, като на
всяка от тях е отбелязано, че представлява „Копие“ – обобщена информация“, като съдържа
и детайлна информация относно дължимите по всяка от тях суми.
Видно от представена от пълномощника на ищеца писмени доказателства
изхождащи от Община Харманли Отдел „ Местни данъци и такси“, ответника е
съсобственик на процесния имот и откритата за името партида е записана на неговото име –
обстоятелства които не се оспорват от ответника.
2
Не се спори между страните, че обект с ИТН 2214925, находящ се в с.
Медникарово, за който е открит клиентски номер **********, е собственост и се стопанисва
от ответницата.
Не се спори, че в хода на производството претендиралите от ищеца суми за
главница, обезщетение за забава и законна лихва са изплатени от ответницата. Изявления в
тази насока са направени както от ответницата В., така и от проц. представител на ищеца - с
нарочно молба вх. № 8033/16.Х.2023г.
Изразеното от процесуалния представител на ищеца становище – докладва-но в
съдебно заседание признание на неизгоден факт, а именно- че е извършено плаща-не от
страна на ответницата, с което са погасено задължението за главницата изцяло, което се
установява и от приобщените по делото платежни нареждания, като ново обстоятелство,
настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235 ал.3 от ГПК,
като следва да се приеме, че след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответницата
е погасила задълженията си за главница, обезщетение за забава и законна лихва, предмет на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, обстоятелство, обуславящо
отхвърляне на предявения установителен иск като погасен чрез плащане в хода на процеса,
на осн. чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.
Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разнос-ки,
доколкото съдът в исковото производство е задължен да се произнесе по разноските както в
заповедното, така и в настоящото производство (ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС т.12).
Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски, като ответницата не прави
възражения по отношения на тях.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като
неоснователен. В случая иска се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК (от който момент се счита предявен и установителния иск по
чл. 422 от ГПК), поради което следва да се приеме, че с поведе-нието си ответницата е
станала причина за завеждане на делото- арг. от противното на чл.78 ал.2 от ГПК и следва да
понесе отговорност за направените от ищеца разноски както в заповедното, така и в
настоящото производство.
Поради изложеното, ответницата В. следва да заплати на ищеца разноските в
заповедното производство в размер на 75.00лв. ( внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение) , както и тези, направени в настоящото производство в размер на 225.00лв.
(от които 75.00лв. платена държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение), на
осн. чл.78 ал.1 от ГПК. От страна на ответницата не е направено възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, поради което то не следва да бъде
обсъждано.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ул. „Х**, против М. Й. В. ЕГН
********** от с.Пясъчево общ. Симеоновград, установителен иск за съществуване на
вземане както следва: 268.21лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода от 10.ХІ.2021г. до 09.ІХ.2022г. , обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва представляващи стойността
на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 10.ХІ.2021г.
до 09.ІХ.2022г. в размер на 19.67лв., ведно със законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
20.ХІІ.2022г., до окончателното изплащане на задължението, които суми е издадена Заповед
№ 38 за изпълнение но парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.І.2003г. постановена по
ч.гр.д.№ 72 по описа на Районен съд Харманли за 2023г., като погасен чрез плащане в хода
на процеса.
3
ОСЪЖДА М. Й. В. ЕГН ********** от с. Пясъчево общ. Симеоновград, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив ул. „Х**, разноските в заповедното производство в размер на
75.00лв., както и тези направени в настоящото производство в размер на 225.00лв., на осн.
чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4