№ 274
гр. Варна, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20253110200048 по описа за 2025 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Н. С. К. срещу НП на зам. Кмет на
Община Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.
В жалбата си въззивникът сочи, че не е паркирал в нарушение на закона. Автомобилът му
е бил паркиран в поземлен имот, с учредено право на строеж на „***“. Наемател на
помещенията в „***“ е „***“ ЕООД със собственик- въззивника К.. Тъй като обслужва
както помещенията в „***“, така и различни станции на „БНР“, въззивникът К. често
транспортира стоки, като ползва за паркиране пространството пред и след „Радио Варна“.
След направена забележка от служители на ОП Варна, придружена с предупреждение за
наказание, на 12.04.2024г. въззивникът К. е отправил искане н.до Община Варна за
разрешение за достъп до „***“, по която няма произнасяне. От този момент въззивникът
паркира или в посочения поземлен имот, или на разстояние над Радио Варна. Въззивникът
счита за правилно да му се разреши да спира автомобила си в това пространство, като сочи,
че това представлява наложило се близо десетилетие „обичайно право“. Формулира искане
за отмяна на наказателното постановление.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното
постановление. Моли за присъждане на разноски.
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли съда да остави жалбата без
уважение и претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
1
На 16.08.2024г. служител на ОП Варна - св. Д. установил около десет паркирани
автомобила в Приморски парк, до „***“, където паркирането е забранено. Един от
автомобилите бил автомобил „Форд“ с рег. №***.
Св. Д. съставил фиш за налагане на глоба, като прикрепил съответното Уведомление
към автомобила.
Въззивникът К. оспорил констатираното нарушение , след което съставеният фиш бил
анулиран.
На 24.10.2024г., срещу въззивника К. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 16.08.2024г. около 15,37 ч. в гр. Варна,
Приморски парк, до „***“, е паркирал автомобил „Форд“ с рег. №***, извън обозначените за
това места. Деянието било квалифицирано като такова по чл.15 ал.7 от ЗДвП. Акта бил
надлежно предявен и връчен на въззивникаа, който вписал в съдържанието му, че не е
паркирал в парк или градина, а във външен склад.
На 18.11.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.15
ал.7 от ЗДвП на основание санкционната норма на чл.178е от същия закон, на въззивника
било определено административно наказание.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства-
показанията на св. Д., както и от писмените такива – надлежно съставен АУАН;констативен
протокол и др.
Показанията на св. Д. са такива на пряк очевидец на нарушението и кореспондират
със съдържанието на писмените доказателства по делото, безспорно установявайки , че на
16.08.2024г. около 15,37 ч. в гр. Варна, Приморски парк, до „***“, въззивникът К. е паркирал
автомобил „Форд“ с рег. №***, извън обозначените за това места.
Въззивникът К. е управител на „***“ ЕООД и след като не е предоставил декларация по
чл.188 от ЗДП, установяваща, че трето лице на посочената дата е управлявало и паркирало
автомобила, следва да се приеме, че извършител на нарушението е именно той.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
2
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение
по ЗДП, като е дал правилна правна квалификация на извършеното от въззивницата
нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена
санкционната норма на ЗДвП. Правилно е бил преценен и вида на наказанието.
Съдът констатира, че при определяне на размера на наказанието са били взети предвид
установените смекчаващи отговорността обстоятелства - за въззивника това е първо
нарушение, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и наказанието е
било определено в предвидения минимален размер. Съдът намери, че адекватен на тежестта
на извършеното нарушение се явява минималния размер на предвиденото в закона
административно наказание “глоба” и в този смисъл наказанието е правилно определено по
своя размер.
Що се отнася да наведените възражения, съдът намери същите за неоснователни,
предвид на следното:
Въззивникът сочи, че не е паркирал в нарушение на закона. Автомобилът му е бил
паркиран в поземлен имот, с учредено право на строеж на „***“. Наемател на помещенията
в „***“ е „***“ ЕООД със собственик- въззивника К.. Тъй като обслужва както
помещенията в „***“, така и различни станции на „БНР“, въззивникът К. често
транспортира стоки, като ползва за паркиране пространството пред и след „Радио Варна“.
Съдът не кредитира тези твърдения, изхождайки от събрания по делото доказателствен
материал, анализът на който безкритично сформира извод за извършено нарушение.
Факт по делото са показанията на св. Д., който е пряк очевидец на нарушението
безспорно установявайки, че на 16.08.2024г. около 15,37 ч. в гр. Варна, Приморски парк, до
„***“, въззивникът К. е паркирал автомобил „Форд“ с рег. №***, извън обозначените за това
места.
Показанията на този свидетел кореспондират със съдържанието на писмените
доказателства по делото – АУАН, докладна записка, фиш, уведомление и др.
Въззивникът К. е управител на „***“ ЕООД и след като не е предоставил декларация по
чл.188 от ЗДП, установяваща, че трето лице на посочената дата е управлявало и паркирало
автомобила, следва да се приеме, че извършител на нарушението е именно той.
Въззивникът сочи още, че след направена забележка от служители на ОП Варна,
придружена с предупреждение за наказание, на 12.04.2024г. е отправил искане до Община
Варна за разрешение за достъп до „***“, по която няма произнасяне. От този момент
въззивникът паркира или в посочения поземлен имот, или на разстояние над Радио Варна.
Доколкото по делото, както вече беше отбелязано по- горе е безспорно установено, че
въззивникът е извършил нарушението, съдът намира, че фактът на подадена молба и
3
сочената от въззивника липса на произнасяне по нея, не го освобождава от задължението да
паркира само на обозначените за това места.
Напротив- очевидно въззивникът е действал със съзнанието, че нарушава закона,
паркирайки в Приморски парк, до „***“ автомобила, щом сам е подал молба да му бъде
издадено такова разрешение и е очаквал произнасяне по нея.
На последно място въззивникът счита за правилно да му се разреши да спира автомобила
си в това пространство, като сочи, че това представлява наложило се близо десетилетие
„обичайно право“.
Доколкото не е в правомощията на съда да позволява спирането на автомобили в
паркове, градини и детски площадки в населените места, извън обозначените за това места,
подобно искане и становище не са предмет на въззивното производство и не следва да бъдат
обсъждани.
Предвид изложеното по- горе, съдът потвърди НП.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 639/18.11.2024 г. на зам. Кмет на Община Варна , с което на Н. С. К.
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.178е ат ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. С. К., ЕГН ********** да заплати на Община Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4