О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………..…../………..12.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на
двадесет и девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията,
т. д. № 1981/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото произнасяне е по реда на
чл. 248, ал. 1 ГПК и е по повод постъпила молба
вх. № 268422/23.10.2020 г., от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, с която е отправено искане за изменение на
постановеното Решение № 260262/02.10.2020 г., в частта за разноските,
чрез присъждане на пълния размер на претендираните от ответника разноски.
В границите на предоставения срок
ищецът „ВГ – 1“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„България“, № 51Б, ет. 4, не депозира отговор по молбата.
Съдът след запознаване с доказателствата по делото,
констатира следното:
По допустимостта: Искането за изменение на постановеното
Решение, в частта за разноските, е направено с писмена молба, депозирана на 23.10.2020
г. Решението, чието изменение се претендира подлежи на обжалване, поради което
молбата за изменението му следва да бъде подадена в границите на срока за
обжалването му. Така, при наличните данни за съобщаването му на ответника на 16.10.2020 г., депозираната на 22.10.2020 г., чрез куриерска
служба, молба попада в границите на предвидения в закона срок и се явява
допустима.
Разгледана
по същество молбата се преценява
като неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни
или измени постановеното решение в частта му за разноските. Целта на Закона е
да бъде изчислен и присъден точния размер на дължимите разноски на всяка
страна, за всяка инстанция. При молба на някоя от страните съдът извършва
проверка на присъдените разноски и при необходимост изменя решението или при
липса на произнасяне по разноските – допълва решението с такова произнасяне.
Видно
от постановеното решение, съдът се е произнесъл по разноските и е изложил
конкретни мотиви в тази насока, в т.ч. е обсъдено и релевираното от страна на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, претендирано за присъждане като съдът е
редуцирал размера на адвокатското възнаграждение до размер близък до минималния
с дължимия ДДС при съобразяване на материалния интерес по делото.
В конкретния случай, отправеното
искане по реда на чл. 248 ГПК е обосновано с твърдения, че претендираното адвокатско
възнаграждение било определено в границите на минималния размер по чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и с приложението на чл. 2, ал. 5 от същата
Наредба, а именно съобразно броя и цената на исковете като според ответника по
делото били разгледани четири броя искове. Поради което и не били налице
основания за редуцирането на възнаграждението.
Доводите на ответника касателно броя на
предявените искове не могат да бъдат споделени. По делото са предявени два
осъдителни иска – първи за главна претенция за незаплатено възнаграждение за
произведена и изкупена от ответника ел. енергия по силата на сключен между
страните договор и втори за акцесорна претенция за обезщетение за забава, чието
разглеждане е поставено изцяло в зависимост от изхода на спора по претенцията
за главница. При наличието на сключен между страните договор, обстоятелството,
че възнаграждението е дължимо помесечно и е било обективирано в отделни
фактури, не означава, че дължимата цена за всеки месец, представлява отделен
иск, дори и както бе посочено, да е обективирана в отделна фактура.
Именно поради изложеното разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. е неприложима. Текстът предвижда, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. Съдът намира, че посоченият начин на определяне на
възнаграждението намира приложение в случаите, когато са предявени претенции
изхождащи от различни правопораждащи факти между страните, обуславящи различна
защита по всяка от тях като тези условия в случая не са налице, предвид
изложеното в горния абзац.
Следва да бъде посочено, че
определянето на минималния размер на адвокатското възнаграждение по силата на
Наредба № 1/2004 г. не е поставен в зависимост от начина на определянето на
държавната такса по делото и последния се явява ирелевантен. (в този смисъл О № 315/06.07.2018 г.,
ч.т.д. № 2794/2017 г., на ВКС, І ТО и О № 327/16.07.2018 г.,
ч.т.д.
№ 750/2018 г., на ВКС, І ТО).
Още повече, че СЕС в практиката си постановява,
че при възражение за прекомерност основано на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не
следва да се съобразява, с минималния размер на адвокатското възнаграждение
определен, при условията на чл. 36 от ЗА, а да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото и може да намали неговия
размер и под минималния такъв предвиден в Наредбата.
Налага
се извода, че не
са налице основания за изменение на така постановеното в решението в частта за
разноските, поради което искането в тази посока следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно
основание чл. 248, ал. 1 ГПК, обективирано в молба вх. № 268422/23.10.2020 г., от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“,
№ 258, Варна Тауърс – Г,
за изменение на постановеното Решение № 260262/02.10.2020 г., в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му
пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: