Решение по т. дело №347/2023 на Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. С.З., 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20235500900347 по описа за 2023 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 499, ал. 7 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП и акцесорни претенции по чл. 429, ал.3 КЗ вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищците З. Г. Д. и П. С. Д. твърдят в исковата си молба, че на 08.10.2021
г., около 8,00 часа, на автомагистрала „Т.“, в посока от гр. С. към гр. Б. /от
запад на изток/, в лява пътна лента и скорост около 175,00 км/ч. се е движил
лек автомобил марка Опел, модел Инсигния, с peг. № *** с водач - С. Ж. С. и
пътници - С. Д. и Д.А.. По същото време и в същата посока пред л.а Опел -
Инсигния в дясна пътна лента и скорост около 90 км/ ч. се е движил товарен
автомобил марка Мерцедес, модел 1224 Л, с peг. № ***, управляван от С. Д.
С., а пред Мерцедеса също в дясна пътна лента се е движил състав ППС -
влекач „Скания Р 420“ с peг. № *** с прикачено полуремарке с peг. № ***. В
района на километър 310 + 100 м, лекият автомобил е застигнал товарен
автомобил Мерцедес с peг. № ***, който в този момент е предприел
изпреварване на състава от ППС - влекач „Скания Р 420“ с peг. № *** с
прикачено полуремарке с peг. № ***. Водачът на лекия автомобил е предприел
аварийно спиране и отклоняване на автомобила наляво. Последвал е удар
между предната лява странична част на Опела и мантинелата, което е
променило траекторията на движение на лекия автомобил към товарния -
Мерцедес - Артего. Последвал е удар с горния десен ръб на тавана на лекия
автомобил и задния долен ляв край на падащия борд на товарния автомобил.
Вследствие на втория удар, горният покривен метален панел на автомобила,
заедно с усилващата дясна греда са останали в задната лява част на товарния
автомобил. Лекият автомобил е продължил движението си в лявата пътна
1

лента, като вследствие на удара с товарния автомобил, е започнал да занася
към дясната пътна лента, където в този момент се е намирал състава от ППС.
Последвал е приплъзващ удар с дясната част на лекия автомобил и предния
ляв ръб на влекача Скания. След този удар, л.а.Опел е продължил движението
си към аварийната пътна лента и десния пътен банкет. След като е достигнал
дясната граница на платното за движение, е продължил да се движи по десния
пътен банкет и ската, намиращ се между банкета и отводнителната бетонна
канавка. Последвал е удар в бетонната канавка, при което лекият автомобил се
е преобърнал и е последвал втори удар в канавката. След като е изминал общо
около 46,5 метра след напускането на пътния банкет, л.а.Опел е преустановил
движението си с колела нагоре и предна част, насочена към платното за
движение /на север/. Вследствие на получените деформации, горивото на
автомобила се е разляло и запалило. Автомобилът е изгорял напълно, като
металните му части вследствие високата температура са се деформирали до
неузнаваемост. Водачът на автомобила е успял да го напусне преди неговото
самозапалване, но пътниците в автомобила - Д.А. и С. Д. са изпаднали от него
по време на преобръщането му в канавката и са загинали на мястото на
произшествието.
По този начин на 08.10.2021г. на автомагистрала „Т.“, в района на
километър 310 + 100 м, С. Ж. С., при управление на лек автомобил марка
Опел, модел Инсигния, с peг. № *** и С. Д. С., при управление на товарен
автомобил марка Мерцедес, модел 1224 Л, с peг. № ***, са нарушили
правилата за движение по пътищата, като в резултат на допуснатите
нарушения и в условията на независимо съизвършителство, по
непредпазливост са причинили смъртта на Д.А. и С. Д. - син на ищците -
престъпление по чл.343 ал. 1 б. „в“, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
Посочено е, че за извършените деяния е образувано досъдебно
производство № 282-ЗМ- 236/2022г. по описа на РУ - К., разследването по
което не е приключило.
В резултат на противоправното си деяние, водачите С. Ж. С. и С. Д. С.
причинили на ищците З. Г. Д. и П. С. Д. неимуществени вреди във формата на
морални болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната,
внезапна и невъзвратима загуба на починалия млад мъж С. П. Д. - син на
ищците, с когото всеки от тях се е намирал в отношения на взаимна обич,
доверие и привързаност и от когото е получавал обич, внимание, грижи,
подкрепа и уважение и е осмислял техния живот.
Отношенията между всеки един от ищците и техния починал син са
били много искрени, близки и сърдечни и неочакваната и внезапна смърт на
детето им е предизвикала у тях изключително силни болезнени изживявания,
чувства на безпомощност и отчаяние, силен емоционален срив. Майката и
бащата са съкрушени от загубата на единствения си син С. и това, което им е
останало след неговата смърт, е да слагат цветя на гроба му и да палят
свещички за детето си. До трагедията, родителите и техният син са имали
2

здрава емоционална и духовна връзка помежду си, подкрепяли са се взаимно,
споделяли са всички радости и несгоди в живота си. Трагедията, която е
сполетяла семейството е огромна, майката З. и бащата П. буквално са рухнали
и загубили смисъл в живота. Излагат се обстоятелства, че С. Д. е бил
техният първороден и единствен син, тяхна гордост и радост. Отгледали са го
с много любов и внимание и възпитали като достоен, почтен, отговорен и
великодушен човек. От ранна детска възраст е показал завидни умения и
талант по математика, проявявал е интерес към литературата, музиката и
футбола, обичал е много да чете книги, увличал се от всякакъв вид техника и
правил опити да я поправя с помощта на баща си. След като завършил с
отличие математическата паралелка на Гимназията в родния си град - Ч.,
продължил образованието си в МЕИ - гр. Р. и се дипломирал като инженер.
Интересът му към тази професия е провокирал неговият баща - П., който
също има техническо образование и е отличен математик. По време на
студентските си години и отбИ.ето на военната служба С. винаги е поддържал
връзка със своите родители - често им се обаждал по телефон, връщал се при
тях в Ч., а те му изпращали писма и колети в гр. Р. и посещавали в казармата в
гр. П..
Посочено е, че С. Д. е бил грижовен и всеотдаен син, много е ценял и
уважавал родителите си, бил е привързан към тях и признателен, че са го
възпитали като достоен и отговорен човек, дали са му възможност да се
образова и получи добра професионална квалификация, подкрепили са го в
избора му на съпруга, помагали са в отглеждането и възпитанието на внука им
- П.. Семейството на С. дълги години е живяло в град Ч., в една къща заедно с
ищците, което още повече е сплотило и сближило родителите с техния син.
След като със съпругата и сина си се преместили в град С.З., С. продължил да
се вижда всяка седмица с майка си и баща си, да им помага, ежедневно да им
се обажда, за да разбере дали са добре и имат ли нужда от нещо. Той активно е
участвал в поддръжката на къщата и двора /ремонти, смяна на настилки,
поправка на ел. уреди и др./, помагал е на баща си в отглеждането на животни
и земеделски култури, грижил се е за здравето на родителите си. Майка му два
пъти е била на лечение в инфекциозното отделение в УМБАЛ - С.З., където е
постъпвала по спешност, поради стомашни проблеми. С. я е посещавал всеки
ден, носил й храна, дрехи, лекарства и други необходими вещи. След
изписването й, отново С. е поемал грижите за нея - осигурявал й е нужните
медикаменти, продукти, водил я е на контролни прегледи, изследвания и
консултации със специалисти. Същите грижи е проявил и към баща си, когато
П. е получил алергична криза и се е наложило по спешност да му се окаже
медицинска помощ и да постъпи в болница. Пострадалият е смятал грижата и
отговорността към родителите си за свой синовен дълг, а и те самите
многократно са му казвали, че разчитат именно той да ги гледа когато станат
немощни, стари и/или заболеят, още повече, че дъщеря им - В. живее в гр. С. и
рядко се връща в гр. Ч.. От уважение и признателност към родителите си, С.
кръстил единствения си син с името на баща си - П., който по много неща
3

прилича на дядо си и продължава да се учи от него.
Ищците посочват в исковата молба, че внезапната, неочаквана и
трагична смърт на сина им е изключително тежка загуба за тях. Тази трагедия
им оказва много неблагоприятно влияние - видимо се сриват, сгромолясват,
сякаш изведнъж остаряват с години, стават немощни, отчайват се, загубват
смисъл в живота, отказват да поддържат здравето си и повтарят, че било техен
ред, а не на сина им. Ищците изпаднали в шок, не могат да повярват, че
техният всеотдаен и любящ син го няма, че никога няма да чуят гласа му, да
го видят, да усетят присъствието му. Отказват да контактуват със съседи, да
излизат сред хора, затварят се в себе си, нарушава се съня им, често плачат за
своя син, изпадат в депресивни състояния. Намират утеха, надежда и смисъл
единствено в своя внук. Вниманието и любовта им към С. преминава към
неговия син - П.. Обаждат му се всяка седмица, интересуват се от живота му,
помагат му с пари, купуват му климатик, поемат разходите за обучението му в
избраната магистратурата. Внукът на ищците изцяло замества загиналия си
баща в техните мисли и чувства, в проявената всеотдайност, грижовност,
любов и привързаност.
Излагат се съображения, че смъртта поставя край на живота като най -
ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна
невъзвратими, а от друга - най - големи, ако трябва да бъдат от морална гледна
точка градирани в някаква скала. Загубата на дете и неговото преживяване от
родители, с оглед естествената поредност, в която се очаква да се оттеглят от
живота първо по - възрастните, а после - по- младите, съставлява от
психологическа гледна точка едно от най - тежките житейски събития, тъй че
дори интензивността на страданието на родителя да намалее във времето,
мъката остава до края на живота, в което отношение вредата е непоправима и
материално неизмерима, което изисква определяне на обезщетение за
неимуществени вреди в тези случаи по - високо, отколкото ако се касае до
неимуществени вреди, търпени при телесни увреждания, дори когато
последните са дали трайно отражение върху здравето, но без да прекъснат
хода на живота. Ищците са преживели смъртта на детето си изключително
тежко - съкрушени от загубата на единствения си син, отчаяни са и
преживяват и понастоящем тежко смъртта на детето си, като не могат да се
примирят с нея и това събитие много ги е променило - водят почти
отшелнически начин на живот, нямат желание да контактуват с никого, много
мъчително и болезнено изживяват тежката и невъзвратима загуба.
Покосен е един човешки живот, прекършени са всички мечти и надежди
на една майка и един баща, свързани с техния син, изчезнал е смисълът на
живота им. Загиналият мъж е бил на твърде млада възраст, а връзката с
родителите му - здрава и силна. Твърди се, че са налице претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от загуба на дете с изключително
висок интензитет.
Излагат се съображения, че родителите на починалия С. П. Д. - З. Т. Д. и
4

П. С. Д. попадат в кръга от лицата, определени като лица, имащи право да
получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
причинени от смъртта на сина им в описаното ПТП. Претърпените
неимуществени вреди от всеки един от ищците в резултат на описаното ПТП,
оценяват на сумата от по 200 000 лева за всеки един от тях, от които
предявяват частична претенция за по 26000 лева /двадесет и шест хиляди лева/
за всеки от ищците.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбите на чл.498, ал.1 и чл.496, ал.1
от КЗ, на 17.01.2022г., всеки от ищците е предявил пред ответниците писмени
застрахователни претенции по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, към които са приложени всички
документи, с които ищците разполагат за настъпилото ПТП, включително
съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №282р -
9681/08.10.2021 г. В претенциите изрично са посочени и банковите сметки, по
които да бъде преведено определеното на всеки от претендиращите
застрахователно обезщетение.
Ответникът „**“ АД, с ЕИК ******** е получил претенциите на
17.01.2022г. С уведомление изх. № 704/03.02.2022г. е информирал ищците, че
във връзка с претенциите им е образувана щета с № 0023-1000-01-21-7784.
Застрахователят е поискал допълнителни документи, повечето от които все
още не са изготвени и с които ищците не разполагат. Със същото уведомление,
„***“ АД е заявило, че няма основание да изплати застрахователно
обезщетение, поради непълно окомплектоване на щетата. Ответникът - ЗАД
"***" е получил претенциите на 18.01.2022г. С уведомление изх.
№168/08.02.2022г, ищците са били информирани, че претенциите им са
получени и в тази връзка са образувани щети с № 1000/22/217/500045 и
№1000/22/217/500046. Застрахователят е поискал допълнителни документи,
повечето от които не са изготвени все още и с които ищците не разполагат. С
уведомление №2-101-4101-992#1/13.04.2022г., застрахователното дружество е
заявило, че не може да се ангажира с определяне и изплащане на обезщетения.
Ищците твърдят, че след изпълнението на задължението по чл.380 КЗ и
предвид постановените два изрични отказа за изплащане на обезщетения,
поради което до датата на депозиране на исковата молба нито един от ищците
не е получавал каквото и да е обезщетение за претърпените вреди в резултат
на настъпилото ПТП на 08.10.2021г., при което е загинал техният син С. П. Д.,
същите считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
Към момента на извършване на деянието - 08.10.2021 г., за
управляваното от виновния водач С. Д. С. МПС - товарен автомобил марка
Мерцедес, модел 1224 Л, с peг. № ***, е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество „**“ АД, с ЕИК ******** за периода от
25.08.2021г. до 24.08.2022г., а за управлявания от виновния водач С. Ж. С. лек
5

автомобил марка Опел, модел Инсигния, с peг. №*** - валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество ЗАД „**“, с ЕИК ********* за периода от
13.04.2021 г. до 12.04.2022г.
Съгласно разпоредбите на КЗ, с договора за задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него имуществени и
неимуществени вреди, претърпени при ПТП. Застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право на пряк иск срещу
застрахователя по „гражданска отговорност“.
Съгласно чл.53 ЗЗД, съпричинителите отговарят солидарно за цялото
задължение към кредитора. Отговорността на застрахователя спрямо
увредения е функционално обусловена от отговорността на застрахования при
него делинквент. Увреденият има право да претендира за пълно обезщетяване
на вредите спрямо всеки един от причинилите, както и спрямо който и да е от
техните застрахователи / чл. 499 ал.7 от КЗ/.
Предвид гореизложеното, ищците молят съда да постанови решение, с
което да осъди „**“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. ****, **** и ЗАД „***“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., п.к. *** СОЛИДАРНО да заплатят на всеки един от
двамата ищци З. Г. Д., с ЕГН: ********** и П. С. Д., с ЕГН: **********,
двамата с постоянен адрес град Ч., община Ч., област С.З., ул. *** сумата от по
26 000 лева, представляваща частична претенция от по 200 000 лв. /двеста
хиляди лева/ за всеки от ищците - обезщетение за репариране на реално
претърпените от всеки един от тях неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 08.10.2021., при което е починал техният
син С. П. Д., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
17.01.2022г./датата на получаване на застрахователните претенции по чл.380
КЗ / до окончателното изплащане на сумите.
Молят да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на адвокат
Е. И. Ж., дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна защита на ищците, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ищецът П. С. Д. е починал в хода на делото - на 26.05.2024 г. Същият
е заместен на основание чл. 227 ГПК от законните си наследници З. Г. Д.,
ЕГН ********** - съпруга, В. П. К., ЕГН ********** - дъщеря и П. С. Д.,
ЕГН ********** - внук, видно от удостоверение за наследници № АУ-У-
0582/28.05.2024 г., издадено от община Ч..
В съдебно заседание на 25.02.2025 г., съдът е допуснал увеличение на
предявените искове, като вместо първоначално предявените от по 26
6

000лв. за всеки един от първоначалните ищци, същите да се считат
предявени в размер на 180 000лв. поотделно за всеки от тях, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от ПТП,
настъпило на 08.09.2021г., при което е починал техния син С. Д., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 17.01.2022г. до окончателното
им изплащане, като исковете са предявени като частични от общо
дължимите им по 200 000лв. за всеки от тях.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника ЗК „***“ АД, с
който ответникът оспорва изцяло ищцовите претенции - главни и акцесорни
искове, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в
исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Твърди, че предявените искове са неоснователни, необосновани и
недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните съображения:
Счита, че ответното дружество не дължи претендираните от ищците
суми, тъй като от представените с исковата молба документи не се доказвала
вина, респективно виновно поведение по отношение на С. Д. С. (лице, за което
се твърди в исковата молба, че е управлявало МПС, станало причина за
процесното ПТП), в качеството му на водач на застрахованото МПС (товарен
автомобил „Мерцедес 1224 Л“, с peг. № ***) - липсвала влязла в сила присъда,
наказателно постановление или друг акт, установяващ по категоричен начин
вината на последния. Излага съображения, че по смисъла на чл. 45 ЗЗД, вината
е един от елементите на фактическия състав на деликта, а според
Тълкувателно решение №2/06.06.2012год. по тълкувателно дело №1/2010год.
на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл.226, ал. 1 КЗ (отм.),
съответно чл. 432, ал. 1 КЗ (нов), има вторичен, аксесорен характер спрямо
правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД. Това водело до извода,
че претенция за обезщетение към застрахователя не може да породи своите
правни последици, ако увреденият няма правото да получи обезщетение за
деликт от прекия извършител на нарушението. С исковата молба се правело
искане досъдебно производство № 282 - ЗМ - 236/2021год. по описа на
Районно управление К. да се приложи по делото. Твърди, че и към момента
последното се води срещу неизвестен извършител, което, според ответника,
говори за това, че към настоящия момент по отношение на С. Д. С., като водач
на товарен автомобил „Мерцедес 1224 Л“, с peг. № ***, няма повдигнати
обвинения за престъпления от общ характер във връзка с процесното ПТП, т.е.
не е привлечен към наказателна отговорност, няма влязла в сила присъда по
наказателно дело от общ характер, а наказателно постановление или друг акт,
установяващ по категоричен начин вината на последния не е издаван. Така
застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия извършител на
непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на
деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото
притезание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. по чл.432, ал. 1 КЗ (нов).
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото пътнотранспортно
7

произшествие за ищците са настъпили описаните в исковата молба
неимуществени вреди или ако са възникнали, то не обосновавали размера на
исковите претенции - главен и акцесорен иск.
Оспорва твърдените с исковата молба състояние на влошено
психологическо състояние и емоционална неустойчивост, получени от ищците
като вид, характер и обем, като оспорва и твърденията за тяхната
продължителност. Сочи, че липсват доказателства, които да обосновават
твърдените неимуществени вреди, както и искания размер на обезщетения за
тях. Не били представени медицински или други документи, обвързани с
проследяване на здравословното и психично състояние на ищците във връзка
с проявена психологична травма, както и документи относно
възстановителните процеси във връзка с подобна травма.
Оспорва твърденията за интензитета и проявлението на настъпилите
неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковите претенции.
Оспорва твърдението за вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес
1224 Л“, с peг. № *** - С. Д. С. за настъпването на твърдените в
производството вреди, като навежда довод, че единствена и изключителна
вина за настъпване на пътното произшествие, при което е пострадал С. П. Д.,
има водачът на лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № *** - С. Ж. С..
Твърди, че лек автомобил „Опел Инсигния“ се е движил със скорост,
несъобразена с максимално разрешената за пътния участък, пътната
маркировка и условията в зоната на настъпилото ПТП. Твърди, че товарен
автомобил марка Мерцедес, модел 1224 Л, с peг. № ***, управляван от С. Д. С.
се е движил със съобразена за пътния участък, пътната маркировка и условия
в зоната на настъпилото ПТП скорост. Счита, че пътното поведение и
предприети маневри от страна на С. Д. С., като водач на товарния автомобил
Мерцедес са технически правилни и съобразени с движението в участъка на
пътя, в който е настъпило ПТП, както и с пътната маркировка и условия в
зоната на настъпилото произшествие. Твърди, че водачът на лек автомобил
„Опел Инсигния“, с peг. № *** - С. Ж. С., след като се е движил със скорост,
несъобразена с максимално разрешената за пътния участък, пътната
маркировка и условия в зоната на настъпилото ПТП, сам се е поставил в
невъзможност да управлява автомобила, съобразно правилата за движение и
пътната обстановка, като по този начин е поставил в риск за живота и здравето
себе си и пътуващите в превозното средство Д.А. и С. Д.. Намира, че ако лек
автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № *** се бе движил със скорост,
съобразена с пътния участък, не би застигнал товарен автомобил „Мерцедес
1224 Л“, с peг. № ***, респ. не би настъпил удар в задната част на последния
автомобил, като по този начин не би настъпило процесното ПТП. Посочва, че
водачът на лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № *** - С. Ж. С. не е
изпълнил задължението си да се движи със съобразена скорост по
автомагистрала, а също така не е изпълнил и задължението си да спазва
8

необходимата дистанция между управляваното от него ППС и предходно
движещото се, в случая товарен автомобил „Мерцедес 1224 Л“, с peг. № ***,
което обстоятелство намира, че е още една от причините за настъпилото ПТП,
но не само. Намира, че изключителна и единствена вина на настъпилото ПТП
има водачът на лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № *** - С. Ж. С..
Посочва, че автомобилът, управляван от С. първоначално е контактувал с
предпазната мантинела и едва след това, вследствие на инерционните сили се
е отклонил към товарен автомобил „Мерцедес 1224 Л“, с peг. № *** и се е
ударил в него, което се дължи на високата, несъобразена скорост на лекия
автомобил. В случая счита, че в никакъв случай не може да се говори за
предприето аварийно спиране от страна на водача на лек автомобил „Опел
Инсигния“, с peг. № ***, което да е оправдано от закона, понеже
предпоставката за възникналото ПТП е създадена от самия него и се дължи
основно на движението му с превишена скорост и поведение, несъобразено с
пътните условия. Твърди, че ако водачът на лек автомобил „Опел Инсигния“
бе съобразил скоростта и поведението си с разрешените в пътния участък, не
би се наложило рязкото намаляване на скоростта на движение, удар в
предпазната мантинела, респ. до настъпване на ПТП.
На самостоятелно основание навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия С. П. Д., изразяващо се в
неизползване на обезопасителен колан като пътник в лек автомобил „Опел
Инсигния“, с peг. № ***, който в нарушение на задължението си по чл. 137а
ЗДвП сам се е поставил в риск.
По горните съображения, на самостоятелно основание ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия С. П. Д. -
син на ищците при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка
оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно -
неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия
на водача на товарен автомобил „Мерцедес 1224 Л“, с peг. № *** - С. Д. С..
С оглед изложеното, твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на С. П. Д., като поддържа, че причина за настъпване на телесните
увреждания, довели до смъртта му е негово виновно нарушение на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в непоставен
предпазен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП, с което поведение сам се е
поставил в риск. Ако Д. е бил с поставен предпазен колан не би се стигнало до
настъпване на вредоносния резултат или дори да бе настъпила вреда, тя не би
довела до твърдените в исковата молба телесни увреждания, довели до
смъртта на пострадалия. Счита, че съпричиняването от негова страна е в пряка
причинно - следствена връзка с тежестта на получените увреждания. Касае се
за поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото
неоправдано игнориране, като това поведение на пострадалия съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътнотранспортно
произшествие.
9

Излага съображения, че всеки водач на МПС следва да вземе мерки за
собствената си безопасност, като спази задължението си да постави предпазен
колан, за което носи самостоятелна административнонаказателна отговорност
по ЗДвП. В тази връзка поддържа, че травмите на С. П. Д., довели до смъртта
му са настъпили като резултат от неговото собствено виновно поведение.
Поставянето на предпазен колан би осуетило изцяло настъпването на
претърпените вследствие на ПТП телесни увреждания, довели до летален
изход или би ограничило до голяма степен настъпването на телесните
увреждания.
Посочените обстоятелства, счита, че осъществяват, както от правна, така
и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и същото следва да бъде отчетено от съда при
постановяване на решението по съществото на спора, дотолкова, доколкото то
рефлектира върху обема на отговорността на ответника.
Поради горните доводи, ответникът счита, че са налице основания за
намаляване на обезщетението на ищците поради съпричиняване на
настъпилите вредни последици от страна на пострадалия, като обезщетението
следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването
следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща
степента на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента на
неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като
деянието на пострадалия в настоящия случай е противоправно и степента на
неговата вина.
Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като
счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените
претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед обществените
критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило
твърдяното ПТП. Подобен висок размер на обезщетение за неимуществени
вреди - в размер на 26 000 лева, като част от 200 000 лева, се отклонява от
обичайно присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е съобразен с
характера на търпените вреди. Следва да се съобрази обстоятелството, че в
исковата молба няма изложени данни за развитие на дезадаптивни или други
психотравмени реакции при ищците, както и следва да се съобрази
обстоятелството, че за в бъдеще ще отслабват емоционалната потиснатост и
песимистични нагласи. Не са представени доказателства за проведена
медикаментозна психиатрична терапия и посещения при психотерапевт във
връзка с психоемоционалното състояние на ищците, вследствие на ПТП и
загубата на сина им, което води до извод, че такива не са настъпвали и не са
налице. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че е изминал немалък
период от датата на ПТП, период през който ищците са рационализирали
преживените психотравми и психиката им се е адаптирала и преработила
преживяното.
10

Ответникът счита, че обезщетенията за неимуществени вреди, които се
претендират от двамата ищци, не отговарят на действителната вреда, като са
прекомерни и не се подкрепят от фактическата обстановка, представените
доказателства по делото и не съответстват с изискването за справедливост,
заложено в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968г) и
неблагоприятните за ищците последици от настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихва по претенциите за
неимуществени вреди - като неоснователни, по съображенията за
неоснователност на главните искове.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от З. Г. Д. и П. С. Д. искове за претърпени неимуществени вреди
като неоснователни и недоказани.
Алтернативно, моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите
претенции на ищците, то да намали размера на обезщетението, тъй като
претендираните размери за претърпени неимуществени вреди не
кореспондират с принципа на справедливостта и установената съдебна
практика и не се доказват твърдените за претърпени в исковата молба
душевни болки и страдания от ищците. Ако настоящият съдебен състав
намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли
съда да определи размера на дължимото обезщетение, като се съобразите с
принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Направено е искане съдът да осъди З. Г. Д. и П. С. Д. да заплатят на
Застрахователно акционерно дружество „***" АД всички съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с
настоящото исково производство.
В случай, че съдът частично уважи исковите претенции, ответникът
моли да му бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Постъпил е отговор на исковата молба от ЗАД „***“, с който ответникът
заявява, че не оспорва предявените искове по допустимост, но счита същите за
неоснователни.
Не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, сключен с
ЗАД „***“ за л.а. „Опел Инсигния“ с peг. №***.
Оспорва в цялост предявените искове по основание и размер.
Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП и причините за
неговото настъпване. Счита, че от представените към исковата молба писмени
доказателства - констативен протокол за ПТП и Протокол за оглед на
произшествие не се установяват причините и механизма на настъпване на
11

процесното произшествие.
Оспорва твърдението за противоправно поведение от страна на водача
на л.а. „Опел Инсигния“ с peг. № *** - С. Ж. С., респ. за извършени от негова
страна нарушения на ЗДвП. Счита, че водачът е осъществявал правомерна
маневра за изпреварване на движещите се пред него в дясна активна лента
товарни автомобили, в който момент водачът на т.а. „Мерцедес 1224“ с peг. №
*** е предприел маневра за изпреварване на движещия се пред него т.а.
„Сканиа Р420“ с peг. №*** без да се убеди, че лява активна лента е свободна,
съответно не е пропуснал движещия се с предимство л.а. „Опел Инсигния“ с
peг. №***, в резултат на което е настъпил сблъсък между двете превозни
средства.
Оспорва твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, с
които се цели вменяване на вина на водача на л.а. „Опел Инсигния“ с peг. №
*** - С. Ж. С. за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че липсват
доказателства, които безспорно да установяват, че процесното ПТП е
настъпило заради негово виновно и противоправно поведение. Счита, че
процесното ПТП е настъпило единствено поради поведението на водача на т.а.
„Мерцедес 1224“ с peг. № ***, който е нарушил правилата на чл.42, ал.1 и ал.3
от ЗДвП. Видно от Констативния протокол за ПТП във връзка с
произшествието е образувано досъдебно производство по ДП 282 ЗМ-
236/2021г. по описа на РУ на МВР-К., пр.пр. № 7530/2021г. по описа на ОП-Б.,
което не е приключило.
Предвид горното, на този етап ответникът оспорва наличието на всички
предпоставки от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от
ЗЗД, без които не може да се ангажира отговорността на ЗАД *** АД.
Независимо, че вината се предполага до доказване на противното, останалите
предпоставки, а именно: противоправно деяние, вреда, причинна връзка -
подлежат на доказване от ищците.
При условие на евентуалност, дори и по настоящото дело да се установи
виновно и противоправно поведение от страна на С. Ж. С., ответникът счита,
че първопричина за настъпване на процесното ПТП е поведението на т.а.
„Мерцедес 1224“ с peг. № *** по изложените по-горе аргументи. В тази
връзка счита, че водачът на л.а. „Опел Инсигния“ с peг. № *** е допринесъл за
настъпване на произшествието в много по-ниска степен, съответно водачът на
т.а. „Мерцедес 1224“ с peг. № *** /съответно застрахователят по застраховка
ГО следва да понесе по-голяма имуществена отговорност/.
Предвид горното, счита, че съотношението между вината на водачите на
т.а. „Мерцедес 1224“ с peг. № *** и л.а. „Опел Инсигния“ с peг. №*** е 80:20.
При условие на евентуалност, прави възражение за съществено
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник в
л.а. „Опел Инсигния“ с peг. № *** - С. П. Д., поради извършени от него
нарушения на ЗДвП, а именно неизползване на предпазен колан - чл. 137а, ал.1
от ЗДвП.
12

В случай, че същият е бил с правилно поставен предпазен колан, то не
би изпаднал от автомобила, съответно не би получил травмите, които са
довели до фатален за него край.
До установяване наличието на всички елементи от фактическия състав
на деликта, които да обосноват отговорност на водача на л.а. „Опел Инсигния“
с peг. № ***, ответникът оспорва качеството на ищците като „увредено лице“
по смисъла на чл. 478 ал.2 от КЗ.
Ако се докаже, че ищците действително са лица, на които се дължи
обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди,
оспорва вида и обема на твърдените от тях вреди.
Оспорва размера на претендираните обезщетения за неимуществени
вреди.
Счита, че пълният размер на исковете за неимуществени вреди, а именно
сумата от по 200 000 лева, не съответства на твърдените вреди и е
несъразмерно висок, съобразно принципа за справедливост, заложен в чл.52
от Закона за задълженията и договорите. Излага съображения в тази връзка,
като посочва, че паричният еквивалент на неимущественото увреждане следва
да бъде определен към датата на деликта, изхождайки от обществено -
икономическите условия в страната, като размерът на обезщетението не може
да служи като източник на неоснователно обогатяване.
Предвид неоснователността на главния иск оспорва основателността на
акцесорния иск за заплащане на законна лихва.
В условие на евентуалност, възразява срещу началната дата на
претенцията за обезщетение за забава. Посочва, че претенциите са заведени
пред ЗАД „***“ на 18.01.2022г., който с писмо от 08.02.2022г. е изискал
представянето на допълнителни доказателства относно основанието и размера
на претенциите. Предвид липсата на представени документи, с писмо от
13.04.2022г. застрахователят е уведомил ищците, че не може да се произнесе
по претенциите им. С оглед разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ срокът за
произнасяне по предявената претенция е изтекъл на 18.04.2022г., т.е. най -
ранната дата, от която ищецът може да претендира лихва за забава е
19.04.2022г.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищците заявяват, че
поддържат изцяло всички обстоятелства, изложени в исковата молба.
По отговора на исковата молба от ответника „**“ АД, с ЕИК ********,
вземат следното становище:
Оспорват всички фактически твърдения и възражения в отговора.
Относно наведените от ответника твърдения, касаещи разпределението
на тежестта на доказване на вината, като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, сочейки че ищците не са представили
доказателства, установяващи вината на водача, застрахован в ЗК„***“ АД за
настъпване на процесното ПТП, посочват, че законът урежда в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
13

вината при деликтната отговорност с оборима презумпция. Оборимите
законни предположения водят до разместване на тежестта за доказване.
Увредените лица няма нужда да доказват вината на причинителя на вредата -
тя се счита за установена. В тежест на ответника е да обори презумпцията на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Формалното оспорване на вината на водача не води до
възникване на задължение за ищците да установяват нейното наличие,
предвид законовата презумпция.
Отделно от горното, заявяват, че от представените с ИМ констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 282р-9681 от 08.10.2021г. и протоколи
за оглед на местопроизшествие от 08.10.2021г., се установява извършване на
деяние от страна на управляващия товарния автомобил Мерцедес, както и
противоправността на това негово деяние - предприел е маневра
„изпреварване“, с която е отнел предимството на движещия се в този момент в
лявата пътна лента лек автомобил Опел Инсигния - нарушение по чл. 42 ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП.
Относно оспорването от страна на ответника на исковите претенции
като прекомерни и несъобразени със законовите критерии за справедливост,
ищците вземат становище, че същите не са завишени по размер и са
съобразени с критериите на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Поддържат изцяло
всички описани в исковата молба болки и страдания, претърпени от ищците от
загубата на техния син.
Излагат обстоятелства, че едва ли има по - тежка, по - мъчителна и
непреодолима загуба от загубата на дете. Родителите са смазани, съкрушени,
неутешими. Не намират смисъл в живота, отчаяни са, измъчени, потиснати,
унили, мрачни. Единствената им утеха и връзка със загиналия им син е
неговото дете и техен внук - П.. Именно към него насочили цялото си
внимание, любов, всеотдайност и грижовност, с надеждата да намерят
упование и смисъл. Поради обхваналата ги апатия, отчаяние, дълбоката скръб,
силната и нестихваща болка от тежката загуба, ищците са се самоизолирали и
не са имали сили да говорят за загиналия си син с непознати хора. Имали са
нужда от подкрепата и присъствието на своите близки, които също са
скърбели и страдали за загубата на С. Д.. Единствено в разговорите с тях
ищците намирали съпричастност и емпатия на своите емоции, чувства и
мисли. Разчитали са и продължават да разчитат на помощта на дъщеря си - В.,
на своя внук - П., на съпругата на загиналия им син - К., които са били и
продължават да бъдат до ищците, да им дават сили и кураж, да ги успокояват
и оказват емоционална и духовна подкрепа. Присъствието на близките им хора
и разговорите с тях, са били и продължават да бъдат ползотворни за ищците,
но не могат да запълнят празнината от липсата на единствения им син - С..
Скръбта им за него е голяма и никога няма да бъде преодоляна. Тежката
житейска криза за ищците с времето ще се задълбочава още повече, тъй като с
напредване на възрастта, здравето им все повече ще се влошава, силите
постепенно ще ги напускат, все по - често ще се чувстват немощни, слаби,
несигурни и уязвими, ще усещат по - голяма нужда от присъствието, обичта,
14

вниманието и помощта на своя син и ще осъзнават още по - ясно и силно
сполетялото ги голямо нещастие.
Отделно от горното, молят съда да има предвид, че трагедията е
настъпила по време на ковид - пандемията и действащите към този момент
забрани и ограничения. Ищците не са имали свободен и безпрепятствен
достъп до адекватно лекарско обслужване от специалист - психиатър, както и
възможност да посещават психотерапевт. Както е посочено по - горе,
разчитали са на съчувствието и съпричастността на своите близки и приятели,
които също са скърбели и тъжали за С.. Предпочитали са да общуват с тях,
тъй като единствено пред семейството и близките си, ищците са намирали
сили да разкрият силните душевни болки и страдания от смъртта на своето
дете, да покажат мъката и тъгата си, да се просълзят и разплачат, и тези техни
чувства и мисли да намерят състрадание, отклик и разбиране.
Ищците оспорват твърдението на ответника, че вината за процесното
ПТП е единствено и само на водача, застрахован в ЗАД „***“.
Твърдят, че произшествието е настъпило в резултат на виновното и
противоправно поведение и на двамата водачи: управляващия лекия
автомобил Опел, модел Инсигния, с peг. № *** и управляващия товарен
автомобил марка Мерцедес, модел 1224 Л, с peг. № ***. И двамата са
нарушили правилата за движение по пътищата, като в резултат на допуснатите
нарушения и в условията на независимо съизвършителство, по
непредпазливост са причинили смъртта на Д.А. и С. Д. - син на ищците.
Излагат съображения, че виновното и противоправно поведение на
застрахования в ЗК „***“ АД водач се изразява в това, че е предприел маневра
изпреварване, като е навлязъл в лява пътна лента, без да се съобрази с
местоположението и скоростта на движещия се в този момент зад него в
същата пътна лента лек автомобил Опел Инсигния и по този начин му е отнел
предимството. При така създалата се ситуация, пред водача на Опела не е
имало свободен коридор за безопасно преминаване и при тази скорост на
движение, той не е имал техническа възможност да избегне удара с
л.а.Мерцедес.
Водачът на товарния автомобил Мерцедес - С. С., преди да навлезе в
лявата лента, е следвало да погледне в лявото странично огледало, откъдето е
щял да види приближаващия се в тази лента л.а.Опел, да прецени скоростта му
и да го пропусне, като по този начин не би се създала опасна ситуация и повод
на водача на Опела да предприема неуспешна маневра за избягване на удара и
по този начин да предизвика възникване на катастрофата.
Посочват, че елементите от механизма на процесното ПТП включват
множество удари, преобръщане и самозапалване на лекия автомобил, но най -
силният, мощен, тежък и фатален удар, без значение на поредността му, е бил
ударът между Опела и товарния автомобил Мерцедес. Контактували са задна
лява част на товарния автомобил и дясна странична част на лекия автомобил.
При този удар, задният ляв вертикален ръб на камиона е откъснал част от
15

тавана на Опела, а долната тръба на механизма за отваряне на задния капак на
товарния автомобил е изкъртил задната дясна врата на лекия. Било е счупено
и предното стъкло. Последвало е превъртане на автомобила във въздуха около
надлъжната му ос, удряне на задната му лява част в асфалта, падане на
колелата и няколко последващи удара, в това число удар между предна дясна
част на Опела и предна лява част на влекача Скания. След удара с влекача,
л.а.Опел е напуснал пътното платно вдясно и се е ударил косо с предната си
част в циментовата стена на канавката, след поредни завъртания, удари и
преобръщане по таван, лекият автомобил се е самозапалил. Телата на
пострадалите лица са изпаднали в канавката и полето зад оградата на
магистралата по време на преобръщането на автомобила, а водачът с чужда
помощ е успял да излезе след установяване на л.а. Опел в покой и преди да се
самозапали.
Считат за неоснователно и необосновано направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия С. Д.,
изразяващо се в неползване на обезопасителен колан.
Молят съда да има предвид, че при осъществилия се механизъм на
конкретното пътнотранспортно произшествие, ползването или не на
обезопасителен колан от страна на пострадалия С. П. Д., не предопределя
настъпването на вредоносния за него резултат, а именно - леталния му изход.
Твърдят, че синът на ищците не е имал никакъв шанс да оцелее, предвид
получените множество тежки травми от катастрофата, довели до
несъвместими с живота увреждания на вътрешни органи и техните структури.
Настъпването на неговата смърт е било неизбежно и неминуемо. Животът му
е бил неС.яем. Това е така, тъй като автомобилът, в който е пътувал синът на
ищците е претърпял поредица от многобройни, последователни и силни удари
в други автомобили, части от платното за движение, в бетонната отводнителна
канавка, като между ударите е имало преобръщания във въздуха и на терен,
завъртания, значителни прониквания във вътрешността на автомобила и силно
ограничаване и намаляване обема на купето от дясната страна, където е
пътувал пострадалият С. Д.. В резултат на удара с товарния автомобил
Мерцедес, се е откъснала част от тавана на Опела, изкъртена е била задната
дясна врата и счупено предното стъкло, през което, след поредния удар и
преобръщане, от автомобила е било изхвърлено тялото на сина на ищците.
Вследствие многобройните удари и превъртания, автомобилът се е
самозапалил и е изгорял напълно. При това положение, дори тялото на С. Д.
да не е било изпаднало, а останало вътре в автомобила, той не е имал никакъв
шанс да оцелее, още повече, че най - голямото проникване и намаляване
обема на купето е било именно от страната, където е пътувал синът на ищците
и не е имало никаква възможност, той да бъде изваден от автомобила без
затруднения, чужда намеса и за краткото време, преди да се взриви и запали
автомобилът. Действително, водачът С. С. не е изпаднал от л.а.Опел и е бил
изваден оттам с чужда помощ преди самозапалването, но от лявата предна
страна /където е пътувал С./, купето на автомобила не е било толкова
16

деформирано, както от дясната и не е имало проникване и намаляване на
обема му. При това положение, изваждането на С. С. от там не е било особено
трудно, не е изисквало много време и няколко човека са успели да му
помогнат да излезе преди подпалването на автомобила.
В обобщение, посочват, че ползването или не на обезопасителен колан
от страна на пострадалия С. П. Д. при конкретното ПТП, не предопределя и не
обуславя неговата смърт. Тя е неизбежна, неминуема и непредотвратима. В
този смисъл, в случая, дори и при вероятност синът на ищците да е бил без
поставен обезопасителен колан, не е налице пряка и еднозначна причинно -
следствена връзка между непоставянето на колана и настъпилия вредоносен
резултат - смъртта на С. Д.. В тази връзка ищците се позовават на съдебна
практика.
Ето защо, считат, че възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат е неоснователно и необосновано.
Считат за неоснователни и възраженията на ответника относно
законната лихва. Твърдят, че застрахователното дружество дължи законна
лихва върху претендираните суми от 17.01.2022г. - датата на получаване на
застрахователните претенции по чл.380 КЗ до окончателното изплащане на
сумите.
По отговора на исковата молба от ответника ЗАД „***“, с ЕИК:
********* ищците вземат становище, че оспорват всички фактически
твърдения и възражения в отговора.
Оспорват твърдението на ответника, че вината за процесното ПТП е
единствено и само на водача, застрахован в „**“ АД.
Твърдят, че произшествието е настъпило в резултат на виновното и
противоправно поведение и на двамата водачи: управляващия лекия
автомобил Опел, модел Инсигния, с peг. № *** и управляващия товарен
автомобил марка Мерцедес, модел 1224 Л, с peг. № ***. И двамата са
нарушили правилата за движение по пътищата, като в резултат на допуснатите
нарушения и в условията на независимо съизвършителство, по
непредпазливост са причинили смъртта на Д.А. и С. Д. - син на ищците.
Посочват, че виновното и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил С. С. се изразява в това, че е управлявал Опел, модел Инсигния, с
peг. № *** с неразрешена, превишена за пътния участък скорост на движение
от около 170 км/ч, с която при създалата се пътна ситуация и предприета
маневра изпреварване в нарушение на чл. 42 от ЗДвП от водача на товарен
автомобил марка Мерцедес, с peг. № ***, управляващият Опела, не е имал
техническа възможност да избегне удара в л.а.Мерцедес. Ако скоростта на
Опел Инсигния е била 140 км/ч, С. е имал техническа възможност да спре
автомобила преди мястото на удара. Отделно от това, ако водачът на лекия
автомобил, дори и с тази висока скорост, бе реагирал своевременно и
предприел навреме маневра спиране, при достигането на л.а.Опел до мястото
17

на удара, товарният автомобил е щял да бъде на достатъчно разстояние и по
този начин не би настъпил удар между двете МПС - та.
Ето защо, твърдят, че процесното ПТП е възникнало в резултат на
виновното и противоправното поведение и на двамата водачи, гражданската
отговорност на които към момента на произшествието е била застрахована при
ответниците.
Излагат съображения, че съгласно чл. 53 ЗЗД съпричинителите
отговарят солидарно за цялото задължение към кредитора. Отговорността на
застрахователя спрямо увредените лица е функционално обусловена от
отговорността на застрахования при него делинквент. Увредените имат право
да претендират за пълно обезщетяване на вредите спрямо всеки един от
причинилите, както и спрямо който и да е от техните застрахователи. /чл. 499
ал.7 от КЗ/.
Считат за неоснователно и необосновано възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С. Д., изразяващо се
неползване на предпазен колан към момента на ПТП.
Твърдят, че неоснователно ответникът оспорва качеството на ищците на
„увредено лице“ по смисъла на чл. 478 ал. 2 от КЗ. Твърдят, че съгласно
разпоредбите на чл. 493а. ал. 3 във връзка с ал. 1 от КЗ родителите на
починалия С. П. Д. - З. Г. Д. и П. С. Д. попадат в кръга от лицата, определени
като лица, имащи право да получат обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им в описаното ПТП.
Относно възражението по размера на предявените искове, молят съда да
има предвид изразеното по -горе.
Относно дължимостта на законната лихва, поддържат, че
застрахователното дружество дължи законна лихва на ищците върху
претендираните суми от датата на получаване на застрахователните им
претенция по чл.380 КЗ до окончателното изплащане на сумите. Съгласно
разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а съгласно ал.4, когато
документите са недостатъчни, застрахователят може да изисква представянето
на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или
лица.
Следователно считат, че ответникът е бил длъжен да се произнесе по
заявените от ищците претенции, а в случай, че са му били необходими още
документи, е следвало да се снабди с тях, като сам ги изиска от компетентните
органи.
Постъпил е допълнителен отговор от „**“ АД, с който ответникът
заявява, че поддържа всички възражения относно неоснователността на
18

предявените искове. Счита последните за неоснователни, необосновани и
недоказани, прекомерно завишени по размер.
Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по основание, така и по
размер, както и изложените в допълнителната исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства.
Изцяло поддържа изложените в отговора на исковата молба твърдения и
оспорвания.
Излага съображения, че отговорността на ЗК „***“ АД като
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е функционално обусловена от отговорността на водача,
чийто риск носи. В процесния случай счита, че няма доказателства водачът на
товарен автомобил „Мерцедес 1224 Л“, с peг. № *** - С. Д. С. да има вина за
настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищците. Посочва, че с исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, както и с допълнителната искова молба
отново не са представени доказателства, установяващи виновността на водача
на товарен автомобил „Мерцедес 1224 Л“, с peг. № *** и въобще на водач на
МПС, застраховано в ЗК „***“ АД. Предвид гореизложеното, счита, че в
конкретния случай, не е установена и доказана виновността на водач,
управлявал участващо в ПТП моторно превозно средство и застраховано при
ответното застрахователно дружество.
Посочва, че видно от представения с исковата молба Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 282р-9681/08.10.2021 г., в процесното
ПТП са участвали три МПС, т.е. вина за настъпилото ПТП би могъл да има
водачът на всяко едно от тях. Съгласно КЗ, застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования при него за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство, а не отговорността на всеки участващ в ПТП.
Посочва, че и към момента досъдебно производство № 282 - ЗМ -
236/2021год. по описа на Районно управление К. се води срещу неизвестен
извършител, факт, който сам по себе си говори за това, че към настоящия
момент по отношение на С. Д. С., като водач на товарен автомобил „Мерцедес
1224 Л“, с peг. № ***, няма повдигнати обвинения за престъпления от общ
характер във връзка с процесното ПТП, т.е. не е привлечен към наказателна
отговорност, няма влязла в сила присъда по наказателно дело от общ
характер, а наказателно постановление или друг акт, установяващ по
категоричен начин вината на последния не е издаван. Така застрахователят не
дължи повече от дължимото от прекия извършител на непозволеното
увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право води и
до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), респ. по чл. 432, ал. 1 КЗ (нов).
Поддържа оспорването относно твърдението в исковата молба, че в
19

резултат от настъпилото пътно - транспортно произшествие за ищците са
настъпили претендираните неимуществени вреди или ако са възникнали, то не
обосновават размера на исковите претенции.
Поддържа оспорването, въведено с отговора на исковата молба, досежно
твърдените с исковите претенции състояние на влошено психологическо
състояние и емоционална неустойчивост, получени от ищците като вид,
характер и обем, както и оспорването на твърденията за тяхната
продължителност.
Поддържа оспорването касателно интензитета и проявлението на
настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са
търпени, както и оспорването на твърдението за настъпване на такива вреди,
които да обосновават размера на исковите претенции.
Поддържа оспорването на твърдението за вина на водача на товарен
автомобил „Мерцедес 1224 Л“, с peг. № *** - С. Д. С. за настъпването на
твърдените в производството вреди, като поддържа и наведения довод, че
единствена и изключителна вина за настъпване на пътното произшествие, при
което е пострадал С. П. Д., има водачът на лек автомобил „Опел Инсигния“, с
peг. №*** - С. Ж. С.. Поддържа твърдението, че лек автомобил „Опел
Инсигния“ се е движил със скорост несъобразена с максимално разрешената за
пътния участък, пътната маркировка и условия в зоната на настъпилото ПТП.
Изцяло поддържа твърдението че товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел 1224 Л, с peг. № ***, управляван от С. Д. С. се е движил със съобразена
за пътния участък, пътната маркировка и условия в зоната на настъпилото
ПТП скорост. Счита, че пътното поведение и предприети маневри от страна на
С. Д. С., като водач на товарния автомобил Мерцедес са технически правилни
и съобразени с движението в участъка на пътя, в който е настъпило ПТП,
както и с пътната маркировка и условия в зоната на настъпилото
произшествие.
Поддържа доводите и направеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия С. П. Д. - син на ищците, при осъществяване механизма на ПТП,
като в тази връзка поддържа оспорването на твърденията, че заявените с
исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали
единствено поради виновните действия на водача на товарен автомобил
„Мерцедес 1224 Л“, с peг. № *** - С. Д. С..
С оглед горното, поддържа твърдението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на С. П. Д. като поддържа, че причина за
настъпване на телесните увреждания довели до смъртта му е негово виновно
нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо
се в непоставен предпазен колан, в нарушение на чл.137а ЗДвП, с което
поведение сам се е поставил в риск. Поддържа, че травмите на С. П. Д., довели
до смъртта му са настъпили като резултат от неговото собствено виновно
поведение. Поставянето на предпазен колан би осуетило изцяло настъпването
20

на претърпените вследствие на ПТП телесни увреждания, довели до летален
изход или би ограничило до голяма степен настъпването на телесните
увреждания.
Изцяло поддържа въведеното с отговора на исковата молба оспорване на
размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за
недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените претенции за
неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за
справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП.
Оспорва исковете за присъждане на лихва по претенциите за
неимуществени вреди - като неоснователни, по съображенията за
неоснователност на главните искове.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от З. Г. Д. и П. С. Д. искове за претърпени неимуществени вреди,
като неоснователни и недоказани.
Алтернативно, моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите
претенции на ищците, то да намали размера на обезщетението, тъй като
претендираните размери за претърпени неимуществени вреди не
кореспондират с принципа на справедливостта и установената съдебна
практика и не се доказват твърдените за претърпени в исковата молба
душевни болки и страдания от ищците.
Моли да бъдат осъдени ищците З. Г. Д. и П. С. Д. да заплатят на
Застрахователно акционерно дружество „***“ АД всички съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с
настоящото исково производство.

Постъпил е допълнителен отговор от ЗАД „***“, с който ответникът
заявява, че поддържа всички оспорвания, възражения и доказателствени
искания, които е направил с отговора на първоначалната искова молба.
Счита, че в основната си част, съображенията и аргументите, изложени в
допълнителната искова молба, касаят въпроси по същество на спора.
Счита предявените искове за неоснователни по основание и размер.
Поддържа всички възражения за неоснователност на исковете,
направени с отговора на исковата молба.
Оспорва наличието на всички предпоставки от фактическия състав на
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
Оспорва вида и обема на твърдените неимуществени вреди и размера на
претендираното обезщетение.
Поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, за доказване на което сме направили съответните
доказателствени искания в отговора на исковата молба.
21

Поддържа възражението си за неоснователност на акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 08.10.2021 г. около 8.00 ч. е настъпило
ПТП на автомагистрала Т., в посока С.-Б. в лява пътна лента в района на
километър 310 + 100 м. С. Ж. С., при управление на лек автомобил марка
Опел, модел Инсигния, с peг. № *** и С. Д. С., при управление на товарен
автомобил марка Мерцедес, модел 1224 Л, с peг. № ***, в резултат на
допуснатите нарушения на ЗДвП са причинили ПТП, при което са загинали
Д.А. и С. Д. - син на ищците.
Безспорно е установено по делото, че ищците са родители на починалия
в резултат на ПТП С. Д., видно от удостоверение за родствени връзки № АУ-
У-0051/12.01.2022 г., издадено от Община Ч..
Във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство №
282-ЗМ- 236/2022г. по описа на РУ – К.. Окръжна прокуратура Б. е изготвила
и внесла в Окръжен съд – Б. обвинителен акт срещу С. Ж. С. по който е
образувано НОХД № 568/224 г. по описа на същия съд. По делото е
постановена присъда срещу С. Ж. С., като няма данни същата да е влязла в
сила. Настоящият състав на ОС изиска горепосоченото НОХД № 568/224 г. по
описа на Окръжен съд – Б., като с писмо вх.№12162/20.09.2024г. Б.ки ОС
уведоми, че по делото са постъпили жалби и предстои изпращане на делото в
Б.ки АС. Поради тези обстоятелства НОХД №568/224 г. по описа на Окръжен
съд – Б. не е приложено по настоящото дело.
Към момента на процесното ПТП - 08.10.2021 г., за управляваното от С.
Д. С. МПС - товарен автомобил марка Мерцедес, модел 1224 Л, с peг. № ***, е
била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество „**“ АД, с ЕИК
******** за периода от 25.08.2021г. до 24.08.2022г., а за управлявания от С. Ж.
С. лек автомобил марка Опел, модел Инсигния, с peг. №*** - валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество ЗАД „**“, с ЕИК ********* за периода от
13.04.2021 г. до 12.04.2022г.
Съобразно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ ищците отправили
до ответните дружества писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. „**“ АД, с ЕИК ******** е получило
претенциите на ищците за заплащане на застрахователно обезщетение на
17.01.2022г. С Уведомление изх. №704/03.02.2022г., е информирал ищците, че
във връзка с претенциите им е образувана щета с № 0023-1000-01-21-7784, но
е отказал да изплати претендираните обезщетения.
22

ЗАД "***" АД е получил претенциите на ищците за заплащане на
застрахователно обезщетение на 18.01.2022г. С Уведомление изх. №
168/08.02.2022г, ищците са били информирани, че претенциите им са
получени и в тази връзка са образувани щети с №, № 1000/22/217/500045 и
1000/22/217/500046, но също не изплатили претендираните обезщетения.
В хода на съдебното производство ищецът П. Стафанов Д. е починал и
съдът е конституирал по реда на чл. 227 от ГПК на негово място наследниците
му по закон - З. Г. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Ч., община
Ч., област С.З., ул. *** /съпруга/, В. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., ж.к. *** /дъщеря/ и П. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., кв. ***
/внук/.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, по делото е
назначена и приета съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от
чието заключение се установява следният механизъм на ПТП:
На 08.10.2021 г. на автомагистрала „Т.“ в посока от гр. С. към гр. Б., в
дясната пътна лента се движели попътно /един след друг/ товарна композиция
с влекач Скания, с peг. № *** и прикачено към него полуремарке Рендерс, peг.
№ ***, управляван от Ф.Д., а след него - т.а. Мерцедес Атего с peг. № ***,
управляван от Ст. С.. След тях се движел бордови камион, управляван от св.
И. И.. В същото време, в лявата пътна лента, зад товарните автомобили се
движел л.а. Опел Инсигния с peг. № ***, с водач С. Ж. С.. В автомобила
пътували С. Д. - на предна дясна седалка и Д.А. - отзад, на задната седалка.
Било е в светлата част на денонощието. Видимостта е била нормална, а
пътната настилка е била суха.
Водачът на т.а. Мерцедес предприел изпреварване на движещия се пред
него влекач с прикачено полуремарке, като автомобилът му започнал да
навлиза в лявата пътна лента. В този момент водачът възприел в огледалото за
обратно виждане приближаващ се с много висока скорост лек автомобил и
предприел незабавно връщане в своята /дясната/ пътна лента.
След като възприел движението на т.а. Мерцедес, водачът на л.а. Опел
реагирал, като предприел отклоняване на автомобила надясно с намерението
да предотврати удар в отклоняващия се наляво т.а. Мерцедес. След бързото
прибиране на т.а. в дясната пътна лента, водачът на л.а. - С., отново отклонил
л.а. Опел наляво, с намерението да предотврати удар в отклоняващия се
надясно т.а. Мерцедес, но въпреки това, на около 39,69 м източно от
ориентира и на около 0,50 - 0,64 м южно от разделителната линия на двете
пътни ленти е настъпил удар с предните десни състави на л.а. Опел в задна
лява част на товарния автомобил. Към този момент скоростта на л.а. Опел е
била 168,66 км/ч, скоростта на т.а. Мерцедес - 91,20 км/ч.
Видно от експертизата, при този удар задният ляв вертикален ръб на т.а.
е откъснал част от тавана на л.а. Опел, а долната тръба на механизма за
23

отваряне на задния му капак е изкъртил задната дясна врата на л.а. Опел.
Последвало е превъртане на автомобила във въздуха около надлъжната му ос
и удар на задната му лява част в пътната настилка /асфалта/. След този удар,
автомобилът се е установил на колелата си и се е насочил косо, наляво към
мантинелата. Последвал е удар с предната лява част на автомобила в
мантинелата (там, където е началото на огъването й), просуркване в нея и след
това се е отклонил надясно. Скоростта на автомобила при удара в мантинелата
е била 163,19 км/ч. Плъзгайки се по пътното платно, л.а. Опел е преминал през
лявата пътна лента, движейки се напред и надясно и на около 114,40 м
източно от ориентира и на около 0,75 - 0,95 м южно от разделителната линия
на двете пътни ленти е последвал удар с предните му десни състави в предната
лява част на влекач Скания. Към момента на този удар скоростта на л.а. е била
141,84 км/ч, а скоростта на влекач Скания с прикачено полуремарке - 91,20
км/ч. Височината на предния горен ръб на л.а. Опел е 0,71 м (фиг. 1), а
височината на деформираната част на влекача е 0,76 м (фиг. 3). При този удар
е изтекла течността за измИ.е на предното стъкло на влекача и се образувало
петното, описано в протокола за оглед като „разлято петно от ГСМ“.
Видно от експертизата, след удара във влекача, л.а. Опел е напуснал
платото за движение, надясно спрямо посоката на движение и е последвал кос
удар с предните състави на автомобила в циментовата стена на канавката.
Вследствие на удара, задната част на л.а. Опел се е повдигнала нагоре,
автомобилът се е завъртял в посоката на часовата стрелка около вертикалната
си ос, паднал е надлъжно в канавката и е ударил левия си долен ръб в стената
на канавката. В резултат на този удар се запретнала ламарината на предната
лява врата (снимка № 1), автомобилът е продължил да се върти, преобърнал се
е по таван и се подпалил.
Видно от експертизата, тялото на Д.А., който пътувал на задната
седалка, е изпаднало от автомобила през отвора на изкъртената задна дясна
врата при удара на автомобила в канавката и завъртането му след това, а
тялото на С. Д. - пътник на предна дясна седалка е изпаднало от автомобила
при въртенето му в резултат на центробежните сили и се е установил в покой
на терена, зад оградата на магистралата. В резултат на ПТП, пътниците са
получили травматични увреждания, несъвместими с живота.
При установения механизъм на ПТП, съобразно състоянието на пътната
настилка и данните от протокола за оглед, експертът е определил скоростите
на движение на участващите в произшествието МПС и същите са както
следва:
Скоростта на л.а. Опел непосредствено преди ПТП и към момента на
удара в т.а. Мерцедес Атего е била 168,66 км/ч;
Скоростта на л.а. Опел в момента удара в мантинелата е 163,19 км/ч;
Скоростта на л.а. Опел в момента на удара във влекач Скания е 141,84
км/ч;
24

Скоростта на влекач Скания към момента на удара с л.а. Опел е 91.20
км/ч;
Скоростта на т.а. Мерцедес към момента на удара с л.а. Опел е била
91.20 км/ч, а преди ПТП (към момента на предприетото изпреварване) -
101.20 км/ч.
От изчислените скорости на участващите в ПТП превозни средства се
установява, че скоростта на т.а. Мерцедес и скоростта на влекач Скания с
прикачено полуремарке са съобразени с ограниченията на скоростта за
конкретния пътен участък, докато скоростта на л.а Опел Инсигния не е
съобразена с ограниченията на скоростта за конкретния пътен участък, която е
140 км/ч.
Съобразно изчислените скорости, видно от експертизата, опасната зона
за спиране н л.а. Опел Инсигния след попътно движещия се т.а. Мерцедес, при
изчислената му скорост на движение от 168,66 е 49,05 м.
Опасната зона за спиране пред неподвижно препятствие на л.а. Опел при
скорост на движение 168,66 км/ч е 215,97 м.
Опасната зона за спиране на т.а. Мерцедес при скорост на движение
91,20 км/ч е с дължина 117 м.
Опасната зона за спиране на т.а. Мерцедес при скорост на движение
101,20 км/ч е с дължина 139,53 м.
Опасната зона за спиране на влекач Скания с прикачено полуремарке
при скорост на движение 91,20 км/ч е с дължина 117 м.
Скоростта на л.а. Опел към момента, в който т.а. Мерцедес е предприел
навлизане в лявата пътна лента е била 168,66 км/ч. В момента на
предприемане на маневрата от товарния автомобил, разстоянието между двете
превозни средства е било 82 м. От резултатите, получени при изчисленията е
видно, че към момента на отклоняване на т.а. Мерцедес наляво, л.а. Опел се е
намирал на разстояние 82 м от задните състави на т.а. Минималното
разстояние между л.а. Опел и попътно движещия се т.а., необходимо на водача
при условие, че предприеме аварийно спиране да предотврати удар с попътно
движещия се пред него т.а. (при навлизането му в лявата пътна лента) е 49,05
м. Тъй като S = 49,05м. < 82 м следва изводът, че за водача на л.а. Опел е
съществувала техническа възможност да предотврати ПТП при скоростта си
на движение от 168,66 км/ч, като предприеме своевременно задействане на
спирачната система към момента на настъпване на опасността - навлизането
на т.а. Мерцедес в лявата пътна лента.
Видно от експертизата, в конкретната пътна ситуация, водачът на л.а.
Опел Инсигния, с peг. № *** - С. Ж. С. е спазвал нужната дистанция с
движещите се пред него т.а. Мерцедес 1224 Л, с per. № ***, но когато е
възникнала опасност за движението му не е предприел своевременно
намаляване на скоростта или спиране.
Водачът на т.а. Мерцедес е предприел прибиране в дясната активна
25

лента за движение /непосредствено след първоначално предприетата маневра/,
но според съдебния автоексперт, водачът на л.а. Опел е нямал техническата
възможност да предвиди поведението на водача на т.а. Мерцедес и по-точно
прибирането му в дясна пътна лента и е предприел С.ителна маневра надясно,
с намерението да предотврати удар в отклоняващият се наляво т.а. Мерцедес.
Изчислено е, че от техническа гледна точка, водачът на л.а. Опел е имал
възможност да продължи движението си направо в лявата пътна лента, тъй
като широчината й е 4,20 м, колкото е и ширината на безопасния динамичен
коридор Вдк =4,20 м. Водачът е имал свободен коридор за безопасно
преминаване, като по този начин ПТП е можело да бъде избегнато.
Освен да продължи движението си направо, водачът на л.а. Опел е имал
техническата възможност да предотврати удара като предприеме намаляване
на скоростта на движение или спиране към момента на възприемане на
опасността - отклонението на т.а. Мерцедес наляво и навлизането му в лявата
пътна лента. Водачът на л.а. Опел не е предприел своевременно намаляване на
скоростта на движение или спиране, а вместо това е реагирал, като е отклонил
автомобила надясно и в този смисъл, от техническа гледна точка, в
конкретната пътна ситуация, експертизата определя действията му като
неправилни.
В района на ПТП хоризонталната маркировка е M3 „Единична
прекъсната линия“, а вертикална сигнализация няма. В този смисъл
предприетата от водача на т.а. Мерцедес маневра „Изпреварване“, с която е
навлязъл в лявата активна лента е технически правилно. При конкретната
пътна обстановка, обаче, водачът на т.а. Мерцедес е имал техническата
възможност преди да предприеме навлизане в лявата пътна лента да
възприеме движещият се зад него в лявата пътна лента л.а. Опел в лявото
странично огледало (разстоянието между тях към този момент е било 82 м) и
да го пропусне да премине. В този смисъл предприетата от водача на т.а.
Мерцедес маневра „Изпреварване“, с която е навлязъл в лявата активна лента
е технически неправилно.
Платното за движение в района на ПТП е с три пътни ленти в посока за
движение в платното от гр. С. към гр. Б. - две пътни ленти за движение,
разделени с единична прекъсната линия и лента за принудително спиране,
разделена с единична непрекъсната линия от активната пътна лента.
Ширината на двете активни пътни ленти е 8,20 м Лявата пътна лента е с
ширина от 4,2 м, а дясната лента - с ширина от 4 м. Лентата за принудителна
спиране е с ширина от 3,1 м. Десният пътен банкет е с ширина от 1,4 м,
затревен с денивилация от 1,5 м. След него в дясно продължава скат с
дължина от 4,2 м, достигащ до отводнителната канавка, която е с ширина от
1,4 м, като след нея на 0,6 м в дясно има ограда.
Първоначалният контакт на л.а.Опел Инсигния, с peг. № *** е в задните
леви състави на т.а. Мерцедес 1224 Л, с peг. № ***. Водачът на л.а. Опел е
предприел въртене на кормилния кръг наляво, след като е възприел
26

движението на т.а. Мерцедес надясно (при прекратяване на предприетото
изпреварване). Ударът в предпазната мантинела е настъпил вследствие на
удара в т.а. Мерцедес, когато водачът на л.а. Опел е нямал контрол над
автомобила.
От техническа гледна точка, л.а. Опел Инсигния, с peг. № ***,
управляван от С. Ж. С. се е ударил в предпазната мантинела вследствие на
загубата на напречна и надлъжна устойчивост след удара в т.а. Мерцедес. Към
момента на удара на л.а. Опел в предпазната мантинела, водачът е нямал
контрол над управлението на автомобила.
Според автоексперта, ПТП не би настъпило при изчислените скорости
на движение на л.а. Опел (168,66 км/ч) и т.а. Мерцедес (101,20 км/ч) и лекият
автомобил би продължил движението си в лявата пътна лента без да настъпи
удар между тях, ако водачът на т.а. Мерцедес не предприеме навлизане в
лявата пътна лента и пропусне движещия се по нея л.а. Опел.
Водачът на т.а. Мерцедес е имал техническата възможност преди да
предприеме навлизане в лявата пътна лента да възприеме движещият се зад
него в лявата пътна лента л.а. Опел в лявото странично огледало.
При създалата се пътна ситуация, водачът на л.а. Опел е имал
техническата възможност да предотврати ПТП при движение с изчислената
скорост на движение от 168,66 км/ч, ако предприеме своевременно
намаляване на скоростта на движение или спиране към момента на възникване
на опасността за движението му - навлизане на т.а. Мерцедес в лявата пътна
лента.
Атмосферните условия и състоянието на пътя не са повлияли за
настъпване на ПТП, според експертизата.
Крайният извод на експертизата е, че водачът на л.а. Опел не е реагирал
своевременно с предприемане на аварийно спиране. Водачът на л.а. Опел е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, като предприеме
своевременно задействане на спирачната система към момента на настъпване
на опасността - навлизането на т.а. Мерцедес в лявата пътна лента, както при
движение с максимално допустимата скорост от 140 км/ч, така и при
движението си със скорост от 168,66 км/ч.

Пострадалият С. П. Д. е пътувал на предна дясна седалка, до водача,
като при установения механизъм на ПТП, движението на тялото му, според
експертизата, е било следното: При първия удар на л.а. Опел Инсигния в т.а.
Мерцедес, тялото на С. П. Д. се е придвижило напред и надясно, към мястото
на удара. След този удар е последвало превъртане на автомобила във въздуха
около надлъжната му ос и удар на задната му лява част в асфалта, падане на
колелата и насочване косо наляво към мантинелата. При тези движения на
автомобила тялото на пострадалия се е движило свободно в купето на
автомобила. Последвал е удар с предната лява част на автомобила в
27

мантинелата, просуркване в нея и след това се е отклонил надясно. При това
движение на автомобила е настъпил удар с предната му дясна част в предна
лява част на влекач Скания, а тялото се е придвижило към мястото на удара -
напред и надясно. След удара във влекача, л.а. Опел е напуснал платото за
движение, надясно спрямо посоката на движение и е последвал кос удар с
предните състави на автомобила в циментовата стена на канавката.
Вследствие на удара, задната част на л.а. Опел се е повдигнала нагоре,
автомобилът се е завъртял в посоката на часовата стрелка около вертикалната
си ос, паднал е надлъжно в канавката и е ударил левия си долен ръб в стената
на канавката. Автомобилът е продължил да се върти, преобърнал се е по таван
и се подпалил. При завъртането му, след удара в канавката, възникналата
центробежна сила е изхвърлила тялото на С. Д. в полето, зад оградата на
магистралата.
Получените травматични увреждания от С. Д. при процесното ПТП са
установени при извършената аутопсия и са следните: Счупване на черепния
покрив и основата на черепа, разполовяване на черепната основа, контузия на
мозъка, контузии на двата бели дроба с множество контузионни огнища,
разкъсване на черен дроб, разкъсване на сърдечната торбичка, счупвания на
ребра в дясна гръдна половина по три линии, счупване на гръбначния стълб с
прекъсване на гръбначния мозък, множество охлузвания и кръвонасядания по
главата, лицето, тялото и крайниците, разкъсна рана в областта на дясно рамо
с размачкване на тъканите.
Според експертизата, тежките травматични увреждания в областта на
главата, горния десен крайник и тялото са получени в момента докато Д. е бил
в купето на катастрофиралия автомобил. Някои от кръвонасяданията и
охлузванията са получени извън автомобила при падането и удара върху
терена, като счупването на гръбначния стълб с прекъсването на гръбначния
мозък, също е възможно да се е получило извън автомобила при удара в
терена.
Заключението на експертизата е, че получените тежки телесни
увреждания при С. П. Д. в процесното ПТП са от удари с или върху твърди
тъпи и тъпоръбести предмети при свободното движение на тялото в купето на
катастрофиралия автомобил. Единствено охлузванията и кръвонасяданията по
тялото и крайниците се приема, че могат да са получени при изпадането върху
терена, след напускане на тялото от автомобила. Причината за настъпването
на смъртта на С. П. Д. е тежка черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна и гръдно-
коремна травми, довели до несъвместими с живота увреждания на вътрешни
органи и техните структури.
С оглед механизма на ПТП и установените телесни увреждания,
експертите са категорични, че към момента на настъпване на ПТП, С. П. Д. не
е пътувал с поставен предпазен колан. От техническа гледна точка е било
налице свободно движение на тялото. Според експертите, в случай, че е бил с
правилно поставен предпазен колан, пострадалият С. П. Д. в голяма степен би
28

получил същите по тежест и вероятно по обем травматични увреждания, тъй
като най-тежките, довели до смъртта увреждания са получени в купето на
катастрофиралия автомобил. Ако бе с правилно поставен обезопасителен
колан, би останал в купето на автомобила при неговото запалване, и тъй като
получените преди това увреждания са били налице - тежък травматичен шок,
вероятно в безсъзнателно състояние - леталния изход е неизбежен.
Лек автомобил Опел Инсигния, с peг. № *** е оборудван с триточкови
инерционни предпазни колани за всички места на пътниците и за водача.
Автомобилът е оборудван с въздушни възглавници за водача и пътника
отпред, със странични въздушни възглавници за водача и пътника отпред и с
две въздушни възглавници тип „Завеси“ - отляво и отдясно.
Съдът възприема заключението на комплексната експертиза. Същото е
добросъвестно изготвено, компетентно и мотивирано, като експертите са дали
допълнителни разяснения по експертизата при изслушването й.
По делото е назначена и съдебно-психологична експертиза, от чието
заключение се установява, че процесното ПТП от 08.10.2021 г. се е отразило
върху психичния статус на ищците З. Г. Д. и П. С. Д. (починал на 26.05.2024
г.). Настъпилата тежка психотравма, предизвикана от смъртта на сина им,
довела до възникване на остра стресова реакция, която впоследствие
преминава в разстройство в адаптацията. Според експерта, постепенно с
времето, с подкрепата и разбирането от страна на близките, е настъпило
подобрение в емоционалното състояние и личностовото функциониране -
вършили обичайни дейности, поддържали контакти с близки.
Към момента на експертизата освидетелстваните продължават да
изпитват негативни емоционални преживявания, които се отразяват върху
цялостното им поведение и нарушават пълноценното им социално
функциониране и качество на живот. Тези негативни емоционални
преживявания остават в съзнанието им като при стимул и провокация
възобновяват спомените за преживяното. Според вещото лице, тази тежка
психотравма не може да бъде заличена от психичната сфера на личността, а
само осмислена и приета.
След тежката психотравма освидетелстваните З. Д. и П. Д. не са търсили
специализирана медицинска помощ и не са провеждали адекватно лечение.
Епизодично приемали успокоително- „Валидол“, а осв.Д. приемала и
„Валериан“. По това време е била Ковид пандемията и достьпът до
медицинска помощ е бил ограничен.
Според експертизата, вследствие смъртта на сина им, неговите
родители /всеки един от тях/ са получили психическа травма, довела до
невротични и негативни емоционални изживявания, които са клинични
симптоми на разстройство в адаптацията.
Към момента на експертизата ищците продължават да изпитват чувство
на загуба, мъка и скръб, които се отразяват върху цялостното им поведение и
29

нарушават пълноценното му социално функциониране и качество на живот.
Съдебният психиатър е посочила в заключението си, че от психологична
гледна точка смъртта на дете, се преживява като безвъзвратна загуба на част
от бъдещето. В случая се касае за родители, които са имали много близки
взаимоотношения със сина си и са разчитали на неговата помощ и подкрепа.
Трябва да се има предвид и възрастовата фаза на живота, в която се намират
ищците. На тази възраст хората се чувстват самотни, нямат професионална
заетост и трудова активност. Отчита се ценностово „преориентиране“ -
интересите се насочват към близкия семеен кръг, което прави загубата на
близък човек (сина) непреодолима.
Съдът възприема експертизата и направените от експерта – психиатър
изводи в изготвеното заключение. Същото е добросъвестно изготвено,
компетентно и мотивирано, като експертът е отговорил допълнително и е дал
разяснения в съдебно заседание при изслушването й.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, по делото са
събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Живка Тонева К. посочва, че ищците З. и П. Д.и са техни
кумове. Живеят в едно населено място – гр. Ч. и са в много близки отношения.
Познават семейството, децата им С. и В.. Семейството било много сплотено,
отнасяли се винаги с разбиране един към друг. Пострадалият С. Д. израснал
пред очите й. Баща му го насочил към инженерна специалност и той завършил
в Р. инженерство, после заедно работели като учители в Лозаро-винарския
техникум. Баща му е завършил в Я. полувисше за инструктор, по професия
инструктор и сина му С. избрал да учи за селскостопански машини в Р..
Според свидетелката, С. и жена му К. имат едно дете – П., кръстено на
баща му. Живеят в една къща, в един вход, заедно винаги се подкрепяли като
едно нормално патриархално семейство. Свидетелката не е чувала да имат
конфликти. Те изгледали детето на С. и той израснал пред очите им.
С. се грижел за майка си и баща си, той непрекъснато бил в много тесни
връзки с тях, водел ги на лекар и той се грижел за тях, защото сестра му била
омъжена в С. и тя по-рядко се връщала, но сега се променили нещата.
Когато малкият П. започнал да учи в Езиковата гимназия в гр. С.З.,
семейството на С. се преместило да живее в гр. С.З., но пак се прибирало в Ч.
през почивните дни.
Свидетелката разбрала за смъртта на С. Д. от съпруга си. Тя била сред
организаторите на погребението му, защото родителите и сестра му били в
шок, крайно съсипани от тъгата. Не били адекватни, били на антидепресанти и
след това им се отключили болести, непрекъснато лекарства, вечер през вечер
викали Бърза помощ. Това съвпаднало с епидемията от Ковид. Към момента в
седмицата по два пъти ходели на гробищата, плачат и страдат за сина си.
Според свидетелката, нищо общо няма животът им от преди, били едно много
30

задружно Ч.ско семейство, децата пораснали, изучили ги и В. и С. и това нещо
като гръм от ясно небе им дошло - катастрофата.
Свидетелката В. П. К. е дъщеря на ищците. Посочва, че семейството им
било много сплотено, били много задружни с брат си, както и с родителите
им, винаги си споделяли и никога не са се отчуждавали. Брат й С. бил малко
по-близък с родителите, защото свидетелката живее в С.. Израснали в много
спокойна среда, никога не са присъствали на скандали. Братът бил в прекрасни
отношения с родителите им до самата си смърт. По образование С. Д. бил
инженер. Баща им завършил „Двигатели с вътрешно горене“ и работел като
преподавател и след това заместник директор на Селско - стопанския
техникум. Той насочил сина си в тази област.
С. и съпругата му - К. живеели при родителите, докато сина им
навършил 13 или 14 години. Тогава семейството се преместило в С.З., тъй
като двамата работили и пътували всеки ден, а сина им след седми клас го
приели в Английската гимназия. От икономическа гледна точка им било по –
изгодно да дойдат тук да живеят, защото тримата реално пътували всеки ден.
Всеки петък след работа се прибирали в Ч.. На всички празници били заедно –
свидетелката, нейните деца, брат й с племенника и снаха й.
Били в прекрасни отношения, живеели в къщата в Ч., живеели на два
различни етажа с две различни домакинства. Ищците помагали много както за
детето, така и на тях за каквото се наложи и обратно.
По-късно, когато ищците напреднали с възрастта и имали нужда от
лекарска помощ и обикновени битови неща, С. се отзовавал много по-често
отколкото тя, тъй като била по-далече – той ги водел по лекари, когато се
наложило майка им да лежи в болница, той й носел храна всеки ден, бил
неотлъчно до тях.
За инцидента свидетелката разбрала вечерта в 6 часа и веднага тръгнала
за Ч.. Ищците били изпаднали в ужас, те не можели да повярват какво се
случва, били сринати. След това им се отключили нови здравословни
проблеми. И двамата са хипертоници. Бащата е със захарен диабет, веднага
след смъртта на брат й, може би месец по-късно, се наложило да лежи в
болница в П. за подагра. Майката все по-често започнала да получава
хипертонични кризи, даже съвсем наскоро пак била в Бърза помощ.
Инцидентът се случил по време на Ковид и свидетелката се страхувала
да води родителите си по лекари, затова се консултирала с нейна близка
приятелка психиатър и с нейната здравна карта взели на майка й
антидепресанти и тя ги пила шест месеца, защото не можела да спи, чувствала
се тревожна. Баща й имал много алергии и затова не приемал лекарства.
Счита, че родителите й няма да преживеят нищо никога, даже в момента
всичко се обострило, всяка седмица били на гробищата, включително и тя
самата.
Свидетелят И. Г. Л. е съсед на ищците. Познава отлично покойния им
31

син С., с когото се познават от малки, заедно отрасли, детството им минало
заедно, в по-късните години той му станал кум. Почти редовно ходил у тях,
отношенията в семейството били отлични, уважителни, споделяли си всичко
заедно и хубаво и лошо, семейните празници Коледа, Великден, рождени дни,
всичко заедно. С. се оженил 1998г., живели около 14-15 години заедно с
родителите си, те са в голяма къща, той на първия етаж, родителите на втория
етаж. Грижата за родителите била изцяло на С.. Голяма мъка, разочарование
изпитали след смъртта на сина си, разболели се. Като станело дума за С.,
започвали да плачат, което според свидетеля, е достатъчно показание, че
мъката не е изгубена дори и сега.
С оглед изясняване на механизма на ПТП, показания са дали
свидетелите С. Ж. С. и С. Д. С..
Свидетелят С. Ж. С. шофирал служебен автомобил „Опел Инсигния“ на
фирмата, в която работел в деня на инцидента - 08.10.2021г. Посочва, че ПТП
настъпило малко преди К.. Изпреварвал колона от камиони. Изпреварвайки
първия, който е последен в колоната настигнал един соло камион, жълт, който
предприел маневра изпреварване на водещия колоната, докато той самият е
изпреварван и тогава настъпило ПТП - ударил се в задна лява част на камиона.
Автомобилът на свидетеля бил зад него, когато той предприел маневра
навлизане в лявото платно. Лек автомобил „Опел Инсигния“ бил в лява лента,
понеже изпреварвал колона от камиони, изпреварил последния, който е в
колоната, започнал да изпреварва средния и в този момент той навлязъл в
неговото платно. Свидетелят не видял той да е подал мигач, но той навлязъл в
неговото платно и тогава станало ПТП. Когато товарният автомобил навлязъл
в неговата лента, свидетелят С. натиснал спирачка, качили се на камиона, на
мантинелата ли не може да каже, станало много бързо. Произшествието
настъпило в средата на лявата лента и малко повече - изпреварващата лента.
Свидетелят бил включил светлинен показател за изпреварване. За да не
допуска нарушения, повечето пъти, когато не управлява автобус или камион,
С. нагласял автопилота на 135 км/ч - ограничавал скоростта, но в този момент
натиснал, за да изпревари автомобилите.
Свидетелят С. Д. С. на 08.10.2021г. управлявал камион с рег. № *** -
жълт Мерцедес, товарен автомобил. Застигнал друг голям камион прицеп,
дълъг с ремарке и застигайки го се престроил в лявата част на неговото
платно, за да вижда напред – назад и в този момент видял в огледалото кола,
която връхлитала отзад, ударила го, ударила и предния камион, изписала
някакви странни лупинги, претърколила се и хвръкнала в канавката. ПГП се
случило преди разклона за К., близо, може би 10 км. пред него се движел друг
камион. Неговият камион е соло камион. Движел се в своето платно по в края.
В мига, в който погледнал назад видял как връхлита, ударил се в него,
продължил, ударил и в предния камион и се претърколил в канавката.
Неговият е соло камион, а този, който бил отпред, бил прицеп – голям камион
с ремарке. Той се движел някъде с около 80 км/ч, тъй като камионите са
ограничени.
32

Посочва, че не е предприемал изпреварване. Погледнал назад и видял в
огледалото, че автомобилът е малка точка и приближава страшно бързо и
нищо не предприел, просто връхлетял – както бил малка черна точка, така
изведнъж бил буквално до него и се ударил.
Ударът в камиона настъпил отзад в лява част, когато превозното
средство е било в лява част на неговото платно до осевата линия. Свидетелят
усетил удара, стегнал се, но удържал, дал мигач и отбил.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП на 08.10.2021 г., за
управляваното от С. Д. С. МПС - товарен автомобил марка Мерцедес, модел
1224 Л, с peг. № ***, по валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество „**“ АД,
с ЕИК ******** за периода от 25.08.2021г. до 24.08.2022г., а за управлявания
от С. Ж. С. лек автомобил марка Опел, модел Инсигния, с peг. №*** - валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество ЗАД „**“, с ЕИК ********* за периода от
13.04.2021 г. до 12.04.2022г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Ищците отправили до ответните дружества писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. „**“ АД, с
ЕИК ******** е получило претенциите на ищците за заплащане на
застрахователно обезщетение на 17.01.2022г. С Уведомление изх.
№704/03.02.2022г., е информирал ищците, че във връзка с претенциите им е
образувана щета с №0023-1000-01-21-7784, но е отказал да изплати
33

претендираните обезщетения.
Ответникът ЗАД "***" е получил претенциите на ищците за заплащане
на застрахователно обезщетение на 18.01.2022г. С Уведомление изх. №
168/08.02.2022г, ищците са били информирани, че претенциите им са
получени и в тази връзка са образувани щети с №, № 1000/22/217/500045 и
1000/22/217/500046, но също не изплатили претендираните обезщетения.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, влязла в сила,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че скоростта на л.а. Опел непосредствено преди ПТП и към
момента на удара в т.а. Мерцедес Атего е 168,66 км/ч, след удара в
мантинелата - 161,96 км/ч, при удара с влекач „Скания“ - 141,84 км/ч.
Определени са и скоростите, с които са управлявани товарните
автомобили - скоростта на влекач Скания към момента на удара с л.а. Опел е
била 91,20 км/ч., като същата величина е определена и за „Мерцедес Атего“,
към момента на удара между него и л.а. Опел.
Фиксирано е мястото на удара на л.а. Опел в товарния автомобил
„Мерцедес Атего“ - на 0,50 м. до 0,64 м., вдясно от разделителната линия
между лява и дясна лента за движение, и във влекач „Скания“ - на 0,75 - 0,95 м
вдясно от разделителната линия между двете ленти.
Според експертизата, към момента на отклоняване на т.а. Мерцедес
наляво, л.а. Опел се е намирал на разстояние от около 82 м от задните му
състави. Минималното разстояние между л.а. Опел и попътно движещия се
т.а., необходимо на водача да предотврати удар с попътно движещия се пред
него т.а., при условие, че предприеме аварийно спиране (при навлизането му в
лявата пътна лента) е 49,05 м. Тъй като S = 49,05 < 82 м следва изводът, че за
водача на л.а. Опел е съществувала техническа възможност да предотврати
ПТП, като предприеме своевременно задействане на спирачната система към
момента на настъпване на опасността - навлизането на т.а. Мерцедес в лявата
пътна лента.
В заключението е изследвана и възможността на л.а. Опел да продължи движението
си направо в лявата пътна лента, без да предприема намаляване на скоростта или спиране,
като е установено, че от техническа гледна точка, водачът на л.а. Опел е имал възможност да
продължи движението си направо в лявата пътна лента, тъй като широчината й е 4,20 м,
колкото е и ширината на безопасния динамичен коридор Вдк =4,20 м. Водачът на л.а. Опел е
имал свободен коридор за безопасно преминаване.
34

Установено е по делото, че в участъка на произшествието ограничението
на скоростта е 140 км/ч. Установено е още, че водачът на л.а Опел в нарушение
на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, се е движел със скорост от 168,66
км/ч. Автоекспертът е анализирал задълбочено механизма на ПТП и е
категоричен, че водачът на л.а. Опел не е реагирал своевременно с
предприемане на аварийно спиране. Водачът на л.а. Опел е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, като предприеме своевременно задействане
на спирачната система към момента на настъпване на опасността -
навлизането на т.а. Мерцедес в лявата пътна лента както при движение с
максимално допустимата скорост от 140 км/ч, така и при движението си със
скорост от 168,66 км/ч.
Следователно, от правна страна, допуснатото от водача на л.а Опел
Инсигния - С. С. нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилото
произшествие. Поради това съдът приема, че деянието на водача на лек
автомобил Опел, модел Инсигния, с peг. № *** осъществява всички признаци
/обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на ЗАД "***" АД следва да бъде ангажирана, като предявените
искове за неимуществени вреди са доказани по основание.
Наведеното от ищците твърдение за независимо съизвършителство от
страна на водача на т.а. Мерцедес, настоящият състав намира за
неоснователно. От заключението на експертизата се установи, че основна
причина за настъпването на ПТП са действията на водача на л.а Опел, който се
е движел със скорост от 168,66 км/ч, която е значително над максимално
разрешената от 140 км/ч, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.21,
ал. 1 от ЗДвП. При възникване на критичната ситуация, вместо да предприеме
действия по намаляване на скоростта на движение и спиране, той е реагирал с
извършване на неправилна маневра - отклоняване на автомобила надясно.
С оглед изложеното, не са налице основания за ангажиране на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ ,
сключена за товарен автомобил марка Мерцедес, модел 1224 Л, с peг. № *** -
„**“ АД, поради което исковете срещу дружеството следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени
35

вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване
и на общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите". Обезщетението следва да се определи към
датата на застрахователното събитие – 08.10.2021 г.
От съвкупната преценка на обсъдените гласни доказателства, съдът
приема за установено, че между ищците и починалия техен син са
съществували пълноценни взаимоотношения на обич и привързаност. Били са
сплотено семейство, живеели са в една къща. С. Д. е полагал грижи за
родителите си. Ищците са се осланяли на неговата подкрепа и опора за своите
старини. Въпреки, че към момента на ПТП Д. вече е живеел със съпругата си и
сина си в гр. С.З., през почивните дни е посещавал родителите си и е полагал
грижи за тях. Те съответно са разчитали предимно на неговата помощ и
подкрепа, тъй като сестра му живее в гр. С.. Със смъртта на своя син ищците
са загубили житейската си адекватност, емоционалният им свят е променен.
Преживяната трагедия променила изцяло техния живот – изпитват чувство на
загуба, силна мъка и скръб, които се отразяват върху цялостното им
поведение и нарушават пълноценното им социално функциониране и качество
на живот. Скръбта по сина им не е преодоляна и ще съпътства дните им
завинаги, тъй като загубата на дете е най-тежката за един родител.
Съдът отчита, че починалият е бил в работоспособна възраст /48 г. /,
бил е много грижовен и уважителен към своите родители. Съдебният състав
отчита и възрастта на родителите му /към момента на 70 г. и 73 г. /, но
единствено в аспекта на обстоятелството, че родителите като хора на възраст
са разчитали на своя син за старините си.
Преценявайки конкретните обстоятелства за случая - отношенията
между починалия и родителите му, болезненото преживяване на загубата му,
начина на настъпване на смъртта, шокът, който безспорно са преживели
родителите, научавайки трагичната вест, както и икономическите условия в
страната към датата на процесното произшествие, намиращи отражение и в
нивата на застрахователно покритие - настоящият състав намира, че
справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от всеки от
двамата ищци e в размер на сумата от по 160 000лв. за всеки от двамата
родители, като в тези размери исковете следва да се уважат от съда като
основателни и доказани.
За разликата над посочените размери – над 160 000лв. за всеки от
36

първоначалните ищци, до претендираните суми от по 180 000лв., частични
искове от по 200 000 лв. за всеки от тях исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.

По възражението за съпричиняване.

Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвижда възможност
обезщетението за вреди от непозволено увреждане да се намали, ако самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне
наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на
пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото
намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да почива на
предположения. Затова при въведено възражение за съпричиняване, винаги
следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и
главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата
вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи
обективния принос на последния. Доказателствената тежест за установяването
на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда
това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е
пълно, съобразно правилата, предписани в нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС (
обективирана в Решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и
решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. и др.), при преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва да се отчита
не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало до инцидента, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване, изразяващо се в неползване на предпазен колан към момента
на ПТП.
Експертите, изготвили комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза са категорични, че с оглед механизма на ПТП и
установените телесни увреждания, към момента на настъпване на ПТП, С. П.
37

Д. не е пътувал с поставен предпазен колан, тъй като от техническа гледна
точка е било налице свободно движение на тялото. В съдебно заседание на
25.02.2025 г., автоекспертът е пояснила, че предвид механизма на
произшествието и тежките удари, които е претърпял лекия автомобил, в който
е пътувал на предна дясна седалка загиналия С. Д. и деформациите, които са
настъпили на л.а. Опел, най-вече в предна дясна част, още при първоначалния
удар в т.а Мерцедес е откъснат тавана на лекия автомобил, напълно е
възможно да бъде разрушен механизма на предпазния колан, който е на
пътника на предна дясна седалка до водача и по тази причина той да не
изпълнява своите функции да задържи тялото на пострадалия върху
седалката.
В заключението експертите посочват също така, че в случай, че е бил с
правилно поставен предпазен колан, пострадалият С. П. Д. в голяма степен би
получил същите по тежест и вероятно по обем травматични увреждания, тъй
като най-тежките, довели до смъртта увреждания са получени в купето на
катастрофиралия автомобил. Ако е бил с правилно поставен обезопасителен
колан, би останал в купето на автомобила при неговото запалване и тъй като
от получените преди това увреждания са били налице тежък травматичен шок,
вероятно с безсъзнателно състояние - леталния изход е неизбежен.
Следователно смъртният резултат за пострадалия е бил непредотвратим, дори
и при правилно поставен предпазен колан, което обосновава извод, че не е
налице причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан и вредоносния резултат,
което изключва наличието на съпричиняване.
С оглед установеното, съдът намира за неоснователно и недоказано
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия С. П.
Д., поради непоставяне на предпазен колан.

По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 17.01.2022 г.
По делото са представени доказателства, че предявените от ищците
застрахователни претенции пред ЗАД "***"АД са получени от дружеството на
18.01.2022г., като са образувани щети с №, № 1000/22/217/500045 и
1000/22/217/500046, по която застрахователят не е изплатил обезщетение.
Следователно съдът като съобрази посочените обстоятелства и при липса на
38

други данни, следва да приложи разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ. Датата, от
която следва да се присъди законната лихва е 18.01.2022 г., датата на
предявяване на застрахователна претенция от увредените лица.

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че ищците са
материално затруднени лица, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в такива случаи адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер,
определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗА. Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в
Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.
101, § 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е
задължително за всички национални съдилища. По тази причина съдът следва
да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5
НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на
извършената работа и размера на защитения интерес.
В конкретния случай първоначално ищците З. Ганева Д. и П. С. Д. са
упълномощили адв. Е. Ж., който е изготвил искова искова молба и е направил
доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към
приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, вкл. за експертиза и свидетелски
показания, които по правило и по своя характер са очаквани процесуални
действия по такъв вид дела.
В хода на производството първоначалният ищец П. С. Д. е починал и на
основание чл. 227 ГПК, същият е заличен като страна, като на негово място
като ищци са конституирани съпругата му З. Г. Д., дъщеря му В. П. К. и внука
му П. С. Д., които са упълномощили Адвокатско дружество Т. и Б. при
условията на чл. 38 ЗАдв.
Поради това, съдът намира, че с оглед фактическа и правна сложност на
делото, обема на оказаната правна помощ на ищците от адв. Ж. и адв. Т.,
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 11 050
лв. без включен ДДС за всеки от тях.
С оглед изхода на делото ЗАД "***" АД следва да заплати на адв. Е. И.
Ж. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на З.
Ганева Д. в размер на 11 050 лв. (без вкл. ДДС).
Адвокатско дружество Т. и Б. е представило доказателства, че е
регистрирано по ЗДДС, поради което адвокатското възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на наследниците на П. С. Д., с ЕГН **********
(б.ж. на гр. Ч., починал на 26.05.2024 г.) - З. Г. Д., В. П. К. и П. С. Д. следва да
39

бъде присъдено възнаграждение с включен ДДС. ЗАД "***" АД следва да
заплати на Адвокатско дружество Т. и Б. адвокатско възнаграждение в размер
на 13 260 лв. с вкл. ДДС.
Видно от представения списък на разноските, направени от ЗК „***“
АД, дружеството е направило разноски за експертизи в размер на 1200 лв. –
депозит за комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и 375
лв. за съдебно-психиатрична експертиза.
С оглед отхвърляне на исковете срещу ЗК „***“ АД, ищците следва да
заплатят направените от дружеството разноски по делото в размер на 1575 лв.
общо - 1200 лв. заплатен депозит за комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза и 375 лв. - за съдебно-психиатрична експертиза.
Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза в размер на
375 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД "***" АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 12 800 лв. и сумата от 187,50 лв., представляваща
възнаграждение за изготвяне на експертиза, изплатени от бюджета на
съдебната власт.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати на З. Г. Д., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: град Ч., община Ч., област С.З., ул. *** сумата 160 000 (сто и
шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за репариране на
реално претърпените от ищцата З. Г. Д. неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 08.10.2021., при което е починал
нейния син С. П. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 160 000лв. до предявения размер от
180 000лв., частична претенция от 200 000лв. като неоснователен и недоказан.

Горепосочената сума може да бъде изплатена по банкова сметка с
IBAN: BG21STSA93001524226478, с титуляр З. Г. Д..

ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати на З. Г. Д., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: град Ч., община Ч., област С.З., ул. ***, В. П. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. *** и П. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.З., кв. ***, конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на
40

мястото на първоначалния ищец П. С. Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Ч.,
починал на 26.05.2024 г., сумата 160 000 (сто и шестдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за репариране на реално претърпените от
наследодателя им П. С. Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Ч. неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 08.10.2021., при
което е починал неговия син С. П. Д., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 160 000лв. до
предявения размер от 180 000лв., частична претенция от 200 000лв. като
неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА З. Г. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Ч.,
община Ч., област С.З., ул. ***, В. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., ж.к. *** и П. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., кв. ***,
конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния
ищец П. С. Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Ч., починал на 26.05.2024 г. да
заплатят на „**“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., п.к. ****, **** разноските в производството в размер на 1575 лв. общо -
1200 лв. заплатен депозит за комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза и 375 лв. - за съдебно-психиатрична експертиза.

ОСЪЖДА ЗАД „***“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати на адв. Е. И. Ж. от АК-С.З., с личен №
**********, с адрес на кантората: гр. С.З., ул. *** адвокатско възнаграждение
в размер на 11 050 лв.(единадесет хиляди и петдесет лв.) за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищцата З. Г. Д..

ОСЪЖДА ЗАД „***“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати на Адвокатско дружество Т. и Б., със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. ***, ЕИК ***, представлявано
от управителя С. К. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 13 260 лв. с
ДДС. (тринадесет хиляди двеста и шейсет лв.) за осъществена безплатна
адвокатска помощ на З. Г. Д., В. П. К. и П. С. Д., ЕГН **********,
конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец
П. С. Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Ч., починал на 26.05.2024 г.

ОСЪЖДА ЗАД „***“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, ДТ в размер на 12 800 лв. (дванадесет хиляди и осемстотин
лв.) и сумата от 187,50 лв. (сто осемдесет и седем лв. и 50 ст. ),
представляваща възнаграждение за изготвяне на експертиза, изплатени от
бюджета на съдебната власт.
41

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
42

Номер на акта:	129
Дата:	25 април 2025 г.
Съдия:	Румяна Бончева Пенева

Дело:	20235500900347
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	11 септември 2023 г.

Решение по т. дело №347/2023 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта