№ 75
гр. ******, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20243130200484 по описа за 2024 година
Производството по ВАНД№484/2024 г. по описа на РС-****** е
образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Р. И. Г.
с ЕГН **********, с адрес в гр.******, ул.“******, срещу Наказателно
постановление №24-0324-000658/21.10.2024г., издадено от Началник Група в
ОД на МВР-гр.******, РУ ******, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на така издаденото НП, като възоснова на изложени в подкрепа на посоченото
аргументи се иска отмяна на атакуваното пред настоящия съд НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба, като релевира и допълнителни
съображения в подкрепа на посочените в същата доводи.
Въззиваемата страна, не се явява и не изпраща представител в
проведените по делото съдебни заседания, като такъв няма и от страна на
призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-******.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 06.08.2024 г. св. М. Г. и колегата му И. И. – служители при РУ
******, около 6,30 ч. на път III-208 в община ******, до ****** в посока
Центъра на гр.******, извършили проверка на товарен автомобил „Ивеко 40 Ц
18 В“ с рег.№ ******, с прикачено на същия полуремарке „Велдхюзен П 37 4“
с рег.№ ******, който се управлявал от жалбоподателя Р. Г.. При същата било
установено, че процесният автомобил е закупен от лицето Г. И.Я., вписан в
1
автоматизираната система на МВР като предстоящ собственик на автомобила
с оглед необходимостта от регистриране на същия и е със служебно
прекратена регистрация на 26.10.2023 г. Водачът на ППС-то – жалбоподателят
Г. бил нает от Г. Я. за превозване на произведената от него земеделска
продукция. Предвид констатираното, бил съставен АУАН за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП от Г., а в последствие била сезирана и РП-
******. С Постановление от 09.10.2024 г. на прокурор при ВРП било отказано
образуването на досъдебно производство поради липса на доказателства за
осъществен състав на престъпление. Препис на постановлението било
изпратено в РУ - ****** по компетентност, за преценка относно ангажиране
на административнонаказателна отговорност по ЗДвП по отношение на Г..
Въз основа акта и посоченото в Постановлението на ВРП, на 21.10.2024
г. било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на
което наложил на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП санкция
„Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6
месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
Видно от приложените по делото материали по водената
административна преписка, на 24.08.2023 г. бил сключен Договор за покупко-
продажба на процесния автомобил, с който същият бил закупен от Г. И.Я. и
поради непререгистрирането му в законоустановения срок, регистрацията на
осн.чл.143, ал.15 от ЗДвП – прекратена на 23.10.2023 г.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитания по делото св.Г. касателно
основните относими към предмета на делото факти и обстоятелства са
безпротиворечиви, като колерират и с писмените доказателствени средства,
като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с
доверие и кредитира както показанията на този свидетел считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна. Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуване
на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал
конкретния санкционен акт в законопредвидения за това срок и съобразявайки
установените в хода на проверката факти. Наказателното постановление е
изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно установения обем от
информация, регламентиран с чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на
2
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална дефиниция за
регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст
"регистрация" е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец
да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец
с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за регистрация не
бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобИ.ето,
разпоредбата на чл.143,ал.15 от ЗДвП предвижда прекратяване на
регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което
прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица
липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение.
Съответно, според правилото на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо с административно
наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който текст, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В разглеждания случай не се спори, че на 06.08.2024 г. около 6,30 ч. на
път III-208 в община ******, до ******, жалбоподателят Г. е управлявал
товарен автомобил „Ивеко 40 Ц 18 В“ с рег.№ ******, с прикачено на същия
полуремарке „Велдхюзен П 37 4“ с рег.№ ******, на път, отворен за
обществено ползване. Безспорно е установено от доказателствата по делото и
че към този момент МПС-то е било със служебно прекратена регистрация,
считано от 26.10.2023 г., доколкото закупилия го негов собственик Г. Я., не е
изпълнил задължението си да пререгистрира превозното средство.
Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е извършено по
реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията
в посочената хипотеза настъпва по силата на закона. Непререгистрирането в
законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като
последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията му. Т.е на процесната дата и място,
жалбоподателят е управлявал нерегистриран по надлежният ред за Р ******
лек автомобил.
3
Съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се
установи, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е
извършено от обективна страна.
Въпреки, че от обективна страна е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то по делото не се доказа състава на нарушението да
е осъществен и от субективна страна.
По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е формално, като в неговия състав не е визиран
престъпен резултат, поради което може да се извърши само с пряк умисъл. За
наличието му е необходимо деецът да съзнава всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението и конкретно – че към датата на деянието
управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по
надлежния ред. По настоящото дело не се доказа, че водачът – жалбоподателя
Г., който не е собственик на автомобила, да е знаел за служебно прекратена
регистрация и в този смисъл липсва виновно поведение от негова страна. При
посочените от органа данни, че собствеността върху управлявания автомобил
принадлежи на друго лице - Г. Я. водачът Г. не може да бъде субект на
задължението за регистрация, съответно не е длъжен да знае точното
датиране на правната последица от неизпълнението на това задължение –
служебното прекратяване на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на
регистрацията на пътното превозно средство с отбелязване в
автоматизираната информационна система, който факт принадлежи към
състава на вмененото нарушение. Действително на правоспособния водач на
всеки автомобил е вменено задължението да управлява по пътищата само
МПС, което е регистрирано по надлежен ред и за което същият е длъжен да се
увери преди да предприеме управлението му. В конкретния случай обаче,
доколкото и жалбоподателя не е собственик на ППС-то за същия липсва
нормативно създадено задължение за знанието за принадлежащи към
съответния състав на административното нарушение фактически
обстоятелства /каквото има за неговия собственик/ и в случая не са налични
каквито и да е обективни данни, предпоставящи формиране на такова знание
у него - същия е разполагал с надлежно представено му от собственика на
МПС-то свидетелство за регистрация, документ за сключена задължителна
застраховка ГО за моторното превозно средство, което управлява, документ,
отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за
проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че МПС, което
управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, ППС-то е било с поставени регистрационни
табели, а така и тегленото ремарке.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради липса на осъществен
от субективна страна състав на административно нарушение, предвид и което
следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК,
4
такива следва да се присъдят на жалбоподателя, при прилагане на чл.144 от
АПК. Процесуалният представител на въззивника е представил Договор за
правна защита и съдействие за заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 750,00 лева по отношение на които е направено
възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което следва да бъде
разгледано от съда. При преценка на обстоятелството, че делото практически
е разгледано с участието на процесуалния представител на въззивника в едно
съдебно заседание, с оглед обема на извършената от същия работа по делото,
съобразявайки липсата на негова фактическа и правна сложност, съдът
намира, че възражението на въззиваемата страна е основателно и уговореното
и платено от въззивника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено
до размер от 400,00 лева, явяващ се минималния такъв и в който размер следва
да бъде присъдено на въззивника, изчислено съгласно чл.8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0324-000658/21.10.2024г.,
издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.******, РУ ******, с което на Р.
И. Г. с ЕГН ********** за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-******, ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Г. с ЕГН
**********, сумата от 400, 00 лева представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ****** по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
5