Решение по дело №70/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 ГПК по въззивна жалба,подадена от А.С. Б.,в качеството си на процесуален представител на Ф. Б. К., ЕГН *, с адрес Г. Р., У. “ И.” № 7, М. Н. Д., ЕГН *, с адрес Г. Д., У. “ Цар С. № 8, Б. И. Д. ЕГН *, с адрес Г. Д., У. “ П.” № 7, К. И., ЕГН *, с адрес Г. Д., У. “ Ц. С. № 8, М. И. Д. ЕГН *, с адрес Г. Д., У. “ Ц. С. № 8, С. Б. Г., ЕГН *, с адрес Г. Д., У. “ Г. Д. № 40 и В. Б. Д. ЕГН *, с адрес Г. Д., У. “ Г. М. № 5 против решение № 3656 /03.11.2009г.,постановено по Г.д.№756/09 по описа на РС Р.,с което са отхвърлени обективно съединените искове против “ Център за С. М. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г. С. 1202, район О., бУ. “ В. Л. № 1., представлявано от директора Г. И. Г. по чл.108 ЗС,чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.В жалбата са развити подробни оплаквания за необоснованост,незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения П. постановяване на акта.Моли да се отмени,като се постанови друго решение,с което се уважат предявените искове.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от надлежен представителна страна,която има право и интерес да обжалва постановения С. акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност съдът установи следното:

Ищците са наследници на Б. Д..

С решение № Д413б/ 09.03.2007 г. на ОСЗГ- Б., на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на Б. Г. Д. в съществуващи стари реални граници на имот, представляващ нива от 0.503 дка, находящ се в строителните граници на Г. Д., местността “ М.”, имот с пл. № 1255, кв. 85 от КП от 1990 г., П. граници: наследници на Г. Б.; наследници на К. Д. и наследници на Г. Д..След това е издадена скица № 16207/ 16.10.2008 г. от СГКК- Б., в която е индивидуализиран имота като ПИ с идентификатор 21498.352.325. От общинската администрация е издадено удостоверение изх. № 1849/ 13.10.2008 г. на Кмета на кметство Д., с коуто удостоверяват идентичност на имота по кадастралната карта с този пл.№1255.

С решение № Д413в/ 09.03.2007 г. на ОСЗГ- Б., на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на Б. Г. Д. в съществуващи стари реални граници на имот, представляващ нива от 0.113 дка, находящ се в строителните граници на Г. Д., местността “ М.”, имот с пл. № 1250, кв. 85 от КП от 1990 г., П. граници: наследници на А. Д.; наследници на Й. Г. Д.. В точка две на решението, е отказано да се възстанови в стари реални граници на наследниците на Б. Г. Д. имот, представляващ нива от 0.095 дка, находящ се в строителните граници на Г. Д., местността “ М.”, имот с пл. № 1250, кв. 85 от КП от 1990 г., поради това, че имота попада в улица. Скицата на имота е по кадастралната карта, в която е индивидуализиран като ПИ с идентификатор 21498.352.317. Издадено е удостоверение за идентичност на ПИ с този № 1250.

И за двата имота са издадени удостоверения от Кмета на с Д.,че не са проведени мероприятия и не е отстъпвано право на строеж.

Решенията на ОбСЗ от 2007г. са постановени след като РС Р. с решение №390 по Г.д.№40/98 г. в производство по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ е отменил отказа и е възстановил собствеността на наследниците на Б. Д. върху нива от 0.7 дка в м. "М. " и в същата местност от 0.2 дка./л.237/ от делото.

По делото е представен нотариален акт от 1930 г. на името на Г. Д.но с надлежни доказателства не е установено наследствено правоприемство.

Както от представената преписка на ОбСЗ,така и от заключението на вещото лице се установява,че не е изпълнена процедурата на чл.11.ал.4 ППЗСПЗЗ да се определят свободните от застрояване части от имоти,както и не е издадена Заповед на Кмета на Община б. за одобряване на решението на техническите органи,което подлежи на контрол по С. ред.Пак от заключението се установява,че само в имот от КК № 317 ,9 кв.м. са заети от съществуващо бунгало.Върху другия имот,попада детска площадка и алея.

Също така е представено удостоверение,че имотите не са актувани като държавна и общинска собственост до 1996г. и след 1996г. не са издавани актове за общинска собственост за тях.

Не се спори по делото,че върху процесните имоти и върху други съседни към 1985г. са задвижени процедури за построяване на сграда за отдих на станция за С. М. помощ С.,сега „. за С. М. П.,преструктириран с ПМС 299 от 16.12.1996г.Сграда не е построена.Съгласно заключението на вещото лице за изграждането на базата ,която в момента е върху имота, съществува проектно-сметна документация за изграждане на строежите-бунгала на Станция "Б. М. П. С.. Според вещото лице няма издадено строително разрешение за изграждането на въпросните бунгала, включително и общо одобрена съгласно нормите на ЗТСУ и ППЗТСУ строителна документация за реализирането на строежа. Вещото лице сочи, че процесните бунгала са нанесени в кадастрално регулационния план на с. Д. от 1990 г.,без кадастрален регистър за собственици. В представеното от Техническа служба и приложено към заключението копието от Устройствен план има нанесени в кв. 76 контури на масивни сгради с различна степен на силуетност. Експертът сочи, че в техническа служба липсва Заповед за одобряване на въпросният устройствен план, което одобряване е следвало да бъде предоставено от Окръжен Народен съвет съгласно действащата към момента нормативна уредба. Вещото лице обобщава, че е имало процедура, с която е искано да се отреди терен за реализирането на строежа, но тя е само отпочната, като не е приключила съгласно изискванията на ЗТСУ и ППЗТСУ. Няма и одобрена курортна зона.Построените бунгала са върху бетонова основа и представляват дървени постройки от сглобяем тип, със стени тип „ сандвич”, изработени от дървени конструкции с изолационен материал между същите. Бунгалата са с дървена покривна конструкция. На територията на процесната база има изградена инфра-структурна мрежа, ВиК, вътрешни алеи, площадки и масивна ограда от стоманени и стоманено бетонови колове с орнаменти, с различна височина. Към 2006 година, преди включването на процесните имоти в сега действащата кадастрална карта на с. Д., са били съответно УПИ със статут „ застроени поземлени имоти”. Общо за базата през 1991 година е отреден УПИ І, пл. № 1101 кв. 76. Към 2006 г. процесните имоти не са имали характер на земеделски имоти. Към момента на колективизацията, процесните имоти са били със статут на земеделски имоти, като такива са били отразени в ЕТК от 1966 година и в кадастралният план от 1960 година. Тогава те са били извън регулационните граници на с. Д..

В допълнителното заключение,позовавайки се на пар.1в ал.3 ППЗСПЗЗ е посочил,че бунгалата са сгради по смисъла на закона,предназначени за постоянно и сезонно обитаване.Докладва,че построяването на бунгалата и облагородяването на района е финансирано от държавата.

П. така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното.

От ищците са предявени собственически искове по чл.108 и чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД,П. условия на комулативност.

Първата предпоставка за уважаване на тези искове е ищците да установят правата си на собственост.По делото ищците се позовават на земеделска реституция,като представят възстановителни решения от ОбСЗ от 2007г.придружени със скици,но по кадастрална карта.Съгласно ТР №5/2006г.и постоянната практика на ВКС в спорното гражданско производство съдът следва да упражни косвен С. контрол върху възстановителните решения,легитимиращи гражданите за собственици,чието издаване е свързано с административна процедура.

Ответникът е оспорил правата на наследодателя на ищците Б. Д. преди кооперирането,както и правомерното възстановяване на собствеността от административния орган.

Съдът намира,че в спорния граждански процес ищците не следва да установяват отново правата на наследодателя си преди кооперирането върху конкретни имоти,тъй като в някои случаи липсват писмени документи,възможно е пред ОбСЗ да представят само декларации по чл.12 ЗСПЗЗ,възстановяването да е свързано с анкетиране и др.процедури.В този смисъл това,че не са представени доказателства за правоприемство между Г. Д.-лицето в нот.акт от 1930 г. и Б. Д. не е от съществено значение.

Косвеният С. контрол обхваща изследване наличието на предпоставките предвидени в закона и липсата на забрани да се възстанови бившата земеделска земя на предишните й собственици или техните наследници.

Според настоящия състав П. възстановяване на имотите на ищците не е спазена разпоредбата на чл.11 ал. 4 ППЗСПЗЗ.Установено е по делото,че терена е бил застроен с бунгала,които са сгради по смисъла на пар.1в ППЗСПЗЗ.Следователно П. определяне на свободната от застрояване площ е следвало да се съобразят разпоредбите на чл.11 ал 4 по отношение на така възстановените имоти,което не е направено.

Освен това с оглед установеното относно съществуващото върху имотите,налице е хипотезата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ,П. която не се предвижда възможност за възстановяване собствеността в реални граници.Касае се за финансирано от държавата мероприятие за изграждане на почивна база на работещите П. ответника,осъществено през 1985-1986г.Построени са бунгала и столова,терена е ограден На територията на процесната база има изградена инфра-структурна мрежа, ВиК, вътрешни алеи, площадки и масивна ограда от стоманени и стоманено бетонови колове с орнаменти, с различна височина. Независимо,че за този строеж липсва проектно-сметна документация одобрена,както и спазване на законовите изисквания за строеж,липсва строително разрешение и отреждане на терена,то П. хипотезата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ не се изисква законност на строителството,да има отреждане на терена за мероприятието, да въвежда критерии относно площа на сградите и вида на конструкцията/в този смисъл р. №89/11.02.2009г. ВКС по Г.д.№ 6440/07 І г.о.ВКС,което третира също постройки бунгала/.

Наличието върху целия терен на бунгала за отдих и изградена инфраструктура от държавата е пречка да се възстанови собствеността върху конкретните процесни имоти.

П. така направения косвен С. контрол на решенията за възстановяване,съдът намира,че неправилно имотите са възстановени на ищците и те не могат да се легитимират за собственици.

След като същите не могат да установят валидни собственически права,то съдът не обсъжда и останалите предпоставки за уважаване на ревандикационния и негаторния иск.Неоснователен е и искът за заплащане обезщетение на ищците за ползване на чужд имот от ответната страна по чл.59 ЗЗД.

Въззивният съд не приема извода на РС Р.,че е основателно възражението на ответниците за придобиване имота по давност.В случая действа забраната на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ.Освен това ищците се легитимират за собственици през 2007г.,когато са издадени окончателните възстановителни решения.За да е изтекла давността ответникът е е следвало да демонстрира владелчески намерения и упражняване на фактическа власт спрямо тях в продължение на предвидения в закона 10 годишен срок.

Макар мотивите,поради които и въззивният съд намира исковете за неоснователни да са различни от тези на първоинстанционния съд,поради съвпадение на крайния извод,отразен в диспозитива,решението следва да се потвърди.

От въззиваемата страна се претендират разноски,които следва да се присъдят в нейна полза.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3656 /03.11.2009г.,постановено по Г.д.№756/09 по описа на РС Р..

ОСЪЖДА Ф. Б. К., ЕГН *, с адрес Г. Р., У. “ И.” № 7, М. Н. Д., ЕГН *, с адрес Г. Д., У. “ Ц.С. № 8, Б. И. Д. ЕГН *, с адрес Г. Д., У. “ П.” № 7, К. И., ЕГН *, с адрес Г. Д., У. “ Ц. С. № 8, М. И. Д. ЕГН *, с адрес Г. Д., У. “ Ц. С. № 8, С. Б. Г., ЕГН *, с адрес Г. Д., У. “ Г. Д. № 40 и В. Б. Д. ЕГН *, с адрес Г. Д., У. “ Г. М. № 5 да заплатят на “ Ц. за С. М. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г. С. 1202, район О., бУ. “ В. Л. № 1., представлявано от директора Г. И. Г. сумата 2298 лв.направени разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател :

Членове: