Протокол по дело №20/2023 на Административен съд - Смолян

На второ четене в 13:55 часа.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. И. С., редовно и своевременно призован, не се явява и изпраща представител.

ОТВЕТНИКЪТ по касация – Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Смолян, редовно и своевременно призована, се представлява от гл. юриск. Ш., надлежно упълномощен.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СМОЛЯН, се явява прокурор Н. О..

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

ЮРИСК. Ш.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че следва да бъде даден ход на делото и затова

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ДОКЛАДВА СЕ КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на Д. И. С., срещу Решение № 4/04.01.2023 г., постановено по АНД № 307/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Смолян.

ЮРИСК. Ш.: Оспорвам така депозираната касационна жалба, считам същата за неоснователна, подробни съображения ще развия в хода по същество. Нямам други доказателствени искания, няма да соча писмени за събирането на допълнителни писмени доказателства. Считам делото за изяснено. Моля за ход по същество.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Считам делото за изяснено от фактическа страна и моля да дадете ход по същество.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна и затова,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

 

ЮРИСК. Ш.: Моля за вашия съдебен акт, с който да отхвърлите като неоснователна подадената касационна жалба срещу решение на Районен съд - Смолян, респ. да потвърдите същото като законосъобразно, правилно и обосновано. Считам атакувания съдебен акт за такъв и издаден в съответствие с волята на законодателя, при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, и съобразен с асимилираните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени предвид съществените за спора факти и обстоятелства, налагащи обективно възприетата фактическа обстановка от първостепенния съд. В тази логическа последователност поддържам тезата, че развитите в касационна жалба съображения не намират опора в закона и не могат да обосноват касационна му отмяна. Обективни са изводите на съда, че в рамките на първоинстанционното производство безпротиворечиво са установени съставомерните признаци на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, което противно на твърденията в касационната жалба се подкрепят и от свидетелските показания на полицейските служители, установили нарушението. И които държа да отбележа, че познават нарушителя от преди като техен колега, което е способствало още повече за индивидуализирането му. Визираното в касационната жалба в противоречие на свидетелските показания относно това дали автомобила е с ляв или десен волан и от коя страна е слезнал жалбоподателя, както се споделя и от районния съд, е ирелевантно за спора. Не само заради това, че полицейските служители са възприели Стоев докато е управлявал моторното превозно средство преди преустановяване на неговото движение, а и от това същите без да губят визуален контакт с автомобила не са установили други лица в него, което още веднъж намирам, че потвърждава извода, че превозното средство е управлявано именно от жалбоподателя.

Абстрахирайки се от факта, че показанията на сина произтичат от заинтересовано за изхода на спора лице с оглед близките родствени връзки между него и жалбоподателя, и в изолирана степен от съвкупния доказателствен материал, свидетелстват за това, че бащата не е управлявал моторното превозно средство, а се е движил по тротоара, се опровергават и от изложеното със същите, че свидетелят не е имал визуален контакт към мястото, където е било паркирано съответното моторно превозно средство, предопределящо още повече извода за невъзможност да бъдат асимилирани и събитията от преди това, имам предвид от него. Ако в случая следва да се ценят не доказателствата по делото, а опредените като житейски обоснования и логични обстоятелства съобразно жалбата, то тогава закономерно е да се отбележи, че житейски обосновано и логично е това лице свидетелят да е станало и да е асимилирал събитията и явленията след отказа на баща му да предостави на полицейските служители свидетелството за управление и контролния талон към него, както и след като същият е напуснал мястото на проверката или с други думи вече като се е движил по тротоара. Доказано е не само качеството на водач по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, а наред с това, считам че доказателствата са непротиворечиви и по отношение на авторството на деянието, свързани с осуетяването на проверката, касаещо отказа на вода да предаде документите си, както и напускане на мястото на самата проверка. Наред с това и противно на съжденията в жалбата за тежестта на доказване се позовавам на разпоредбата на чл.189б от ЗДвП, обуславяща презумиращата доказателствена сила на редовно съставените атове за установяване на административни нарушения и на отразените в тях констатации, която противостои на общото правило, че в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и в тежест на АНО е да докажа обстоятелствата по установяване на извършеното нарушение. Напротив! Разпоредбата въвлича в тежест на жалбоподателя да ангажира доказателства за противното, които считам, че в хода пред първата инстанция не бяха ангажирани.

В образуваното административнонаказателно производство не се констатира да е нарушено или ограничено по някакъв начин правото на защита на наказаното лице, което считам, че е реализирало и в пълнота същото при проведеното съдебно производство.

В този смисъл ви моля за вашия съдебен акт, с който да оставите в сила първоинстанционното решение и присъдите разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

В случай, че не сте съгласни с изложеното от моя страна и постановите съдебен акт в противния смисъл и ако по делото са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение над минималния размер, правя възражение за прекомерност.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно Решение № 4/04.01.2023 г., постановено по АНД № 307/2022 г. на Районен съд - Смолян, като правилно и законосъобразно съответно да бъде оставено в сила.

С посоченото съдебно решение е потвърдено обжалваното Наказателно постановление № *********/26.05.2022 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Смолян, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление районният съд, е приел, че съответно издадените АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на техните правомощия, в предвидените от закона съответно писмена форма и съдържание, съобразно изискванията на разпоредбите на чл.42 и 57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, приел е, че извършеното нарушение съответно е описано ясно, конкретно, не възниква съмнение относно неговото съдържание, посочени са време, място, начин на извършване на нарушението, в достатъчна конкретна степен за да е наясно нарушителя за извършването на конкретно административно нарушение, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Предвид на това, считам че деянието е било извършено от нарушителя, както от обективна, така и от субективна страна и съответно на същия са му били наложени административно наказание глоба в размер на 50 лв., което съответно намирам, че по изложените съображения следва да бъде потвърдено, както обжалваното съдебно решение, така и обжалваното наказателно постановление, а депозираната касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна по изложените в нея съображения.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

 

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 14:07 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: