№ 3
гр. Търговище, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20223530200700 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. Г. от с.С., общ.Търговище, против НП
№ 22-1993-000261 от 05.09.2022 г. издадено от Началник сектор в ОДМВР
Търговище, РУ Търговище. Считайки същото за постановено в нарушение на
закона, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. поддържа жалбата
чрез пълномощник.
Ответника по жалбата пледира за потвърждаване на наказателното
постановление.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60,
ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
На 10.08.2022 г. в 17.40ч. на ул.”П.Р.Славейков“ в гр.Търговище
полицейски патрул в състав свидетелите В. П. и Г. И. забелязали паркиран л.а.
„ТОЙОТА“ с рег.№ ***** в зоната на действие на пътен знак
„В26“/забранено паркирането/. В автомобила нямало никой. В последствие от
магазина, пред който бил автомобила, излезли жалбоподателката и св.Г..
Полицейските служители приели, че автомобила се е управлявал от
1
жалбоподателката. При проверката жалбоподателката не представила СРМПС
част II. За установеното на жалбоподателката първоначално бил съставен
фиш серия Х № 0834238/10.08.2022 г. Жалбоподателката, обаче, отказала да
подпише фиша, поради което и бил съставен АУАН № АД203459/10.08.2022
г. Акта бил подписан от жалбоподателката и същата получила препис от акта.
В законоустановеният срок не се постъпили писмени възражения срещу акта.
Въз основа на АУАН на 05.09.2022 г. Началника на сектор в ОДМВР
Търговище, РУ Търговище издал процесното НП с което наложил следните
наказания : за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.1
от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
– глоба в размер на 10 лв.
Видно от приложените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на МВР и Заповед рег.№ 363з-134/28.01.2022 г. процесните АУАН
и НП се съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните
правомощия.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи,
че автомобилът се намирал пред магазин „Бряста“, стопанисван от
жалбоподателката. Този факт не се спори от страните.
Съгласно показанията на полицейските служители П. и И. автомобила
е бил паркиран и не са се извършвали товаро-разтоварни дейности в момента,
в който е бил видян от свидетелите. Според показанията на тези свидетели
жалбоподателката заявила пред тях, че тя е управлявала автомобила, поради
което на нея бил съставен акт за установяване на административно
нарушение.
По делото е представен договор за наем на недвижим имот за който не
се установи да има отношение към делото.
Видно от показанията на втората група свидетели - свидетелите Г. и Д.
И. /в съдебният протокол е допусната техническа грешка относно фамилията
на св. И./ автомобила е бил паркиран пред магазина, стопанисван от
жалбоподателката, за извършване на дейност по разтоварване на минерална
вода. Също според тези свидетели автомобила не е бил управляван от
жалбоподателката, а от св.Г.. Св.И. е безпристрастен спрямо изхода на
настоящият спор и съдът намери, че следва да бъдат кредитирани именно
неговите показания и показанията на св.Г. за причината поради която
2
автомобила е бил паркиран пред магазина, както и за това кой е управлявал
автомобила. Показанията на тези двама свидетели са ясни и кореспондиращи
помежду си и съдът не намери основания да не ги кредитира като достоверни.
На практика полицейските служители не са видели лично, кой е
управлявал автомобила, и въпреки, че в момента на проверката не са
установили престой на автомобила поради разтоварна дейност, то това не
доказва по категоричен начин вмененото на жалбоподателката нарушение по
пункт 1 от НП и не е от естество да опровергае показанията на втората група
свидетели.
Предвид горното съдът намери за доказано, че процесното превозно
средство е било в престой за извършване на разтоварна дейност, съгласно
разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДвП, а не е било паркирано. Налице е и
колизия във волята на наказващият орган по пункт 1 на НП. Посочено е, че
водача не съобразява поведението си с пътен знак В27 или В 28. По този
начин нарушението по пункт 1 не е описано ясно и недвусмислено. Това
противоречие не позволява на наказаното лице да разбере какво точно
нарушение е извършило и оттам да се защити адекватно. Колизията във
волята на наказващият орган не позволява на съда да провери дали същата
съответства на обективната истина по делото и закона. Следва да се отбележи
и факта, че в оспореното наказателно постановление не е посочено ясно и
недвусмислено мястото на нарушението. Посочена е само
ул.“П.Р.Славейков“. Освен, че се касае до липса на съществен реквизит на
наказателното постановление, то при липса на този реквизит съдът не може
да провери дали твърдяното нарушение е в зоната на действие на процесният
забранителен знак.
Относно второто нарушение съдът прие за безспорно доказано от
показанията на св.Г. и И., че автомобила не е бил управляван от
жалбоподателката. След като последната не е имала качеството на водач на
МПС, то не е била длъжна да носи свидетелството за регистрация на МПС,
тоест нарушението по пункт 2 на НП не е доказано по безспорен и
категоричен начин.
С оглед гореизложеното се налага извода, че оспореното наказателно
постановление е издадено в нарушение на процесуалният и материален
закони, явява се незаконосъобразно и като такова следва да бъда отменено.
3
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1993-000261 от 05.09.2022
г. на Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ Търговище с което на М. К.
Г. с ЕГН ********** с.С., общ.Търговище, ул. Г. М. № * са наложени
следните наказания: за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. , КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4