РЕШЕНИЕ
№ 1017
гр. Перник, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720102487 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Л. Т. Д. срещу
„Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД. Ищецът твърди, че е
сключил договор за потребителски кредит *************. с „Изи Асет Мениджмънт“
АД за сума в размер на 400,00 лева, като в приложения по делото като доказателство
договор е посочена дата 08.03.2021 г. Твърди, че кредитът следва да се обезпечи с
поръчители, отговарящи на конкретни условия или банкова гаранция. Твърди, че на
датата на сключване на договора за кредит е сключени и договор за предоставяне на
поръчителство отново под *************., съгласно който ответникът – „Файненшъл
България“ ЕООД е поело задължение да обезпечи вземането по договора за кредит
срещу възнаграждение в размер на 70,00 лева, като вещото лице по приетата ССЕ е
установило, че е с дата 08.03.2021 г. Пояснява, че това задължение се разсрочва за
срока на кредита и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е било овластено да събере сумата,
дължима на ответника. Твърди, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен
собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, поради което са свързани
лица по смисъла на ТЗ.
Намира, че договорът за кредит е недействителен, тъй като възнаграждението
по договора за поръчителство не бил включен в ГПР по договора за кредит и по този
начин заобикалял нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК. Позовава се на приетото по дело С-
714/22 относно невключването на всички разходи по кредита в ГПР. Намира, че
изначално завишените условия за обезпечаване на кредита, насочват ищеца към
единствената достъпна за него възможност – сключване на договор за поръчителство с
посочено от кредитора лице. Приема, че възнаграждението, дължимо на ответника е
следвало да бъде включено в ГПР и по този начин заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК
съгласно дефиницията, дадена в параграф 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя".
1
Предвид твърдяната нищожност на договора за кредит, намира за такъв и
акцесорния за поръчителство.
На отделно основание счита договора за поръчителство за недействителен, тъй
като уговореното възнаграждение е в размер на 18% от отпуснатата сума – в разрез с
принципите за добросъвестност.
Намира, че договора за предоставяне на поръчителство е сключен без
основание, тъй като не е получил насрещна престация. Отново сочи връзката между
кредитор и поръчител, подчертавайки, че възнаграждението по договора за
поръчителство се разпределя в полза на кредитора като едноличен собственик на
капитала.
Счита договора за предоставяне на поръчителство за нищожен на основание чл.
26. ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожен:
договор за потребителски кредит *************/**********, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД;
договор за предоставяне на поръчителство *************/**********, сключен
с „Файненшъл България“ ЕООД.
Моли съда да осъди ответника - „Файненшъл България“ ЕООД да му заплати
сума в размер на 5,00 лева, частично предявена от общо задължени в размер на 70,00
лева – дадено без основание, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответниците са депозирали отговор в срок.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД не оспорва твърденията относно сключването на
договора за кредит. Оспорва същият да е недействителен, тъй като валидността на
отделна клауза не влече недействителност на целия договор освен в изрично визирани
хипотези като подробно аргументира тезата си. Позовава се на приетото по дела С-
453/10 и С 42-15 на СЕС, в които се достигало до тук посочения правен извод.
Поддържа, че правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено, поради което не е
налице твърдения порок, тъй като ГПР е правилно изчислен. Поддържа, че е налице и
съответствие с правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита съждението на ищеца, че
възнаграждението за поръчителство следва да се включи в ГПР е неправилно, тъй като
това са взаимоотношения, стоящи извън тези по договора за кредит.
Сочи, че обезпечаващия главното вземане договор е следвало да се сключи в
срок до три дни след този за кредит, поради което не следва да намира отражение в
ГПР.
С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
„Файненшъл България“ ЕООД не оспорва изложените от ищеца факти относно
сключването на договор за предоставяне на поръчителство, неговия предмет и
условия.
По същество на спора намира предявените искове за неоснователни. Излага
правна аргументация в подкрепа на поддържаната теза като се позовава на съдебна
практика като счита, че не е налице нарушаване на моралните принципи, нито
престациите са нееквивалентни. Обоснова отговорността, която е поел като поръчител,
2
съпоставяйки размера на задължението за което отговаря с размера на
възнаграждението, което му е дължимо.
Намира твърденията на ищеца за нарушаване разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК
за неправилни, тъй като сключения от него с ищеца договор е само една от три
възможности за обезпечаване на главното задължение.
Намира, че договора за поръчителство не попада в предметния обхват на ЗПК,
поради което позоваването на него и специалните хипотези за недействителност са
неприложими. Допълва, че такъв договор е сключен с другия ответник, а не с ищеца.
Оспорва същият да е нищожен, само защото такъв е договора за кредит. Поддържа, че
договорът с ищеца не е в нарушение на конкретна правна норма, нито такъв принцип,
поради което не заобикаля закона и не е в противоречие с добрите нрави.
Твърди, че ищецът е избрал начинът, по който да обезпечи задължението си и
договора с него влиза в сила, единствено ако не представи едно от другите две
обезпечения.
С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се представляват.
Ищецът депозира писмена молба като поддържа така предявените искове. Прави
изменение на осъдителния иск като увеличава размера на същия от 5,00 лева ма 34,91
лева, които е окончателен такъв, а не частичен.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с евентуално и кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за
прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит
*************/**********, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за
прогласяване за нищожен на договор *************/**********, сключен между
ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД и осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 предл. първо ЗЗД за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на
ищеца сума в размер на 34,91 лева.
На страните е указано да представят конкретни документи, като единствено
ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изпълнил указанията.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и "Изи
Асет Мемиджмънт" АД е сключен договор за паричен заем, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 400,00 лева срещу насрещното
задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно
ползване финансов ресурс на дванадесет месечни погасителни, ведно с начислената
възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 420,24 лв. Установен е годишен
лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 45,32 %.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер
над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, да няма
3
незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен"; банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност –
тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или
одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
По делото не е представен Договор за предоставяне на поръчителство от никоя
от страните, вкл. ищеца, който твърди и се установява от изисканата по негова молба
справка от БНБ, че е сключил множество такива договори. Този ищец е предявил
десетки искове (23) през последните три години, като доказателства по делата,
разгледани от този състав не е представил. Въпреки пасивното поведение на страните,
те не спорят относно наличието на такава договорка, а и съдът го е обявил за
ненуждаещо се от доказване.
По делото е допусната и приета ССЕ, неоспорена от страните, която съдът
изцяло кредитира като обективно изготвена от лице, притежаващо съответните
специални знания. В заключението е изследван този договор като е посочено, че за
поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя в размер на 119,76 лева, (не 70,00 лева както се сочи в исковата молба),
платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните
вноски по договора за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД.
По предявения иск за недействителност на договора за кредит :
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. В настоящия случай, съдът е обвързан от
заявените в исковата молба основания за недействителност на процесния договор,
които са предмет на делото и не следва служебно да разглежда други основания за
нищожност на договора, незаявени от ищеца.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност
на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит
следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид
/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че
е възнаграждението за поръчител, уговорено по договора за гаранция, сключен между
ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД. Това е така, защото договорът за
поръчителство е свързан с договора за кредит, поради което и предвиденото в него
възнаграждение за гаранта е разход, който е пряко свързан с договора за кредит. Наред
с това заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил наясно с договора за
поръчителство и неговото съдържание, още към датата на сключване на договора за
4
кредит, доколкото в самия договор за гаранция е отразено, че "Файненшъл България"
ЕООД се задължава да заплати задълженията на длъжника по договора за кредит след
като бъде поискано писмено това от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Наред с това в
договора за поръчителство е посочено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД събира
вноските за възнаграждение за поръчителя. Предвид горното „Изи Асет Мениджмънт“
АД е следвало да включи възнаграждението за поръчителя в ГПР и в общо дължимата
сума по кредита.
Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е
посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за
кредит се явява недействителен, поради което искът ще бъде уважен.
По предявения иск за недействителност на договора, сключен между ищеца
и „Файненшъл България“ ЕООД:
Съдът намира, че договорът за поръчителство е недействителен, поради
установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел,
поради която е сключен е установяване на допълнително задължение за длъжника,
респ. допълнително възнаграждение за кредитодателя. Съдът намира, че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено в полза
на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния
договор, последното постъпва в неговия патримониум. Това е така, тъй като
кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл България“
ЕООД имат качеството на свързани лица. При осъществена служебна справка в
Търговския регистър съдът установи, че едноличен собственик на капитала на
поръчителя е кредиторът по договора за кредит „Изи Асет Мениджмънт“ АД. По този
начин, в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително
възнаграждение в полза на заемодателя. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1777/2015 г., I. т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с
общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден
етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични
норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на
общност.
Договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по
силата на последния в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането
си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този
договор да е установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за
обезпечения кредитор като насрещна престация срещу поетото от страна на
поръчителя задължение. Установяване на такова задължение в тежест на главния
длъжник, също следва да се приеме за сключено в разрез с добрите нрави.
При основателност на исковете на едно от посочените основания, не е налице
вътрешнопроцесуалната предпоставка за разглеждане на евентуално съединените
възражения.
С оглед установената недействителността на договора за предоставяне на
поръчителство, заплатените от ищеца суми в изпълнение на задълженията по договора
са заплатени без наличие на валидно правно основание за това. От приетата по делото
ССЕ се установява, че ищецът е заплатил сумата от 34,91 лева по договора за
поръчителство, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер.
Конкретните възражения на ответниците съдът намира за неоснователни.
Принципно е вярно застъпеното становище, че валидността на отделна клауза не влече
недействителност на целия договор, изрично регламентирано в чл. 26, ал. 4 ЗЗД. В
5
конкретния случай, до извод за недействителност на договора за кредит, съдът
достигна като прие, че възнаграждението за поръчител следва да бъде включено в ГПР.
Това не е сторено, а когато това се направи и при изчисленията на вещото лице, се
установява многократно надвишаване на максималния ГПР.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на 555,00 лева (5 лева от внесените 10 за СУ са му
възстановени). Тези разноски следва да бъдат възложени 1/3 на „Изи Асет
Мениджмънт“ и 2/3 на „Файненшъл България“ ЕООД с оглед броя искове, предявени
срещу отделните ответници.
Претендирано е и възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, ********** **********, в размер от 1440,00 лева. Това
възнаграждение обаче се определя от съда съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, а и ответникът е
направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът като прецени липсата на фактическа
и правна сложност по делото, че същото е приключило в рамките на две съдебни
заседания, както и непрецизно изложената теза в исковата молба с общи възражения,
резултат вероятно от многобройните дела с такъв предмет и със същия процесуален
представител, определя минимално възнаграждение в размер на 360,00 лева с ДДС за
трите иска, която сума следва да се разпредели както разноските на ищеца.
При този изход от спора ответниците нямат право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и на
основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че Договор за потребителски кредит
*************/**********., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
********* и Л. Т. Д., ЕГН **********, ************* е недействителен поради
противоречието му с закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че
Договор за предоставяне на поръчителство *************/**********, сключен
между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* и Л. Т. Д., ЕГН **********,
************* е недействителен поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Файненшъл
България“ ЕООД да заплати на Л. Т. Д. сума в размер на 34,91 лева представляваща
недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство
*************/**********, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда (15.05.2024 г.), до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД да
заплати на Л. Т. Д. сума в размер на 185,00 лева разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД да
заплати на Л. Т. Д. сума в размер на 370,00 лева разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА „ Изи Асет
Мениджмънт“ да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
********** ********** сума в размер на 120,00 лева с ДДС, разноски за оказаната
6
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА „Файненшъл
България“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
********** ********** сума в размер на 240,00 лева с ДДС, разноски за оказаната
безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7