Р Е Ш
Е Н И Е
№ 699
гр. Перник, 06.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ГК, в
открито заседание на 19.05.2016г., VIII-ми
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Кристиан Петров
при секретаря Д.Б. като разгледа гр.дело № 00991 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове по
чл. 415 ГПК от “Топлофикация - Перник” АД срещу Л.Г. за установяване,
че дължи:
1/ на осн. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
сумата 1517,86 лв. - цената на доставена, разпределена и потребена топлинна
енергия за битови нужди за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2014г. в жилище,
находящо се в гр. Перник, ул. ., аб. № ., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането; 2/ на осн. чл. 86 ЗЗД
сумата 352,33 лв. – лихви за забава върху главницата, считано от 09.07.2012 г.
до 28.09.2015 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не
е подал писмен отговор. В с.з. проц. представител на ответника оспорва
исковете, като изтъква, че ответникът не е собственик, не е и вещен ползвател
на процесния имот.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ договорното отношение по продажба на топлоенергия за битови нужди в
имот в сграда-етажна собственост има за страни топлопреносното предприятие и
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имота. От представения
договор за продажба на недвижим имот по
реда на НДИ от 25.07.1990 г. (л. 22 от делото) се установява, че процесното жилище е закупено
от Христо Григоров Гюров като липсват твърдения и доказателства за настъпило частно
или универсално правоприемство между купувача и ответника, или брачна връзка между
тях при придобиване на имота, продължаваща и понастоящем, водеща до солидарна отговорност за задълженията по
см. на чл. 32, ал. 2 СК. Оспорването от ответника в първото заседание на
твърдения от ищеца факт, че е собственик на процесния имот не е преклудирано с
отговора по чл. 131 ГПК, тъй като не представлява възражения, при които е нужно заинтересуваното лице да направи
съответното волеизявление (за унищожаване, за намаляване на завещание или
дарение, за прихващане, за подобрения, за погасителна и придобивна давност
и/или твърдения на други факти, които ответникът претендира, че са настъпили и
от които извлича изгодни за него самостоятелни факти и права в процеса). В
случая става дума за противопоставяне на правни доводи – при които ответникът
оспорва правната релевантност на твърдения от ищеца факт; не отрича факта като
явление на действителността, но твърди, че от факта не са настъпили твърдените
от ищеца правни последици, с които ответникът може да си служи за първи път и в
първото съдебно заседание, както е в случая.
Следователно не се установява, че ответникът е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Перник, ул. . и поради това не се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди и абонат на ищцовото дружество по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. За
процесния период клиент на топлинна енергия е лице, различно от ответника, като
за качеството клиент е без значение на чие име се води съответната партида. След
като ответникът не е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ,
то между страните не е възникнало облигационно отношение на посоченото в
исковата молба основание. Това изключва пасивната материална легитимация на
ответника по вземанията, предмет на установителния иск за посочения период и
размер, поради което искът за главница, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
При недоказаност на главния иск, то
акцесорният иск за лихви за забава върху главницата, също
се явява неоснователен.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по иска, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора на ищеца не се дължат разноски както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ответникът претендира
и доказва направени разноски единствено в исковото производство общо в размер
на 300 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за
правна защита – л. 19 от делото), които с оглед изхода на спора му се дължат
изцяло от ищеца.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете
по чл. 415 ГПК, предявени от “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република срещу Л.И.Г., ЕГН ********** ***, за установяване, че дължи: 1/ на осн. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
сумата 1517,86 лв. - цената на доставена, разпределена и потребена топлинна
енергия за битови нужди за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2014г. в жилище,
находящо се в гр. Перник, ул. ., аб. № ., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2015 г. до окончателното
изплащане; 2/ на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 352,33 лв. – лихви за забава върху
главницата, считано от 09.07.2012 г. до 28.09.2015 г., които суми са предмет на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 08826/2015 г. по описа на
Районен съд - гр. Перник, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, да заплати на Л.И.Г., ЕГН ********** ***, сумата 300 лв. –
разноски по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр.
дело № 08826/2015 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Х.С.