№ 238
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20231001000587 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото произнасяне е по повод молба вх. № 3793/12.02.2025 г. на
В. К. К., ЕГН **********, с която е отправено искане за допълване на
Решение № 15/09.01.2025 г. с диспозитив, съдържащ дължимите разноски на
въззиваемия, по реда на чл. 248 ГПК. Искането е обосновано с твърдения, че
съдът е изложил мотиви за дължимост на разноски в полза на въззиваемия в
размер на 6500.00 лв., но е пропуснал да впише тази своя воля в диспозитива
на решението.
В границите на предоставения срок въззивникът „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), ЕИК *********, депозира отговор вх. №
9486/07.04.2025 г., в който счита, че искането е недопустимо и неоснователно,
тъй като от страна на ответника не е бил представен списък по чл. 80 ГПК. На
следващо място твърди, че списък е представен, но същият не изяснява
размера на претендираното адвокатско възнаграждение и/или други
направени разходи.
По допустимостта на искането: Настоящият състав намира, че
искането макар и квалифицирано от страната като такова по реда на чл. 248
ГПК, в действителност следва да бъде квалифицирано като такова по реда на
чл. 247 ГПК. Този извод се налага от обстоятелството, че на първо място съдът
не е обвързан от цифровата квалификация посочена от страната, а на
следващо място - допълване на решението в хипотезата на чл. 248 ГПК би
било налице, когато съдът не се е произнесъл по разноските, както в
диспозитива, така и в мотивите на съдебното решението.
В случая, видно от постановеното Решение № 15/09.01.2025 г. е, че
мотиви досежно дължимите на въззиваемия разноски за въззивното
1
производство са налице, но не е налице подобен диспозитив. Доколкото
съобразно разпоредбата на чл. 247 ГПК искането за отстраняване на явна
фактическа грешка не е ограничено със срок, а може да се извършва и
служебно от съда, следователно сезиралата съда молба и отправеното в нея
искане се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността: Според правната доктрина очевидна фактическа
грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на съответния съдебен акт. В
конкретния случай, след като е формирал воля, че искането на въззиваемия за
присъждане в негова полза на разноски е основателно и е извършил преценка
за предпоставките за присъждането им, съдът е пропуснал да отрази това свое
вътрешно убеждение в диспозитива на съдебния акт. Следователно, касае се за
допусната явна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по
приложимия процесуален ред.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 247 ГПК, съставът на Софийски
апелативен съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА
в Решение № 15/09.01.2025 г., постановено по в.т.д. № 587/2023 г., на САС,
ТО, като в диспозитива, се чете самостоятелен абзац със следното
съдържание:
„ОСЪЖДА „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 10 да заплати на В. К. К., ЕГН **********, с местожителство в
гр. ***, ул. „***“, № *, вх. *, ап. **, сумата 6500.00 лв., разноски за въззивна
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в 1-
месечен срок от съобщаването му, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2