№ 166
гр. Дупница, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510100179 по описа за 2022 година
Н. С. Н., ЕГН: **********, от гр. Дупница, е предявил срещу Т. В. П. , ЕГН:
**********, от същия град, иск с правно основание чл. 45, вр. с чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал.
3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е пострадал от престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от
НК, извършено от ответника. Т. В. П. е сключил споразумение на 29.09.2021г. по
образуваното НОХД № 954/2021г. по описа на РС-Дупница, съгласно което се е признал за
виновен за това, че на 09.08.2021г. се е заканил с убийство на Н. С. Н.. Вследствие на
извършеното срещу него престъпление, ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в основателен страх за живота и здравето му.
Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сума в размер на 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в основателен страх за живота и здравето му в
резултат на извършеното от ответника престъпление, ведно със законната лихва от датата на
причиняване на увреждането-09.08.2021г., до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, чрез
назначения му от съда особен представител, с който се оспорва предявения иск за
неимуществени вреди по размер. Според ответника не става ясно какви са неимуществените
вреди, претендирани от ищеца и в какво се изразяват те; не се сочат доказателства,
установяващи конкретни симптоми и тяхната продължителност, липсва причинна връзка
между деянието на ответника и претендираните вреди. Претендира разноски.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното НОХД № 954/2021г. по описа на ДРС, се установява, че Т. В. П. е
сключил споразумение с Прокуратурата, на осн. чл. 3821 вр. с чл. 381 от НПК, според което
се е признал за виновен в това, че на 09.08.2021г., около 12:20 часа, пред хранителен
магазин, находящ се в ****, се е заканил с убийство на Н. С. Н., като е извадил пистолет към
него и е изрекъл думите: „Ти какво искаш, ще те утепам“, и тази закана е възбудила у Н.
основателен страх за осъществяването й- престъпление но чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от
НК, за което му е наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно
„Лишаване от свобода“ в размер на три месеца, изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал. 1
от НК, е отложено за срок от три години.
Свидетелите Г. П. А. и К. И. Г., дългогодишни приятели на ищеца, дават показания,
че вследствие на случилото се, ищецът бил стресиран, станал затворен и неконтактен, в
началото не искал да излиза от дома си и дори молил свидетелите да отидат да напазаруват
вместо него. Преди тримата ходели заедно на риболов, но след инцидента ищецът отказвал,
контактувал с тях предимно по телефона. Споделял им е, че е силно стресиран от случая и
не разказвал за него на семейството си, за да не ги тревожи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от
физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната
връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е
задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от
същото деяние.
С влязло в сила определение от 29.09.2021 год., постановено по НОХД 954/2021 год.
по описа на РС-Дупница е одобрено споразумение, с което ответникът се е признал за
виновен в извършване на описаното в исковата молба престъпление, от което е пострадал
ищецът. Силата на пресъдено нещо на одобреното споразумение във връзка с гражданския
процес се изразява в установителното му действие и обхваща всички признаци на
престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая закана с извършване на
престъпление, която е възбудила у пострадалия основателен страх от осъществяването й.
Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира с
посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е извършено виновно
(умишлено), поради което му е наложено наказание. Налице е пряка причинна връзка между
виновното поведение на ответника и причинения вредоносен резултат. По отношение на
тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да
2
установи нещо различно от възприетото по НОХД № 961/2017г. по описа на РС-Дупница.
Безспорно се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито
показания съдът кредитира като обективни и кореспондиращи на останалите събрани
доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан силен
страх, притеснения, както и самоограничаване в известна степен на свободното му
придвижване.
Налице са всички елементи на състава, пораждащ право на обезщетение за увредения
срещу причинителя на неимуществено увреждане - ответникът Т.П.. Съгласно разпоредбата
на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, а съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият
„справедливост“, визиран посочената разпоредба, е разяснен в практиката на ВС,
обективирана в ППВС № 4 от 23.XII.1968г. и на ВКС в редица решения, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК. Критерият не е абстрактен и с оглед правилното му прилагане
следва да бъдат взети под внимание в тяхната съвкупност редица обстоятелства, които дават
обективен израз на действително претърпените неимуществени вреди и съответно
възможност за правилната оценка на дължимата срещу тях парична компенсация: вида и
характера на болките и страданията, които ищецът е преживял, периодът, през който същият
ги е търпял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще. В
конкретния случай, освен изпитания от ищеца силен стрес от заканата за убийство,
отправена от ответника, както и известно самоограничаване на свободното му придвижване
и социални контакти, не се установява Н.Н. да е претърпял други значителни
неимуществени вреди. Не се твърди, а не се събраха и доказателства извършеното от
ответника деяние да е причинило влошаване на здравословното състояние на ищеца.
Предвид естеството на причинените на ищеца неимуществени вреди, по свое
вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая, съдът счита,
че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1 000.00 лв.,
представляваща справедлива парична компенсация за претърпените от ищеца страдания
вследствие на отправената от ответника закана за убийство, осъществяваща състава на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, като за разликата над тази сума, до
претендираните от ищеца 5 000.00 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Върху определеното обезщетение следва да се начисли и законна лихва за забава
/компенсаторна/, считано от датата на деликта /09.08.2021г./, в съответствие с падежа,
предвиден в чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, до окончателното издължаване.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6, вр. ал.1 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК,
ответникът следва да заплати държавна такса съразмерно с уважения размер на иска по
сметка на РС – Дупница в размер на 50.00 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважения размер на иска, в размер на
3
160.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 240.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. В. П. , ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Н. С. Н., ЕГН:
**********, от гр. Дупница, сума в размер на 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди: изпитан основателен страх за
живота и здравето му, вследствие отправена му от ответника закана за убийство,
осъществяваща състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, за което
ответникът се е признал за виновен с одобрено от съда споразумение по НОХД №
954/2021г. по описа на ДнРС, ведно със законната лихва от датата на причиняване на
увреждането - 09.08.2021г., до окончателно изплащане на сумата, КАТО за разликата над
уважения размер от 1 000.00 (хиляда) лева, до претендирания от ищеца размер от
5 000.00 (пет хиляди) лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. В. П. , ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен
съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 50.00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Т. В. П. , ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Н. С. Н., ЕГН:
**********, от гр. Дупница разноски по делото в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева,
за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН: **********, от гр. Дупница, да заплати на Т. В. П. , ЕГН:
**********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 240.00 (двеста и четиридесет)
лева, за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4