№ 759
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
С протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 28.03.2022 г.
по НОХД № 3022/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 8-ми състав, е оставено
без уважение искането на защитата за изменение на взетата по отношение на ТР. Н. В. мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
Срещу Определението на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е
подадена частна жалба от защитника на подсъдимия – адв. С.П. от САК, с която се иска
отмяната на атакуваното протоколно определение и изменение на мярката за неотклонение,
взета спрямо подсъдимия, в по-лека, а именно „гаранция в пари“ или подписка. В жалбата се
развиват подробни съображения за необоснованост на първоинстанционното определение и
несъответствие на продължителността на предварителното задържане с изведените от ЕСПЧ
критерии. Защитата счита, че с оглед личностните характеристики на лицето, наличието на
адресна регистрация и близки роднини в гр. София и полаганият преди задържането труд
обосновават ниска степен на риск подсъдимият да се укрие. Намира, че въпреки
предходното му осъждане, по отношение на подсъдимия не е налице реална опасност да
извърши ново престъпление, а изложените от първата инстанция мотиви са абстрактни и
общи. Посочва, че предвид ниския социален статус на подсъдимия и получаваното от него
относително ниско възнаграждение преди задържането му, възможността за отнемане в
полза на държавата на определената и внесена като гаранция сума, би имала достатъчно
мотивиращ ефект върху В..
Въззивният съд, като взе предвид наведените в частната жалба съображения и
изложените в атакуваното определение мотиви, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна страна и
против подлежащ на атакуване по реда на глава 22 от НПК съдебен акт, което обуславя
процесуалната ѝ допустимост.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
За да постанови определението си, първостепенният съд е приел, че към момента на
провеждане на разпоредителното заседание не са налице основания да се приеме наличието
на разколебано обосновано предположение досежно авторството на инкриминираната
проява. С оглед данните за съдебното му минало, СРС е преценил и че продължава да е
налице опасност В. да извърши престъпление. В тази връзка е отчел фазата, на която се
1
намира наказателното производство, като е посочил, че изминалия срок на фактическо
ограничение не се явява неразумен при темповете на развитие на производството и
предвидените в НПК срокове.
Въззивният съд се съгласява с констатациите на районния съд, изложени в
атакуваното определение.
Настоящият състав намира за верен извода на първостепенния за наличие на
обосновано подозрение за съпричастност на подсъдимия с престъплението, за което е
обвинен. Данни за това се съдържат както в показанията на пострадалите, така и в заявеното
от разпитаните полицейски служители и приложения протокол за оглед на
местопроизшествие. Противно на твърденията в жалбата, по делото не са събрани нови
доказателства, които да разколебават направеното и утвърждавано при неколкократните
проверки на законността на мярката за неотклонение обосновано подозрение относно
авторството, поради което то съществува и към настоящия момент.
Отчитайки данните за личността на В., правилно СРС е приел, че не е отпаднала и
реалната опасност подсъдимият да извърши престъпление – основният мотив, с който е
взета мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Подсъдимият е с обременено
съдебно минало и се твърди, че е извършил престъплението, за което е обвинен в
изпитателния срок на предходно осъждане. Налични са данни за употреба на алкохол и
наркотични вещества, при което извършването на противоправни действия и прояви е
улеснено. В подкрепа на този извод е и информацията, съдържаща се в приложената по
делото справка относно криминални прояви и съдебни регистрации на лице, както и в
изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия
В., видно от която при същия не е налице формиран синдром на зависимост, нито завишена
социална желателност, но той трудно извлича поука от негативен минал опит. Освен това
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от
НК, в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени факти за продължавана
престъпна дейност, насочена срещу две различни лица, а твърдените от защитата ниска
стойност на предмета на посегателство при наличието на по-скъпи вещи, срещу които би
могло да бъде насочено посегателството, и изразеното от подсъдимия съжаление не са
определящи за високата степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Същевременно релевираните от защитата обстоятелства, свързани с оказаното съдействие на
разследването са относими по-скоро към наличието на опасност подсъдимият да извърши
действия, с които да възпрепятства наказателния процес и не са от естество да изключат
вероятността лицето, чиято наказателна отговорност е ангажирана, да извърши ново
престъпление, поради което липсата на подробно обсъждане от първата инстанция не е
нарушение на процесуалните правила.
По отношение на изложените в жалбата доводи, касаещи опасността от укриване на
подсъдимия, настоящият състав съобрази, че същият е с установена самоличност, адресно
регистриран е на територията на гр. София, няма данни за напускания на страната и е бил
трудово ангажиран преди задържането си, но по делото не са събрани доказателства за
твърдяната от защитата трайно установена връзка от семеен тип и полагани грижи за
майката му, които биха могли да мотивират подсъдимия да се въздържа от укриване.
Независимо от това, доколкото е налице реалната опасност подсъдимият да извърши
престъпление, не е необходимо обстойното обсъждане на другата, предвидена в чл. 63, ал. 1
от НПК предпоставка, а възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
Настоящият състав намира, че в настоящия случай мярката за неотклонение не е
незаконосъобразна, доколкото делото е в съдебна фаза, в която срокът на задържане не е
лимитиран. Подсъдимият търпи наложените ограничения от по-малко от шест месеца и не са
настъпили никакви нови обстоятелства, от които да се приеме, че реалната опасност от
извършване на престъпление е отпаднала, или е с намален интензитет. С оглед на това
степента на оказаната принуда е пропорционална на преследваните цели и срокът на
задържане изцяло в обхвата на разумния такъв, а изложеното от защитата за
несъответствието му с утвърдените от ЕКЗПЧ стандарти не може да бъде споделено.
2
По изложените съображения, въпреки че районният съд не е бил подробен в
аргументацията си, е стигнал до правилното решение, че мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ в най-пълна степен би постигнала целите по чл. 57 от НПК, в
частност да се попречи на подсъдимия да върши нови престъпления, като предпоставките за
изменение в по-лека такава, а именно в „парична гаранция“ не са налице. Освен
обсъдените по-горе предпоставки, за да достигне до този извод, въззивният съд отчете, че,
видно от заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, към настоящия момент
подсъдимият не е трудово ангажиран и не получава трудов доход за да може съдът да
определи размера на „Паричната гаранция“ в съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 2
НПК. Наред с това в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени факти и
обстоятелства за извършване на престъпление против собствеността в изпитателния срок на
предходно осъждане, поради което не са налице основания да се приеме, че възможността за
отнемане в полза на държавата определената като гаранция парична сума би оказала
необходимото въздействие върху подсъдимото лице.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение, с
което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия Т.В. за изменение на
мярката му за неотклонение „задържане под стража“, е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено, а жалбата -оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед на така изложеното делото следва да бъде върнато на първоинстанционния
съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното и на основание чл. 249, ал. 3 НПК Софийски градски съд, НО, 12-ти
въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в разпоредително
заседание на 28.03.2022 г. по НОХД № 3022/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
8-ми състав, с което е оставено без уважение искането на защитата за изменение на взетата
по отношение на ТР. Н. В. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Връща делото на СРС за продължаване на съдебното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3