№ 170
гр. Разград, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20243300500319 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Г. К. и В. И. С., чрез назначеният им особен представител
адв.С. В. против решение № 410/06.07.2024г., постановено по гр.д. № 1898/2023г. по описа
на РС-Разград, с което в производство по чл.422 ГПК е уважил иска за главница от
1633.40лв., ведно със законната лихва. Със същото решение претенциите за договорна лихва
и обезщетение за забава са отхвърление, поради което не се обжалват.
Жалбоподателите излагат твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на
решението в обжалваната част и молят въззивния съд да го отмени.
Според тях договорът за кредит е неясен и неразбираем. От него не става ясно, как банката е
определила главницата от 1633,40лв., тъй като в нея е включена дължимата застрахователна
премия. Въззивникът е бил принуден да сключи съответната застраховка- чл.9,ал.1,т.„д“ от
Договора.
Застрахователната премия, като посочена в ГРП не е ясна като крайна сума, обективно
оскъпяваща задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от
действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и влече неговата
недействителност.
Разходите по договора за целия негов период при 14,51% ГПР са в размер на 2176,50лв. или
малко над 72,54% от размера на отпуснатия кредит. Не е ясно какви по вид и по размер
разходи са включени в тази сума. Според жалбоподателите реалният ГПР по заема е над
1
54,47%.
Определеният лихвен процент за целия срок на договора от 25,11% и надвишава двукратния
размер на законната лихва при обезпечен кредит, поради което и тази клауза от договора е
нищожна. Заобикаляне на закона е съблюдаването му на годишна база, при срок на договора
- 5 години.
Според тях съда частично е разгледал възражението им за погасителна давност, като е
приложил института само по отношение на акцесорните такива, но не и за главницата.
Правото на кредитора да търси съдебна защита по отношение на вземания-главници за
периода 20.10.2017г.-20.04.2018г. е погасено по давност.Заявлението по чл.14 ГПК е
депозирано на 05.05.2023г.
Считат,че неправилно съдът е отказал да приложили разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД по
отношение на съдлъжника В. И. С.. Отговорността на поръчителя е акцесорна, а
солидарните задължения са винаги самостоятелни. Съдлъжникът отговаря за свой собствен
дълг. Отговорността на В. И. С. е присъща като при поръчителството, поради което намира
приложение разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД. Срокът по нея е преклузивен. Иск против
длъжника М. Г. К. не е предявен, поради което отговорността на В. С. е отпаднала.
От Банка ДСК АД не е недозиран писмен отговор по жалбата.В съдебно заседание
въззиваемият изтъква доводи за правилното приложение на материалния и процесуалния
закони, обоснованост на съдебния акт.
Въз основа на така установените факти, изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: От изложените в жалбата доводи,
съдът намира,че се иска отмяна на съдебното решение в установителната му част за
главница от 1633,40лв. дължима главница и 500.76лв. законна лихва за периода 14.05.20г.-
14.05.23г. Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана
по същество се явява неоснователна.
По делото съдът е установил следните факти: С Договор за кредит Експресо № 397137 от
06.02.2015г. Сосиете Женерал Експресбанк АД в качеството на кредитор е предоставило на
ответницата М. Г. К.- в качеството на кредитополучател и В. И. С.- в качеството на
съдлъжник, кредит в размер на 3000лв. със срок на издължаване на кредита 60 месеца, с
падежна дата за плащане на месечните вноски по главница и лихва 20-то число на месеца, с
краен падеж за плащане на кредита 20.02.2020 г., при ЛП 8,9 % и ГПР 14,51 %. В сумата са
включени такса по кредита в размер на 128,25лв. и разходи за групова застраховка,
изчислявани 2,78 % годишно върху остатъка от главницата по кредита. Сумата е преведена
по сметка на Кредитопучателя. Последният/та се е задължил/а да върне предоставената сума
в уговорените срокове ведно с дължимите лихви и застраховка „Живот" към кредита на 60
равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 66,25лв. и падеж - всяко 20-то число
на всеки месец, считано от 20.03.2015г. съгласно погасителен план, представляващ
Приложение № 1 към договора за кредит. Уговорена е и една непълна вноска с падеж
20.02.15г. от 13.62лв., от която 10.38лв. главница и 3.24лв. лихва. Кредитополучателят имал
2
задължение съгласно чл. 3 на част II от договора за кредит да погасява кредита при
условията на сключения договор - на ежемесечни равни по размер погасителни вноски
съгласно т. 7 на част I от договора. Съгласно чл.17 съдлъжникът безуславно е заявил, че
встъпва в дълга на Кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря
солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от договора. Съдлъжникът се е
задължил за същото, за което се е задължил и Кредитополучателят, и в същия обем.
Според заключението по назначената ССЧЕ всички средства по отпуснатия кредит били
усвоени изцяло по кредитна сметка № 11/********** с титуляр ответницата М. К.. Първата
дължима вноска от 20.10.2017г. е частично неплатена за главницата /вместо 50.03лв. са
платени 33.43лв./. Следващите 28 вноски до 20.02.2020г. са изцяло неплатени. Просрочени
към 05.05.2023г. са 1633,40лв. /1616.80+16.60лв./, представляващи главница; 181,52лв.,
представляващи договорна лихва за периода 20.10.2017г. до 20.02.2020г.; начислено
обезщетение за забава за периода 20.10.2017г. – 20.02.2020г. в размер на 295,23лв. и за
периода 20.02.2020г. – 05.05.2023г. в размер на 510,20лв.
Въззивната инстанция споделя в по-голямата си част изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК, като се има предвид и следното: Договорът за кредит е четлив и
ясен. В неговата първа част за изложени всички изискуеми реквизити по ЗПК, действал в
редакцията му към датата на сключването му-06.02.2015г.
Дължимите 60 месечни вноски по договора за кредит са анюитетни и в размер на 66.25лв.
плюс една първоначална непълна вноска от 13.62лв. Плащането на уговорената
застрахователна премия е разсрочено, като същото е включено в дължимата месечната
вноска от 66.25лв. Впоред заключението по назначената ССЕ и представения по делото
погасителен план, който е неразделна част от договора вноски от по 72.76лв. не са
уговаряни и не са правени. Претендираната сума от 1633.40лв. е чиста гланница и не
включва месечните плащания по застрахователната премия. Тази сума е включена в общата
сума дължима от Кредотополучателя, респ. в ГПР. Според вещото лице дължимото
договорно възнаграждение е на лихвен процент 8.9%, съгласно договора,като за съда е
неясно жалбоподателите са определили размера на ФЛП на 25.11%.,респ. ГПР на 54.47%. В
чл.7 от договора е посочен начина на изчисляване на ГПР, който включва всички раходи по
кредита /лихва, такси за обслужване на сметка, за одобрение, застраховка/. Сключената
застраховка е задължинтелна, но уговорена индивидуално, включена е в ГПР, поради което
не се явява неравноправна клауза, нито противоречаща на закона /ЗПК/.
Второто възражение на жалбоподателите,че съдът не е разгледал възражението им за
давност по отношение на претендираната главница, формално е така, но като краен резултат
съдебният акт не би бил по-различен с оглед неоснователността на това възражение.
Вземането за главница се погасява с изтичането на петгодишна давност, която започва да
тече от падежа на задължението-20.02.2020г. и изтича на 20.02.2025г., момент който още не е
настъпил. В случая договорното парично задължение по своето естество е еднократно,като
уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи не го прави периодично
3
плащане. В този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено от страна на кредитора съгласие за това. Задължението обаче
продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната
разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочна изискуемост. Тъй като
срокът на договора е изтекъл то падежът е 20.02.2020г. В този смисъл ТР№5/2019г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо възражението,че за главниците от периода 20.10.2017г.-
20.04.2018г. е изтекла петгодишна погасителна давност съдът намира за неоснователно.
Неоснователно е и последното възражение на жалбоподателите,че съдът неправилно не е
приложил разпоредбата на чл.147 ЗЗД по отношение на солидарния длъжник. В жалбата се
сочи,че отговорността на В. С. е присъща като при поръчителството. За да се определи вида
на отговорността на В. С., като поръчител или съдлъжник следва да се изходи от
уговореното между страните. Безспорно кредитополучател е М. К., по чиято сметка е
преведена заемната сума и която е плащала погасителните вноски. Всички задължения по
договора са единствено за кредитополучатиля. До тук отговорността на В. С. по-скоро
прилича на поръчителство. В чл.17 от договора обаче страните са уговорили встъпване в
дълга на М. К. от страна на В. С. за същия дълг,в пълен обем, което го прави солидарно
отгонорен съдлъжник. Разпоредбата на чл.147 ЗЗД ползва само поръчителя и правилно
районният съд не е приложил разпоредбата.
Първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Въззиваемият не е претендирал за разноски.
Воден от гореизложеното Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №410/06.07.2024г. постановено по гр.д.№1898/2023г. по описа на
РС-Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4