№ 2687
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508877 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника ЗД „Е.“ АД по изпълнително дело
№20229240400411 на ЧСИ Г.К. с рег. №924 от РКЧСИ, срещу разпореждане от 26.05.2022 г.
за отказ на съдебния изпълнител да бъдат намалени приетите за събиране разноски за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя от 400,00 лв. на 200,00 лв.
Твърди, че е депозирал пред съдебния изпълнител възражение срещу процесното адвокатско
възнаграждение с искане да бъде намалено на 200,00 лв. Излага доводи, че в случая не са
извършвани от процесуалният представител на взискателя никакви действия, които да
попадат в обхвата на чл.10 т.2 Наредба №1 от 09.04.2004 г. на ВАдвС (НМРАВ). Твърди, че
е платил дълга в срока за доброволно изпълнение. Счита, че изпълнителното дело не се
отличава с никаква правна или фактическа сложност. Моли съда да отмени отказа на
съдебния изпълнител, както и да измени постановлението за разноските, съгласно
направените в жалбата искания.
Взискателят по изпълнителното дело К.А.М. в законовия срок оспорва частната
жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Частен съдебен изпълнител Г.К. е депозирал мотиви по извършените от него
изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата.
Поддържа, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение за образуване и за
представителство по изпълнителното дело е в съответствие с минималните размери,
определени в чл.10 т.1 и т.2 НМРАВ. Счита, че на взискателя се дължи адвокатско
възнаграждение както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално, защита
и съдействие, тъй като адвокатът и е извършвал действия по водене на изпълнителното
производство.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема
следното:
На 05.04.2022 г. в кантората на ЧСИ Г.К. е образувано изпълнително дело
1
№2022924040411 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.03.2022 г. от Окръжен съд
- Варна, на основание съдебно решение по т.д. №1148/2018 г. по описа на Окръжен съд -
Варна, с взискател К.А.М. и длъжник ЗД „Е.“ АД.
В депозираната молба за образуване на изпълнително дело от 05.04.2022 г. се
претендират освен сумите по изпълнителния лист и направените по изпълнителното дело
разноски. В нея е възложено на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да
наложи запор върху банкова сметка на длъжника в Ю.Б.“ АД. Представен е договор за
правна защита и съдействие от 01.04.2022 г., в който е отбелязано, че доверителят е
заплатил в брой на довереника си сума в размер на 400,00 лв. за образуване и водене на
изпълнителното дело.
На 06.04.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх.
№13661/05.04.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общият размер на
приетите по делото за събиране разноски на взискателя, вкл. и сумата от 400,00 лв. -
адвокатско възнаграждение.
На 11.04.2022 г. длъжникът е депозирал възражение с вх. №14880/11.04.2022 г. по
делото срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде
намалено до 200,00 лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание чл.10 т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От съдържащото се в изп. дело платежно нареждане за кредитен превод от 20.04.2022
г. е видно, че длъжникът е направил доброволно плащане на дълга в общ размер на 2717,74
лв. по банкова сметка на съдебния изпълнител.
С разпореждане от 26.05.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи исканията
на длъжника за намаляване на разноските.
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна
срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния
изпълнител – разноските по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението,
претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от
частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 от ТР
№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява
всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника
за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа
на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни
задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. В процесния
случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно
изпълнение, която е връчена на последния на 06.04.2022 г. В поканата в сумата за разноски
по изпълнителното дело са включени 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
В законовия срок е направено искането по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера
на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Жалбата
срещу разноските за разноските за адвокатско възнаграждение е допустима, тъй като същата
се разглежда по реда на чл.78 ГПК.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не
предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат над
минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В настоящия случай процесуалният представител на
взискателя е извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на
2
изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и да
наложи запор върху банкова сметка на длъжника в Ю.Б.“ АД. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК в
молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи
едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му.
Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на
взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че
е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително
дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е
предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на
изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Двата вида адвокатско възнаграждение по т.1 и т.2 са
самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е
обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство. Законът дава
изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение,
което евентуално изпълнение прави ненужна защитата на взискателя с предприемането на
изпълнителни действия по него. Предвид фактът, че длъжник е ЗД „Е.“ АД, което е
застрахователно дружество, платежоспособен титуляр е на банкови сметки, и е активен
участник в гражданския оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху
банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от
допълнителни указания и съдействие от взискателя. Поначало се предполага в съдебната
практика, че такъв тип дружества разполагат с необходимия финансов ресурс, за да
изпълнят регулярните си парични задължения. В процесния случай съдебният изпълнител
не е приложил нито един принудителен изпълнителен способ, тъй като длъжникът е платил
в срока за доброволното изпълнение целия дълг, посочен в поканата за доброволно
изпълнение. С оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с
обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение съобразно минималните
размери, предвидени в НМРАВ. В настоящото производство е налице основание за
начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, но не
и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Предвид изложеното в тежест на жалбоподателя следва да се възложи сума за
адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 200,00 лв.
Предвид изложените мотиви, настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ
неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение,
поради което същият следва да бъде отменен, а размерът - намален на 200,00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „*******, по изпълнително дело №20229240400411 на
ЧСИ Г.К. с рег. №924 от РКЧСИ срещу разпореждане от 26.05.2022 г. за отказ на съдебния
изпълнител да бъдат намалени приетите за събиране разноски за възнаграждение за
процесуално представителство на взискателя К.А.М., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул.
„******* от 400,00 лв. на 200,00 лв., като вместо него постановява:
3
НАМАЛЯВА на разноските, поставени в тежест на длъжника ЗД „Е.“ АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, за възнаграждение за
процесуално представителство на взискателя К.А.М., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул.
„******* от 400,00 лв. на 200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4