РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Силистра, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20253400500424 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Цариградско шосе № 111П, ЕИК *********, представлявано от Е. Е. - ст. юрисконсулт на
ПИБ АД, в качеството му на пълномощник на Изпълнителните директори със съдебен адрес
за връчване на съобщения: Първа инвестиционна банка АД клон Русе гр.Русе, ул.Райко
Даскалов 11 електронна поща: ***********@******.**. Жалбата е подадена частично срещу
Решение рег.№ 149/25.07.2025г. по гр.д.№ 20253430100119/2025 на РС Тутракан.
Въззивникът – ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.Цариградско шосе № 111П, ЕИК *********, не е доволен от
първоинстанционното решение, като в тази връзка желае същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно - частично, в частта на неуважената му претенция, като
желае вместо него въззивният съд да постанови друго с което да осъди Е. Н. Е., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с. Орешене, общ. Дулово, ул. Първа № 101, а от
справка ГРАО с настоящ адрес с. Звенимир, общ. Главиница, ул. Единадесета № 1, - да
заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Цариградско шосе 111П, ЕИК *********, сумите:
- Главница в размер на 309.25 лева, явяваща се разлика от претендираната главница от
1000.00 лева и уважената такава в размер на 690.75 лева.
- Непогасена лихва за разрешен овърдрафт, начислена съгласно т. 3 от Договора за
кредит за периода от 01.11.2021г. до 02.01.2025 г. включително в размер на 355.52 лева -
Непогасена лихва за неразрешен овърдрафт, начислена съгласно т.8 от Договора за кредит за
периода от 01.12.2021г. до 02.01.2025 г. включително в размер на 172.65 лева.
- Начислена законова лихва за периода 03.01.2025 г. до 20.01.2025 г. включително
дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 28.03.2019г. в размер на 6.47
лева.
1
-законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2025г. до пълното погасяване на
задължението.
-заплатената държавна такса по заповедното производство в размер на 14.35 лева -
разликата между претендираните 26.09 лева и уважените 11.74 лева
- юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство на основание чл.78,
ал.8 от ГПК в размер на 27.49 лева - разлика между претендираните 50.00 лева и уважените
22.51 лева.
Претендира разноски.
Въззиваемият – Е. Н. Е., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Орешене,
общ.Дулово, ул.Първа № 101, а от справка ГРАО с настоящ адрес с. Звенимир, общ.
Главиница, ул. Единадесета № 1, не депозира отговор на въззивната жалба.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
С атакуваното решение първоинстанционният съдебен състав е осъдил Е. Н. Е. с ЕГН
********** да плати на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК ********* главница в
размер на 690,75 лева по недействителен Договор за банков кредит-овърдрафт № 097OD-R-
000691/27.09.2019, и е отхвърлил исковите претенции на банката за главница и четири
различни вида начислени лихви. Със същото решение ответницата е осъдена да плати на
банката и сумата от 11,74 лева за държавна такса и 22,51 лева за юрисконсултско
възнаграждение - разноски в заповедното производството по ч.гр.д.№ 55/2025 на ТнРС,
както и 214,29 лева - разноски по първоинстанционното гр.д.№ 119/2025 на ТнРС.
За да постанови решение в такъв смисъл първоинстанционният съд приел, че
правната квалификация на исковите претенции е по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2
и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския
кредит. Правопораждащ факт между страните е сключен между тях Договор за предоставяне
на банков кредит-овърдрафт по разплащателна (картова) сметка на физически лица №
097OD-R-000691, с максимален размер на овърдрафта (лимит) от 1000 лева.
Първоинстанционният съд приел, че в договора е налице порок, който го прави
недействителен. По конкретно съдът установил, че в договорните клаузи не е посочен точен
размер на лихвения процент на ден, който се прилага при упражнено право на отказ от
договора. Позовавайки се на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, съдът приел, че са налице
предпоставки за приложение на санкцията чл. 22 от ЗПК, водеща до недействителност на
договора.
За да приеме процесният договор за недействителен районният съдия констатирал
още един порок, а именно липсата на подпис на кредитополучателката под всяка страница
от Общите условия, които съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
По тези съображения първостепенният съд приел, че договора за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 и ал. 2 от ЗПК,
поради, което и на основание чл. 23 от ЗПК, ответницата дължи само сумата, от която се е
възползвала - главницата, но не и лихви или други разходи по заема.
За размера на чистата сума, от която се е възползвала ответницата, съдът направил
извод от справката за движението по нейната банкова сметка и заключението на вещото
лице изготвило назначената ССЕ, като установената сума била в размер на 690,75 лева.
Позовавайки се на чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, направено в
Решение от 15 юни 2023 г. по дело С- 520/21 на СЕС, първоинстанционният съд отхвърлил и
искането за законна лихва върху така установената дължима главница.
За да мотивира жалбата си въззивникът сочи, че първоинстанционния съд не е
направил разлика между Договор за потребителски кредит и Договор за потребителски
кредит, при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт. Позовава се на
2
спецификата на кредита, който се предоставя като овърдрафт и обстоятелството, че
обществените отношения свързани с него са уредени в нарочен законов текст, а именно в чл.
12 от ЗПК, който не съдържа изискване за посочване на дължим лихвен процент на ден в
случай на отказ от договора от страна на кредитополучателя. В жалбата липсва оспорване и
коментар относно втората констатирана от първостепенния съд нередовност, а именно
липсата на подпис на кредитополучателя върху всяка страница от договора и общите
условия представляващи неразделна част от него.
След, като обсъди установените по делото обстоятелства въззивният съдебен състав
прие жалба а за частично основателна по следните съображения.
Единственият развит в подкрепа на жалбата аргумент е основан на съждението, че
бидейки уреден в договор за овърдрафт процесният потребителски кредит попада в
хипотезата на чл. 12 от ЗПК, а не в тази на чл. 11 от същия закон. В чл. 12, ал. 1 от ЗПК, е
уредено съдържанието на договора за потребителски кредит, под формата на овърдрафт,
когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три месеца. Срокът на
процесния договор за кредит е една година, поради което същият не попада в приложното
поле на чл. 12 от ЗПК, а на чл. 11 от ЗПК. Наличието на смесен договор, а не типичен такъв
за овърдрафт, се потвърждава освен от самото наименование на договора, а и заключението
на вещото лице изготвило експертизата.
В чл. 29, ал. 1от ЗПК, е предвидено правото на потребителя да се откаже от
сключения договор за потребителски кредит, без да дължи обезщетение или неустойки и без
да посочва причина за това, при спазване на срока, реда и условията за упражняване на това
потестативно право, посочени в чл. 29 от ЗПК. Разпоредбата транспонира императивните
норми на чл. 14 от Директива /ЕС/ 2008/48. Съгласно решение от 9.09.2021 г. на СЕС по
съединени дела С-33/20, С-155/20 и С-187/20 /т. 123/, целта на посочената разпоредба на
директивата е да позволи на потребителя да избере отговарящ най-добре на потребностите
му договор и следователно да се откаже в "срока за размисъл" от договор /след като го е
сключил/, за който установи, че не съответства на потребностите му.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, въвеждащ в националното право повелителната
норма на чл. 10, пар. 2, б. "п" от Директива /ЕС/ 2008/48, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на
лихвения процент на ден. Според чл. 29, ал. 5 от ЗПК, за да породи отказът на потребителя
от договора за кредит целените правни последици, е необходимо, освен спазване на реда и
срока за упражняване на това потестативно право по чл. 29, ал. 1 - 3 от ЗПК, да е
осъществено условието по ал. 4 на същия член - да е върната на кредитора не само
главницата, но и да е заплатена лихвата, дължима за периода от датата на усвояване на
средствата по кредита до датата на връщане на главницата, което следва да се направи не по-
късно от 30 календарни дни, считано от изпращане на уведомлението до кредитора за
упражняване на правото на отказ.
Следователно, с предоставяната по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, информация в договора
относно размера на дължимия лихвен процент на ден се цели да се обезпечи възможността
на потребителя, който е в положението на по-слабата страна /спрямо търговеца/ от гледна
точка на информираност, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност /лихвен
процент на ден х главница х брой дни/, която следва да заплати за периода от усвояването до
връщането на главницата, за да може да упражни надлежно правото си на отказ от договора
за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл. 29, ал. 4 ЗПК - връщане не само
на главницата, но и заплащане на лихва за периода на ползването й.
Ето защо, с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно от ЗПК, /посочване на
лихвения процент на ден/ се гарантира реалното упражняване на правото на потребителя на
отказ от договора, а именно да отстъпи от договора без негативни за него последици, ако
прецени в "срока за размисъл" по чл. 29, ал. 1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му.
3
С оглед изложеното, изпълнението на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК се явява
особено съществено за правата на потребителя и неизпълнението му е скрепено със
санкцията на чл. 22 ЗПК - недействителност на договора.
В клаузите на т. 13 на процесния договор за кредит е предвидено, в случай че
титулярът упражни правото си на отказ от договора за предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по реда и в сроковете, описани в ОУ, той дължи на банката лихва за периода от
датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане на главницата, както и
заплащане на всички разходи, свързани с отпускането, обезпечаването и погасяването на
кредита. Липсва обаче посочване размер на лихвен процент на ден.
Посочването в съдържанието на договора на лихвата по кредита /годишния лихвен
процент - пар. 1, т. 4 ДР на ЗПК/, което е изискване по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, не съставлява
изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е
обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право на отказ от
договора.
Непосочването в процесния договор на лихвен процент на ден - част от изискуемото
по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, съдържание на потребителския кредит, обуславя, на основание
по чл. 22 от ЗПК, недействителност на договора, поради което кредитополучателя, в
качеството му на потребител, дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
на лихви или други разходи по кредита - чл. 23 ЗПК /така, Решение №59/20.05.2024г. по дело
№2695/2022г. на ВКС/.
При така установеното основание за недействителност, остава безпредметно
обсъждането на други евентуални закононарушения, които биха довели до същия резултат
включително и обсъдената от районния съд липса на подпис поставен от кредитополучателя
на всяка страница от договора.
Чистата стойност е присъдена от първоинстанционния съд. Последният обаче
неоснователно е приел, че следва да се отхвърли искането за законна лихва върху уважената
част от главницата от подаване на заявлението.
Присъждане на законна лихва е последица от уважаване на претенцията по главния
дълг. Вземането за лихва има акцесорен характер, то възниква, съществува и се прекратява в
зависимост от главния дълг.
Обявяването на договор за недействителен има реституционен ефект и всяка страна
дължи на другата това, което е получила без основание /решение по дело С-472/20, т. 50 и
55; решение по дело С-705/21, т. 39/, тоест отношенията между страните се разрешават на
принципа на неоснователното обогатяване. В този случай банката има право да иска
връщане на даденото по договора, заедно със законната лихва от поканата за връщане
/решение по дело С-520/21, т. 84, вкл. т. 64 от заключението на генералния адвокат/, а
потребителят има право да иска връщане на даденото, което надхвърля предоставената за
ползване сума /Определение №50011/26.11.2024г. по т.д. № 1060/2022г. на ВКС, Решение
№79/10.02.2025г. по т.д. №5337/2023г. на ВКС/.
Предвид това с оглед уважената част от главницата и акцесорния характер на
вземането за законна лихва, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено
в тази отхвърлителна част, като се уважи искането на ищеца за присъждане на законна лихва
върху уважената част от главницата по договора за кредит от датата на заявлението до
окончателното изплащане, като решението се потвърди в останалата обжалвана част.
С оглед горното,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение рег.№ 149/25.07.2025г. по гр.д.№ 20253430100119/2025 на РС
Тутракан, В ЧАСТТА, с която се отхвърля искане за присъждане на законна лихва върху
главницата от 690.75лв. /шестстотин и деветдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ от
4
датата на заявлението до окончателното изплащане на задължението и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. Н. Е., ЕГН **********, с. Звенимир да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, законна лихва върху главницата от 690.75лв. /шестстотин и деветдесет лева и
седемдесет и пет стотинки/, за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК -21.01.2025г. до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег.№ 149/25.07.2025г. по гр.д.№ 20253430100119/2025 на
РС Тутракан, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковите претенции на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* срещу Е. Н. Е., ЕГН **********, с.
Звенимир за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от - Главница в размер на
309.25 лева, явяваща се разлика от претендираната главница от 1000.00 лева и уважената
такава в размер на 690.75 лева; Непогасена лихва за разрешен овърдрафт, начислена
съгласно т. 3 от Договора за кредит за периода от 01.11.2021г. до 02.01.2025 г. включително в
размер на 355.52 лева; Непогасена лихва за неразрешен овърдрафт, начислена съгласно т. 8
от Договора за кредит за периода от 01.12.2021г. до 02.01.2025 г. включително в размер
на 172.65 лева; Начислена законова лихва за периода 03.01.2025 г. до 20.01.2025г.
включително дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 28.03.2019г. в размер
на 6.47 лева, заплатената държавна такса по заповедното производство в размер на 14.35
лева - разликата между претендираните 26.09 лева и уважените 11.74 лева; юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство на основание чл.78, ал. 8 от ГПК в размер на
27.49 лева - разлика между претендираните 50.00 лева и уважените 22.51 лева, за които
суми е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
55/2025г. по описа на РС - Тутракан, на основание чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т.3 ГПК чл.79 от
ЗЗД вр. 430 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Кремена Иванова Краева
По отношение искането за присъждане на законна лихва от датата на
подаване на заявлението, следва да се съобрази разрешението, дадено по дело
С-520/21 на СЕС и решение по т.д. № 630/2023г. на ВКС, което е в смисъла
посочен от РС - Тутракан.
Предвид това и съдията, останал на особено мнение, не вижда причина по
настоящото дело въззивната жалба да се приеме за частично основателна.
5