Решение по КНАХД №2187/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, чрез юрк. В. П., против решение № 968 от 23.08.2025 г., постановено по а.н.д. № 3880/ 2023г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 205 от 05.04.2023 г., издадено от заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на „Ню Амстердам“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], за нарушение на чл. 11, ал. 2, във вр. с ал. 4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/.

Жалбоподателят твърди, че постановеното от районния съд решение е неправилно, в частта относно липсата на основание за преквалификация на сочената в НП като неправилна норма на чл.31, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред на Общински съвет - Пловдив, вместо правилната такава – чл.32, ал.1 от същата наредба.

За да се установи по категоричен начин фактът на извършеното административно нарушение, по делото се доказаха в условията на кумулативност: дейността по обслужването на клиенти след 23:00 часа и липсата на издадено разрешение за удължено работно време на процесния обект, като правната рамка на тези две обстоятелства, заемащи централно място в предмета на доказване, се съдържа именно в разпоредбите на чл.11, ал.2 и ал.4 от Наредбата за осигуряване на Обществения ред на Община Пловдив. Счита за правилни изводите на съда относно а извършеното административно нарушение, като действително, с процесното НП е наложена санкция в размер на 5000 лева, т е. в предвидения минимум, но погрешно е посочено основанието на чл.31, ал.2 от Наредбата. Посочва, че така определената санкция в минималния предвиден размер съответства на реалната степен на обществена опасност на деянието и на дееца. В случая, макар и да не е посочена коректната санкционна норма, а именно, чл.32, ал.1 от Наредба за осигуряване на Обществения ред на Община Пловдив, то това не може да доведе до цялостна отмяна на НП, предвид разкритите в ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на районния съд да приложи закон за еднакво, същото или по-леко наказуемо нарушение, но при същите фактически положения, точно какъвто е и процесния случай. Намира, че съдът е следвало да упражни правомощията си по ТР № 8/2021 г. на ВАС, като измени основанието за налагане на имуществена санкция от чл.31, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред на Община Пловдив в чл.32, ал. 1 от същата Наредба. След като е признато от НПК правомощието на въззивната инстанция да измени присъдата като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, то той следва да приложи както хипотезата, така и санкцията на тази правна норма. Счита, че районният съд, действащ като въззивна инстанция в административнонаказателния процес, има същите правомощия и може и трябва да приложи правилно материалния закон както относно квалификацията на нарушението, така и относно санкцията, което включва правната й квалификация. Посочва се, че съдът всякога е длъжен правилно да приложи закона, което включва и налагането на законосъобразна санкция. В този смисъл изменението на санкционната норма е позволено от закона и задължителната тълкувателна практика и не може да се приеме, че погрешно посочената санкционна разпоредба представлява пълна липса на посочване на текста от закона, което да доведе до неотстранимо съществено нарушение на процесуалния закон, ограничило невъзвратимо правата на нарушителя.

По тези съображения моли да се отмени постановеното решение и да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски за юрисконсултска защита.

Ответникът по касацията – „Ню Амстердам“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.К., намира жалбата за неоснователна и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Посочва съображения в отговора към касационната жалба. Счита, че неправилно е залегналото в касационната жалба ролята на съда като контролираща интастанция и за „изменение на обвинението“. Счита, че подобно действие е възможно да бъде извършено само до приключване на делото пред първата инстанция и наагане на наказанието от нея. Счита, че в процесния казус това е административнонаказващият орган. Счита, че само до този момент е възможно да се измени обвинението, но не и след това дори и по правилата на НПК. Твърди, че в противен случай би се стигнало до ситуация, при която по жалба на заинтересования субект, би се изменил правораздавателният акт в негов ущърб, макар последният да страда от съществен порок. Според него в производството по оспорване на наказателно постановление, първоинстанционният съд не действа като наказващ орган, а е контролираща инстанция, поради това намира, че той не може да приложи друг материален закон и то в ущърб на жалбоподателя. Счита за неоснователно възражението в жалбата, че по този начин би се приложил „закон за по-леко наказуемо деяние“. За да е такъв, то следва предвиденото наказание да е по-леко вид или размер спрямо променената квалификация на деянието, а не както в процесния казус. Иначе казано, допустимо би било от закона да се наложи наказание под 5000лева имуществена санкция, но не и същата или по-висока. Посочва, че нормата на чл.31, ал.2 от Наредбата е с по- нисък минимум, а именно от 3000 лв., докато „правилната“ санкционна норма“ на чл.32, ал.1 от Наредбата е с минимум от 5000 лева., поради което счита, че не е налице и тази хипотеза. Предвид изложените съображения моли съда да остави в сила процесното решение, а в случай, че същото бъде отменено, то да се присъдят на насрещната страна разноски в минимален размер.

Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за основателна, а решението за неправилно и незаконосъобразно, като се отмени решението на районния съд.

Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.

От фактическа страна състав на Районен съд – Пловдив е приел с решението, че от страна на дружеството „Ню Амстердам“ ЕООД е осъществен съставът на вмененото нарушение по чл.11, ал.2 вр. с чл.11, ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред на Община Пловдив /Наредбата/, според които след изтичане на разрешеното работно време обектът трябва да е прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване като за удължено работно време на търговските обекти - заведения за хранене и развлечения, се изисква писмено разрешение от кмета на района, в който се намира обектът, а в случая дружеството няма издадено писмено разрешение за удължено работно време от компетентния орган за работа след 23.00 ч.

Съдът е приел в конкретния казус, че на дата 13.01.2023 г. в обект бирария “Амстердам", находящ се в [населено място], [улица], е извършено нарушение на разпоредбите на Наредбата за осигуряване на обществения ред на Община Пловдив, а именно на чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 11, ал. 4, според които след изтичане на разрешеното работно време обектът трябва да е прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване като за удължено работно време на търговските обекти - заведения за хранене и развлечения, се изисква писмено разрешение от кмета на района, в който се намира обектът.

За да отмени съдът е приел, независимо от горното, че санкцията, по която е било наложено наказание не е по правилната правна норма. Нормата на чл.31, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред предвижда налагане на наказание имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв. на нарушителите на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 – 6, т. 9-11, чл. 18 и чл. 19 от настоящата Наредба. В случая обаче в наказателното постановление се твърди, че жалбоподателя е нарушил чл. 11, ал. 2, във вр. с ал. 4 от Наредбата. Тоест нормата, по която наказващия орган е определил наказание глоба от 5000/пет хиялди/лева не санкционира поведение по чл. 11, ал. 2, във вр. с ал. 4 от Наредбата, а по други текстове от наредбата. Посочил е, че в чл.32, ал.1 от Наредбата е предвидено, че за нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 7, чл. 12, чл. 20 и чл. 23 на физическите лица се налага глоба в размер на 500 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 5000 до 12 000 лв.

При изложеното съдът е приел, че като е определил наказание по чл.31, ал.2 от Наредбата наказващия орган е приложил неправилна санкционна норма, която не предвижда санкция за извършеното нарушение, а за бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца, следва да е налице пълно съответствие между сочените в НП факти, дадената правната квалификация и приложената санкционна норма. Посочил е, че всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано - тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми. Т. разминаване съдът е констатирал между изложени в НП и установени от доказателствата факти и приложения материален закон. Приел е, че прилагането с НП на неправилна санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства, поради което за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в НП. Обратното, според съда, означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са действителните правни основания за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно, предвид следното.

На ответника по касацията „Ню Амстердам“ ЕООД е наложена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.11, ал.2 във връзка с чл.11, ал.4 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, на основание чл.31, ал.2 (Изм. и доп. с Р. № 480, взето с пр. № 21 от 18.12.2018 г.) от Наредба на ОбС Пловдив за осигуряване на обществения ред /Наредбата/, която гласи следното: „За нарушения на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 – 6, т. 9-11, чл. 18 и чл. 19 на физическите лица се налага глоба в размер от 300 до 3000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци: имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.

В същото време нормата на чл.32, ал.1 (Изм. и доп. с Решение № 498, взето с Протокол № 22 от 20.12.2012 г.) (1) (Изм. и доп. с Решение № 290, взето с Протокол № 15 от 17.09.2019 г.) от Наредбата казва: „За нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 7, чл. 12, чл. 20 и чл. 23 на физическите лица се налага глоба в размер на 500 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 5000 до 12 000 лв.“

Съдът споделя развитите от въззивната инстанция съображения, че е налице извършеното нарушение на чл.11, ал.2 вр. с чл.11, ал.4 от Наредбата, като мотивите на районния съд са достатъчно изчерпателни и подробни, в това число и относно събраните и обсъдени в хода на съдебното производства доказателства, поради окето няма нужда да ги преповтаря.

Във връзка с направените касационни оплаквания настоящата касационна инстанция намира следното.

Действително съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ОСС от I и II колегия на ВАС, в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

В мотивите на решението (т. 1. 2) е възприето, че преквалификацията следва да се извършва от районния съд върху установените от административнонаказващия орган факти без съществено изменение, в който случай няма да е възпрепятствана възможността на жалбоподателя да се защити срещу тях (фактите) още в производството пред районния съд. От своя страна установените от административнонаказващия орган факти са тези, които са намерили отражение в текста на НП (въз основа на съставения АУАН) – арг. от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и които са възприети от съда последващо в решението.

При липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т. е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.

Съдът съобрази и Тълкувателно решение № 57 от 4.12.1984 г, по н. д. № 43/84, ОСНК, ВС, което посочва кое престъпление е по-тежко наказуемо се определя от вида и размера на предвиденото за него наказание. Последователността на различните видове наказания и тяхната тежест са дадени в чл. 37 НК. Когато за отделните престъпления са предвидени наказания от едни и същи вид, по-тежко наказуемо престъпление е това, за което е предвиден по-висок максимум при еднакъв минимум, по-висок минимум при еднакъв максимум, а при еднакъв минимум и максимум - това, за което са предвидени кумулативно и други наказания.

Именно с оглед на този критерий няма как да се приеме, че нормата на чл.31, ал.2 от наредбата е по-леката санкция, тъй като определя по-висок максимум имуществена санкция от 30 000 лв. в сравнение с нормата на чл.32, ал.1 от наредбата, предвиждаща по-нисък такъв от 12 000 лв. Не може и да се приеме, че нормата на чл.32, ал.1 от наредбата от своя страна е по-леката такава, тъй като от своя страна предвижда по-висок минимум от 5000 лв., при предвиден минимум в чл.31, ал.2 от наредбата в размер на 3000 лв.

Този смисъл решението на районния съд за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХIII състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 968 от 23.08.2025 г., постановено по а.н.д. № 3880/ 2023г. по описа на Пловдивски районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.