Определение по дело №105/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 104
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20201800500105
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 12.02.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:               ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

              РОСИНА ДОНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 105 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от Д.И.Я., С.Я.Я. и Т.Я.Я. срещу определение, постановено в закрито съдебно заседание на 19.08.2019 г. по гр. д. № 770/2016 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, с което след уважено възражение за прекомерност на претендираното от тях адвокатско възнаграждение В.И.Л. е осъдена да им заплати сумата от по 100. 00 лева – разноски в производство по възстановяне на срок за въззивно обжалване на постановеното по делото решение, вместо претендираните 350. 00 лв. за всеки от тях.

Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно. Молят да бъде отменено то, а вместо него – постановен нов акт по молбата на жалбоподателите по чл. 248 ГПК, с който им се присъдят разноски в размер на от по 350.00 лева, сторени в производство по чл. 64 ГПК – за възстановяване на срок за въззивно обжалване на постановеното от районния съд решение.

Настоящият съдебен състав намира, че определение, постановено в закрито съдебно заседание на 19.08.2019 г. по гр. д. № 770/2016 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, с което В.И.Л. е осъдена да заплати на всеки от жалбоподателите сумата от по 100. 00 лева – разноски в производство по възстановяне на срок за въззивно обжалване на постановеното по делото решение, е нищожно.

 Съображенията на въззивния съд за това са следните.

На 08.12.2017 г. е постановено решение № 188 по гр. д. № 770/2016 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, с което са уважени отрицателни установителни искове, предявени от Я. И. Я. и Д.И.Я. против Д. И. М., С. И. К., В.И.Л., М. И. Д., С. Ц. С., И. Ц. Б., А. В. А., М. А. П. и о. Е. П..

Решението е връчено на ответника В.И.Л. на 19.03.2018 г. чрез адв. Е. Д., пълномощно за която по делото липсва.

На 25.04.2018 г. В.И.Л. сезирала районния съд с искане за възстановяване срока за обжалване на решението, тъй като поради внезапната смърт на съпруга на нейната дъщеря пропусната да подаде въззивна жалба срещу решението.

С разпореждане от 26.04.2018 г., връчено на В.И.Л. на 03.07.2018 г., съдът указал на молителя в 1 – седмичен срок от съобщението да представи препис от молбата за възстановяване на срока и онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока – въззивна жалба против постановеното решение.

На 12.07.2018 г. В.И.Л. депозирала в съда от тази молба, като с разпореждане от 19.07.2018 г. съдът постановил препис от нея да се връчи на насрещната страна за отговор в 1 – седмичен срок.

На 16.08.2018 г. ищците – жалбоподатели в настоящото производство – депозирали отговор по молбата на В.И.Л. за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното решение, като направили искане на основание чл. 67 ГПК да им се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, понесени в това производство.

Междувременно на 01.11.2018 г. молителят В.И.Л. депозирала въззивна жалба с вх. № 1460 (л. 226 от делото) срещу решението от 08.12.2017 година – условие за редовност на молбата по чл. 64, ал. 1 ГПК.

Без да се произнесе по искането за възстановяване на срока за въззивно обжалване районният съд е върнал като просрочена въззивната жалба на отправилата искането за възстановяване на срока за обжалване страна с разпореждане от 01.11.2018 г., което е влязло в сила като необжалвано.

След постановяване на това разпореждане съдът е бил сезиран с молба от Д.И.Я., С.Я.Я. и Т.Я.Я. за допълване на разпореждането в частта за разноските, които ищците понесли в производството по възстановяване на срок. С обжалваното в настоящото производство определение след уважено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния им представител съдът е присъдил на всеки от ищците сумата от по 100 лева – разноски в производството по чл. 64 ГПК.

Както бе посочено по-горе, това произнасяне на районния съд е нищожно. Това е така, тъй като неясна е волята на съда в рамките на какво производство разрешава въпроса за отговорността по разноските – от една страна, приема, че производство по чл. 64, ал. 2 ГПК не е проведено, а от друга приема, че именно в производството по молбата за възстановяване на срок за обжалване на постановеното решение (която в нарушение на чл. 2 ГПК съдът не е разгледал своевременно нито откъм допустимост, нито откъм основателност при извод за допустимост) насрещната страна следва да бъде компенсирана за разноските, които е направила. Никаква част от мотивите към обжалваното определение не може да послужи като безспорен израз на действителната воля на съда.

 Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на определение, постановено в закрито съдебно заседание на 19.08.2019 г. по гр. д. № 770/2016 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин.

ВРЪЩА делото на РС – гр. Елин Пелин за постановяване на нов акт по молбата на Д.И.Я., С.Я.Я. и Т.Я.Я. за допълване на разпореждане от 01.11.2018 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предложение 1 ГПК пред Върховния касационен съд на Р България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                        ЧЛЕНОВЕ: