Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1246 от 05.10.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, втори
състав, на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
при
секретаря Вяра Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 1354 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Е.Г.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-0304-000238/07.07.2020 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 03.07.2020 год., като е разпоредено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) № ********* и 1 бр. рег. табела № А 1412 Н. В сезиращата съда жалба е заявено несъгласие с описаните в заповедта мотиви, като е формулирано искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично, заявява, че поддържа жалбата, не ангажира допълнителни доказателства и формулира искане за отмяна на оспорения акт.
Ответникът по оспорване - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър редовно призован не се явява и не се представлява, представя административната преписка и не изразява становище по оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от
надлежна страна в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че на 03.07.2020 год. около 18.08 часа в гр. Несебър, ул. „Л. Каравелов“, срещу № 34 посока изток-запад, мотопед „Ямаха“ с рег. № А 1412 Н, собственост на Е.Г.М. се управлява от лицето Г. Е. М. с ЕГН **********, като при проверката се установи, че водача е неправоспособен. Във връзка с така констатираното, против Г. Е. М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АА, бл. № 326977, в който е описана идентична фактическа обстановка, която е квалифицирана като административно нарушение по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП.
Във връзка с така съставения АУАН, полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър е постановил оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 20-0304-000238/ 07.07.2020 год., с която, на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 03.07.2020 год., като е разпоредено и отнемане на СРМПС № ********* и 1 бр. рег. табела № А 1412 Н. В мотивите на заповедта е вписана фактическа обстановка идентична с тази по цитирания АУАН. Видно от разписката, съставляваща неразделна част от ЗППАМ, същата е редовно връчена на жалбоподателя на 07.07.2020 год.
Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателя е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено несъгласие с така постановената заповед и описаните в нея мотиви. Заявено е, че на 07.07.2020 год. сина на жалбоподателя, без негово съгласие и знание, самоволно е взел мотопеда, като жалбоподателя изрично е уточнил, че знае, че синът му не притежава свидетелство за управление на МПС, поради което многократно го е предупреждавал да не взима мотопеда. На следващо място е заявено твърдение, че жалбоподателя е управител на фирма, която извършва дейност на много обекти и поради интензивния автомобилен трафик през лятото, мотопеда е изключително важен за дейността на фирмата, като прекратяване на регистрацията на това превозно средство по същество може да доведе до фалит на фирмата.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания
акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената
форма, постановен при спазване на административно производствените правила за
неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Този
извод се налага по следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл съда намира, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Съдът намира за несъстоятелно заявеното възражение за неоснователност на оспорената заповед. Видно от заповедта, същата е постановена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно който текст, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Анализът на събраните по делото доказателства обосновават извод за наличие на установена фактическа обстановка, която изцяло покрива състава на цитираната правна норма.
На първо място, в подкрепа на твърдението за наличие на хипотезата на приложената материално правна норма следва да се посочи съставения АУАН, който по силата на 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. установените в него фактически обстоятелства се считат за доказани, до доказване на противното. В настоящото производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства нито са заявени твърдения оборващи вписаното в АУАН фактическо обстоятелство, че на посоченото място, дата и час синът на жалбоподателя, като неправоспособен водач на МПС е управлявал собствения на Е.М. мотопед „Ямаха“. Нещо повече, в сезиращата съда жалба е потвърдена така вписаната в АУАН фактическа обстановка, като само е допълнено, че МПС е управлявано без знанието и съгласието, на собственика – самоволно. Така вписаното обстоятелство не променя извода за наличие на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, доколкото цитираната правна норма не въвежда изискването собственика да е знаел, предполагал или да е предоставял управлението на МПС на неправоспособен водач. Приложимата правна норма указва, че ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства без да държи сметка дали това обстоятелство е възникнало със или без знанието и съгласието на собственика на МПС.
На следващо място, съдът намира за несъстоятелни заявените твърдения, че от приложената ПАМ биха възникнали трудно поправими вреди за фирмата на жалбоподателя. На първо място така заявеното твърдение не е подкрепено с доказателства, от които да се установи, че жалбоподателя въобще има фирма, а още по-малко какъв е нейния предмет на дейност и дали тази дейност действително се осъществява посредством МПС, чиято регистрация временно се спира. Относимо към така заявеното възражение е и обстоятелството, че към настоящия момент летния сезон (през който се твърди, че се ползва МПС) вече е приключил, а до началото на следващия 6-месечния срок на ПАМ ще е изтекъл.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспорения акт като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Г.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-0304-000238/07.07.2020 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 03.07.2020 год., като е разпоредено и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 1 бр. рег. табела № А 1412 Н.
На основание
чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: