№ 617
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500591 по описа за 2024 година
С решение № 6460 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 11761/2022 г., СГС, І-14 с-
в, ОТХВЪРЛЯ предявени от Г. Л. Я. срещу Р. Г. Г., С. Т. Г. и Г. Т. Г. (последните
двама като наследници на Т. Г. П.) субективно и обективно съединени искове,
с правно основание чл. 135 от ГПК, с които се претендира обявяване за
недействителни по отношение на ищеца, сключени между Т. Г. П. и Р. Г. Г.:
1. договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.09.2020 г.,
обективиран в нотариален акт № 184, том I, peг. № 4516, дело № 162 от 2020 г.
на нотариус А. Ш., с рег. № *** в НК;
2. договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.12.2020 г.,
обективиран в Нотариален акт № 53, том II, peг. № 6229, дело № 228 от 2020 г.
на нотариус Ш..
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Г. Л. Я..
Твърди, че по дело е установено знание и намерение на страните по
атакуваните сделки да го увредят. Счита, че съдът е смесил двете атакувани
сделки и не е взел предвид, че се касае до два отделни договора, сключени на
различни дати. Поддържа, че предварителните договори между ищеца и Т. П.,
предхождат сделките, сключени между Т. П. и ответника Р. Г.. Излага
1
аргументи, че посочените в договорите от 14.08.2020 г. идентификатори могат
да бъдат предвидени (по правилата на Наредба за структура и съдържание на
идентификатора на недвижимия имот) и преди да са официално издадени,
поради което е възможно предварителните договори, съдържащи
идентификатори, да са сключени и преди официалното издаване на този
номер. Оспорва извода на съда, че плащанията по договора не установяват
достоверност относно датата на неговото подписване – счита, че показанията
на св. В. са годни да установят основанието за това плащане. Твърди, че Т. П. е
подписал пред нотариус предварителен договор от 11.08.2020 г., което сочи, че
и към тази дата (а не само към 14.12.2020 г. – дати на нотариално заверени
пълномощни) той е бил жив и е било възможно да подпише и процесните
договори с ищеца. Твърди, че между него и Т. П. са се развивали
преддоговорни отношения, като представя с въззивната жалба предварителен
договор с анекс от 2.07.2020 г., което обстоятелство сочи, че ответникът Г. е
можел да узнае, че с неговия договор ще се увредят интересите на ищеца.
Твърди, че съдът не е ценил правилно показанията, които при надлежно
изследване установяват знание на Р. Г. за засягането на интересите на ищеца,
като подчертава, че самия продавач умишлено е подписвал договори с двама
купувачи. Счита, че от последователността на извършените преводи от Р. Г. в
полза на Т. П. и от обстоятелството, че последният незабавно е изтеглял
внесените суми, се налага извода, че П. е предавал същите на Г. за да се
извърши отново превод и да се създаде заблуждение, че се превежда цена по
сделката. Този извод сочел на сговор между страните срещу ищеца. Твърди, че
след като Р. Г. е действал като купувач, но е бил упълномощен да действа и
като продавач (от името на Т. П.), то това сочело на близки отношения между
тях. Излага становище, че показанията на св. В. П. (бивша съпруга на Т. П.) са
предубедени, тъй като тя цели да защити интересите на децата й и да се
осуети възможността върху тях да се прехвърлят наследствени задължения.
Излага становище и досежно показанията на св. М. П. и св. А. А.. Моли да се
отмени решението, да се уважат исковете и да се присъдят разноски.
Ответникът Р. Г. Г. оспорва жалбата като намира изводите на съда за
правилни. Изтъква, че на първата страница на договорите липсва подпис на
продавача, което прави вероятна възможността тази страница с датата да е
подменена. Поддържа твърденията си, че Г. е сключил с Т. П. предварителни
договори на 24.07.2020 г., т.е. преди твърдяната от ищеца дата на
2
предварителните договор 14.08.2020 г. В този смисъл Г. няма как да е знаел, че
уврежда интересите на друг последващ кредитор, нито има доказателства да
се е споразумявал с продавача във вреда на ищеца. Твърди, че показанията на
св. В. са преднамерени, неочаквано точни за конкретни факти за неговата
възраст, противоречиви и не съответстват на писмените доказателства по
делото. Не възприема твърдението за симулативност на предварителните
договори, като бързото изтегляне на сумите мотивира с влошеното здраве на
Т. П. и необходимостта му от средства.
Ответниците С. Т. Г. и Г. Т. Г. – синове и наследници на ответника Т. П.,
оспорват жалбата, като намират изводите на съда за правилни. Възразяват
срещу показанията на св. В. относно доказателствената им стойност за
плащането на суми от Г. на Т.. Молят да се отхвърли жалбата и да се присъдят
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Г. Л. Я. твърди, че на 14.08.2020 г. сключил с Т. Г. П. два
предварителни договора, по силата на които П. трябвало да му прехвърли
собствеността върху 1) подробно описан апартамент № А9 за цена от 39 000
лв. (9000 лв. заплатени при сключване на договора, а остатъкът от 30 000 лв.
платим в деня на сключване на окончателния договор), като продавачът си е
запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху целия имот, както
и върху 2) подробно описан гараж № Г13, срещу цена от 9000 лв. (8000 лв.
заплатени при сключване на договора, а остатъкът от 1000 лв. платим при
сключване на окончателния договор). Ищецът твърди, че на среща между
страните през м. август 2020 г., продавачът Т. П. е бил придружен от лицето Р.
Г. от гр. Видин, който се представил за негов приятел и от продавача бил
повдигнат въпроса за промяна на продажните цени, които били твърде ниски с
оглед пазарните условия. Въпреки проведените разговори до съглашение
относно цената не се стигнало, а при проверка се установило, че на 18.09.2020
г. П. прехвърлил апартамент № А9 на Р. Г.. В началото на м. декември 2020 г.
ищецът предупредил П., че ще потърси заплатената по договорите сума по
3
съдебен ред и тогава на 14.12. 2020 г. продавачът предоставил пълномощни и
нужните документи за прехвърляне на негово име на процесния гараж, но се
установило, че той също бил прехвърлен на Р. Г. с нотариален акт от
01.12.2020 г. Ищецът сочи, че са нарушени правата му с процесните два
договора и така е лишен от възможността да обяви своите два предварителни
договора за окончателни. Счита, че П. и Г. са знаели за последните и се
сговорили за да не може ищецът да придобие имотите. Тъй като цената по
нотариалните сделка била по-ниска от тази по предварителните договори,
това сочело, че се касае до фиктивни сделки. Претендира двата оспорени
договора да бъдат обявени за недействителни спрямо него, както и разноски.
Ответникът Р. Г. Г. твърди, че не се е срещал с ищеца, като оспорва и
истинността/авторството на подпис на Т. П. на представените от ищеца
предварителни договори. Поддържа, че той самият сключил с Т. П.
предварителен договор за покупко-продажба на процесните апартамент № А9
и гараж № 12 на 24.07.2020 г. и те били нотариално заверени на 11.08.2020 г.
Сочи, че към този момент имотите са нямали присвоени кадастрални номера,
което станало по-късно. Цената била заплащана от Г. на вноски и тъй като
здравословното съС.ие на Т. се влошило, той подписал пълномощно, с което Г.
можел да извърши сделката пред нотариус. Сочи се, че подписите върху
предварителните договори за продавача не са идентични с тези положени пред
нотариус, както и че Т. П. е подписал само последната страница. Счита
документите за двата договора за неистински и че ищецът не се явява
кредитор на Т. П., още повече, че Г. има договори с П. преди 14.08.2020 г.
Ответниците С. Т. Г. и Г. Т. Г. (наследници на Т. П.) оспорват качеството
на ищеца като кредитор, предварителните договори, наличието на действия, с
които да се увреждат интересите на ищеца, както и че баща им и Г. са имали
знание за увреждането на ищеца. Посочват, че наследодателят им е бил
алкохолно зависим и податлив на манипулации. Считат договорите за
нищожни поради липса на основание и нарушение на добрите нрави. Отделно
считат същите за унищожаеми, като сключени от лице, което не е могло да
разбира или ръководи действията си, поради заплашване и сключен в
условията на крайна нужда.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
4
обстановка:
По делото са депозирани два предварителни договори от 14.08.2020 г.,
сключени между Т. П. и ищеца Г. Я., по силата на които П. се задължил да
прехвърли на бъдещия купувач право на собственост върху два имота –
апартамент № А9 и гараж № Г13, като в договорите фигурират
идентификатори на всеки имот.
По делото е депозиран и друг предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 24.07.2020 г., сключен между Т. П. и Р. Г.
относно процесният апартамент и друг гараж (с № 12), който договор е с
нотариална заверка на подписите на страните от 11.08.2020 г. Приложен е
анекс № 1 от 21.08.2020 г. относно начина на плащане на продажната цена.
Относно процесния гараж № 13 на 21.10.2020 г. е сключен
предварителен договор за продажба (л. 147) за сумата от 5000 лв., като към
същия е приложена разписка за получена от Т. П. сума в размер на 4000
платена от Р. Г..
На 18.09.2020 г., Т. П., представляван от самия Р. Г., е продал на Р. Г. с
н.а. № 184/2020 г. апартамент № А9, а с н.а. № 53 от 1.12.2020 г (л. 30) – и
гараж № Г13.
Няма спор, че по сметка на П. в "ОББ" АД са постъпили суми в размер
на по 5000 евро с наредител Р. Г. на дати 11-ти, 21-ви и 28-ми август и 9-ти и
18-ти септември 2020 г.
Видно от писмо на Служба по геодезия, картография и кадастър София-
град е видно, че с оглед заявление вх. № 01378817/21.08.2020 г. е извършено
изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/
на район *** по отношение на нанасяне на сграда с идентификатор
68134.2816.2541.1 и самостоятелните обекти в нея. Изменението е извършено
на 14.09.2020 г.
Приетата по делото пред САС техническа експертиза е дала становище,
че към датите на предварителните договори апартаментът е бил със средна
пазарна стойност от 72 912 лв. (а при наличие на запазено право на ползване –
51 840 лв.), а на гаража - 16 384 лв. В допълнението на СТЕ е посочено, че към
датата на сключване на предварителните договори - 14.08.2020 г., двата обекта
са били завършени в груб строеж и на база нормативните изисквания по т. 3 и
т. 4 от Приложение № 5 към чл. 17, ал. 8 от Наредбата за съдържанието,
5
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, в сила от 13.01.2017 г. е било възможно да се посочи какъв ще бъде
идентификационния номер за всеки от тях. Пояснено е, че след като
продавачът е бил същевременно и страна по договора за суперфиция, с
подходяща консултация (от геодезист) той е можел да разбере идентификатора
на обекта. При последваща промяна, според експерта, може да се проведе
административна процедура за промяна на идентификатор при допусната
грешка.
Няма спор, че Т. П. е починал на 21.05.2021 г.
Св. М. В. П., съжителстваща с Р. Г. на семейни начала, разказва (л. 216),
че в средата на м. юли 2020 г. чрез техен приятел Е. се срещнали с Т., който
продавал процесните апартамент и гараж. М. и Р. били направили оглед на
сградата, тя била на тухли и в начален етап, и на срещата се пазарили за цената
и подписали предварителен договор. Нотариалната заверка на този договор
направили по-късно, тъй като Р. се колебаел (поради незавършеността на
сградата), но след консултации – склонил. След заверката превел и капарото.
Свидетелката сочи, че Т. често се обаждал и искал да му се плаща по договора,
като за това бил направен анекс за разсрочване, но Р. превеждал и суми, като
останало за плащане само една вноска. Р. държал да има идентификатори на
имотите преди да извършат сделката и дори провел разговори със строителя,
за да се направи бърза поръчка и да се приключи сделката. Изтъква, че в
средата на септември излезнали идентификаторите на двата имота и дошли в
София за да се извадят документите и да се сключат окончателните сделки.
Разказва, че имало договорка разходите по сделката да се поделят между
страните, но се оказало, че Т. нямал средства, а и бил във влошено
здравословно съС.ие. За това разноските останали за сметка на Р.. Т. също така
искал и получавал заеми от Р. и в последствие се оказало, че не може да ги
върне. За да бъдат опростени, се договорили за прехвърляне на друг имот в
същата сграда – процесния гараж с № 13, като Р. трябвало да доплати още
5000 лв. за да придобие и него. Сключен бил предварителен договор в края на
октомври, в Обеля, където живеел Т., на бул. ***, като свидетелката
присъствала. В брой били платени 4000 лв., а по банка – 1000 лв. Т. подписал
пълномощно на Р.. Св. П. не знае за познанство между Р. и Г. Я., нито че за
имотите е имало друг купувач. Описва Т. като жизнен, духовит, адекватен,
нормален човек.
6
Св. А. С. А. разказва, че до м. март 2020 г. живял с Т. в един двор на ***
и го знае като алкохолик, а в последно време бил и неадекватен, вечно с пияна
физиономия, забравял, пиел и денем, и нощем. Разказва, че условията били
изумителни и страшна мизерия. Знае, че Т. взел някакви апартаменти и гаражи
в Обеля за синовете си (те живеели в Германия), но не му е известно да е
сключвал договори за тях. Т. бил болен и през 2020 г. често влизал в болница.
Свидетелят сочи, че Т. на моменти имал финансови затруднения за дребни
суми -100-200 лв., но не знае някой да му дава. В изложението си обаче твърди
също, че Т. имал да връща дребни заеми на него и един гумаджия. При него
идвали хора от ромски произход и си говорели за коне, с каквито той се
занимавал.
Св. В. С. П., майка на ответниците по иска Г. и С. Т.и, бивша съпруга на
Т. П., сочи, че след развода поддържали нормални отношения, той я
посещавал, но живеел в една барака, дворът бил като сметище. Разказва, че
през април на 2020 г. го диагностицирали с цироза на черния дроб, като
постепенно се влошавал. Свидетелката ходила да му помага, да почисти, като
през декември същата година го взели в болница и от там тя го прибрала при
себе си. Не знаела за продажбите на имотите и разбрала за тях чак след
смъртта на Т.. Не познава Р. и Г.. От януари до май на 2021 г. Т. споделял със
свидетелката, че момче и момиче го заплашват, че ще го запалят, тъй като не
се съгласил с нещо, но не казвал имена. Знае, че освен нея при Т. ходил негов
приятел – Е. М., веднъж видяла донесени от него супи. Свидетелката разказва,
че Т. приемал много лекарства, и до края на 2020 г. можел да се оправя сам,
макар и да не чистел и да не готвел, но след това вече не можел да се грижи за
себе си. Не знае да е ходил при нотариус.
Св. П. К. В. твърди, че познава ищеца Г. Я., тъй като са съседи във
Факултета. Т. познавал от дете, били лични приятели. Т. попитал свидетеля,
дали знае някой на когото да продаде апартамента и гаража, защото децата му
били в Германия и държавата щяла да ги вземе. Свидетелят завел през април
2020 г. Г. Я. при Т. в ранчото и там се пазарили за цена за двата имота от 50 000
лв. След две седмици Т. звъннал на св. В. и му казал, че документите са
готови и да отидат да ги подпишат. На срещата във ***, където живеел Т., при
подписване на договора присъствала и Р., приятелка на Т., на която той
плащал, а тя му помагала и вършела работа. Г. дал на Т. 9000 лв. за
апартамента (една пачка от по 100 лв.) и 8000 лв. за гаража (една пачка от по
7
50 лв.). Не броили парите. Свидетелят още разказва, че Т. го помолил да му
купи едно мляко и св. В., като взел и ищеца Я., отишли в дома на Т.. В този
момент там заварил двама купувачи (единият човек бил Е.). На свидетеля
казали, че ще купуват апартамента и гаража, но той повдигнал въпроса, че Г.
вече имал предварителен договор и Т. потвърдил това. Двамата купувачи не
казали нищо. След време Т. казал на св. В., че продал двата имота на другите
хора, тъй като му предложили повече пари, а с Г. щял да се оправи като вземе
парите. Свидетелят пояснява, че срещата с двамата купувачи била около 20
август, тъй като помнел, че на 13 или 14 август Г. подписал предварителните
договори. След това в изложението си пояснява, че след подписването минали
2-3 седмици и тогава заварили посетителите при Т.. Св. В. разказва, че Е. не
познавал добре, виждал го 2-3 пъти при Т., а за другия човек бил чул от Т., че
се казва Р.. Сочи, че посещавал ранчото на 20 дни по 1-3 пъти, носел мляко, не
познавал А. А.. Според него Т. не е бил алкохолик, виждал го да подпийва, но
не го е виждал пиян.
Пред въззивната инстанция е разпитана св. Р. В. К., която разказва, че по
договора с Т. ходела да му помага срещу заплащане, чистела 1-2 пъти
седмично (в тях била страшна мизерия), пазарувала, придружавала го до
болницата, носела му домашно мляко. Знае, че Т. сключил предварителен
договор с Г. Я. за свой имот, който тя самата видяла през юли месец. Т. й
казал, че Я. обещал да ремонтира имота и да го остави да живее там, защото
нямало кой да се грижи за него. После в средата на юли дошли двама души –
Е. и Р. или Р., като Т. й казал, че те искали да купуват коне, а така също и
апартамента му. Свидетелката взела договора на Я. от масичката, показала го
на посетителите и им казала, че Т. вече имал предварителна уговорка и не
може да продава и как така ще се прави втори договор. Те обаче казали, че ще
се договорят. Средата на август Т. споделил с Р., че чака идентификационен
номер на скицата и на апартамента за да може да оформи документите. Тогава
казал на свидетелката, че Я. искал да купи и гаража. Договорът бил подписан
през август и за двата имота. Г. дал на Т. 7-8000 лв. На въпроси за естеството
на предварителния договор свидетелката сочи, че тя самата не е подписвала
такъв, но знае е, че той се сключва до окончателната сделка, като се пише
определена сума пари. Твърди, че за нея имало значение на кого Т. ще продаде
имота и се намесила в разговорите, тъй като била видяла един договор от
началото на юли. Сочи, че знае блока с апартамента, защото е ходила там. До
8
октомври работела при Т. и после вече жена му щяла да се грижи за него.
Описва договора, който видяла, касаещ апартамент в Обеля, като такъв на
бланка, с изписани с химикал данни за имената, с текст от двете страни,
видяла имената на Т. и Г. и суми 20 000 или 25 000 лв.
Св. Е. Д. М., при разпита си пред САС, разказва, че се запознал с Т. в
едно заведение, и той му казал, че има апартамент за продаване. Е. му
отвърнал, че ще говори с началника си (Р. Г., който бил строител) и направил
среща между тях. Конкретизира, че Г. не му бил точно шеф, тъй като Е.
всъщност му бил подизпълнител. На срещата присъствали Т., Р. и жена му М.
и самия свидетел. Бил подписан предварителен договор след няколко дни
(през лятото – юни, юли, но свидетелят не е точен). Свидетелят не познава
свидетелката Р. К., която видял в залата, не знае за друг договор. Отношението
на св. М. към Т. било сантиментално, тъй като наскоро загубил баща си, на
когото той му напомнял. Описва Т. като уникален и прекрасен човек, който
много пиел, но бил адекватен, винаги на ниво в разговорите. Имало случай, в
който заварил Т. в безпомощно съС.ие в ранчото му и го завел в болницата. Т.
нямал домашни помощници, домът му не изглеждал като някой да се грижи за
него, било страшен ужас, никой не е идвал да помага на Т.. Свидетелят се
свързал със съпругата на Т. и тя идвала да се грижи за него, изчистила му
ранчото, но се наложило да го вземе в къщи.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Исковете са допустими (в определение № 342 от 2.06.2011 г. по гр.д. №
68 от 2011 г., ВКС, е прието, че купувач-кредитор по предварителен договор
има правен интерес за упражняването на Павлов иск).
Ищецът Г. Я. твърди, че имал сключени с Т. П. предварителни договори
за покупко-продажба на апартамент и гараж от 14.08.2020 г., поради което има
качеството кредитор на продавача П., и поради това разполага с възможност
да претендира други сделки на лицето да бъдат обявени за недействителни
спрямо него при наличие на предпоставките на чл. 135 ЗЗД. В редица свои
актове (напр. решение № 131 от 16.06.2014 Г. по гр. д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ
Г. О., гр. Д. № 1863/2010 г., ІV г. о. гр.д. № 879/2010 г., ІІІ г. о., гр. д. №
171/2009 г., ІV г. о., гр. д. № 754/2009 г., ІV г. о.), ВКС е приел, че кредитор по
смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично
9
вземане по отношение на ответника, като вземането, може да не е изискуемо
или ликвидно, но е определящо то да не е прекратено или погасено. Тези
предпоставки, относно качеството на кредитор, ще бъдат налице по
настоящото дело, ако се установи, че по силата на валидни предварителни
договори Я. се явява бъдещ купувач и има интерес обекта на сделката да не е
напускала патримониум на продавача чрез друга правна сделка.
В случая, съдът приема, че ищецът Я. има качеството на кредитор като
купувач по предварителните договори за покупко-продажба, сключени на
14.08.2020 г. между него и Т. П.. Атакуваните сделки от 18.09.2020 г. и
1.12.2020 г. са сключени след като ищецът е придобил качеството на кредитор.
Съдът не намира основание да счете за недействителни предварителните
съглашения от 14.08.2020 г., тъй като за това не са събрани доказателства.
Няма спор пред САС, че те са подписани от Т. П.. Вярно е, че данните по
делото сочат на увредено здравословно съС.ие на продавача П., както и че
същият е употребявал системно алкохол, които обстоятелства обаче не
установяват сами по себе си, че той е бил в съС.ие на недееспособност. Няма
данни също така да е сключил сделките при крайна нужда и явно неизгодни
условия, тъй като приетата СТЕ е дала становище за реални пазарни цени,
съизмерими с договаряните. Убедителни доказателства, че сделките са
сключени при заплашване също не са събрани. Показанията на св. В. П. в тази
насока не са ясни – нито по отношение на източника на заплаха, нито досежно
сключваната при такова въздействие сделка.
За да бъде основателен предявения Павлов иск по чл. 135 ЗЗД е
необходимо да се установи наличието на две групи предпоставки. Първата
група включва обективни предпоставки – 1) действително вземане на
кредитора спрямо длъжника (което по правило е възникнало преди
извършването на конкретното разпоредително действие, или след действието
при условията на изключението по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД) без да е необходимо то
да е изискуемо и ликвидно и 2) действие на длъжника, което да уврежда
кредитор, по начин, че се намалява или затруднява възможността му да се
удовлетвори от имуществото на длъжника. Втората група предпоставки са
субективни и са свързани със знанието на длъжника, а в определени от закона
случаи, и на третото лице (съдоговорител) за увреждането.
Първата оспорена продажбена сделка за процесния апартамент е
10
сключена на 18.09.2020 г. Ищеца Я. основава своите права на предварителен
договор от 14.08.2020 г. Същият е действителен и поради това Я. е кредитор
на Т. П. (респ. на наследниците му). С продажбата на имота на Р. Г.,
продавачът-длъжник Т. П. е увредил своя кредитор, тъй като е възпрепятствал
възможността Я. да закупи имота. Съдът приема, че оспорената сделка е
възмездна, така както е удостоверено в нотариалния акт. Никое от
доказателствата по делото не установява безвъзмездност на договора. Тезата,
че средствата, които били превеждани били незабавно изтегляни от Т. П. и
предавани на Р. Г. за да бъдат същите внесени отново, е изцяло основана на
хипотеза и догатки и не почива на никакви конкретни данни или
доказателства.
На следващо място - страните нямат разногласия по отношение на
факта, че купувачът Г. е извън кръга на лицата, посочени в ал. 2 на чл. 135 ЗЗД.
Ето защо, съгласно текста на чл. 135 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
купувачът Г. е знаел за увреждането в случай, че увреждащото действие е
извършено след възникване на вземането, или да докаже че Р. Г. и Т. П. са
действали в сговор и с цел да увредят Г. Я. – в случай, че увреждащото
действие е извършено преди възникване на вземането.
Ценейки събраните доказателства съдът достига до следните изводи:
Разногласия между страните са налице досежно достоверността на
датата на предварителните договори от 14.08.2020 г. В тази насока следва да
се вземе предвид практиката на ВКС, че свидетелски показания за
установяване на достоверна дата са недопустими, но са допустими
свидетелски показания за установяване на факти, от които може да се направи
извод за датата на съставяне на оспорения документ. (така напр. определение
№ 331 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 256/2019 г., Г. К., ІІІ Г. О. ВКС). При
отчитане на тази практика настоящият състав приема, че следва да бъдат
взети предвид и обсъдени всички събрани по делото доказателства.
На първо място съдът възприема заключението на СТЕ, приета пред
САС, в която е отразено, че идентификатор на конкретен имот може да се
формира и преди същият да е официално издаден. В този смисъл твърденията
за антидатиране на договорите, тъй като е било невъзможно към датата на
подписването им, идентификаторите да са били известни, не могат да се
споделят. Според вещото лице в нормативен акт се съдържат правилата, при
11
които се съставя посочения номер, а при допусната грешка в същия тя може да
бъде отстранена по предвидена административна процедура. С други думи,
дори в предварителния договор да е бил посочен идентификатор, това не
значи, че същият непременно е съставен след издаването на този
идентификационен номер.
Според чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ има достоверна дата за
трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е
подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг
факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа.
Ако се приеме, че договорите от 14.08.2020 г. имат достоверна дата, в
тежест на ищеца, за да докаже основателността на Павловия си иск, е да
установи, че Р. Г. е знаел, че с действията си уврежда Я., т.е. че е знаел, че Т. П.
е имал вече уговорка с друг купувач за същото имущество.
Жалбоподателят-ищец сочи, че тъй като Р. Г. е действал едновременно
като купувач и като пълномощник на продавача, то това сочело на близки
отношения между тях. Дори и да се установи тази близост, сама по себе си тя
не може да докаже наличие на знание у Г., че Т. П. е имал задължения към
ищеца и че с процесните договори кредиторовия интерес ще бъде накърнен.
Знанието следва да бъде доказано с преки доказателства и пълно и не може да
почива на предположения.
На следващо място - показанията на св. Р. К. (сочещи, че Р. Г. е уведомен
за наличие на друг кандидат-купувач) съдът приема за недостоверни.
Свидетелката е твърдяла, че посещава дома на Т. за да му помага по
почистването и грижите за него срещу заплащане. По делото обаче се
установява, че обитаваното от Т. жилище е било в окаяно съС.ие и за него
очевидно никой не се е грижел (показания и на св. А. А., и на св. В. П., и на св.
Е. М., и самата К.). Твърдението, че свидетелката е получавала парични суми
за да помага на Т. също изглежда неправдоподобно, тъй като от данните по
делото, ценени в съвкупност, е видно, че той е бил в общо увредено
здравословно съС.ие, трудно подвижен, пенсионер, без източник на странични
доходи, често имал нужда от средства (дори малки суми), вземал заеми, които
12
в последствие не можел да върне. Недостоверни са показанията на
свидетелката в частта, в която същата разказва, че случайно се запознала с
предварителния договор, който Я. и Т. били сключили, оставен върху маса до
леглото му и въз основа на него се намесила в отношенията на Т. с други лица
(в това число Р.), кандидати да купуват. Няма данни свидетелката да е била
близка с Т. до степен да се грижи за делата му и книжата му. Освен това тя не е
дала показания за други негови конкретни документи, които е подреждала,
нито е посочила, че е виждала другите подписани от Т. предварителни
договори, установяващи отношения с Р. Г. (от юли и август), което би било
логично, ако тя се е била ангажирала с въвеждане на ред в книжата и дома на
Т.. Твърденията за намесата в отношенията между пристигналите двама
купувачи (Е. и Р.) от страна на свидетелката е индиция в насока, че Р. е била
заинтересована от сключване на сделка за имотите между Т. и ищеца Я., като
дори тя сама е запознала Т. с последния. В този смисъл за основателно следва
да се приеме твърдението, че свидетелката дава показания в полза на
интересите на Я.. Отделно от това К. описва договор, различен по своя
външен вид с тези, които са представени по делото, като твърди, че имената и
личните данни на страните са изписани с химикал, което не отговаря на
истината.
Следва да се отчетат също и следните факти - св. Р. К. е посочила, че Т. й
споделил в средата на август, че чака идентификационен номера за скиците за
да оформи сделката. Във въззивното производство жалбоподателят се е
домогвал да се приеме като доказателство предварителен договор от 2.07.2020
г. – л. 19, (което искане съдът е отхвърлил поради преклузия). Дори и да е бил
приет този документ, той само е щял да влезне в противоречие с показанията
на свидетелката, тъй като същият установява, че идентификатор за имота се
съдържат още в този договор от юли, и не следва да се приеме, че през август
Т. е очаквал издаването на тези номера.
На следващо място – от значение са показанията на св. В. П. и св. Е. М.,
които са посочили, че никой от тях не е знаел за присъствието на Р. в дома на
Т., както и твърдението им, че никой не му помага, освен тях двамата. Ако св.
Р. К. е посещавала дома на Т. два пъти седмично (както тя твърди) за да
почиства и подрежда, тази нейна помощ при всички случаи е щяла да бъде
забелязана от тези свидетели.
13
На следващо място, съдът не възприема като достоверни и показанията
на св. П. В., познаващ и двете страни, но доведен като свидетел от ищеца.
Същият сочи, че Т. потърсил купувач на имотите си, тъй като иначе държавата
щяла да ги вземе, понеже децата му били в Германия. Подобно изявление не е
достоверно, тъй като по данни на друг незаинтересован свидетел (А. А.)
апартаментите били предвидени за синовете на Т.. Отделно от това, предвид
съС.ието на продавача, продажбата на имуществото по всяка вероятност е
била обусловена от необходимостта лицето да си осигури средства - както за
лечение, така и във връзка с установените му трайни навици да консумира
алкохол в големи количества и непрекъснато. Твърденията на свидетеля са и
непоследователни, хаотични от към фактология и време, вътрешно
противоречиви и недостоверни, в това число и некореспондиращи си с
писмените доказателства по делото и останалите показания, относно времето
на подписване на предварителните договори – свидетелят е посочил, че
срещата между Я. и Т. била през април и след две седмици документите били
готови за подпис. В изложението си по-късно при разпита пред съда
свидетелят е заявил с точност, че помни, че подписването на предварителния
договор с Г. Я. станало на 13-14 август, а срещата с кандидатите за купувачи
около 20 август, а след това е посочено, че е било 2-3 седмици след 13-14
август. Именно на тази среща според свидетеля присъствала и Р..
Недостоверно е твърдението на свидетеля, който сочи какви са били копюрите
на предадените парични средства от Я. на Т., при положение, че самият
свидетел е посочил, че двете пачки не били броени. Неправдоподобно звучи и
изказването как Т. помолил св. В. да му купи едно мляко и точно в този
момент свидетелят се обадил на Я., отишли в дома на Т., където в същия
момент се състояла срещата с други кандидат-купувачи на същите имоти. В
същото време, показанията на св. Е. М. (които няма основание да бъдат
изключени, тъй като в своята цялост са последователни и незаинтересовани,
звучащи достоверно и житейски логически) сочат, че свидетелят не се е
срещал никога с други кандидати за купуване на имота, нито е знаел за такива.
Не звучи достоверно и тезата на св. В., че той знае името на единият от
посетителите (кандидат купувач) – Р., тъй като Т. веднъж го споменал пред
него. Напълно некореспондиращо си с останалите данни, на поредно място, е
твърдението, че Т. „не е бил алкохолк“ и че свидетеля не го е виждал пиян.
Точно в обратен смисъл са както показанията на другите свидетели, така и
14
цялостно данните за общо увреденото в резултат на злоупотреба с алкохол
здравословно съС.ие на продавача. На последно място, св. В. е посочил, че не
познава и не е виждал св. А. А., което не би било възможно ако В. е посещавал
(както твърди) регулярно дома на Т., тъй като по показания на самия св. А. той
живеел с Т. в един двор.
Предвид казаното, съдът приема, че по делото не се доказва от страна на
ищеца, че купувачът Р. Г. е присъствал на среща с ищеца или, че е бил
уведомен за съществуването на уговорките на последния с Т. П.. Не се
доказва, че ответникът Г. е узнал за съществуването на договорни
обвързаности на продавача Т. П. с други бъдещи купувачи, респ. че с
действията си той ще увреди техните интереси. Ето защо субективната
предпоставка за уважаването на Павловия иск в условията на чл. 135, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД не се установява. В тази хипотеза законът дава закрила на
добросъвестния приобретател по възмездна сделка, тъй като той е получил
вещта при насрещна престация. Кредиторът ще има право да търси
обезщетение за неизпълнение на задължението спрямо него от продавача по
друг ред. В случая от наследниците на П. може да се претендира само
обезщетение по предварителните договори, ако се установи тяхната валидност
и обвързваща сила. Обстоятелството, че продавачът умишлено е подписвал
предварителни договори за покупко-продажба с различни кандидати за
купувачи очевидно е обусловено от желанието му да получи бързо необходими
му парични средства с оглед съС.ието, в което е бил. Но при липсата на
основания за уважаване на Павловия иск това недобросъвестно поведение
може да се санкционира само на плоскостта на договорната, респ.
преддоговорната отговорност на съконтрахента-продавач.
За пълнота тук следва да се посочи, че съдът не намира основания да не
кредитира показанията на св. В. П., майка на ответниците Г. и С. Т.и, с оглед
тезата, че тя дава сведения с цел да освободи от отговорност своите синове.
Такава отговорност те могат да носят на общо основание като наследници,
както се посочи по-горе – в рамките на предварителния договор, дори и при
кредитиране на показаният на П. в настоящото производство.
Предвид казаното искът досежно сделката по н.а. от 18.09.2020 г. не
може да бъде прогласена за недействителна спрямо ищеца.
Същият извод следва да се отнесе и спрямо втората сделка, касаеща
15
гараж № 13 и сключена на 1.12.2020 г. За неоснователността на претенцията
съдът взе предвид всички изложени по-горе аргументи.
Ако се приеме, че договорите от 14.08.2020 г. нямат достоверна дата, т.е.
че те (както е прието от СГС, могат да се счита за достоверни по смисъла на
чл. 181 ГПК едва към датата на смъртта на Т. П.), в тежест на ищеца ще е да
установи, че Т. П. и Р. Г. са сключили оспорените сделки с цел и в
предварително съглашение да увредят Я., в качеството му на бъдещ купувач.
Въз основана всички изложени по-горе мотиви, доколкото се установява, че Р.
Г. не е знаел за други предварителни договори (с Я.), то недвусмислено се
изключва и основателността на тезата, че той е действал в сговор с П. за
увреждането на интересите на друг купувач.
Въз основа на всички изложени по-горе аргументи въззивният съд също
намира исковете по чл. 135 ЗЗД за неоснователни и поради това приема, че
решението на първата инстанция, с което те са отхвърлени следва да бъде
изцяло потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а той
дължи такива на С. и Г. Т.и в размер на 3680 лв. за адвокатска защита пред
САС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6460 от 14.12.2023 г. по гр. д. №
11761/2022 г., СГС, І-14 с-в.
ОСЪЖДА Г. Л. Я., ЕГН **********, да заплати на С. Т. Г., ЕГН
**********, и Г. Т. Г., ЕГН **********, разноски в размер на 3680 лв. за
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17