РЕШЕНИЕ
№1814
гр. Варна, 18.04.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание на шести март
през
две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА
ХРИСТОВА
при
секретаря Г.Д. , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №9943/2012г. по описа на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
иск, намира своето правно основание в
разпоредбите на чл. 49 ал. 1 и ал.3 от СК. Ищецът претендира от съда да прекрати гражданския брак,
сключен между него
и ответницата на
12.11. 2005год., поради настъпило в брачните
отношения, между страните, дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на
ответницата. Излага, че с ответницата имат
едно дете- Николай, ЕГН **********, което той припознава. Твърди, че преди сключването на брака с ответницата са имали
дългогодишна връзка. След сключване на брака, съпрузите заживяват в село
Звездица, обл.Варна в жилище, което е собственост на нейните родители
. Тъй като ответницата не се разбира с нейните
родители се преместват при родителите на ищеца. През месец март 2007год., ищецът заминава да работи на кораб, като оставя
ответницата в дома на родителите си. През същия този месец тя
напуска семейното жилище, заедно с детето и отново се връща там. Ищецът осигурява материално семейството си, по време на брака и
преди това. Средствата които получава ищецът изпраща
на ответницата. Ответницата не работи. Започва някъде работа и след около два, три дни се отказва. Ищецът, когато не е на плаване с кораб, също работи и осигурява
всичко за своето семейство, като задоволява всякакви капризи и желания на
ответницата. Връщайки се от поредния рейс, ищецът
установява, че ответницата е напуснала семейното жилище, заедно с детето.
Оставяйки детето при своята майка, установява отношения на семейни начала с друг мъж. Същата не
желае контакт с ищеца, като се укрива. Всички средства които ищецът е
изпращал на ответницата, последната е похарчила за лични нужди, като е задлъжняла към трети
лица, които започват да си търсят парите от ищеца. В края на
2010год. след пореден разговор с ответницата, съпрузите установяват, че
брака им съществува формално и е изпразнен от съдържание, предвид на което
подават молба за прекратяването му по взаимно съгласие, производството по което
е прекратено, тъй като ищецът не е могъл да се яви в съдебно заседание. След като се връща търси ответницата, за да продължат
производството за развод, но от техни общи познати разбира, че ответницата е
заминала за Испания, както и че е родила дете в Испания от друг мъж. При наведените фактически твърдения, счита брака за дълбоко и непоправимо
разстроен, предвид на което претендира неговото прекратяване с развод, като
претендира виновността за разстройството на брака да бъде обявена за
ответницата. Не се противопоставя на майката да бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето Николай Мартинов Й.. Моли ползването на семейното жилище,
собственост на неговите родители, да бъде предоставено на него. Противопоставя
се след развода, ответницата да носи брачното фамилно име .
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦАТА в срока за отговор,
депозира такъв. С писмения отговор ответницата намира иска за развод за основателен,
като оспорва твърденията на които ищеца
се позовава, за да аргументира иска за
развод. Оспорва искането на ищеца за обявяване виновността за разстройството на
брака за ответницата,
както и твърденията, с които ищеца аргументира интерес от това
искане. Не оспорва твърденията, че с М.Й.Й. се познават от
дълги години. Сочи, че в началото на 2005год. по негова инициатива започват връзка и на 12.11.2005год. сключват граждански брак. Преди сключване на брака, на 24.05.2005год., ищецът припознава детето Николай. В началото
връзката им се основава на разбиране и привързаност от нейна страна. Ответницата има желание страните да създадат топла семейна среда на
детето Николай и другите деца, които искала да има. М. проявява добро отношение към ответницата и детето Николай.
Такива са отношения между съпрузите в семейното жилище на родителите, на
ответницата, където съпрузите живеят почти през целия период на съвместното им
съжителство и брак. Родителите на ответницата предоставят на
семейството, част от къщата си, която е обзаведена с всичко необходимо, създавайки прекрасни
материални условия за живее. Много бързо след
припознаване на детето и трайното установяване на М. в къщата, на родителите,
на ответницата, както и предвид наложилата се трайна тенденция на финансово
подпомагане от страна на родители й, връзката между съпрузите промяна характера
си. Ищецът, почувствал се осигурен материално и закрепил
това юридически, започва да
проявява агресия и претенции към ответницата и родителите й. В процеса на
съвместното им съжителство се установява, че М. има зависимост към определени
вещества. За да е по-зависима от него, ищецът започва
да слага в храната и водата на ответницата такива вещества, които довеждат и
ответницата до зависимост. Предвид тази му зависимост,
непрекъснато нараства и необходимостта му от финансови средства. Въпреки работата му, като моряк, след всяко плаване се оказва, че
той има заеми, които родителите на ответницата връщат. Факта, че родителите й връщат заеми на ищеца, ответницата разбира
впоследствие. С течение на времето М. става все по
агресивен, като в периодите, в които не е на плаване, принуждава ответницата да
не ходи на работа и съответно да напуска къщата. Не
желае ответницата да поддържа отношения с приятелки и познатите си. Единственото, което иска е, ответницата да стои денонощно с него.
Отношението на ищеца се променя и към детето, родителите и
брата на ответницата. Тъй като ответницата е физически
по-слаба от ищеца, последния
продължава, въпреки съпротивата й, да слага в храната и водата вещества, за
които ответницата не знае произхода им, като това става и венозно в
присъствието на детето. На 28.06.2008год. детето Николай, докато си играе, намира хапчета на М., които
помисля за бонбони и след поемането им, получава отравяне с психотропни
вещества. След този инцидент, въпреки че няма доверие към М.,
ответницата с надежда за последен опит съпрузите да изградят някакво семейство
и предвид зависимостта, която има към ищеца, заживя с ищеца
при неговите родители, като детето Николай остава при нейните родители. След
заминаването на М., на плаване, ответницата напуска
домът на родителите му. Започва активно да се бори със
зависимостите, които е придобила от ищеца. Благодарение на положените от
нейна страна усилия
и предвид подкрепата, която има от родители и приятели, ответницата успява да
се съвземе физически и психически. За да преустанови стария
си начин на живот, заминава за чужбина. Преживява
труден и дълъг процес на лечение и реинтеграция. Впоследствие се
запознава с мъж, който й помага да преодолее психическата и физическата си
зависимост и да стабилизира здравето си, да превъзмогне страховете си
/включително и този от М./. Започва
нов живот, изграден върху нови ценности и отношения. Има
дете от този мъж, създават семейство, в което отглеждат и двете деца. Желае след развода да запази брачното си фамилно
име Й.. Желае на нея да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Николай, като за
ответника да бъде определен такъв режим на лични отношения, който да не поставя
в опасност живота, здравето и психическото състояние на детето. По отношение
издръжката на детето, предоставя на съда. Няма
претенции за ползване на семейното жилище. Претендира
за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът ,поддържа
иска за развод , поради настъпило в брачните отношения на страните дълбоко и
непоправимо разстройство. Иска за произнасяне на съда по въпроса за вината ,
относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство не се ноддържа, предвид
на което и производството по този иск е прекратено.
В съдебно заседание ответницата
, моли за произнасяне на решение , с
което да се допусне развод , на основание чл.49,ал.1 от СК.
Контролипащата страна - ДСП град Варна , редовно
призована , не се явява за участие в производството по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От предоставеното удостоверение за сключен
граждански брак , издадено от Община
Варна е видно, че на 12.11.2005год. в
град Варна , М.Й.Й. и Д.М. * са
сключили граждански брак пред длъжностното лице по гражданското състояние , за което е съставен акт за граждански брак №1796
от същата дата. След сключване на брака, съпругата е приела да носи фамилното
име Й. .
Съгласно представено по делото удостоверение за раждане ,
издадено от Община Варна , детето * Й. е родено
на ***год. , ЕГН ********** и
негови родители са Д.М. * ,
ЕГН ********** и М.Й.Й. , ЕГН ********** .
По искане на ищецът , с оглед
доказване наведените твърдения за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстросйтво в брачните отношения е разпитан свидетелят * .
По искане на ответника , с оглед доказване факта на дълбоко и непоправимо
разстройство в брачните отношения на страните е разпитан свидетелят * .
Показанията на свидетелите , съдът кредита в частта , съдържаща данни за
релеванти обстоятелства , която съвкупно преценена с останалите събрани по
делото доказателства е непротиворечива.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В брачните
отношения на съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Между
тях са изчезнали любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в
отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално,
без да е полезен за тях самите и за обществото. Съдът намира , че причината за
дълбокото разстройство в брака е продължителната фактическа раздяла ,
осъществявана в значителен период от време. Според показанията на св. * , съпрузите живеят разделени от
2007год., а според св. * от доста време – преди три , четири години. След
отпочване на фактическата раздяла брачната връзка между съпрузите е напълно
прекъсната. Ответницата устройства живота си в чужбина и живее на семейни
начала с друг мъж. Брака между съпрузите
не може да бъде заздравен , същият
съществува формално без да е полезна за съпрузите, детето
и обществото. Ето защо съдът намира , че
брака между страните е дълбоко и непоправимо разсторен и същият , като формално
съществуващ, следва да бъде прекратен с развод, на соченото от ищеца правно основание чл.49,ал.1 от СК- поради
дълбоко и непоправимо разстройство.
Относно упражняването на
родителските права по отношение на детето
* Й.
,
съдът намира следното: Спор за родителските права по отношение на детето
Николай няма. След раздялата на съпрузите , детете е установено фактически да
живее при своята майка. Майката на детето полага адекватни грижи за детето ,
предвид на което , съдът намира, че интереса на детето ще бъде
максимано добре защитен , ако родителските права по отношение на него се предоставят на майката , като
по този начин ще бъде обезпечено неговото спокойно и нормално отглеждане , и възпитание.
По отношение режима на лични отношения на бащата с детето , събразявайки възрастта на детето , установената съдебна практика и отчитайки липсата на заявено желание от
страна на ищеца да осъществява режим на лични отношения с детето , съдът намира за адекватен в процесния случай
, следния режим на личен контакт между ищеца и детето : всяка
трета събота от месеца от 9 до 18 часа, по един ден през Великденските и Коледни
празници , съгласуван предварително с майката на детето.
Няма заявено от страна на ответницата искане за присъждане на издръжка в
полза на детето * . По този
въпрос съдът дължи служебно произнасяне. За обезпечаване интереса на детето ,
ответника , като баща на детето , следва да бъде ангажиран с издръжка в размер
от 73лв. Този размер издръжка е съобразен с разпоредбите на чл.142,ал.2 от СК и
минималния размер на издръжка за непълнолетен.
По отношение заявеното от ищеца искане за предоставяне ползването на
семейното жилище, находящо се в село Звездица, обл.Варна, собственост на
родителите на ищеца: По делото безспорно не се установи , че това е било
семейното жилище на страните . Предвид на това и с оглед факта , че ответницата
не оспорва правото на ищеца да го ползва, съдът намира , че не дължи
произнасяне по този въпрос.
Съдът
определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 50.00 лв. С
оглед факта, че съдът не е сезиран за произнасяне по въпроса за виновността , за разстройството
на брака и няма произнасяне по този въпрос , на остнование чл.329, ал.1 от ГПК
, държавната такса , следва да бъде възложена по равно за двамата съпрузи . На
ищецът следва да се възложи държавната
такса за присъдената в полза на детето издръжка , в размер от 105лв./сто и пет лева/ .
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД
брака между М.Й.Й. , ЕГН ********** и Д.М.Й.
, ЕГН **********,*** на 12.11.2005г., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, на основание чл.49 ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права
по отношение роденото от брака между страните
непълнолетно дете Николай Мартинов
Й. , ЕГН ********** на майката Д.М.Й. , ЕГН ********** и определя местоживеене на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата М.Й.Й. , ЕГН ********** с детето * Й. , ЕГН ********** , както следва: всяка
трета събота от месеца от 9 до 18 часа, по един ден през Великденските и Коледни
празници , съгласуван предварително с майката на детето.
ОСЪЖДА бащата М.Й.Й. , ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в полза на детето * Й. , ЕГН ********** ,
действащо чрез законния си представител и майка Д.М.Й. , ЕГН **********, , в размер на 73лв./седемдесет и три лева/ , считано
от влизане на решението в сила, с падеж първо число на месеца за който се дължи
, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства , обосноваващи нейното изменение или прекратяване .
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, жената да носи брачното си фамилно име – Й. .
ОСЪЖДА М.Й.Й. , ЕГН ********** *** 3 А да заплати държавна такса за развод в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на основание чл.329,ал.1 от ГПК и чл.6 , т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, 105лв./сто и пет
лева/ за присъдената издръжка , на основание
чл.78,ал.6 от ГПК, както и 5.00 лв. /пет
лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.М.Й. ,
ЕГН ********** *** 18 да
заплати държавна такса за развод в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ на основание чл.329,ал.1 от ГПК и чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК и 5.00 лв. /пет
лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: