РЕШЕНИЕ

 №

гр.София, 08.09.2020 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                   

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3388 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът И.С.К. твърди, че 06.01.2012 г. е сключил договор за паричен заем с Т.С.Ц., по силата на който му е предоставил сумата от       40 000 лв., преведена по банков път, която е следвало да бъде върната в срок до 10.05.2012 г., което не е сторено и до настоящия момент.  Във връзка с неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума, сочи че заемополучателят освен това дължи и възнаградителна лихва, на основание чл. 4 от договора, в размер на 6% на годишна лихва, т.е. 0,5% месечно, като освен това е налице и хипотезата на чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава за връщане на главница, от датата на падежа. Моли съдът да осъди ответника да му заплати следните суми: 40 000 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.03.2016 г.; 800 лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за заем, за периода 10.01.2012 г. до 10.05.2012 г.; 15 702.96 лв. – представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, за периода 11.05.2012 г.  до 17.03.2016

            Ответникът Т.С.Ц., чрез особения представител адв. Т.Ш., оспорва исковата молба в отговора по чл. 131 ГПК. Възразява, че сумата не е преведена, като оспорва автентичността на договора за заем. С молби вх. № 19301 от 13.02.2020 г. и вх. № 19330 от 13.02.2020 г., депозирани лично от ответника, както и в съдебно заседание, Т.Ц. признава изцяло исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С молба вх. № 9323 от 13.02.2020 г. ищецът И.С.К. е направил искане за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, при признание на иска, което поддържа в съдебно заседание.  В тази връзка, съдът съобрази, че в хода на производството ответникът изрично признава исковете. С оглед на това и след като взе предвид, че не са налице отрицателните предпоставки на  чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатите субективни материални права не противоречат на закона и добрите нрави, като признатите права са в разпоредителна власт на ответника, съдът приема, че са налице условията за постановяване на решение при признание на иска. Поради изложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

В полза на ищеца, следва да бъдат присъдени разноски, както следва: 2 278 лв. за държавна такса, сумата от 1 730 лв. за възнаграждение за адвокат, сумата от 40 лв. за държавна такса за производството по чл. 390 ГПК, 860 лв. за възнаграждение за адвокат за производството по чл. 390 ГПК, 15 лв. – държавна такса за вписване на възбрана и сумата от 1 112, 53 лв. за възнаграждение за особен представител, или общо сумата от 6035,53 лв. деловодни разноски.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Т.С.Ц.,***, да заплати на И.С.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.П.Н.,***, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по договор за паричен заем от 06.01.2012 г. следните суми: 40 000 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем от 06.01.2012 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.03.2016 г. до окончателното плащане на главницата; 800 лв., представляващи възнаградителна лихва по заемния договор, за периода 10.01.2012 г. до 10.05.2012 г.; 15 702.96 лв. – представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, за периода 11.05.2012 г.  до 17.03.2016 г.

ОСЪЖДА Т.С.Ц.,***, да заплати на И.С.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.П.Н.,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, деловодни разноски в общ размер на 6035,53 лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: