№ 66
гр. Нови пазар, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20253620200221 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на „***“ ООД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. В., ул. “***“ №16, представлявано от
управителя Т.Ц.П., чрез адвокат Й. А. от АК В., против Електронен фиш № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, към Министерство на регионалното развитие
и благоустройството – за налагане на „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.
Посоченият електронен фиш е счетен от жалбоподателя за незаконосъобразен,
неправилен, с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наведени са
твърдения за нарушаване правото на ЕС. Жалбоподателят счита, че дружеството е наказано
за нарушение, което не е извършило. На посочените в ЕФ дата и час за състава от ППС е
било налично работещо бордово GPS устройство. Собственикът на ППС сключвал договор с
телематичната компания, партньор на ИТС и използвал GPS тракер. Дружеството-
собственик на ППС поддържало налични суми в банкова сметка, от която автоматично след
отчитане през деня на изминато разстояние, се изтегляла пътната такса за преминаването му.
GPS тракера работел и предавал данни непрекъснато и ако е имало грешно предаване на
данни, то не се дължали на поведението на собственика на ППС, а били от технически
характер, които собственика нямало как да установи или да предотврати, но въпреки това
бил съставен процесния електронен фиш. Грешно предадени или непредадени данни можело
да установят единствено ИТС, партньора на АНО, и ако той не уведоми собственика на
ППС, нямало как да се установи, че има проблем в преноса на данни. Административното
наказание било наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление. Липсвали
обаче реквизити в ЕФ -описание на извършеното нарушение, не ставало ясно каква такса не
е заплатена, както и в какъв размер. Използваното на борда на ППС ВЛЕКАЧ ***, per. № ***
бордово GPS устройство предавало коректно данни.
Не бил спазен редът по чл.106, ал.7 и 8 от ЗП той директно санкционирал
1
собственика. Твърди се липса на дата , на която е извършено нарушението.
В съпроводително писмо към жалбата се оспорват представените с жалбата доводи
изцяло, поради несъответствието им с установените обстоятелства и доказателства. Било
установено, че пътно превозно средство с per. № *** с технически допустима максимални
маса а 20500, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, е засечено на дата 18.04.2022г. в 10:54 часа
при преминаване в обхвата на платената републиканска пътна мрежа и по-конкретно при
движение в общ. В., по път А-2 км. 361+581, с посока Нарастващ километър. Така
засеченото движение на цитираното ППС е било регистрирано като нарушение в
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, тъй като за
същото изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 20411,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал. 1
от ЗП, намиращо се на път А-2 км. 361+581.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, в съдебно заседание, се
представлява от юрисконсулт В.П., която моли жалбата да бъде отхвърлена като недоказана
и неоснователна. Счита, че от доказателствата безспорно се установява извършеното
нарушение, ЕФ бил издаден от компетентен орган, по образец одобрен от УС на АПИ,
съдържал всички изискуеми реквизити. Оспорва твърденията за това, че не е отпаднала
възможността за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Твърди, че АНО има право
да издава ЕФ за такива нарушения. Моли процесния ЕФ да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Моли за присъждане в полза на АПИ юрисконсултско възнаграждение и в
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се явява и упълномощения
представител – адв. Й. А., от АК В., последния представя становище по хода на делото.
Поддържа се твърдението, че електронния фиш е издаден след погасяване правото за
преследване за нарушението, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди,
че така посоченото наказание противоречи на практиката на СЕС. По същество моли за
отмяна на процесния електронен фиш. Претендира присъждане на разноски в размер на 660
лева, за реализиране на същите – сочи доказателства.
Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и
установи следната фактическа страна:
На 18.04.2022г., в 10:54 часа, е установено нарушение No ***, с ППС ВЛЕКАЧ ***,
регистрационен номер *** с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, в община Каспичан, за движение по път А-2
км 361+581, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20411, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път
А-2 км 361+581.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружеството-
жалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил
съставен електронен фиш № **********, с който е наложена имуществена санкция за
2
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП. С
него на „***“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2500 лв., на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП.
В електронният фиш е посочено, че независимо от налагането на административно
наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в размер на 133 лв. Посочено е
още, че „***“ ООД може да се освободи от административнонаказтелна отговорност, ако в
14 дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10,
ал.2 ЗП в размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП.
Електронният фиш е бил връчен на дружеството жалбоподател на 30.05.2025г.,
съгласно приложена обратна разписка за получаване на същия.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приобщените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са последователни, взаимно
свързани и непротиворечиви и в съвкупност налагат следните изводи, относно
приложението на материалния закон и спазването на процесуалните правила в
административно наказателното производство:
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи :
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект на
административно наказание – санкционираното лице, поради което е процесуално
допустима.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания ЕФ, то ест – дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия законов текст такса за изминато разстояние - тол такса се дължи
за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Заплащането на ТОЛ таксата дава право
на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя от техническите
характеристики на пътя или участъка, от изминатото разстояние, от категорията на ППС,
броя на осите и от екологичните характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
3
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство-част от системата. Електронната система
функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не
извършва измерване, поради което не подлежи на техническо замерване по Закона за
измерванията.
От приложения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси
таблица с данните за движение на МПС, с рег. № ***, на 18.04.2022г. се установява, че в
10:54ч., с устройство № 20411 същото е засечено (л.15) да се движи по път А-2 км. 361+581,
с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Устройство №
20411, представлява елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
смисъла на чл.10,ал.1 от ЗП и е обективирано в обжалвания електронен фиш. Пътният
участък от републикански път А-2 е индивидуализиран в достатъчна степен в електронния
фиш, макар и без изричното изписване на тол сегмента или чрез посочване на географските
му координати, като на него е било разположено и устройството с № 20411, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, установило и самото
нарушение. Участъкът от републикански път А-2, по който се е движело въпросното ППС е
част от републиканските пътища на Република България, за които се събира тол такса за
ползване на пътната инфраструктура, доколкото попада в обхвата на Приложение №1 от
Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние.
Определените в закона изисквания към електронния фиш: да съдържа данни за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане, са били спазени.
Описаното МПС, съгласно справка по нарушението (л.16), ППС ВЛЕКАЧ ***,
регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, е собственост е „***“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. В., гр.В., ул. “***“ № 16, представлявано от
управителя Е.Ц.П.. По делото жалбоподателят твърди, че редовно заплаща по предвидения
за това ред дължимите ТОЛ такси за притежаваните от него ППС, но видно от извлеченията
не става ясно за кой период се плаща за конкретното ППС, не се установява по делото и
какво движение е извършвало процесното ППС, съответно – кога е потребена заплатената
такса.
Жалбоподателят не представя доказателства и за заплатена от него компенсаторна
такса, в размер посочен в електронния фиш.
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, законът предвижда на основание
чл. 179, ал.3б ЗДвП, предвижда за собственика на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, налагане на
административно наказание глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Според чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и
записани с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закона, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от
4
цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179,
ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.
първо от ЗДвП, в приложимата редакция към момента на извършване на нарушението и
издаване на електронния фиш – 18.04.2022г., урежда възможността при нарушение по
чл.179,ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а,ал.3 от ЗДвП,
да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази
норма, обаче, актуална и приложима към момента на извършване на нарушението и
издаване на електронния фиш – 18.04.2022г., не е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като липсва и друга
законова разпоредба, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е
следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя
електронен фиш.
Към момента на извършване на нарушението и издаване на ЕФ – 18.04.2022г. липсва
изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш
за нарушение по чл.179,ал.3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез
разширително тълкуване на чл.189ж,ал.1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до
нарушенията по чл.179,ал.3б от ЗДвП. Едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г. законодателят е предвидил възможността за издаване на
електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от
електронната система нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. В настоящия случай
изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г., е
неприложимо към момента на извършване на нарушението и издаване на ЕФ –
18.04.2022г. До изменението на закона липсва изрична законова разпоредба,
предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179 , ал.3б от ЗДвП,
което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни
нарушения.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за погасяване на
възможността за издаване на ЕФ по давност, доколкото в случая намират приложение
правилата на НК, по аргумент на т. 2 от ТП № 1/27.02.2015г. по ТД № 1/2014г. на ВАС и
ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвидения в чл. 80, ал. 1 от НК. За процесното
нарушение, по силата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давностният срок е в размер на три години.
Следователно за този вид нарушение абсолютната давност възлиза на четири години и шест
месеца, като започва да тече от датата на извършване на нарушението. В случая
нарушението е извършено на 18.04.2022г., поради което се налага извода, че абсолютният
давностен срок ще изтече на 18.10.2026г. То ест, към момента на връчване на електронния
фиш, а и към настоящия момент – не са изтекли сроковете за реализиране на
административно-наказателна отговорност спрямо жалбоподателя.
От изложеното по-горе се установи по безспорен начин, че в хода на развилото се
административнонаказателно производство е допуснато неправилно приложение на
материалния закон, което е довело до незаконосъобразност на електронния фиш, с който
същото е приключено. При това положение, жалбата срещу атакуваният електронният фиш
се явява основателна, а ЕФ следва да бъде отменен изцяло от съда.
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
5
От страна на жалбоподателя се претендират съдебно-деловодни разноски и са
представени надлежни доказателства за направени такива, с оглед изхода на делото следва
да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя, по смисъла на чл. 63д от ЗАНН.
По делото е приложено адвокатско пълномощно, ведно с договор за правна защита и
съдействие (л.36 по делото), от който са видни размерът на договореното адвокатско
възнаграждение, методът на плащане, както и отбелязване за заплащане на възнаграждение
за процесуално представителство. Заплащането на възнаграждението от жалбоподателя на
процесуалния представител Й. А., адвокат от АК В., е извършено в брой – в размер на 660
лева. За доказване на изплатеното адвокатско възнаграждение служи сключеният ДПЗС,
между жалбоподателя и процесуалния представител. По делото е представено и
удостоверение за регистрация по ЗДДС на адв. Й. А., от което следва да се приеме, че
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за незаконосъобразност
на издадения ЕФ и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН за отмяната му, то
искането на жалбоподателя е основателно и законосъобразно и следва да се уважи.
От страна на административнонаказващият орган е направено възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, при условията за евентуалност.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа, в което е договорен и размерът на адвокатското възнаграждение и неговото
заплащане – минимално дължимото възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от
наредбата, възнаграждението е в размер на 550 лв. В § 2а от ДР Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за възнаграждения за адвокатска работа е записано, че за регистрираните по ЗДДС –
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по същата наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност. ДДС, което следва да се начисли на сумата от 550 лева, се равнява на
110 лева, което прави определеното в договора възнаграждение, в размер на 660 лева,
НЕнадхвърлящо минималният размер на възнаграждението.
Поради изложеното съдът намира, възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от страна на АНО – за неоснователно.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, с № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който
за административно нарушение от 18.04.2022г., по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „***“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. В. обл. В. , ул.“***“ №16, съдебен адрес в
гр. В., представлявано от управителя Т.Ц.П., е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявано от инж. Й. В.,
председател на Управителния съвет, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр. София, бул. „***“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. В. обл. В. , ул.“***“ №16, съдебен адрес в гр. В.,
представлявано от управителя Т.Ц.П., сумата от 660 (шестстотин и шестдесет) лева,
представляваща разноски по делото – за адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7